SUPERNATURAL: John Winchester

Той се изявява като свекър, затова му дължим специална тема 

Добро утро

тези дни имам толкова много работа, че само чета и пиша



и на края на деня съм скапана, направо нямам сили


но все пак тук има неща, на които не мога да устоя


и както знаете не мога без вас (естествено!)



Инче, чак сега прочетох продължението и мнооооогоооо ми хареса

Розе, наградите както винаги са ммммммммм

хайде успешен ден на всички
отивам да се трудя....

Добро утро !
Нещото като спойлер не се отнася за 'Supernatural' (източник):
Question: Is Supernatural the answer to your recent blind item about a hit show taking a flying leap? —Meredith
Ausiello: Nope.
и

по този сценарий:
(цъкабъл)
и още един спойлер за 7.03 (източник):
Question: Season 7 of SUPERNATURAL cannot come soon enough! Any scoop? — Noam
The TV Addict: Entitled “The Girl Next Door,” SUPERNATURAL’s much anticipated seventh season will kick off by not just introducing fans to an old flame friend of Sam’s, but will flashback to Sam and Dean’s teenage years where we’ll meet, as the episode’s title suggests, the girl next door… a beautiful girl who in typical SUPERNATURAL fashion harbours a terrible, emphasis on the terrible, secret. - 'айде пак госпойца в беда

Дженсън трябва да попредаде някой и друг урок по облизване Личи му, че е минал през много къде несъзнателни, къде съзнателни тренировки   (в сравнение с Джаред)

О, Дженсън ще режисира еп. 1. Имам надежда да е по-добър от 6.01

В уречения час Сам, Хербьорг и Бьорн бяха в ресторанта. Дийн и Мария ги нямаше никакви. Закъсняха с двадесет минути, а когато се появиха почти тичаха.
- Колко е часа, Дийн? – попита Сам с лека досада в гласа.
Брат му се ухили и запасвайки ризата си отвърна:
- Навреме идваме, какво толкова.
Мария зае мястото си край масата и смутено приглади разрошената си коса. Знаеше, че са закъснели, но какво можеше да направи, когато Дийн се беше развихрил в последния момент. Тя сведе глава и се изчерви при спомена за това.
- Трябва да уточним какво ще правим с Роза – започна Сам, но брат му го прекъсна.
- Спокойно, човече, чакай първо да си поръчам нещо. Умирам от глад, а на празен стомах не мога да мисля.
Когато след половин час чиниите бяха наполовина опразнени разговорът се завъртя около случая, който трябваше да решат.
- След като разберем къде е погребана Роза и намерим останките й – започна Мария, - трябва да направим всичко необходимо, за да й дадем покой. Фактът, че се явява в сънища и видения означава само едно – духът й е неспокоен.
- Тя е в гробището Монпарнас  - каза тихо Хербьорг. В бяла гробница. Голяма. Вероятно семейна. Но не е погребана там. Затворена е жива и е умряла от задушаване, пребита до смърт преди това.
Бьорн, който не вземаше участие в разговора, а залягаше над поредната порция телешко, вдигна очи като чу това.
- Ugjerningen! – изръмжа той със стиснати зъби.
- Какво каза? – попита изненадано Мария.
- Че това е зверство – преведе Хербьорг.
- Зверство е, разбира се – съгласи се Мария. – Що за дявол трябва да си, за да причиниш това на някого?!
- Куц дявол – вметна мрачно Сам.
Късно същата вечер петимата се събраха пред хотела, за да тръгнат към гробището. Дийн и Мария проверяваха за последно екипировката, Бьорг търпеливо чакаше, скръстил ръце пред гърдите си, а няколко стъпки по-встрани Сам говореше с Хербьорг.
- Не искам да идваш – каза й той за хиляден път, - просто ни обясни къде е гробницата и остани тук. Не искам да ти се случи нещо...
- Няма какво да ми се случи. Аз съм човек по волята на Один и само по негова воля мога да умра.
- Да, но аз сънувах как лежиш там....
Тя постави пръст на устните му.
- Било е само сън, миличък. Всичко с мен ще бъде наред, обещавам ти.
До гробището се придвижиха с такси тъй като поради късния час градски транспорт вече нямаше. Наложи им се да прескочат оградата от ковано желязо и тръгнаха по безлюдната алея. От двете й страни се заредиха гробници, статуи във всякакви стилове – от готика през романтизъм до модернизъм, пейки и дървета. Независимо какво показваха стрелките на часовника, не беше напълно тъмно. Беше по-скоро сумрачно - светлината на луната беше достатъчна, за да виждат къде вървят.
Те  бързаха напред, криволичейки между гробове и гробници в търсене на целта си. Хербьорг мълчаливо се оглеждаше. Знаеше, че ще намери това, което търси и ще го разпознае от пръв поглед. Ясно си спомняше видението, което беше получила, влачената млада жена, болката й и безпощадността на безсърдечния мъж. По гърба й полазиха мравки.
- Там е – спря след малко тя и посочи със слабия си пръст към една гробница от бял мрамор. Тя се намираше в неголямо оградено пространство и хладните й стени криеха тайната на едно зловещо убийство.
Дийн прескочи ниската оградка, след него Мария и Бьорн. Сам и Хербьорг ги последваха. С парче къса тел ловките ръце на Мария отключиха вратата. При отварянето й пантите звучно запротестираха, издавайки протяжно скърцане. От вътрешността полъхна мраз и неприятен дъх на спарено. Влазоха вътре и запалиха фенерчетата, които носеха. От двете им страни имаше подредени мраморни ковчези. Хербьорг напрегнато ги оглеждаше. Накрая спря до един, върху който имаше фигури на херувими, преплетени с лозови клонки и цветя. Гладкият мрамор блестеше от лъчите на фенерчетата. Тя не каза нищо, но всички разбраха, че най-накрая са намерили това, което търсят. Сам застана от единия край на ковчега и подхвана масивния му капак. Дийн понечи да му помогне, но Бьорн пристъпи напред и каза:
- Оставете на мен.
Огромните му ръце почти без усилие преместиха капака. Мускулите му едва се напрегнаха.
- Брей, че силно момче! – смая се Мария.
За останалите силата на норвежеца не беше изненада.
В ковчега имаше скелет с дълга коса, облечен в полуразложена рокля. Една проядена сатенена панделка отбелязваше мястото, където някога е била талията.
- Намерих те - прошепна Хербьорг. – Сега ще спиш спокойно.
Ритуалът, който проведоха, този път не включваше посоляване и изгаряне. Сам прочете продължителна молитва от Библията, която беше взел, след това наръси тялото със светена вода и постави между пръстите на мъртвата жена сребърен кръст. Накрая Бьорн върна капака на мястото му и всички напуснаха гробницата.
- Значи всичко приключи – отбеляза Дийн докато вървяха обратно по алеята.
- Почти всичко – каза Сам, а на въпросителните погледи, които в този миг се насочиха към него, отговори: - Роза почива в мир, но това все още не решава въпроса с Лейди Карълайн Лам и надписа, който се беше появил над леглото ми. Трябва да разберем каква е връзката й с Роза. Едната е била англичанка, а другата французойка. Мога да предположа, че Роза е била френското увлечение на Байрон по време на краткия му престой в Париж, но от тук нататък дори не мога да гадая как се навръзват нещата.
- Вероятно това, че хотелът носи неговото име привлича по някакъв начин духа на Лейди Карълайн Лам на това място – предположи Мария.
- Добре, - съгласи се Сам,- но какво общо имат двете жени? Едната издаде присъствието си с надпис над леглото ми, а другата се яви в сънищата ни.
- Предлагам за това да мислим утре – прозя се продължително Дийн. – Сега искам само да стигна колкото се може по-бързо до възглавницата.
Когато утрото настъпи всички намериха в леглата си по една червена роза – знак за благодарност от една спасена душа.

Много странно, винаги Крипке пише първия и последния епизод за сезона

идвам да поздравя Импала с нещо от Уикипедия, защото знам, че тя обожава уикипедия..
този път е оф топик.. статията е за Майкъл Шийн
цитирам: "Има дете от колежката си Кейт Бекинсейл в продължение на седем години, преди тя да започне да излиза с режисьора Лен Уайзмън през 2003 г."

 

ц ц ц ....



и добър ден от мен 

 
Дженсън Падалеки 

Това ме наведе на един спомен. През 1992 г. след Световното по футбол в САЩ с баща ми се стягаме да ходим да посрещаме националите на летището. Той работеше на летището та ги посрещнахме директно на пистата до стълбичката като слизаха от самолета. Приготвям се значи аз, взимам си апарата, а мама се суети около мен да не забравя нещо. Изпраща ни на вратата и развълнувано казва "Хайде и да снимаш Наско Стоичков". Още се хиля като луда като се сетя за това

Аквариел, жестоко аватарче, големи са картинки 

Наско Стоичков, хахаха същата работа като Дженсън Падалеки  
Ох целия конвент в Бразилия е уникален!
Розе страхотно си се развихрила, прекрасност след прекрасност твориш  

HХахахахах Джаред се трансформирал. АМа колко е сладък като малък!

Леле, какво сладко малко Джаредче  
Сега си има същите добри очички като от едно време.

Тъкмо ми хрумна една идея - искате ли една от следващите теми да е посветена на малките J2?

Здравейте момичета, от сто години не съм влизала в темата, и не мога да повярвам че първо ще ви упрекна:
Как може в тема за татко Уинчестър от 8 стр само на първата негови снимки, направо срам и позор. (емитиконка размахваща пръст и гледаща строго)
За да не съм само мрънкало, прилагам нагледен материал че си струва и тоз уинчестъров екземпляр:








Така, след като помрънках, да кажа че горепосочения упрек е единствен, интересна тема както винаги, прекрасни нагледни материали на момчетата, интересен разказ, че и игра си имаме с разкошни награди:)
Благодаря ви че колкото и време да ме няма винаги ме посреща тема със страхотно оформление и приятелски дух  

Така, така, имам нужда от напомняне за татко Уинчестър аз. Признавам, че се сетих за него онзи ден, ама после ми отлетя мисълта
Обаче, Импалка, не мина ли пробацията ми вече? Все чакам онази ню-ню снимка (но в голям размер )

Днес било Световен ден на целувката....

Зимна роза, като ме подсети,че днес е деня на целувката веднага се сетих за този момент              http://www.youtube.com/watch?v=eaWtdDayn-A.За мен това е в топ3 поне.

Днес се рових в един сайт и намерих товаhttp://ggbit.info/forum/index.php?s=7cc45e6ac4c4842729a9c8c1d79e … p;showtopic=47236 Какво научихме от свръхестествено?Особено ме радват точки 2,8 и 11 .А точка 12 нещо не мога да я схана обаче.

И последно по новините гледах репортаж за най-много спечелилите актриси и се зачудих J2 колко взимат.Може да са споменавали някъде , но аз не съм срещала. Малко дълго стана ама карай.Дано да са ви интересни писанията ми.