
Аз изчаквам и ако няма промяна си хващам багажчето и бебето и си отивам на Севлиево (откъде съм) до края на майчинството, а после обратно в София, добре че поне работата ми си стои до края на майчинството. Последно като казах, че от раждането не съм се наспивала като хората и кой знае кога ще стане ми отговори "в някой друг живот"... аз пък очаквах съчувствие. Както и да е. Всеки сам си е виновен за това, което му се случва.



като сме навън (в повечето случаи). Цялата врътка с цеденето ми е сууупер досадна и някяк дразнеща. Кърми ми се навън, дано не прозвучи ексхибиционистично ( ако има такава дума ), а в момента не става. Дайте съвет
. Може да е поза за която не съм се сетила или...не знам и аз 
бравоооо
ако не беше така, доста по-леко щеше да ти бъде, въпреки свекървата.....
Поговорете и ще се разберете! 
Нещо софиянките трудно се организираме
Все се сещам за варненки
Браво на тях!
Предпочитам да ги лапа тях, отколкото ръчичките, тъй като крачетата не може да ги вкара толкова навътре и да повърне
Суче по 5-6 минути общо от двете гърди.....Като сме вкъщи й давам по-често. Аз навън така и не се престрашиих да я кърмя
И при нас е така, с тази разлика, че не чете, ами гледа телевизия. Вчера влязох да се изкъпя, а като излязох ми вика "е, най-накрая, време беше". Малчо започнал да се сърди, а той го взел и прав гледа телевизор, като влязох пусна бебето на леглото и легна на другото да си гледа - било гладно детето. Детето не е гладно, нали преди да вляза да се къпя го нахраних, просто иска да се занимава някой с него, да го вдигат да гледа, аз си го взех както бях по хавлия и седнахме на терасата да погледаме цветята и дърветата - ми не плака. Но колкото и да му обяснявам явно не му се занимава. Нали аз съм майката, та аз трябва да се грижа за детето си, той само му се радва като е в настроение малчо, а като не е в настроение аз да се оправям. И за домакинската работа сме така - всичко аз да правя, ама не съм съгласна и съм му го казала. В крайна сметка сега хайде стоя си вкъщи и долу-горе успявам да се оправя с всичко, но после като започна работа какво - всичко вкъщи да правя, детето да гледам и на работа да ходя. Не мисля. Това да не е хотел, нали уж е семейство.
Помага ми иначе много в готвенето, което не е никак малко. Той обожава да готви, а сега от както открихме летният сезон на двора, често правим барбекю и той се занимава. За мен е най важно мъжа ми да се прибира в къщи с желание и да му е добре. За да не търси това извън къщи:))) Че както е пълно с колежки на работа
)))))) Шегувам се, но нищо не се знае......
))

Знам, че работата му е много напрегната, отговаря за 100 души и не веднъж си връща храната , която съм му сложила за обяд, защото не е имал време да седне да обядва
, но никога не е казал"изморен съм". Прибира се в 19, понякога/добре, че рядко/ в 20-21-когато-тогава и се заема с децата, а аз с вечерята. Събота и неделя зедно чистим къщата. Ще кажете"Той си ти е свестен мъжа", но не е само това. Първо човек трябва да се научи да уважава себе си. Ако се нагърбим с всичко ние жените, мъжете ще се научат , че това е нормално. Още като гаджета ми правеше впечатление, че у тях стоят трима мъже/той, брат му и баща му/ и горката женица/сега свекърва ми/ хвърчи да им прислугва и никой не се мръдва една солница да донесе на масата. 

(в snimka.bg) Препоръчани теми