Въпрос към осиновените-как се чувствахте като ви казаха че сте осиновени?

mila efrosina,sajaliavam 4e ne moga da si napravia tosi podarak.deteto mi bese nedonoseno i isostavame ili po-to4no nastigame dezata v negovata vasrast v rasvitieto.naprimer tragna da varvina 1god.i 8m.palsese na 1g.i 2m.i sega s govora sasto.a i saprugat mi ne e balgarin i mu govorime na dva esika koeto oste pove4e uslojniava.
taka 4e ne bi me rasbral.
as na vsi4ki vi blagodaria sa mneniata koito polu4avam.vse se povtariam,no imam oste vreme.

Мисля, чe July за много неща е права.Ние идваме на този свят с определена задача.Пътят който трябва да изживеем е предварително избран от нас, включително и родителите ни и осиновителите и съдбата ни.Избираме ги за да получим уроците, които сме заслужили. Не знам как ви звучи, но според мен е така. Важно е как ще кажеш на детето, а не дали да му кажеш.След като толкова много го обичаш /в което съм убедена/, както и аз обичам своето  осиновено дете, ще се отърсиш от страха в името на детето и ще си кажеш:Аз съм майката и ще намеря верния път. Ако искаш цял живот да живееш в страх от разкриване на тайната от друг човек-можеш да премълчиш сега. Моят съвет е не се страхувай. Всеки го прави по свой начин-ти ще намериш своя път, към сърцето на твоето дете. Дори да не му кажеш, няма гаранция за безгрижно детство. Твоя е грижата това да бъде прието от детето ти като нещо нормално, защото хората ще му го изтърсят изведнъж и ще внесат най-големия стрес и смут в душата му. Как ще го предпазиш? Намери приказките, които ти трябват, хората, които ще те подкрепят и действай. Когато е обичан-един човек не преживява смут. Аз не съм осиновена, и знаех, че не съм, но не се чувствах обичана никога от родителите си и преживявам все още тази рана.

Чета,чета в различните теми как научилите за това,че са осиновени тръгват да издирват биологичната си майка и се чудя,ами защо само ОСИНОВЕНИТЕ?Защо не си стоят при родителите,а си създават допълнителни усложнения и проблеми-за тях,за родителите и за жената която издирват!Защо тия дето не са имали тяхната съдба и са останали немили-недраги нетръгнат да си търсят родителите,ами се примиряват със съдбата си и са щастливи ако се намери някой да им подаде ръка след като ги натирят от социалните домове след завършване на училище.Не упреквам никого просто разсъждавам на глас Както много пъти съм писала,ако моята дъщеря реши да търси...няма да я спра

Когато осиновихме дъщеря ни ,тя беше на годините на твоето момиче и в момента в който дойде в прегръдката ми аз станах нейната  "мама" и всичко друго просто се изтри от съзнанието и.Решихме да я водим един-два пъти годишно в дома за да вижда децата там и да свиква с мисълта че има и деца без родители.Постепенно и казвахме че и тя е била там,но сме я харесали и тя е станала нашето момиче,че много я обичаме и тя някак си възприе това за нещо нормално ., но да не се повтарям,че неведнъж съм писала за нашият случай.По-добре сега да се намери подхода за тая истина,от колкото като порасне да се чуства излъгана и предадена че не и е казано по-рано
Успех на всички в разкриването на тази тайна ,бъдете щастливи с вашите съкровища

a ti sasto si sigurna,4e deteto ti go priema kato nesto normalno.
vsi4ki nie imame malki deza,koito vse oste sa pod sakrilata ni ,a kak se 4uvstvat po-golemite?
nesnaia dali naistina nie-maikite ste nau4ime niakoga ot dezata si kak se 4uvstvat.
moje bi sled godini sled kato sasdadat semeistvo i.........e togava moje i da spodeliat kak e bilo sa tiah,kakvi greski i koe e bilo polujitelno.

Мила Тара, навремето М.Горбачов беше казал, че най-голямата грешка е страхът да не сгрешиш. Ти се страхуваш прекалено много да не преживее детето ти разочарование и от друга страна, доколкото усещам си по-склонна да отложиш казването на истината. И аз мисля, че ти не четеш другите писма с различни доводи, а просто минаваш през тях и търсиш подкрепата ни за това, което ти вече си решила да направиш или по-точно да не направиш в момента. Няма еднозначно мнение. Всяко дете и всяка ситуация са различни.За едни е по-добре да се каже по-рано, за други по-късно.Това решават родителите. Аз мисля, че когато е много малко - детето го приема, като нещо напълно нормално. Аз разказах на моят тригодишен син една приказка, която е истината за неговото осиновяване в детски вариант.Той слушаше гушнат в мен много внимателно и когато свърших, каза - "Пак."Разказах я пак, и пак, и пак. казах му, че има деца, които майките им ги носят в коремчето си, а други деца майките им ги носят в сърцето си. И, че той е от вторите. Отговори ми :"Да, като Камито."/това е дете на наше близко семейство, също осиновено/.Изтръпнах от радост и изненада - той е знаел. Моето дете е много сензитивно.Много пъти съм се убеждавала в това. Чакал е само да чуе от мен истината. Прие всичко много добре. Вечерта поиска пак да му разкажа за звездичката/така се казва нашата приказка/.Не искам да ви обременявам, като я разказвам цялата/.Разбира се, сега не осъзнава нищо. Един ден общественото мнение, манталитета ни и задръстената ни душевност ще се постараят да му внушат, че той не е като другите. Но аз ще се постарая той да разбере, че фактът че е осиновен, не бива да го кара да се чувства различен. Защото, ако човек иска да се чувства такъв в лошия смисъл, ще намери друг повод, дори и да не е осиновен.Душата трябва да е здрава, за да не отглежда комплекси и да се самонаранява. Получи се дълго. Дано не е отегчително.

Тара,смятам,че го приема нормално,защото е вече на 14г и разговаряме често по тия въпроси.Имаме съвсем приятелски отношения,което мисля,че е най-добрата връзка между майка - дъщеря,аз да съм и най-добрата приятелка!Гледаме филми,които вече са доста, особено по канал 1 в последно време и коментираме живота на децата и какво НИЕ можем да направим за да помогнем на някое такова пораснало дете да поеме в живота на големите,тя наиситна приема това че е осиновена като нещо нормално,защото знае че има изоставени деца и има хора ,които искат да отгледат точно такова,изоставено от майка си детенце!Ние не сме спрели да помагаме и съдействаме на домове за деца в нашият район ,а и не само в нашият!Просто тя винаги е съпричастна със съдбата на тия деца и какво да ви кажа...при всеки е различно...дано всяка от вас намери или по-точно налучка верният път за разкриване на "тревожната истина",дано имате нашите отношения на взаимно доверие и приятелство!
Няколко близки семейства също си осиновиха деца...какво по-нормално от това!Това за нея е в реда на нещата. 

sajaliavam darena ,no sa koi li pat pisa 4e deteto mi oste ne moje da govori nisto 4e e na 2 god i 7m.vse oste si vika bebe dori  imeto ne si kasva.a nie sas saprugat mi a i s priateli govorime svobodno na tasi tema v negovo prisastvie.
 tova koeto napisah posledno niama nisto obsto s kasvaneto.
ami kato 4eta napisanoto ot osinoveni deza me kara da se samislia a istoriite im sa palni s taga i nadejda i ....................imeno satova se strahuvam ne ot kasvaneto a ot posledstviata sa deteto mi.
as iskah mnenie na osinoveni ne tolkova na maiki osinovili deza-ta nie sme ot drugata strana.
i ne stava vapros kak da mu kaja tova go snaia.
horata ne naprasno  kasvat ne pitai staro a patilo.
ti naistina si  prava ne me rasbirai nepravilno.as snaia 4e triabva da mu kaja-no se strahuvam.as ne snaia kak ste postapia vremeto ste pokaje.i sam iskrena i si prisnavam 4e se strahuvam.no nie varsime mnogo nesta vapreki 4e ispitvame strah taka 4e tova 4e se strahuvam ne osna4ava 4e niamam namerenie da mu kaja.

Тара, не съм искала да те уча как да го кажеш.Разказах част от нашата приказка, за да стане ясно, как съм разбрала, че детето ми знае, че е осиновено преди да съм му казала.Мисля, че след като вие говорите пред него за това, твоето също знае. Това ,че не може да говори, не означава, че не разбира.Както и да е, нямам желание да споря, а още по-малко да те обиждам. Исках да ти кажа само да не се страхуваш, страхът не е добър съветник. Нали  "смелостта е победен страх".Осиновените деца /хора/  преживяват болка според мен, защото ние, обществото им внушаваме, че те са с нещо различни. Ако те знаят, че не са изоставени, а напротив -тях някой ги е харесал и осиновил, а другите ги раждат и трябва да ги приемат, такива каквито са. фактът, че са осиновени може да ги накара да се чувстват избрани от нас техните осиновители, а не само изоставени от биологичните си родители.

a ot kade e nau4ilo,koi mu e kasal predi teb?
as tvardia,4e sinat ni vse oste ne govori a i ne rasbira.
toi bese nedonoseno bebe i isostavame naprimer sapo4na da palsi na 1 god. i 2 meseza da varvi na 1god. i 8m i t.n.
no e umno detenze.
imam mnogo priatelki s deza na negovata vasrast a i  go vodia na sabirania s maiki s deza tuk v raiona i ot skoro hodi vseki vtornik sam v edna grupa ot 9 do 11,30 i vaspitatelkata i tia e na mnenie 4e isostava v sravnenie s vrasnizite si,no toi ima da navaksva.
tova ne me pritisniava edinstveno sled kato navarsi 1god i 6m i vse oste ne se ispraviase sam biah se pritisnila mnogo,a i lekarkata mu bese me isplasila.predpisa ni fisio terapoit i tam ni kasaha 4e vsi4ko e nared kakto si i e.
nesnaia sasto vsi4ko tova pisa,no mi se iskase malko da dobies predstava ne da sporia-prosto dezata sa rasli4ni.

Никой не му е казал преди мен. Аз и в предишните си писма, писах че детето ми е много сензитивно, усеща неща за които няма откъде да има информация.Просто някакво предчувствие или не знам как да го нарека. Не твърдя, че осъзнава че е осиновен, а по -скоро усеща т.е. разбира нещата с чувствителността на душата си.Не знам дали се изразих добре. Що се отнася до това, че твоето дете изостава-това го прочетох и преди- не твърдя ,че веднага трябва да му кажеш-ти ще усетиш кога. Аз му казах сега, защото искам да знае и да го приеме спокойно, докато не разбира добре нещата.Полека -лека ще изясняваме въпроса и ще се старая паралелно да разбере, че хората са различни във всяко отношение-един е висок, друг нисък, един пее добре, друг рита топка, един има повече пари, друг повече приятели......един е осиновен, друг живее при биологичните си родители, друг изобщо не си е намерил семейство. Просто хората са различини, с различен старт в живота.