Напречно разположение на бебето в 35-та седмица... не искам секцио...

Lana_, с 3кг сте номер едно
Ще чакаме да се похвалиш

Сигурно вече е роден малкия,дано всичко е наред!Пиши,като можеш!

Ако всичко е минало добре и не е секцио, днес трябва да ги изпишат. Всички тръпнем в очакване за новини.

Тя трябва да е родила вчера, едва ли ще ги изпишат днес..

Здравейте, момичета!!!
Вече сме си тримата в къщи Максим се роди в 11:38 на 4 юли 2,775 kg, напълно здрав и без нужда от специални грижи.  Сега спинка до мен и не мога да му се нарадвам
За съжаление раждането не протече въобще както се надявах - от 8 часът в неделя, накрая завършихме със спешно секцио на другия ден по обяд... Два пъти се опитваха да ми пукнат водите и успяха чак на третия път - с ръка на сърцето казвам, че контрацкциите не са нищо в сравнение с болката от пукането... След почти 20 часа на нещо си (не помня името на хормона, но не беше окситоцин, пак завършва на "цин", но просто не мога да се сетя), сантиметър и половина разкритие, придружено със зверски контракции. Някъде по средата отнесох епидурална разбира се, иначе просто нямаше да издържа.  И тъй като тоновете и на двама ни бяха добри, Максим не даваше никакъв признак, че му е ясно, че се опитваме да го извадим, за това ме мъчиха толкова време да родя нормално... Та ако някой сега ме пита нормално или секцио - бих казала нито едното:) Ще ми държи влага дълго време, това е сигурно...
Сега се оправяме, чакам с нетърпение да минават следващите няколко дни та да мога отново да се движа като нормален човек, таткото "пърха" около мен (той милия беше с мен през цялото време и за пръв път се разплака от как го познавам, а това са 13 години) и изглежда по-наплашен и от мен:)
Благодаря на всички за подкрепата, страхотни сте!!!!

Честито бебче!!!     
Съжалявам, че така са се случили нещата при теб, важното е, че сте си вкъщи живи и здрави и всичко зад гърба ви! Да е жив и здрав малкият Максим, чакат ви толкова хубави неща сега занапред! Малко ме озадачи разказът ти, защо след като водите са си били на място, тоновете на бебето са били добри, ти също, са държали толкова бързо да предизвикат раждането и се е наложило секциото? Учудвам се, че не са оставили нещата да се развият още малко от самосебе си, просто да те наблюдават по-изкъсо? Още повече, че ти беше доста рано по принцип. Знам, че сега не ти е до това и бързаш да забравиш, но би ли разказала малко по-подробно, когато имаш време и си наоколо? Не разбрах и в коя болница ражда ти?
Наистина ме озадачи разказът ти 
Сега се възстановявай бързо 

Аз вече имам дата за планово секцио, докторите не дават шанс за обръщане вече, та каквото стане при нас - дано е за добро.   

Lana_, да е жив и здрав малкия Максим   
Добре сте си с размерите

Имам час и половина до следващото хранене, така че веднага отговарям:) Значи установи се, че водите ми са почнали да изтичат по съвсееем малко още преди седмици и се страхуваха, че ако ме оставят още малко, бебо ще остане без води. Първо ме включиха на система за няколко часа да видят дали процеса няма да започне от само себе си и остатъка от водите сами да изтекат, но нищо такова не се случи. И аз това ги питах - нали са уж спукани, защо ще ми ги пукате пак След като най-накрая ги спукаха, изтече съвсем малко, което потвърди теорията им...
И ние сме в UK, та раждах в Радклиф - една от най-добрите болници в Европа и мога да кажа, че определено си и заслужила да бъде наричана така.
Стискам палци секциото да мине като по вода и чакам да се похвалиш!!!! Предполагам, че като се знае вече, стресът е по-малко?

Лана, честито бебче!!! Радвам се, че сте си вкъщи живи и здрави всички!

Питоцин са ти включили (това е синтетичният окситоцин) в системата, но не разбрах защо те е боляло от пукането на водите.  Там няма нервни окончания, болка съответно никаква няма, изобщо не се усеща. Нещо друго са направили явно, за да го усетиш.

Така или иначе - минало е, Максим е здрав и се гушкате - от това по-важно няма. 

Лана, жив и здрав да е Максим и вие покрай него,за да му се радвате.    Това е най-важното, другото се забравя. 

Лана, честито бебче, да ти е жив и здрав Максим и много да ви радва. А на теб - бързо възстановяване!   

Честит Максим, Лана !
Да расте здраво и усмихнато дете.

Бързо възстановяване на теб!

Важното е, че сте добре всички, съжалявам, че не се развиха така нещата,  както се надяваше, но кой може да знае кое е по-добре. А щом казваш, че болницата е една от най-добрите със сигурност си знаят работата там.
Не мога да кажа, че има стрес при мен, просто се надявах, че някак и при мен нещата ще вземат друга насока до края. Въпреки това и се радвам, че времето минава, бебчо е добре и срещата ни наближава - сигурно чувството е неописуемо, нали така Другото не е важно.

Точно така, питоцин беше:) Ще го мразя докато съм жива
Докато се опитваха да ми пукнат водите за трети и последен път, две акушерки се бяха навряли между краката ми и когато се разкрещях да спрат да правят каквото трябва да правят, защото не издържам повече, спряха, ама не си извадиха инструментите и ръцете от мене -  само заобясняваха нещо за някакви околоплодни мембрани и че матката не била достатъчно тънка, тъй като родилния процес не е започнал естествено и затова боляло. Увериха ме, че вече са стигнали докъдето трябва да стигат и ако постискам още малко зъби, всичко ще свърши за две секунди. Така ме болеше, че нищо не разбрах от това, което ми каза, освен че трябва да търпя само две секунди още... Така и стана - че като извадиха един шиш от мен, че като ми призля... въобще не съм и видяла с какво ще ми пукат водите, мъжът ми каза по-късно, че супер много са внимавали да не го видя и докато едната ме баламосвала, другата го изкарала иззад гърба си като фокусник:) Днес ще идва пак акушерка да ни провери и ако не забравя, ще я питам какво точно са направили.


dejie, права си, момента в който му чуеш гласчето просто променя всичко въпреки ужасът, болката и стресът - забравяш всичко (или поне забравяш всичко докато епидуралната не почне да отшумява:). После идват и думите "синът ви е напълно здрав, искате ли да го видите" - припомняйки си само и пак се разплаквам:) И няма от какво да се страхуваш - аз съм най-голямата страхливка, която някога си срещала, повярвай ми - щом аз с моята паника по природа се справих, всеки друг може. Важното е, че бебо е добре, другото ще си дойде на мястото. За кога е планувано секциото?

Леле, какви шишове?? Хахаха, ужас! Секциото ще е на 18.07 - другия понеделник. Сега не мога да измисля упойката каква да бъде - спинална или обща. При вас как практикуват там? Чувала съм, че масово слагат спинална, но нямам идея какви са плюсовете и минусите на двете, щеше да е много по-лесно, ако просто кажат трябва да е еди-каква-си и край, защо аз трябва да избирам?? При теб как стояха нещата с упойката и с излизането после от нея при спешното секцио?