За по-буйните деца и как се справяте?

  • 8 870
  • 22
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 925
Но какво правихте когато се налага да ги заведем на място, където трябва да се държат по-прилично. Не ги ли водите или ...?

Гледам да не прекалявам с такива места - да. Другото е предварителен разговор за очакванията ми когато ходим на съответното място, също и алтернатива за поведение, плюс нещо, с което да бъде ангажирано вниманието на съответното място. Ако не всички тези неща на куп - поне някое от тях - най-вече - предварителния разговор за очакванията. Кратко и ясно. Примерно - "Сега отиваме в магазина. Там не се бяга и крещи. Стоиш близо до мен (или държиш ме за ръка или хванат си за количката) и вървим заедно. Ако ти омръзне - ми кажи." (Много е важно детето да чуе, а и да разбере. Най-добре да повтори какво се очаква от него.) А в самия магазин се ангажира вниманието, примерно, с това да избира и слага продукти в количката. И гледам на подобни места да не прекалявам с търпението му.

И аз процедирам така  Peace Само да допълня, че не гарантира 100 % успех, и в случаите, когато не се получава просто си тръгваме от въпросното място.

# 16
  • Мнения: 24 467
....
Ясно, че децата като са на площадка, полянка, детски кът и т.н. дивеят. Там нямам проблем. Но какво правихте когато се налага да ги заведем на място, където трябва да се държат по-прилично. Не ги ли водите или ...?

Затова вече писах.

...
С него се отказах да ходя на официални мероприятия, да го вземам на работа, да ходим на заведение, защото само се изнервяхме. ... Веднъж примирили се с това, после стана лесно. Излизането е само там, където има място за много, много, много, ама много щуреене, толкова, колкото му е нужно. Не включва места с автомобили и много хора. ...

Никога не е било задължително присъствието му на официално място, където се изисква определено време престой и поведение, пазене на тишина /театър, сватба, заведение, на гости при възрастни- наши близки и приятели без деца/. Не очаквам 2-3 годишно дете да се въздържи, ако ще и милион път да му е бивала изнесена лекция или по- кратка тирада. Без значение е. То просто няма развитие на волевите моменти. Или не ходим, или си намираме кой да го гледа.Иначе няма смисъл да се измъчваме.

Магазин, поликлиника, болница и т.н. не са такива официални места, там сме го вземали. Ако трябва да чакаме на опашка за преглед в поликлиниката взимаме играчки и книжка. Да знам, че има какво да прави. Ако пазаруваме- седеше вътре, в количката и там си играеше с нещо. Като голям вече сам я тика, но на 5 г. е коренно различно от 3 г. Сега не само  разбира когато му се приказва, но умее да се ръководи сам по- добре  да се въздържа от определени действия и поведение. Това умение бе проблемът преди. Знае какво трябва и какво не бива, но не може сам себе си да чуе и да изпълни. 

# 17
  • Мнения: 1 435
Честно казано универсална техника няма, а и няма такава, която да подейства от раз. Моя син беснее и вкъщи, и навън, допреди половин година той не ходеше, само тичаше! Аз лично бих те посъветвала на места където ще те "изложи" с изпълнения просто да не го водиш (а изложи е в кавички, защото аз лично смятам, че не трябва да вземаш толкова на вътре и чак да умираш от срам от това че детето прави разни глупости... достатъчно малък е че това да не е за срам).
Като съвет - при сина ми има променлив успех заплахата че ще си тръгнем (и в последствие реално да си тръгнем) от мястото където прави сценките - например в парка сме, той ми побягва, аз го викам, той не се връща... отдалечава се много, аз го настигам и директно тръгваме към вкъщи, независимо дали ще върви или ще го влача. На гости сме, той се държи лошо, не слуша прави бели - тръгваме си... и разбира се винаги обяснявам. Така година по-късно като му кажа, че ако не се спре (с нещото, което не одобрявам) си тръгваме, той обикновено спира, защото знае че наистина ще си тръгнем. Трябва да има някакво наказание (без значение как ще бъде наречено - "извеждане от ситуация", "отнемане на играчка") при лошо поведение.

# 18
  • София
  • Мнения: 779
Честно казано универсална техника няма, а и няма такава, която да подейства от раз. Моя син беснее и вкъщи, и навън, допреди половин година той не ходеше, само тичаше! Аз лично бих те посъветвала на места където ще те "изложи" с изпълнения просто да не го водиш (а изложи е в кавички, защото аз лично смятам, че не трябва да вземаш толкова на вътре и чак да умираш от срам от това че детето прави разни глупости... достатъчно малък е че това да не е за срам).
Като съвет - при сина ми има променлив успех заплахата че ще си тръгнем (и в последствие реално да си тръгнем) от мястото където прави сценките - например в парка сме, той ми побягва, аз го викам, той не се връща... отдалечава се много, аз го настигам и директно тръгваме към вкъщи, независимо дали ще върви или ще го влача. На гости сме, той се държи лошо, не слуша прави бели - тръгваме си... и разбира се винаги обяснявам. Така година по-късно като му кажа, че ако не се спре (с нещото, което не одобрявам) си тръгваме, той обикновено спира, защото знае че наистина ще си тръгнем. Трябва да има някакво наказание (без значение как ще бъде наречено - "извеждане от ситуация", "отнемане на играчка") при лошо поведение.

О това с тръгването го правя. Вднъж даже не могах да го измъкна и вкарам в колата. Вече е доста силен, но и знае, че като кажа, че си тръгваме и наистина си тръгваме. С играчките нямаме проблем, има страшно много и някак си не се впечатлява от чужди (ако хареса нещо по-скоро, започва да ме обработва да му купя Laughing) и няма проблем да дава своите. Даже като излизаме взима и за другите деца, за да играят заедно. Изобщо няма проблем при играта с други деца.

И не смятам, че това че е малък е причина да се държи неприлично. Мисля, че достатъчно разбира и поне като си говорим разсъждава върху нещата. Нали именно сега е времето да разбере какво може и какво не може да се прави?

# 19
  • Мнения: 1 435
Ами след последния ти пост смятам, че по-скоро ти се впрягаш повече от необходимото. А и винаги, когато направи нещо, което неодобряваш можеш да го метнеш на рамо и да го изнесеш от помещението. А и след като по принцип не отправяш празни заплахи, винаги можеш да му обясниш, че който си сваля гащите на публични места го гонят и ще трябва да седи да ви чака на улицата примерно... или в стаята за деца, които се държат лошо... Би трябвало да те вземе насериозно, след като знае, че като кажеш нещо го изпълняваш.

# 20
  • София
  • Мнения: 779
Ами след последния ти пост смятам, че по-скоро ти се впрягаш повече от необходимото. А и винаги, когато направи нещо, което неодобряваш можеш да го метнеш на рамо и да го изнесеш от помещението. А и след като по принцип не отправяш празни заплахи, винаги можеш да му обясниш, че който си сваля гащите на публични места го гонят и ще трябва да седи да ви чака на улицата примерно... или в стаята за деца, които се държат лошо... Би трябвало да те вземе насериозно, след като знае, че като кажеш нещо го изпълняваш.

На сватбата нямаше как да си тръгнем. Не стига, че направихме сеира, а и тортата да не дочакаме не върви. В общи линии, гледам, че съм на една вълна с мамите, писали тук. Но явно трябва време и търпение, но се бях притеснила да не изпукам края.

Благодаря на всички, които се включиха Hug

# 21
  • Мнения: 51
Виждам колко стара е темата, но имам въпроси точно към майки с пораснали "такива" деца.
Как са сега децата ви? Имат ли проблеми в училище с дисциплината? Все така ли целят да са център на внимание?
Сина ми, първокласник, след 2я онлайн съвсем изгуби интерес към училището, отделно винаги е бил буйно дете, което рядко спазва поставените правила (и в детската градина беше така).
Сега върши глупост след глупост и след много разговори и наказания, ефект няма и не поправя поведението си. Flushed

# 22
  • Мнения: 1 435
Виждам колко стара е темата, но имам въпроси точно към майки с пораснали "такива" деца.
Как са сега децата ви? Имат ли проблеми в училище с дисциплината? Все така ли целят да са център на внимание?
Сина ми, първокласник, след 2я онлайн съвсем изгуби интерес към училището, отделно винаги е бил буйно дете, което рядко спазва поставените правила (и в детската градина беше така).
Сега върши глупост след глупост и след много разговори и наказания, ефект няма и не поправя поведението си. Flushed
Сина ми вече е на 13 иии е много отговорен, в училище проблеми с дисциплината имаше само първи клас - и то не бих казала чак проблеми - няколко забележки че се бие с други деца, в последствие обаче се оказа че "боя" е по-скоро боричкане между приятели и нищо сериозно не е имало.

Общи условия

Активация на акаунт