Искало ли ви се е понякога, да кривнете от пътя?

Парци, аз не смятам флирта за гаранция за секс. Това е разликата. Флиртът е като следобеден коктейл - част от приятно общуване, закачка, но не е обещание за червено вино с вечерята. Разменени погледи, жест, защо не и танц, разпускане, поглезване на сетивата, ако щеш. Обичам да флиртувам, защото си припомням къде започва магията. Ухажването е степен по-нататък, защото има намек за по-сериозни отношения, поне за мен. Сериозен е и сексът, аз много сериозно гледам на него.   Ухажването е самата вечеря - започва с аперитив, после бяло вино, после червено, после коняк и кафе - дълго и напоително. А флиртът е шот в горещ следобед или ранна виолетова вечер. Бърз, наелектризиран... После всеки се отправя на вечеря. И не задължително една и съща.  

Дами, това с погледа е много опасно, обаче. 

Мемоарите на една гейша. И как точно и колко трябва да покаже небрежно от ръката, за да не прекрачи тънката граница.

Заковаваме го като идеалната дефиниция за флирт.
Разбира се, че това с погледа е опасно, тези жени с подобни харизматични характеристики, хората на клада са ги горили.
Така, де, мъжете имат нужда от спокойствие и сигурност, а не от вещици, които с един поглед ги нокаутират и понякога им изземват спокойствието за цял един живот.

Благодаря, Трещи, точно това е.

simplyaven, само от обяснението ти ми стана приятно и приповдигнато. 

Azzy, вещица ли ме нарече?   Харесва ми!   Намирала съм си и аз майстора, и то неотдавна. Срещнахме си погледите и се нокаутирахме взаимно. Ама, какъв поглед.  

luna, красиво нещо е... Радвам се, че съм ти предала малко електричество. Лято е! 

Има си хас
И на мен ми харесва. И аз съм член на този клуб

От няколко страници чета за флиртове, а оставам с впечатление, че авторката си говори за откровен секс, паралелна връзка и от тоя вид хубавини.

Флиртовете не са лоша работа, забавно е, пък и в повечето случаи, ако човекът е симпатичен, няма как да не се "докоснете с поглед". И с думи, жестове. Обаче продължението винаги ме е оставяло в изходна позиция. Аз не отивам отвъд флирта, когато съм обвързана.

Нали заради това и аз вече си трайкам! Не искам неприятности с разни... пострадали от поглед.

Горещо стана.   Власт има в това, а властта ми е сериозен афродизиак на мен.

Авторката я уплашихте с това набиване на канчето и замина в неизвестна посока. 

Какви неприятности може да донесе един ранен от поглед мъж? Той... подава коктейла. 

Добре, че сме ние, за да определим какво искат мъжете  

А иначе, това с флиртуването за отскок, тръпка, поддържане на вкуса към живота и повишаване на настроението и себеоценката съвсем не е женски прерогатив. (Използвам тъпата дума "прерогатив" като препратка към онова парче на Шаная Туейн, в което се казва, че "The best thing about being a woman is the prerogative to have a little fun"). Мъжете също го правят, има мъже -гейши, ама такива гейши, че шапката да му падне на човек.

На мен обаче и поднесено от мъже, и от жени ми е някак си скучно. Пък ако ще и както ще да гледат и да мятат коси както си искат. Натрапчивата потребност да проверяваш непрекъснато или чест собствената си ценност, като се оглеждаш в очите на другите, флиртувайки, ми е всичко друго, но не и секси. Още по-малко пък е интригуващо. Харесвам хора, чието поведение ясно показва, че нямат потребност непременно да бъдат отразявани. Не психопатия и изолационизъм, просто липса на потребност да си повдигаш самооценката, настроението и да връщаш вкуса към живота с човешки огледала. Не срещам често такива хора, но в тяхното обкръжение е адски хубаво. Понеже поведението им не е в термините на властта, контрола и доказването.

Мъже, какво да ги правиш! Като си повярват, малкко акъл им остава. Няма да си развалям семейството заради някакъв флирт, я!

Saule, в някакво недоразумение си нагазила, и то големичко. Не се позволява на всеки да флиртува с теб. А това далеч не е "Натрапчивата потребност да проверяваш непрекъснато или често собствената си ценност, като се оглеждаш в очите на другите, флиртувайки,..."  Човек трябва да се обича, както когато избира мъжа до себе си, така и когато избира в чий поглед да се огледа...  

И ще ви замоля да спрете с туй мятане на гриви. Много е ...  смешно да се приравнява на флирт.  

О, сега към комплексите ли завиваме?   Време беше. Защо флиртът трябва да е доказване или нужда от доказване? Къде изчезва удоволствието от самия флирт, за флирта, просто и единствено? Това ми звучи като умението да изпитваш удоволствие, че си тук сега, че си жив и те има срещу постоянната мания да доказваш на околните колко ти е специално съществуването. Няма нужда. Хубаво е да се изпитва удоволствие от самото съществуване на нещата.  

Аз също така не харесвам генерализации. Не всички мъже искат едно и също или поне не по един и същи начин, не по едно и също време и не всички мъже са някакви сексуални маниаци без грам финес.

Luna, съгласна. Ама да прибавим и критерия "честота", а? Не само кой те отразява (в кого се оглеждаш), а и колко често... това има съществено отношение дали нещо е "натрапчива потребност или не". Чисто удоволствие от флирта? Няма такова нещо като something for something's sake, нещо заради самото нещо. Правим неща, за да извлечем нещо от тях, обичайно флиртовете без цел да има "продължение" са ориентирани към повишаване на себеоценката. Ужасно съжалявам, че звуча толкова скучно и сухарски 

Моите впечатления са съвсем други.
Хората не живеят изолирани като отшелници, а огромна част от живота им е свързана в социум и общуване.
Имат необходимост да са адекватни в този социум, което им дава онова усещане за самодостатъчност, спокойствие и абсолютна увереност в това, кои са, какви са и къде точно е мястото им в социума и живота, познават правилата до съвършенство, защото са минали през този процес на самопознание и самоусъвършенстване именно отразявайки себе си в социума и света.

Онова, за което говориш касае или съвсем млад човек, който е в един подобен процес и търси съвсем естествено това отражение непрекъснато, за да намери собственото си място, или човек, който не е изминал съвсем адекватно този път и не е намерил мястото си и себе си и има непрекъсната необходимост да се отразява, за да не загуби опора под краката си, но това е нещо съсем различно от флирт и мисля, че ти си го регистрирала като разсъждения, съдейки от поста ти, но не си го дефинирала правилно, съдейки от заключението, че флирта е еквивалент на жиголо, когато говорим за мъж.
Защото няколко страници по-рано за малко да дефинираме дама, която има способност да флиртува за обикновена проститутка, която се самопредлага.

Да и това с косите вече става досадно.
А виждам, че и с комплексите сте го отразили.
Не, да флиртуваш, изобщо не означава, че си комплексиран.
Има някаква релация с жени или мъже, които търсят перменетно чуждо внимание и себедоказване, чрез воюване на победи на любовния фронт, които нямат никаква стойност, единствено и само самодоказване, но това е съвсем друго и преследва друга цел, задоволява различна потребност, изобщо нищо общо.