Въпрос към осиновените-как се чувствахте като ви казаха че сте осиновени?

Здравеи diidi,
Много труден ще бъде твоят път, както пишеш трябва да си готова  да приемеш всичко и мъка и сълзи и болка, но и много радост. Няма по-благороден избор от този, които си направила. Бъди близо до детето си , показваи му своята обич , но не му разрешаваи да те  наранява твърде много. Махни това тире  и добавката след  маика . Маиката е една! Да де, въпрос на схващане! Нещо ме жегва ! Когато водех  дъщеря си на балет трябваше да чакам да свърши часа и се създаваха контакти между маики и баби . Спомням  си баба на друго момиченце ми подшушна за трето дете  "тя е хранениче " без да  знае, че и моито е  такова и без  да знае какво забива в сърцето ми. Бъди щастлива."

Здравейте!
Пише ви една майка,която три години след като си осинови момченце разбра,че и тя е осиновена.
И така чувствата ми бяха много объркани,защото на моето момченце от първия ден у дома му разказвахме приказката за мама,тати и как Бог ни събра с него.Като разбрах новината от моите родители, по мое настояване, ме заболя от това,че съм ги питала много пъти преди и аз да стана мама,а те са отричали.Радвам се,че те се освободиха от тайната си и благодарение на тяхното настояване,открих своите две сестри и брат(биологичните ми родители са починали).Сега съм много щастлива,защото мога да даря любовта си на още трима души,а и да я получа от тях.За всяко нещо в нашия живот си има точно време и място,само ние трябва да осъзнаем,че това е така и ще сме винаги щастливи,без капка съмнение в душата си.
Пожелавам на всички осиновени и осиновители търпение и любов, останалото се нарежда само.
Направете нещата в живота си така както ги чувствате вие самите, това ще е вярното решение. Успех по пътя на всеки от вас.

Здравеите zoya и всички, бих искала да потърсите във форума фаила с индекс 19369.0 -Послание да всички осиновени- написано от неизвестен филипинец. Няма нещо по-вярно и истинско от това събрано в тези 5-6 реда. Извади ме от равновесие ! Всъщност тогава открих тук във форума толкова сродни съдби ! А zoya е като новородена , всички са се отърсили от неизвестните  си страхове и "таината "  и могат да бъдат истински радостни. И пак питането- кога да кажем на детето си че е осиновено и дали то да търси Б-родители...

Здравейте.Радвам се,че има нещо писано  и след мене.
Извинявам се,че не се включих толкова време.
Незнам за кой цитат става въпрос,но мисля че съм го чела много отдавна.Много хубаво ми стана след прочита на следните думи
от цитата(извинявам се,ако не съм точна в предването им)-
"Първата майка ти е дарила живота,
а втората - любовта към живота".
Онзи ден сина(4 годинки) ми каза нещо толкова хубаво и топло- Мамо,ако има друг живот аз ще избера пак теб за мама.
Това е.
Всичко добро на всички.

Аз също съм осиновена и научих за това сама в 5-ти клас. Открих документите ровейки в гардероба. Имах този навик да ровя и да търся нещо. Случвало ми се е да казвам на майка ми, че не ми е истинската майка един или два пъти като дете и бях забелязала, че тя много се разстройва. Вероятно интуитивно съм долавяла нещо, защото усетих също от тези два пъти, че много остро и дълбоко я наранявам без да знам защо. Тя се разплакваше и нищо не ми казваше. Сега, когато съм на 36 си мисля, че нещо в мен както и във всяко едно осиновено дете знае истината и очаква да я чуе и колкото по -рано тази истина е достъпна и може да се говори за нея, толкова сянката на Тайната става по -малка и раната по -лечима. Мисля също, че аз интуитивно съм провокирала да науча тази истина от майка си. Към майките осиновителки - не се страхувайте от това да говорите за истината, така детето ви ще ви бъде по - близко с истинските си чувства до вас и вие до него и никаква сянка няма да стои между вас защото заедно ще посрещате цялата истина и това ще ви направи истински близки. Като пиша това аз не упреквам майка си, с течение на годините разбирам по -добре страховете й и нейната собствена несигурност, предполагам, че тя също дълго , много дълго е мислила кога и как да каже, но това е като да живее в лъжа уж за добро или премълчаване на истината и всеки страда по своему, всеки от двете страни е сам със страховете или болката си. Спестете тежестта на премълчаното. Това е моето мнение, желая ви любовта да не ви напуска и да ви подсказва верния за вас път.

Здравейте Dete.
Много ми хареса какво сте написали.
Проблемът при осиновителите да разкрият "тайната" идва от страха, че ще причинят болка на най-любимото си същество.Родителите ми са искали да ми кажат,но не са намирали удобен момент,било ги е страх ,че ще ми объркат живота,а аз до деня на казването все учех нещо.
Нашият син знае,че е взет(засега думата осиновен е трудна за разбиране) и освен това знае,че не съм го родила аз.Един ден гледахме предаването по телевизията за раждането на бебетата и той ме попита"Мамо,а ти мене раждала ли си ме?" и аз му обясних,че мен ме боли коремчето и затова друга леличка го е родила,но Бог го е създал за мен.Моят съвет към осиновителите е да отговарят честно на въпросите на децата си,разбира се съобразено с тяхната възраст.
При първото ми включване тук писах за приказката на моето семейство(за моя осиновен син).Ще я напиша точно с думите и дано помогна на някои хора.
Аз вече карам сина ми сам да ми я разказва,а не аз на него(както когато бе на 1,2 и 3 годинки).
Приказката е:Един ден мама и тати отидоха в една голяма къща,където живееха много бебета и видяха най-прекрасните очи на света - твойте.Сърцето на мама и татко затупка силно,а и сърцето на бебето затупка силно.После се прегърнахме и те взехме за да те обичаме и ти да ни обичаш."
Когато се връщам в мислите си към този миг, знам,че това е най-щастливия момент в живота ми - искрящите очи на моето чедо.
При всяка трудност или момент на съмнение в душата ви се връщайте към тези мигове - те са щастието.
Желая на всички обич и радост.

Zoia, много често осиновените деца от любов и вярност и чувство за дълг "копират " съдбата на родителите си. Прочетох, че вие сте осиновена, а сега и вие сте осиновили дете. Пиша Ви без да ви познавам и да знам точно съдбата Ви, но си мисля, че е съвсем възможно да имате и биологично дете и ви желая много радост и късмет.
Тъй като от няколко дни разглеждам този форум и прочетох някои по няколкото пъти и всички вие ми станахте по някакъв начин близки,бих искала много да се обърна отново към осиновителките - майки. Вие питате за това как се чувстват осиновените ви деца, а аз си помислих как се чувствате вие. Особено онези от вас, които дълго са чакали свое дете и то не е дошло. Мисля, че за една жена това също е толкова ужасно мъчително и тежко, колкото за едно дете да бъде оставено или отделено от майка си. Когато осиновявате дете вероятно страхът да не ви го отнемат е двойно по- силен и страховете, че един ден тя- биологичната майка ще се появи отнякъде и ще ви го вземе или ще предяви претенции ви влудява, но това са само СТРАХОВЕ. По- лесно е да им устоят жени, които имат и биологично дете и са по-здрави в самочувствието на майки или просто имат много любов. Никой не може да ви вземе любовта и ако наистина обичате детето си то винаги ще бъде ваше дете, независимо дали ще срещне майка си, дали ще се вижда с нея или ще реши никога да не я потърси. Но аз мисля, че е по-добре да я познава - така биха отпаднали много негови илюзии, страхове и неясноти и много гняв може би. Лошо е ако живее с тях.
Дали няма опасност при някои да вменяват чувство за дълг на детето си, на направен жест да бъде спасено? Ако отивате ,за да спасите някой и очаквате благодарност не се знае какво ще дочакате.
Според мен човек отглежда и възпитава децата си защото това е нещо естествено. Това е живота. Осиновяването е майчинство като отглеждането на биологично дете и всякакви украси и прикривания и Тайни само придават излишна изкуственост, просто има специфични проблеми.
Детето е там където е Майката т.е. Любовта.
От сърце и с много обич ви изпращам моите пожелания за смелост и вяра в силата на любовта.

Благодаря ти много, darena, за сърдечния отговор. Много се радвам на това, което си написала.
Много споделени щастливи моменти с твоите деца.

Благодаря ти dete!
Не се включих дълго във форума, защото имах поредното изпитание в моя живот.Мама беше зле и сега в понеделник бе насрочена за операция,но благодаря на Бога,че и даде възможност да разбере моите мисли и да се откаже сама от операцията.Тези две седмици осъзнах колко е благосклонна съдбата към мене и ми дава възможност да съм все още до моята мама.Знаеш ли когато си живял 37 години с една мисъл,после често се забравя,че си осиновен.Много е хубаво да си с любимите си хора и да се радваш на миговете,когато сте един до друг.Желая на всички ви много обич и радост във всеки миг живот.

Днес е много хубав празник у дома,на този ден преди 5 години видяхме нашето детенце - най-хубавите очички на света.Синът ми днес знае какъв ден е и ходихме на Макдоналдс да празнуваме.Както си говориме с една приятелка(заедно в един ден осиновихме децата-тя има момиченце,което спеше до леглото на моето чедо в дома) днес за мен е рожденият ден на моето дете.Чувството е прекрасно и те изпълва с топлина и радост.Пожелавам на всички  много детски усмивки.