За по-буйните деца и как се справяте?

Много важно уточнение 
Аз много се дразня на коментари колко сме велики, когато някой пита как да си реши проблема.

В случая трябва да уточниш какви съвети искаш точно. За кое конкретно нещо? Защото няма как да ти отговорим общо на въпроса "Как да се справям със сина ми", след като не познаваме нито теб, нито него, нито ежедневието ви. А обща формула не знам да има.

Предполагам в книгите все ще намериш достатъчно съвети, които можеш да пробваш да приложиш върху детето.
Ако и те не помогнат, не знам. Евентуално консултация с някой детски психолог, който да ти даде насоки как да се държиш.
При положение, че това се случва само на вън, а не и в къщи. Явно се провокира от нещо, както казваш ти - от това, че иска да е център на внимание.

И да, все пак има и деца, които не правят така. Това не виждам обаче защо да е проблем.

Моят син беше така до преди година. И сега има такива моменти, но те са доста по-нарядко. Съвет не мога да ти дам, защото аз се чудих как да се справя с него. Струва ми се, че той се поуспокои, откакто тръгна на градина. И нашата ситуация беше сходна с вашата. Когато сме си двамата беше спокоен, играеше си, почти не ми е правил проблеми, а излезехме ли някъде или имаше ли около нас повече хора, се почваше театралната постановка. Повече публика - повече лудории. Но наистина сега нещата не са така. Сякаш това дете порасна изведнъж и понякога чак се притеснявам да не се разболява, защото е толкова спокоен и тих, но детето просто започна да си играе по друг начин и не търси вниманието на хората. 

На възрастта на твоя син и моят беше доста палав, подвижен и изобретателен. Единственото, което успявам да направя, е да не му позволя да проявява лошо поведение особено пред хората. Просто беше наказван. Неговата госпожа от групата в градината непрекъснато ме успокояваше, че на тази възраст това е нормално, но за мен не беше нормално и не толерирах такова поведение. На следващата година госпожата отбеляза, че много се е променил само за едно лято, личи си, че бил порастнал, въпреки че за мен нямаше особена промяна.
Сетих се, че на 3 год. възраст го водехме по поляни, за да тича на воля, да кара колело, за да се уморява и да няма сили после за пакости.
Сега вече наближава 6, но е много буен. Не е агресивен, но е буен, подвижен, не умее да се пази добре. И за тази цел го записахме на спорт, за да изразходва голяма част от енергията си. След спорта го изкарваме навън да кара колело и да рита топка - със същата цел. Въобще, имаме ли възможност, изкарваме го навън, за да изразходва енергия.

И при нас беше така.Синчето-сега е на 4 и 5 месеца мълчи само, когато спи.Обича да се обяснява,да прави смешки и да привлича внимание.
Когато беше колкото твоето дете и ние правехме като зуки-навън и много игра,за да се измори.У дома рисувахме,моделирахме и изобщо гледах да не остава без занимание.
Слава Богу е много общителен и навън бързо си намира приятелчета след което се започва такова пързаляне,тичане и викане ,че се изморявам само като ги гледам 
От есента ходи на детска градина през седмицата ,а в събота и на един клуб.Никоя от двете учителки не се е оплакала да е пречил и правил бели.Тук-там ми казват,че се е правил,че не е чул или видял като не му е  изнасяло,но сериозни бели не са докладвани.
Когато прави бели на вън виж дали няма дразнител  обкръжението.Аз наскоро си дадох сметка,че го събирам с лоша компания-даже пуснах тема да искам съвет.
И гледай да е винаги зает-носи си в чантата по някоя джунджурийка и я пускай като усетиш ,че се разсейва.На тази възраст не могат дълго да си задържат вниманието сами, така че не го води на дълги мероприятия и го следи-започне ли да търси с очи веднага предлагай друго занимание-придърпай го да разгледате нещо,да търсите нещо,помоли го за помощ...
Освен това и те тества-не се поддавай на провокации.като наложиш едни правила и винаги стой зад тях.Не се поддавай ,че ще помрънка или пореве-децата са артисти за Оскар достойни.
Периода ще отмине-при нас като навърши 4 се усети едно "узряване".Не,че не му идват на ум дивотийки и сега.
Според мен не е зле понякога да участваш в неговият сценарии-ние се надбягваме,пръскаме с душа,търкаляме в тревата даже и на обществено място-знаеш ли как му светят заговорнически очичките...Предлагам и занимания за големи-разглеждаме музеи и го оставям да обясни какво е нарисувано,както и задължително да си даде оценката 
Давай му право на избор-тази или тази блузка,тази или онази чашка.Важно е да усети,че си твърда,справедлива ,но и зачиташ напъните му за себеутвърждаване.

Елора конкретни съвети ясно, че няма как да получа, просто исках да прочета как други майки се справят в подобни ситуации.

Mirama, разбира се, че има такива деца, но не е това предмета на темата. Много се дразня като има някоя подобна тема и се намират поне няколко майки да кажат как техните деца са много възпитани и така не правят, пък виждаш ли ние останалите сме "недобри родители". Няма нужда от това.
zuka, luska малко ме поуспокоихте, че явно е период и ще отмине. Всичките ми приятели смятат, че има много готино хлапе и само му се смеят на щуротиите, а аз се срамувам. Може би и аз прекалено се вглеждам  в това, но като цяло ми е такъв характера и все се страхувам да не притесняваме околните.

Ветинари, твоят пост все едно аз съм го писала. Сина ми ходи на ясла от 1г и 3м., изключително е общителен и веднага заформя група на площадките. Даже на 1г.и5м, беше заформил група в яслата да обърнат дюшеците и да скачат по леглата Агресивен не е, даже напротив - педагожката на яслата последно така го хвали, че си помислих, че е объркала детето Всяка вечер сме навън, кара колело, ходим на театър, кино. Абе общо взето винаги правим нещо. Даже си мислех дали това му поведение е провокирано от многото емоции, които получава.

vesi21недей да се притесняваш. Имаш си е едно будно,здраво,добронамерено и отворено към всичко дете.Остави го да се развива, да общува, да бяга,да прави щуротии(в добрия смисъл), та той е още на 3г. и от написаното от теб нищо лошо не прочетох. Моята дъщеря е същата като твоето дете,отначало и аз се опитвах да я променя към повече сдържаност, но се отказах.Разбрах, че в това се крие очарованието и да я обичат всички, такъв е характера и. Само трябва да я науча, като поотрасне на повече предпазливост,че сега е много доверчива.

Веси, малкият ми е /беше/ такъв, но е вече на пет.
Първо- не ме е бивало срам от негови прояви. От премахване на срама ще ти тръгне по- лесно, ще можеш да вземаш    по- обективно решения и да ги реализираш с една идея повече спокойствие и мисъл, не емоционално.
С него се отказах да ходя на официални мероприятия, да го вземам на работа, да ходим на заведение, защото само се изнервяхме. Смисълът бе нулев. Веднъж примирили се с това, после стана лесно. Излизането е само там, където има място за много, много, много, ама много щуреене, толкова, колкото му е нужно. Не включва места с автомобили и много хора. По- скоро поляни, гори, заградени дворове на училища /където кара колело до откат/. И нищо, че е на пет, онзи ден ходихме с колелото му по едни поляни /без помощни е, с помощни по поляни не може да се кара/, на които жива душа няма. Спуска се като хала по нанадолнището, щото е луд, километри каране и вървене. Намерихме точното място за него- арена /кръгла, заградена насред поляната/, в която се обучават коне /конете ги нямаше, инаше щях да го изгубя, баш на диво жребче прилича/- откара си вътре, засичах му с хронометъра за колко взема обиколка с колело и за колко- с тичане в кариер /той тръс и галоп не признава/.
Сиреч- освободете се от идеята да очаквате друго поведение за сега, ходете там, където спокойно можете да го оставите да се натича и набеснее до откат. После изморено ще си слуша приказката и мирно и кротко ще заспи вечерта. Тези деца искат чести смени на "пейзажа", ангажирано внимание, активни занимания с тях, интересни неща да им се предлагат и, много важно, постоянно да си нащрек. Те не могат да се оставят "за минутка" сами на площадката или в кухнята /от личен изстрадан опит/. Винаги трябва да са на хвърлей поглед и ръка разстояние.
И нещо друго- такива деца имат нужда им поставиш ясни граници и да не се отстъпва от тях. Навреме, от бебешка възраст. Говоря като майка на едно крокто и едно диво дете, вече поотпораснали. Ако не бяха границите и постоянното говорене, примери и безапелационни ограничения на недопустимо поведение на малкия, сега нямаше да мога да го водя с нас спокойно на театър и кино, на заведение и на гости. Достатъчно примери имам край себе си на подобни, вече големи, деца, много активни и будни, но на тях не са им поставяни граници и те не съумяват да се овладеят на по- голяма възраст, котаго това е вече задължително, имат, да кажем за сега, твърде кофти прояви, които се задъблочават. Ако се закъснее може да се стигне до момент, когато вече е трудно или дори невъзможно да им се помогне.

Като изключим разголването на обществени места  - моят син е същия. Тоест беше, до преди да кажем - половин година, сега е на навършени 5 години и нещата се поуспокояват определено. И въпреки това - в заведение винаги тича, играе, говори си с хората, до ри досажда - аз пък тичам след него и обикновено това са забележките ми - не досаждай на хората. Иначе съм била винаги далеч от идеята, че навън ще седне до мен да пие кафе. Не е агресивен, по-скоро е любознателен. Опитва се да остроумничи и често предизвиква смях. Когато беше по-щурия му период - излизахме заедно с мъжа ми винаги - защото като сме двама - контрола беше по-лесен.

Като ц яло какво да ти кажа - деца! Ако не прави истински бели, опасни и грозни - остави го, дори се включвай в играта му - така ще си хем съпричастна него, хем ще контролираш ситуацията.

Моето е уникално   и едва ли може човек да си представи по-палаво дете.
В  интерес на истината, сега на 5+ нещата са доста по-спокойни, отколкото на 3.Не се е разголвал, но от детската площадка сме си тръгвали с викове и писъци, лягаше на земята, риташе с крака.
Изкарвал ми е акълът като е пресичал улици с натоварено движение, за да ми покаже, че  е по-бърз от колите.Бягане, тичане,  катерене.

В детската градина бяха толерантни към проявите му, но в една друга  ДГ, по време на ремонт  на първата все наказан на пейката седеше.
Само че аз лично проблеми с детето си нямах.Приемах го такова, не съм се ядосвала.Не е агресивен,  не  пречи на другите,  корекционното ми възпитание е било насочено единствено  и само към проявите  с които  може  да си навреди.Тъй като виждах, че има много енергия  за изразходване, се стараех в почивните дни  да  правим  дълги разходки или да  ритаме  топка по паркове  и градинки.През лятото на плажа не стоим на едно място, а си измисляме игри, гоним се, подскачаме във водата/ той още не знае да плува/ На три години и половина го заведохме на планина, като почти всеки ден правихме преходи, в единия случай 2-3 часа в едната  посока.Детето издържа,  показа качества  на турист, няма мрън, няма хленч.Насити си и емоциите и желанието за движение.

И постепенно, постепенно  се  укроти.
И изобщо, ако едно дете е в  градинка, парк или на  полянка, какво е това- не бягай, не  тичай.
Сега , в ДГ понякога вместо да се занимава  става и се разхожда, отива да си играе.Когато са на двора все гледа да се гони с някого.Пратиха ме да го проверявам за хиперактивност, оказа се глупости на  търкала.

Пак си е бяс, но малко по-овладян  бяс,  но  аз  някои неща  ги  приемам.Напр.  и сега,  като се връщаме  от ДГ  на  някои от  плочките скачаме на "куц крак", или подритваме камъче, както някога на "дама",  той ме кара да скачам  назад така, че с краката да си стигна "най-прелестните части", е,  не  успявам, но правя  опити и пада голям хилеж.Така детето  си "отвзема  своето" от необходимата игра  и движение  и с времето се укротява.Не че е от особено значение, но с детето си имам доста голяма  възрастова разлика и понякога става  цирк за околните, но не ме интересува.Много често като сме в градинка или просто като си вървим му пея- установих, че пеенето доста успокоява децата.Не  случайно някога е  имало "люлчини песни".

Като майка на 1-2 от по-буйните деца се включвам, без да мога да дам рецепта, разбира се
Спорт, игри на открито и изразходване на енергията са сред нещата, които практикуваме.
Всичко това обаче върви с доста разговори (наказания, заплахи и поощрения не смятам, че вървят, но въпреки всичко пробвах и да - убедих се - не вършат работа  )
Мисля си, че твоето дете се е съблекло. И чудесно - казало ти е причината, намира го за смешно. Моето малко напоследък също се съблича (вкъщи, предимно), но причината е - така й е по-удобно. И от там си поговорихме - оказа се, че освен това й е топло. Разбрахме се - ще ходи боса,  ако е много топло - може само по гащи, пък и не е проблем да е съвсем гола... или пък да влезе да се изкъпе и т.н.
Ако обаче ми беше казала, че така е смешно - със сигурност щяхме да си говорим за нещата, които ни разсмиват, за това че деца и възрастни се смеят понякога на различни неща, но пък може да се намери нещо, с което детето да привлече вниманието и да разсмее околните по един приятен начин...
Мога още примери да дам, но да не става дълго. Мисля, че ще ме разбереш. Детето казва какво цели. Заедно може да намерите и други средства 

Аха, значи не сме само ние, само че при нас и в къщи е същото. Когато обяснявам не ме чува, когато се карам също, трябва да извикам и чак тогава чува че съм там. Напоследък започнахме постепенно да се укротяваме, може би отминават лудите годинки. Четох каква ли не литература, даже стигнах да чета Макаренко, приложих някои от методите му за "Трудните" деца, но на нас не подействаха. Напоследък като се карам и нещо обяснявам го карам да повтори, оказва се че обикновенно нищо не е чул, е като не е чул как да изпълни. Затова препоръчвам да му говорите с прости думи, особено когато се карате и обяснявате, за да Ви разбере, да повтори за да се уверите, че е разбрал и накрая условие, ако не изпълниш това няма и аз да изпълня нещо си, например за нас е най-болезнено да пропуснем вечерната приказка.
успех

Благодаря на всички, които се включиха. Явно с времето нещата отшумяват. За съжаление при нас засега няма такава тенденция. Е не тича като муха без глава, както като беше на 10м и поне сега има някакъв страх и чувство за самосъхранение.

Ясно, че децата като са на площадка, полянка, детски кът и т.н. дивеят. Там нямам проблем. Но какво правихте когато се налага да ги заведем на място, където трябва да се държат по-прилично. Не ги ли водите или ...?

Гледам да не прекалявам с такива места - да. Другото е предварителен разговор за очакванията ми когато ходим на съответното място, също и алтернатива за поведение, плюс нещо, с което да бъде ангажирано вниманието на съответното място. Ако не всички тези неща на куп - поне някое от тях - най-вече - предварителния разговор за очакванията. Кратко и ясно. Примерно - "Сега отиваме в магазина. Там не се бяга и крещи. Стоиш близо до мен (или държиш ме за ръка или хванат си за количката) и вървим заедно. Ако ти омръзне - ми кажи." (Много е важно детето да чуе, а и да разбере. Най-добре да повтори какво се очаква от него.) А в самия магазин се ангажира вниманието, примерно, с това да избира и слага продукти в количката. И гледам на подобни места да не прекалявам с търпението му. За големият ми син особено важеше, а и все още важи, това. Малкият е много по-спокоен и търпелив.