- Публикувана: 24 юни 2011, 14:44 ч.
- Последно мнение: 4 ноем. 2011, 12:34 ч.
АПРИЛската дружина, с бодра крачка тръгва на градина!
Дани, не сте най-зле относно спането. 
Сашко спеше на семейната спалня (с много редки изключения) от 1-я си ден до около 4-тата си годинка. Аз много се притеснявах как ще бъде като се роди бебето (Анелия), но то пък излезе разбрано и влезе в положението на батко си (т.е. спеше си кротко в кошарата без да притеснява големите). И при нас промяната стана почти по начина на Айла, с тази разлика, че не стана при преместване в друг апартамент, а просто когато направихме спалнята детска стая.
Нашите деца понякога се примъкваха при нас нощем и ни будеха, ние ги гушваме за кратко и после ги връщаме обратно в стаята им (не идват заедно, а понякога Ани, понякога Сашко 
). Но се изхитриха напоследък и идват тихолмълком, не се обаждат (а ние с баща им явно спим като мечки, защото не ги усещаме кога пристигат ако не се разприказват 
) и както сме легнали двама, сутринта се будим трима, минимум. 
Не че го толерирам това поведение, обаче и на мен ми е миличко сутрин като ги видя хутрушчовците. Ами то ние сме големи хора и обичаме да ни гушкат, пък какво остава за малките.
Като съм тръгнала да разбивам ореола на децата, Вери, карат се и моите, как да не се карат. И колкото умеят да се забавляват заедно, толкова могат и другото - да се дракат до безкрайност. Състезават се за всичко кой ще е първи - кой ще се облече първи, кой ще се нахрани първи, кой ще влезе първи през вратата и т.н.. За този, който е втори винаги настъпва биг драма. 
Но пък бързо им минава. Вечер е много интересно, защото докато чета приказката искат да ги гушкам едновременно. Съответно Сашко ми държи книжката и разгръща страниците, за да мога аз да гушкам (задължително е аз да съм легнала по средата, а те от двете ми страни!). Мога да изброявам още много много ситуации, наистина са доста. Това което правя аз е просто да съм наблизо и доколкото мога ги насочвам как да не се държат един с друг, защото те другото го могат много добре. Уча ги постоянно (повече Сашко в момента), че състезанието е хубаво нещо, но всеки път може различен човек да печели. Точно тази играчка, която е в ръцете на другия (това също е една от главните причини за драмите), обяснявам, че ще разменят след мъничко (съответно уговарям другия да я даде, пък аз му измислям нещо по-интересно), и т.н., говоря, говоря.... Засега не ме разбират за всичко, но пък методите ми и намесата ми им се отразяват благотворно когато е в подходящ момент (т.е. преди да истерясат заради нещо ''важно'' за тях 
). Сашко е малко особен характер и с него пипам с кадифени ръкавици, понякога не ми е лесно, защото е до болка своенравен и ми коства доста усилия изобщо да ме чуе и да проумее какво му говоря. Карам се еднакво и на двамата, понякога леко преувеличено на Анелия (за да види Сашко, че и не го отнася само той) и постоянно им повтарям, че ги обичам, а когато са добрички им надувам главите колко се гордея с тях. 
Мисля, че това ги поощрява да се държат добре един с друг, виждам им очичките как светват, като им го кажа.
Сашко спеше на семейната спалня (с много редки изключения) от 1-я си ден до около 4-тата си годинка. Аз много се притеснявах как ще бъде като се роди бебето (Анелия), но то пък излезе разбрано и влезе в положението на батко си (т.е. спеше си кротко в кошарата без да притеснява големите). И при нас промяната стана почти по начина на Айла, с тази разлика, че не стана при преместване в друг апартамент, а просто когато направихме спалнята детска стая.Цитат
Всяка нощ наш Пресиян се домъква да спи на нашето легло по някое време. И се чудя до кога трябва да му позволяваме. Заспива в своето, но по някое време се събужда и както си е с чувала, се дотътря в нашата стая. Понякога даже сколасва да си нарами възглавницата и плюшената играчка, с която спи и идва напълно екипиран. Вашите дребчовци имат ли такива изпълнения и толерирате ли ги?
). Но се изхитриха напоследък и идват тихолмълком, не се обаждат (а ние с баща им явно спим като мечки, защото не ги усещаме кога пристигат ако не се разприказват ) и както сме легнали двама, сутринта се будим трима, минимум. Не че го толерирам това поведение, обаче и на мен ми е миличко сутрин като ги видя хутрушчовците. Ами то ние сме големи хора и обичаме да ни гушкат, пък какво остава за малките. Като съм тръгнала да разбивам ореола на децата
, Вери, карат се и моите, как да не се карат. И колкото умеят да се забавляват заедно, толкова могат и другото - да се дракат до безкрайност. Състезават се за всичко кой ще е първи - кой ще се облече първи, кой ще се нахрани първи, кой ще влезе първи през вратата и т.н.. За този, който е втори винаги настъпва биг драма. Но пък бързо им минава. Вечер е много интересно, защото докато чета приказката искат да ги гушкам едновременно. Съответно Сашко ми държи книжката и разгръща страниците, за да мога аз да гушкам (задължително е аз да съм легнала по средата, а те от двете ми страни!). Мога да изброявам още много много ситуации, наистина са доста. Това което правя аз е просто да съм наблизо и доколкото мога ги насочвам как да не се държат един с друг, защото те другото го могат много добре. Уча ги постоянно (повече Сашко в момента), че състезанието е хубаво нещо, но всеки път може различен човек да печели. Точно тази играчка, която е в ръцете на другия (това също е една от главните причини за драмите), обяснявам, че ще разменят след мъничко (съответно уговарям другия да я даде, пък аз му измислям нещо по-интересно), и т.н., говоря, говоря.... Засега не ме разбират за всичко, но пък методите ми и намесата ми им се отразяват благотворно когато е в подходящ момент (т.е. преди да истерясат заради нещо ''важно'' за тях ). Сашко е малко особен характер и с него пипам с кадифени ръкавици, понякога не ми е лесно, защото е до болка своенравен и ми коства доста усилия изобщо да ме чуе и да проумее какво му говоря. Карам се еднакво и на двамата, понякога леко преувеличено на Анелия (за да види Сашко, че и не го отнася само той) и постоянно им повтарям, че ги обичам, а когато са добрички им надувам главите колко се гордея с тях. Мисля, че това ги поощрява да се държат добре един с друг, виждам им очичките как светват, като им го кажа.
Фуууу, Деси, звучиш като перфектната майка! 
No chance това да се случи при нас.
Първо - нашенчо чака да бъде хванат и поставен на голямото легло (вече съм развила някакво механично движение 
). Второ - дори като заспим отново, периодично ни се напомня кой е между мама и тате с ритници в бъбреците, в слабините, в корема...или пък постоянно ръчкане с глава и горната част на тялото (при мама), съответно долната част от тялото е при тате. Леглото е порядъчно тясно за 3-ма и си е голямо мъчение. Последните няколко дни нашия тате е болничък и спи в хола, та поне нощем и аз се наспивам и не ме ръчка толкова дребния. Иначе спя странично (по неволя) на около 15-20 см широка лента и съм на ръба да тупна долу всеки миг (Кога ли ще се случи най-сетне? 
)
Иначе наистина е миличко как се гушат малчовците, дори с цената на недоспиване. Аз затова толкоз умувам.
Soleil*, мислех да пиша по-рано и забравих - ние също бяхме с инфекциозна мононуклеоза, но не е имал Т дребчо.
Но се изхитриха напоследък и идват тихолмълком, не се обаждат (а ние с баща им явно спим като мечки, защото не ги усещаме кога пристигат ако не се разприказват ) и както сме легнали двама, сутринта се будим трима, минимум. Не че го толерирам това поведение, обаче и на мен ми е миличко сутрин като ги видя хутрушчовците. Ами то ние сме големи хора и обичаме да ни гушкат, пък какво остава за малките.
) и както сме легнали двама, сутринта се будим трима, минимум. Не че го толерирам това поведение, обаче и на мен ми е миличко сутрин като ги видя хутрушчовците. Ами то ние сме големи хора и обичаме да ни гушкат, пък какво остава за малките. No chance това да се случи при нас.
Първо - нашенчо чака да бъде хванат и поставен на голямото легло (вече съм развила някакво механично движение ). Второ - дори като заспим отново, периодично ни се напомня кой е между мама и тате с ритници в бъбреците, в слабините, в корема...или пък постоянно ръчкане с глава и горната част на тялото (при мама), съответно долната част от тялото е при тате. Леглото е порядъчно тясно за 3-ма и си е голямо мъчение. Последните няколко дни нашия тате е болничък и спи в хола, та поне нощем и аз се наспивам и не ме ръчка толкова дребния. Иначе спя странично (по неволя) на около 15-20 см широка лента и съм на ръба да тупна долу всеки миг (Кога ли ще се случи най-сетне? )Иначе наистина е миличко как се гушат малчовците, дори с цената на недоспиване. Аз затова толкоз умувам.
Soleil*, мислех да пиша по-рано и забравих - ние също бяхме с инфекциозна мононуклеоза, но не е имал Т дребчо.
Дани, преглеждането на куклите доста ще помогне на Мади и Ники, ако недолюбват лекарите. 
А и са доста забавни и продължителни игри. Ти не си ли подложена на лекарски тормоз?
Деси, ако знаеш в какъв размисъл ме хвърли с твоята приятелска игра?!
Понеже на мен вица за "Мамо, а ние с тати докато се возихме видяхме 5 маймуни, 4 тъпака, 7 идиота и 2 патки", та с замислих какви толерантни шофьори си имат твоите деца, за да се приятельосват.
Мария след като протече откъм човката, взе че и окото зачерви. Хремата вече цяла седмица си е все такава неприятна. Снощи на милото ми домошарче така му се доизлиза навън, че днес в ранната софийска мъгла отидохме на лов за ботушки и каране на колело в южния парк. Кракът вече закръгли 16-те см. и детето е горд притежател на ботуш № 26.
Ако вземе скоро да оздравее може и ДК да й направим, за да видя какъв грамаж е направила. Тази мярка ми е неизвестна в последната почти 1 година. Иначе в дължина е метър без 4.
А и са доста забавни и продължителни игри. Ти не си ли подложена на лекарски тормоз? Деси, ако знаеш в какъв размисъл ме хвърли с твоята приятелска игра?!
Понеже на мен вица за "Мамо, а ние с тати докато се возихме видяхме 5 маймуни, 4 тъпака, 7 идиота и 2 патки", та с замислих какви толерантни шофьори си имат твоите деца, за да се приятельосват.
Мария след като протече откъм човката, взе че и окото зачерви. Хремата вече цяла седмица си е все такава неприятна. Снощи на милото ми домошарче така му се доизлиза навън, че днес в ранната софийска мъгла отидохме на лов за ботушки и каране на колело в южния парк. Кракът вече закръгли 16-те см. и детето е горд притежател на ботуш № 26.
Ако вземе скоро да оздравее може и ДК да й направим, за да видя какъв грамаж е направила. Тази мярка ми е неизвестна в последната почти 1 година. Иначе в дължина е метър без 4.
ООО Рони подложени сме не само аз ами и тата и баба то нали само по лекари ходят и нещата са и ясни инжекции бият и сега докато пиша Ники ми капи капки за нос
Нашите ботеши са Мади 27-28 Ники 26 За килата Мади 16 а Ники 14 Ама като се хранят децата и искат няма да ги спирам днес на обед изадоха цяло пилешко бутче двете заедно
Нашите ботеши са Мади 27-28 Ники 26 За килата Мади 16 а Ники 14
Ама като се хранят децата и искат няма да ги спирам днес на обед изадоха цяло пилешко бутче двете заедно
Браво на порасналите априлчета Ние сме нюню още 
Височината не знам колко е, но не е повече от 90см, завидните 11 кила е и носи 21-22 номер ... почти всичко миналогодишно ни става На икономичен режим сме А човек да каже , че не яде...напротив- изяжда в промишлени количества храна. Преди няколко дена изби рибата с 4 сандвича за следобедна закуска 
В момента е пристрастен към рогчетата и сутрин преди градина ходим да купим 1-2 и си ки изяжда
Нас ни мина някакъв вирус, ама аз това го разбрах чак като налази мен. Самчи едната вечер попрекали с бонбоните и сутринта имаше
На обяд пак два пъти и ... това беше. Изобщо не можех да допусна че е вирус до снощи като задежурях на веце-то за Днес съм направо размазана и на всичкото отгоре с Т , дано не прехвърля бацила пак на сами.
Уж лятото мина и този тип вируси пак са се развърлУвали.
Дано всички болнички заздравеят и се разходят по ясли и площадки, че скоро ще дойдат студовете и снеговете и искаме неискаме ще си стоим затворени в къщи.
Сами имаше по едно време един лекарски комплект,но така и не го впечатли. Сега е на вълна хранене. Нарежда впедна чиния разнжцветни коли и казва, че това е ден ден торта и раздава парчета от нея а ние трябва да примляскваме доволно. Има около ... 100-200 може и повече колички и си гИ товари на части в пазарската количка, намира свободна равна площ и си ги нарежда на паркинг...30-40 минути самоигра,кеффф. Пъзели, конструктори, книжки и топки също са сред любимите занимания, но ласацията държат колите и да се засили от единия край на коридора, да си изброи едно,две,три Старт! и да започне лудото тичане
Голямо диваче е напоследък.
Пожелавам на всчки една хубава и спокойна вечер!
Ние сме нюню още Височината не знам колко е, но не е повече от 90см, завидните 11 кила е и носи 21-22 номер ... почти всичко миналогодишно ни става На икономичен режим сме А човек да каже , че не яде...напротив- изяжда в промишлени количества храна. Преди няколко дена изби рибата с 4 сандвича за следобедна закуска В момента е пристрастен към рогчетата и сутрин преди градина ходим да купим 1-2 и си ки изяжда Нас ни мина някакъв вирус, ама аз това го разбрах чак като налази мен. Самчи едната вечер попрекали с бонбоните и сутринта имаше
На обяд пак два пъти и ... това беше. Изобщо не можех да допусна че е вирус до снощи като задежурях на веце-то за Днес съм направо размазана и на всичкото отгоре с Т , дано не прехвърля бацила пак на сами.Уж лятото мина и този тип вируси пак са се развърлУвали.
Дано всички болнички заздравеят и се разходят по ясли и площадки, че скоро ще дойдат студовете и снеговете и искаме неискаме ще си стоим затворени в къщи.
Сами имаше по едно време един лекарски комплект,но така и не го впечатли. Сега е на вълна хранене. Нарежда впедна чиния разнжцветни коли и казва, че това е ден ден торта и раздава парчета от нея а ние трябва да примляскваме доволно. Има около ... 100-200 може и повече колички и си гИ товари на части в пазарската количка, намира свободна равна площ и си ги нарежда на паркинг...30-40 минути самоигра,кеффф. Пъзели, конструктори, книжки и топки също са сред любимите занимания, но ласацията държат колите и да се засили от единия край на коридора, да си изброи едно,две,три Старт! и да започне лудото тичане
Голямо диваче е напоследък. Пожелавам на всчки една хубава и спокойна вечер!
Леле, ронка, много висока таз мома Мария 
пу-пу!
МИло ми става като разказвате как си играят, пък макар и понякога да се побийват братчета и сестричета. При нас сме доста далече от тази ситуация, засега малкия се катери по сестра си, която изключително недоволно алармира родителите си, че я тормозят
Зузича ходи на ясла с песен, аз грабнах малкия и съм малко извън София при родителите ми, да сменя обстановката, че нещо тегаво ми дойде да обикалям с количка из квартала. Добре ми се отразява, а и само с едно дете си е направо страшно спокойствие. Скоро пак се връщам в джаза...
Нашата мма и тя не е със кой знае какви завидни мерки - около 86 см е и към 12 килца. АМа е толкова жизнена и сладка, че хич не му мисля, че носи дрехи за годинка и половина.
Извинявайте, че пиша рядко, ама...хващат ме някакви предзимни депресии и хич не ми е писане, че и до четене
пу-пу!МИло ми става като разказвате как си играят, пък макар и понякога да се побийват братчета и сестричета. При нас сме доста далече от тази ситуация, засега малкия се катери по сестра си, която изключително недоволно алармира родителите си, че я тормозят
Зузича ходи на ясла с песен, аз грабнах малкия и съм малко извън София при родителите ми, да сменя обстановката, че нещо тегаво ми дойде да обикалям с количка из квартала. Добре ми се отразява, а и само с едно дете си е направо страшно спокойствие. Скоро пак се връщам в джаза...
Нашата мма и тя не е със кой знае какви завидни мерки - около 86 см е и към 12 килца. АМа е толкова жизнена и сладка, че хич не му мисля, че носи дрехи за годинка и половина.
Извинявайте, че пиша рядко, ама...хващат ме някакви предзимни депресии и хич не ми е писане, че и до четене
Ми то и аз мноого рядко пиша, но чета постовете ви почти всеки ден. 
Виждам, че обсъждате мерки, та и аз искам да споделя за нашето моме, че е от възможно най-дребните на нейната възраст. Едва 85см е и тежи 11кг. Яде долу-горе нормално, понякога не особено много, но на често. Аз не я насилвам, защото като малка съм била злояда и се старая да не я подтикна и нея към злоядство чрез натъпкване на сила. На яслата казват, че си хапва, но не е от ящните. Направила е много приятни кълчици. За жалост след цял месец ходене нон-стоп на ясла се наложи да я спра, заради лека Т и сополки. Сополите се сгъстиха и от вече от три вечери насам много похърква докато спи. Пръскам Стеримар и Еуфорбиум, давам вит.С, Изопринозин на сироп, клеева тинктура 3*на ден по 5 капки да ги пие с малко вода, вечер пръскам Олинт за деца в носа и й давам Цинабсин /хомеопатични/ 6*1 хапче на ден. Вече мина седмица, от както хремата не й минава. Рони, ти с какво третираш хремата при Мария? Отделно на всичко си пуснах само 3 дни болничен, поради намален състав на работа и сега си патя. Налага се да си пускам и последните платени дни от отпуската, докато Преси се стабилизира. Това ще ми е обица на ухото! Вече ще взимам по 10 дена, защото явно й трябва повечко време, за да се възстанови.
Остана ни още малко докато се преместим в новия ни дом. Дано се настаним благополучно. Ще публикувам снимки като стане готово за живеене.
Това е от нас.
Лека работна седмица!
Виждам, че обсъждате мерки, та и аз искам да споделя за нашето моме, че е от възможно най-дребните на нейната възраст. Едва 85см е и тежи 11кг. Яде долу-горе нормално, понякога не особено много, но на често. Аз не я насилвам, защото като малка съм била злояда и се старая да не я подтикна и нея към злоядство чрез натъпкване на сила. На яслата казват, че си хапва, но не е от ящните. Направила е много приятни кълчици.
За жалост след цял месец ходене нон-стоп на ясла се наложи да я спра, заради лека Т и сополки. Сополите се сгъстиха и от вече от три вечери насам много похърква докато спи. Пръскам Стеримар и Еуфорбиум, давам вит.С, Изопринозин на сироп, клеева тинктура 3*на ден по 5 капки да ги пие с малко вода, вечер пръскам Олинт за деца в носа и й давам Цинабсин /хомеопатични/ 6*1 хапче на ден. Вече мина седмица, от както хремата не й минава. Рони, ти с какво третираш хремата при Мария? Отделно на всичко си пуснах само 3 дни болничен, поради намален състав на работа и сега си патя. Налага се да си пускам и последните платени дни от отпуската, докато Преси се стабилизира. Това ще ми е обица на ухото! Вече ще взимам по 10 дена, защото явно й трябва повечко време, за да се възстанови. Остана ни още малко докато се преместим в новия ни дом. Дано се настаним благополучно. Ще публикувам снимки като стане готово за живеене.
Това е от нас.
Лека работна седмица!
И Ави,от доста време през нощта се буди и иска да я гушкам при мен.Преди имах сили и някак си не спях така дълбоко та успявах да се събудя по никое време и да я преместя пак,но сега си откарваме до сутинта така.Не се притеснявам толкова,предполагам е период,повече ми пречи това,че постоянно се отвива и върти и аз все я намирам замръзнала нейде из леглото.
За размерите и Ави си е мини момиченце.Килата са и 10.500 най-много 11 по мои преценки за височина не знам та и аз се замислям малко като се постопли да я заведа да я видят на ДК.
За игри най-обича да участват хора,т.е. мамаи аз да я забавлявам с нейните играчки.Хващам някоя играчка и се почва-ти как се казваш,на колко си години,какво обичаш да ядеш,хайде да се крием,искаш ли чай и т.н.после докторски преглед,игра с някоя количка,преобличане на кукли,готвене.Книжки никак не се застоява да разглежда и чете или аз да и чета,а така ми се иска.Ако е много интересна книжка с разни отварящи се ,затварящи се прозорчета или от тези панорамните по се забаламосва иначе уж почвам да чета и на второто изречение съм прекъсната и книжката махната.Успява да се заиграва и сама,което е добре,но не е за дълго.
И ние изкарахме разни болести.Първо всички вкъщи минахме през сополи и болящо гърло,а преди 2-3 дни аз и майка бяхме с разстройство и повръщане добре,че Ави не прихвана/поне засега/.Явно я спасява това,че вече от 20 дни дъвче коластра,давам понякога осцилокок.когато се сетя и вит.Ц.
И аз съм депресивен тип и това време доста ми влияе.Ави милата и нея я хваща съклета вкъщи,нали цяло лято все сме навън.Стои на прозореца и се почва:
-мамо защо вали?
защото има облаци и вече времето става студено.
-защо е студено?
защото идва есента
-къде е есента?
ами навън,виж листенцата падат от дърветата,става по-студено и вали често дъжд.
-защо вали мамо?И така по 1000 пъти на ден като накрая се разплаква и се започва да се иска да се излиза.
Дано малко да се пооправи времето просто много рязко паднаха Т и се заковахме вкъщи.
Хубава и по-топла седмица на всички
П.П Щяха да забравя.Може ли мамите с по-големи/пък не само/дечица да ми помогнат с една песничка.Детска е.Като дете в градината сме я учили,но аз помня само няколко изречения от нея,а страшно я обичам и искам да я пея на Ави.Та това,което помня от нея е:
Вятърко листи в гората пилей.
Косето Босето вече не пей.
Есен е вече настъпила тук.Пойните птички отлитат на юг.
Помня,че някой в пресничката има и топъл кожух ама кой беше Самата
песничка е баван и малко тъжна,но е прекрасна като мелодия и текст.
Много ще съм благодарна за текста,а ако я има някъде в нета ще е чудесно,зщото аз не я откривам,не помня заглавието и.
За размерите и Ави си е мини момиченце.Килата са и 10.500 най-много 11 по мои преценки за височина не знам та и аз се замислям малко като се постопли да я заведа да я видят на ДК.
За игри най-обича да участват хора,т.е. мама
и аз да я забавлявам с нейните играчки.Хващам някоя играчка и се почва-ти как се казваш,на колко си години,какво обичаш да ядеш,хайде да се крием,искаш ли чай и т.н.после докторски преглед,игра с някоя количка,преобличане на кукли,готвене.Книжки никак не се застоява да разглежда и чете или аз да и чета,а така ми се иска.Ако е много интересна книжка с разни отварящи се ,затварящи се прозорчета или от тези панорамните по се забаламосва иначе уж почвам да чета и на второто изречение съм прекъсната и книжката махната.Успява да се заиграва и сама,което е добре,но не е за дълго.И ние изкарахме разни болести.Първо всички вкъщи минахме през сополи и болящо гърло,а преди 2-3 дни аз и майка бяхме с разстройство и повръщане добре,че Ави не прихвана/поне засега/.Явно я спасява това,че вече от 20 дни дъвче коластра,давам понякога осцилокок.когато се сетя и вит.Ц.
И аз съм депресивен тип и това време доста ми влияе.Ави милата и нея я хваща съклета вкъщи,нали цяло лято все сме навън.Стои на прозореца и се почва:
-мамо защо вали?
защото има облаци и вече времето става студено.
-защо е студено?
защото идва есента
-къде е есента?
ами навън,виж листенцата падат от дърветата,става по-студено и вали често дъжд.
-защо вали мамо?И така по 1000 пъти на ден като накрая се разплаква и се започва да се иска да се излиза.
Дано малко да се пооправи времето просто много рязко паднаха Т и се заковахме вкъщи.
Хубава и по-топла седмица на всички
П.П Щяха да забравя.Може ли мамите с по-големи/пък не само/дечица да ми помогнат с една песничка.Детска е.Като дете в градината сме я учили,но аз помня само няколко изречения от нея,а страшно я обичам и искам да я пея на Ави.Та това,което помня от нея е:
Вятърко листи в гората пилей.
Косето Босето вече не пей.
Есен е вече настъпила тук.Пойните птички отлитат на юг.
Помня,че някой в пресничката има и топъл кожух ама кой беше
Саматапесничка е баван и малко тъжна,но е прекрасна като мелодия и текст.
Много ще съм благодарна за текста,а ако я има някъде в нета ще е чудесно,зщото аз не я откривам,не помня заглавието и.
Добро утро 
Силви заповядай
http://detskipesni.net/detskipesni/detski-pesni/
В плеара е Песента се казва Есен
http://www.mylyricsbox.com/%D0%94%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B8- … ong-lyrics.169684
и текста
Ние сме на детска градина Моля ви са стиснем палци да не ми се обаждат тази седмица да си ги взимам по рано
Иначе само малко мрънкаха и като влезнаха веднага млъкнаха , защото Вутева ще ги учи на песничката за дядо Коледа
който ще им донесе Бамболина като му я изпеят
Приятен ден на всички
Силви заповядай
http://detskipesni.net/detskipesni/detski-pesni/
В плеара е Песента се казва Есен
http://www.mylyricsbox.com/%D0%94%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B8- … ong-lyrics.169684
и текста
Ние сме на детска градина Моля ви са стиснем палци да не ми се обаждат тази седмица да си ги взимам по рано
Иначе само малко мрънкаха и като влезнаха веднага млъкнаха , защото Вутева ще ги учи на песничката за дядо Коледа
който ще им донесе Бамболина като му я изпеят Приятен ден на всички
Иван е с мерки-ръст 93-94 см., и тежи 14,300 кг. Вътрешните обувки са 23-ти, маратонките и ботушките-24-ти номер. Според свекърва ми е много слаб 
Снощи се върнахме от гости в техния град-все се опитваше да му натъпче нещо в устата, по всяко време. Ефекта беше-неядящ Иван на нормално хранене, съответно образуване на нерви от моя страна и така 
Лично аз улучих кога да изляза в отпуска. Навън е студено, в къщи гори печката на макс. Таткото и бабата на Ванката решиха единодушно да не го пускаме на ясла. Лично аз имах други планове-имам да подреждам едни чекмедженца и Иван хич няма да ми помага.
Колкото до това дали се промъква при нас-не го прави. Леглото му е близо до нашето и цяла нощ си спи там. Не му е особено приятно да го натиска някой в съня му.
Снощи се върнахме от гости в техния град-все се опитваше да му натъпче нещо в устата, по всяко време. Ефекта беше-неядящ Иван на нормално хранене, съответно образуване на нерви от моя страна и така Лично аз улучих кога да изляза в отпуска. Навън е студено, в къщи гори печката на макс. Таткото и бабата на Ванката решиха единодушно да не го пускаме на ясла. Лично аз имах други планове-имам да подреждам едни чекмедженца и Иван хич няма да ми помага.
Колкото до това дали се промъква при нас-не го прави. Леглото му е близо до нашето и цяла нощ си спи там. Не му е особено приятно да го натиска някой в съня му.
Здравейте и от нас,
Нас пък през нощта ни викат поименно да се явим на диванчето до детското легло, но нещо напоследък много дълбоко спим и не винаги някой се отзовава
sisely, при нас за хрема Корлизалия ни помага безотказно. Лошото е,че той си мисли,че са бонбони и все ме тормози да му давам,повече от колкото е необходимо
Нас пък през нощта ни викат поименно да се явим на диванчето до детското легло
, но нещо напоследък много дълбоко спим и не винаги някой се отзовава sisely, при нас за хрема Корлизалия ни помага безотказно. Лошото е,че той си мисли,че са бонбони и все ме тормози да му давам,повече от колкото е необходимо
Добро утро и от дъдовна и силно ветровита Варна Аз съм в потрес от времето и сигурно ще минат седмици докато се адаптирам. Днес времето просто изби рибата, няма такъв вятър, имах чувството, че ще обърне колата. Предната ми кора беше една по голямка, нисичка и прилепнала към земята и сега сечувствам като в детска играчка Сами като излязохме и тойоцъкри очите и с най- искрена изненада констатира " мамооо, гоооляяям вятър е това! " Но пък е възторжен от дъжда и само за секунда да се разсея с лъвски скок се озовава в центъра на локвата
Желая на всички хубав ден въпреки бурята навън. И на сами му се стяга душичката в къщи, но ме успокоява че поне през седмицата е на ясла и там си играе по цял ден. Тези дни на мода са и лимките Вече са из цялата къща и постоянно рови под мебелите да си ги събира. Играта с тях е двойна - 20 минути да ги разпилее навсякъди и още 20 минути да ги намери и събере
Аз съм в потрес от времето и сигурно ще минат седмици докато се адаптирам. Днес времето просто изби рибата, няма такъв вятър, имах чувството, че ще обърне колата. Предната ми кора беше една по голямка, нисичка и прилепнала към земята и сега сечувствам като в детска играчка Сами като излязохме и тойоцъкри очите и с най- искрена изненада констатира " мамооо, гоооляяям вятър е това! " Но пък е възторжен от дъжда и само за секунда да се разсея с лъвски скок се озовава в центъра на локвата Желая на всички хубав ден въпреки бурята навън. И на сами му се стяга душичката в къщи, но ме успокоява че поне през седмицата е на ясла и там си играе по цял ден. Тези дни на мода са и лимките
Вече са из цялата къща и постоянно рови под мебелите да си ги събира. Играта с тях е двойна - 20 минути да ги разпилее навсякъди и още 20 минути да ги намери и събере
poem, що е то лимки?
Пресче ще го водим днес на лекар, понеже има налепи по гърлото. До скоро ми беше невъзможно да надникна в неговото гърло, обаче вече зяпа перфектно и....
Вчера повърна вечерта след серия от хълцане и заливане от смях и не мога да преценя - вирусчето,дето напоследък обикаля ли е...или му дойде множко комбинацията с хълцане и пиене на много сок?
Иначе мерки - според педиатъра от миналата седмица - 98 см. (но беше с маратонки, не съм го мерила вкъщи), 15.5 кг е от много време и си ги поддържа. Маратонките са му номер 26, носи ги вече повече от година. Страшно бързо му порастна крачето тогава и после се закотви и цяла година си носи едни и същи обувки. Обаче вече е наръба на 26 (имаме мерилка за краче) и трябва да минаваме към 27/28. Зимните му миналогодишни обувки са 28 номер, тъй че тях няма да ги сменяме.
Ей, мами, не позволявайте на депресивни състояния да ви завладяват!
Колкото и да ми е неприятно, че нещо прескочихме есента, тепърва ще става по-мрачно и по-студено.... Оптимистично, а?
Пресче ще го водим днес на лекар, понеже има налепи по гърлото. До скоро ми беше невъзможно да надникна в неговото гърло, обаче вече зяпа перфектно и....
Вчера повърна вечерта след серия от хълцане и заливане от смях и не мога да преценя - вирусчето,дето напоследък обикаля ли е...или му дойде множко комбинацията с хълцане и пиене на много сок? Иначе мерки - според педиатъра от миналата седмица - 98 см. (но беше с маратонки, не съм го мерила вкъщи), 15.5 кг е от много време и си ги поддържа. Маратонките са му номер 26, носи ги вече повече от година. Страшно бързо му порастна крачето тогава и после се закотви и цяла година си носи едни и същи обувки. Обаче вече е наръба на 26 (имаме мерилка за краче) и трябва да минаваме към 27/28. Зимните му миналогодишни обувки са 28 номер, тъй че тях няма да ги сменяме.
Ей, мами, не позволявайте на депресивни състояния да ви завладяват!
Колкото и да ми е неприятно, че нещо прескочихме есента, тепърва ще става по-мрачно и по-студено.... Оптимистично, а? 
