явлението модерна баба

Изобщо няма значение кой какво защо и колко работи. Хора разни, разни *отношения*... Имах една позната - безработна, детето й - целодневно на ДГ. Майка й работеше (нямам представа какво). Та въпросната нямаше търпение да й даде в петък детето за уикенда, за да се наспи, защото "аз съм поспалива"...

За мен има.
Също така има значение имат и разстоянията.
Да викна бабата през 1 блок е едно, да я извикам от 200 км., за да си повея гъза вечерта - съвсем друго.
Но си права, хора и отношения разни. Лошото е, че се злоупотребява понякога. 

Е, не е безработна. Детето си е гледала, нали?... Или това се брои за нищо работа .

Не подскачай чак толкова високо, става ли?

Не е до разстоянието, а до честотата. Колко е 200км?! Ако ме викат 4-5 пъти в годината защо не?


Какво толкова му гледаш на едно дете на целодневна детска градина!?!?! Сутрин става и го водиш в 8, взимаш го в 5 и в 9 си ляга.

През деня, докато е на градина ли го е гледала  
Вечер всички си ги гледаме, и работещи, и неработещи, но има разлика с това да нямаш дете при теб през деня, да нямаш и служебни задължения

Янтра, като работиш до 19 ч. и нямаш кола, ще стигнеш в петък в 23 ч. най-рано. Трябва да си вземеш отпуск, за да излязат те петъчно. Абсурдно е. Поне за мен...
Това беше само пример, тук в темата и петък не им стига 

Е, нали го е давала на градина  значи, не го е гледала, и не е работила.
Или аз нещо недоскивам в историята 
Т.е., тази е от майките, които сега връщат майчинство, примерно.

Ох, сега видях, че детето било на градина . Извинявам се , жегата ми се отразява явно

2-3 пъти в годината става, според мен се преживява, все пак внуче, ще ми е мило. Аз понякога карам майка ми да идва да спи у нас от 130км за да излезем вечерта в Пловдив на 50км двамата с мъжа ми. Става с предварителна заявка поне седмица по-рано, а най-добре две седмици.

Не, детето е вече голямо, няма да се връщат пари
И за да ви е още по-готино: най-често в 8:00 бащата го доставяше в градината, но - признавам без бой, майката го вземаше след 16:00, за да го заведе в някоя градинка

Е, ама тя преди да се пенсионира нали е работила все пак, а и на село честно казано работата е повече от каквото и да било в града. На село един път работят някаква работа, а като се върнат започват наново с мотиката.
Бабата на село има предимството на двора и спокоствието /сравнително/ на село, детето може да излезе да поиграе вън, има с какво да се занимава, животинки за атракция на хлапето и т.н. Та донякъде и е по - лесно. Градската баба трябва да мисли за паркове, градинки, или да наглежда хлапето пред блока т.е. по - ангажирана е.
Но ако и двете са пенсионерки, на бас, че селската баба има повече работа от градската 

Много гледни точки има по този въпрос и всички различни, всеки си знае за себе си. Тук споделяме как е при всяка от нас, а не да мъмрим някой или да насърчаваме друг  

И според мен е по лесно, да се гледа детенце на село. Ние живеем в София, но аз съм от малко градче. Е децата там сами се гледат, имам предвид, че не трябва специално да отидем до парка или площадката, за да покара колело или да си поиграе с топката. Там всичко стои в двора колелета, коли, топки, пързалки. Всимат едно излизат на улицата карат, прибират се, взимат друго и така по цял ден. Викаме ги, хапват, пийват и пак така. А тук с мен си е направо голямата организация да отидем някъде да покара колело и след 10 минути, като му писне, да се приберем да вземем колата и пак до парка и.....

Наистина е голяма отговорност за баба му да го гледа, но и тя вижда, че на детето му е много добре там и за 1 месец в годината с удоволствие се грижи за него.

А за викането от 100км, ами аз не съм я викала никога, за да излезем или отидем на кино, обикновено е защото Цеци е болен. А и тогава го гледам аз, като започне да оздравява, докато укрепне за градинката идва баба да го погледа.

Когато има желание, разбирателство и обич на никого нищо не му тежи. Когато мама е имала нужда от мен съм пътувала всеки ден след работа до нея и обратно. Знам че така, както аз, така и тя ще се отзовем винаги, когато някой има нужда  
П.п. когато се живее в къща с двор, на село или в града има много работа наистина. Баба наглежда децата, докато си работи в градината 

      Преди доста страници някой сравняваше своите баби - как едната го гледала с желание, а другата - по задължение ... едновременно още с пет внуци. Попитах колко от нас биха се ангажирали с шест деца на различна възраст за цяло лято, но така и не ми отговори. Аз си признах, че не бих се ангажирала.
      Сега и Янтра сподели как вижда нещата.
      Изключвам драстични ситуации като на Клеми, но когато имате претенции към бабите, замислете се и за другите им ангажименти. И дали тези ангажименти са само към вашите деца, съответно - как бихте се чувствали на тяхно място.
      Впрочем, темата не беше за свекърви. Тя беше за онези баби, които нямат минимална необходимост да видят внучето си.  Без значение чий родител е бабата.

Е, то при Клеми не е толкова чак драстично. Бабата иска да ги вижда, не е да не иска. Ама дали го прави, виж, това е друго нещо.
Нали знаете приказката за едно е да искаш, друго е да можеш, трето и четвърто да го направиш. Нашата баба първото - винаги, второто понякога, ама трето и четвърто - веднъж годишно. 

Аз бях този някой 
Да внеса и някои уточнения все пак - тези 5-6 деца бяха на възраст над 10 години. Т.е, както вече е описано тук, по цял ден на игра навън. Не бебета, които трябва да дебнеш да не си сложат нещо в устата, да не паднат, да не плачат за мама и т.н. 
Та, за бабите - и сама съм оставала при тази баба - и отново не се чувствах добре - просто нейното виждане за гледането на деца беше такова - те си растат децата, така или иначе - а работата на нивата не може да чака..

Дали бих взимала деца за гледане - зависи. Но - ако ги взема, ще ги гледам като хората, което за мен включва да им обръщам внимание, да общувам с тях, а не просто така да си стоят там, като част от пейзажа, любимата ми баба така правеше 
Отношението ми като цяло е такова, независимо дали става въпрос за гледане на деца, за готвене, за метене и т.н. - ако се ангажираш да правиш нещо, или го правиш както трябва, или изобщо не го правиш. Бих приела НЕ за отговор. Но не бих приела някой да вземе детето ми, и всячески да му показва, че то го отегчава до смърт.