Въпрос към осиновените-как се чувствахте като ви казаха че сте осиновени?

И аз това казвам

blagodaria ti! naistina vaprosat mi  bese kam osinovenite no ..................

Тара, а ти замислила ли си се, че реакциата на ОСИНОВЕНИТЕ към въпроса ти ще ЗАВИСИ от това как е била поднесена новината на детето?
Ето ти жив пример как и на 18г детето НЯМА да разбере ако нещата не се поднесат по нужния начин. Или ако то вече не може да приеме истината - щото е свикнало да живее в лъжа.

ВАНИНА, а ако ти дзнаеше, от малка че си осиновена? КАкъв е проблема с осиновяването? ТОва да не е като да знаеш, че си изнасилен????? ТО е като да знаеш, че хората с които живееш са още по-добри от това, което са!
Аз имам проблеми с майка ми. ДЪлгогодишни - просто несходство в характерите. МОЛИЛА съм се да се окаже, че ме е осиновила - да я обичам още повече, щото като ме изнерви, нагруби или обиди - не можех да разбера защо РОДНАТА ми майка се държи така.
ТАка, че винаги може да има НЕДОВОЛНИ. Едни от факта, че са осиновени, а други - от факта, че не са!

За всички ,които пишат тук ще предложа да запомнят заглавието на един филм и да го гледат/ако не са/ "Майка на шестнайсет".Във вторник късно вечерта го хванах случайно по програма HALLMARK,след като вече беше започнал!Гледайте го!!!

 

Както много често казвам в съседния форум, човек винаги ще намери начин да вярва, в каквото е избрал предварително. Както и в живота и във форумите, има хора за които е трудно да приемат и да обмислят различна гледна точка и никой не е виновен за това- последното зависи от много неща, но най-вече от житейските нагласи на питащия и от възможностите му да се конфронтира с  болезнени за него истини.
Тара 1 на няколко пъти казва, че е търсила мнение от осиновени, и някой по-нагоре беше питал какво, ако всички осиновени се наредят тука и кажат" о! ужасно беше"... какво следва от това??? Понеже нямам осиновени деца, всеки може да ми каже " ми ти какво разбираш'... обаче ако си представим,че разбирам и наистина искам да помогна... идва ред на :" не си давай мнението, като не са те питали" да ама човек като пише във форумите се приема, че пита и тогава такива като мен, които имат времето и възможността отговарят.... Аз съм напълно убедена, че в този и в съседния форум няма серджии... наистина вярвам, че всеки които се включва с мение, иска да помогне....остава за питащия да си изясни какво в същност иска да чуе и когато откровено си отговори на този въпрос може би тогава написаното във форума ще му бъде полезно...

ami as iskah da snaia kak sa nau4ili,koga i kak e prodaljil jivotat im tova e.nemislia 4e ima nesto loso v tova.
radvam se da polu4a mnenie ot maikite na osinoveni deza i tova e vajno,no s tesi  nesta sam se sanimavala i obmislila.
prosto e hubavo da se snae i potarpevsata strana kakvo misli po vaprosa.v kraina smetka nie sme samo mami.

Здравей Тара, виждам че изпитваш сковаващ ужас от това, че не знаеш как да поднесеш на детето си истината, дали изобщо е нужно, общо взето мисля че съм наясно какво чувстваш.Аз съм осиновено дете, живяла цял живот с този факт, борила се сама с общественото мнение, със хорската злоба и бездушност.Затова ще ти разкажа моята история, а ти си прави изводите.Толкова малка съм била, че вече не помня точно кога и как и кой ми го е казал за първи път "ти си хранениче", "ти си намаш майка и татко".Моите майка и татко и баба и дядо, които ме отгледаха изпитваха ужас от тази тема и тя беше табу.Станеше ли въпрос за нещо от сорта, имаше ли филм на темата, то ме побъркваха да ми говорят колко било важно кой те е отгледал, а не кой те е родил, но как при мен не е така, но аз трябва да уважавам такива хора.Сляпо вярваха, че не зная нищо, а всъщност това е бил страхът им от факта, че зная и са се залъгвали цял живот.Така аз, разбрала колко страдат започнах да пребивам тези, които ми говорят така и се опитват да ме наранят.Биех ги жестоко, докато не спряха, биех ги не заради себе си, а заради родителите си, за да не разберат, да не страдат.Честно казано аз никога не съм страдала, винаги съм им била благодарна, че са ми дали шанс, че не съм в някой ужасен дом, че раста в добро семейство, но винаги много се стараех.Исках да не ги разочаровам, дане си кажат в себе си "ето, гена и изби, тъпичка е".Бях отлична ученичка, гимнастичка, солистка на детски радиохор, учех езици, стараех се сто пъти повече от другите дори в белите.По-късно като студентка отново бях със стипендия за отличен успех, тъй като баща ми беше професор в СУ и не можех да си позволя да го изложа.Правех всичко за да им осъществя мечтите, а не е редно така. Сложихме картите на масата преди месец с майка ми, жалко че стана година след смъртта на баща ми и той така и не разбра.Чак сега тя се успокои и разбра колко е сбъркала, че е крила така ревностно.Истината е, че след като разкрихме табутата, аз я обичам стократно повече.Толкова мило ми е разказчето и как ме е видяла в дома, как ме е изнесла от там с нейна приятелка, тъй като не е смеела да ме пипне.Толкова съм имала нужда цял живот да сме заедно в това, да не е тайна между нас, а напротив да сме разговаряли.Аз да съм можела да им кажа колко съм им благодарна и колко ги обичам, че са ме взели и са ми дали шанс, повярвали са в мен, да измия страха от очите им.Те също са имали нужда от това, а ей така сме пропиляли цели 36 години и са минали в страх от моя страна те да не разберат че знам и да страдат, от тяхна аз да не разбера коя съм и да страдам.Толкова ми стана хубаво като майка ми каза, че сме били в дома две момиченца.Аз и една Таня, която е била дете на студентка, нещо което всеки би предпочел, но тя имала "селско и тъпо" изражение, а на мен ми викали лелките "хитрушата" и съм имала "умни очи и интелигентно изражение", независимо че майка ми е била сервитьорка, по-възрастна от моята майка.Като зная родителите ми какво лошо отношение имат към хората, които нямат амбиции да учат и да се развиват, а са взели бебето на простата сервитьорка ми е мило, мило ми е като ми каза майка всички тези неща.Колко болнава съм била, че 4 месеца не е можела да ме вземе, тъй като все съм била болна, взела ме е дори с температура и с антибиотика, но е предпочела мен.Не зная Тара какво друго да ти напиша, все пак съм на работа.Надявам се като изразих тук чувствата, които съм изпитвала 36 години, да ти помогна да вземеш решение.Нали това търсиш, мнението на изоставено дете, осиновено и отгледано от други, като твоето.Това съм аз и моите чувства, ако искаш нещо да ме питаш-давай, насреща съм.А сега лек и успешен ден ти желая.Чао от мен Мария.

blagodaria ti mnogo,
as si imam strahotno mom4enze i sa nego bih napravila vsi4ko.ne go obi4am as go obojavam i v nikakav slu4ai ne iskam da strada.
bese  nedonoseno bebe i  oste vsi4ko mi e pred o4ite malkata glavi4ka i krehkoto telze i tesi umni 4erni o4i4ki.........parvite tri meseza  biaha dosta trudni tolkova se strahuvah sa nego.bese kraiat na  mai a nie imahme apartament na posledniat etaj bese neponusima jega a toi pod 4 savivki i v simen sak ve4no studen.vse karah  da si miat razete predi da go pipnat bliskite mi a ve4er  spiah s maska,sastoto   kasaha   4e bebeto  e bolnavo i ne se snae dali ste ostane jivo.
snaia 4e ne moga da go predpasia ot vsi4ko,no mi se iska da isbera pravelen pat.prosto  iskam da raste staslif i tova koeto si napisala mila marypopins mnogo  mi pomogna.blagodaria ti mnogo.
 mnogo e hubavo 4e si rasbrala roditelite si-ne vsi4ki lajat a prosto se stremiat da spestiat problemite koito edna istina pri4iniava.
ne  e pravelen patiat,no niakoi roditeli  go isbirat,a vinagi vsiako edno osinoviavane ima hubava istoria i si prava,4e e hubavo de4izata ni da ia snaiat.......

Мария, много ме трогна твоята история! Ти си прекрасен човек и твоите родители са имали невероятния шанс да бъдеш с тях в живота им и да ги дариш с две внучета! Наистина съм много щаслива когато чета, че има и хора като теб, които въпреки невероятния товар на истината - стоварена ЗЛОНАМЕРЕНО и от външни лица - поради своята доброта и милозливост, намират сили да открият доброто в ситуацията, а не се отчайват и не се озлобяват!
Желая ти много щастие и споделени моменти с майка ти!

И защо да не се казва?!?
Ей много мразя такива изказнвание - като си влезнал/а да пишеш - ми отдели време да споделиш ЗАЩО...
Мразя изказвания от този телеграфен вид, дето само разгарят спора и не носят АБСОЛЮТНО НИКАКВА информация! МА никаква стойност няма горния пост. Виж ако обосновеш виждането си, това вече е друго.

GALIANA каза:
за6то вси4ки се заблвуждават че когато кажат истина всичко е наред не казваите на детето

Никой не твърди, че като му кажеш истината всичко ще е наред. Оттам нататък започваш да лекуваш малко по-малко ранената му душа от това, че е изоставена. И ако си добър родител , с Божията помощ един ден  след като много пъти си превързвала и лекувала тази рана - тя ще заздравее. Но ако се лекува раната. Ако я оставиш и се правиш, че нищо няма - до едната рана, правиш друга- от твоята лъжа. Един ден рано или късно  , детето ще разбере, че е осиновено. Статистиката сочи, че в повечето случаи това става от т.нар. "доброжелатели". Нима искаш да оставиш детето си незащитено на нападките им?!
И след като толкова се страхувате да кажете на децата си, че са осиновени-значи и самите вие не виждате в това един нормален човешки акт. Защото, ако не беше така, щяхте да искате детето ви да го възприема като такъв. А за да приема осиновяването като нещо нормалко - кой ако не вие трябва да му създадете тези разбирания. А прощавайте, но ми се струва, че да не искаш да кажеш на детето си истината за най-важното нещо в живота му- откъде го имаш, значи да скриеш своята и неговата история т.е. да скриеш себе си.  Да криеш от самото начало - значи да не започваш на чисто. Едно нещо цял живот ще те гризе и рискът, то да разбере по неподходящ начин е голям и твоят страх от това също.

Има и още нещо. Разкриването на тайната предполага една много дълга работа, години наред. Ще има много въпроси /дай боже да ги зададе на мен, на нас/, ще има и много трудни разговори. Но пак казвам - ние сме осиновили едно дете, за да излекуваме "Първичната му рана" /Извинявам се не съм чела тази книга/, а не да я крием от него. А лечението не е приятно. Лекарството не винаги е с вкус на ягода. Ще боли, но ще се излекува.
Скриването на тайната означава да живеете и вие , и то в един измислен от вас сценарий. Кой ви дава право да пишете нов сценарий на неговия живот? Неговия живот е такъв - на осиновено дете и то трябва да го приеме с ваша помощ. Както детето на разведени родители трябва да приеме своите рани, като децата с недъзи , децата на алкохолици и т.н. А по-моему от изброените по-горе нашият случай е най за прадпочитане. Всъшност това е субективно.
Извинявайте, но ми изглежда абсурдно, че се обсъжда тази тема???? Какво искате да скриете?! Да не е игла, или нещо незначително. Мислите, че е възможно? Та тази жена, която го е родила е жива и куп хора знаят. Не разбирам? Пращавайте, но подпалих.