"Какво си търсите? С нещо да помогна?"

10 c's, по-точно нямаше как да го напиша.
 Клиентите вече толкова намаляха, че и през ум не ми е минало да ги преценявам по външен вид. Роми, мръсни, или не знам какви си-техен проблем. Моят проблем е как да им "взема" парите. И съм доволна, когато успея. Знам ,че звучи грубо...Не ми се "изпуска" клиент, само защото дъвчи баничка и говори с пълна уста, докато обяснява какво му трябва /не ми е приятно, разбира се, ама просто се правя, че не забелязвам и толкова/.
 Ама като чета в тази тема-как имате сили да издребнявате толкова -кой -кого-как погледнал...Това го пиша като продавач. А иначе като клиент-да, изпадала съм в разни ситуации, и също има магазини , в които по една или друга причина не влизам вече, ама това е лично решение-не е резултат от обида, не съм реагирала по никакъв начин. "Довиждане" и толкова-магазини колкото щеш. Иначе съм "радетел" на продавачките тип " добър-ден-какво -си търсите" и приятна консултация и разговор.

Аз в България не съм  попадала на крайно невежи и невъзпитани продавачки. Общият случай винаги е бил приемлив. Дори напр. една жена в един магазин метър на метър преди някоко години ми промени нагласите към една дреха, а която изобщо отказвах да се 'видя'. Много съм й благодарна. Тук съм била продавачка и имам някаква (макар и за кратко) база за сравнение.
Категорична съм, че на н.в клиентът от балканския регион масово му липсват елементарни култура и възпитание. Но това е лично мнение, не претендирам за меродавност, винаги може и по-лошо  - рускините бият всички рекорди по простотия. Не е случайно, че някои магазини наемат рускини сред персонала, освен заради езика, трябва да влиза и в маниера и психологията на тези жени, нещо което е почти невъзможно за една западноевропейка.

10 c's , не забравяй, че сме израстналивъв време, когато продавачката те поглеждаше мръсно от вратата и преди да попиташ, казваше няма. 

Това е вярно и дори бях написала нещо подобно, но от гледна точка на това, че 'ние' сме отгледани в друго време, неконсуматорско, неклиентско.

Най-редовният номер в нашите географски ширини е, като започнеш да разглеждаш дрехите , продавачката безмълвно, но с голяма доза нерв, да тръгне след теб и да оправя закачалките, които обикновено са толкова нагъсто подредени, че е почти невъзможно спокойно да се извади дрехата. Такива като мен, които се сапикясват, обикновено възприемат това като знак, че пречат и са нежелани в магазина, врътват си опашката и си тръгват.

А един от последните случаи на консултация-пародия просто ме остави безмълвна. Влизам аз в една аптека в прословутия мол, където обикновено се продава козметика. Срещу мен се задава една аптекарка- стара моя познайница от махленската аптека, която винаги с нескрито неудоволствие обслужаваше клиентите. Та появява се тя, с изнасилена усмивка на уста и ме пита какво ме интересува. Явно някой й е наблегнал на това като задължителна част от обслужването. Аз този път наистина знам какво искам и й обяснявам, че си търся матиращ крем  за мазна кожа. Още неизслушала докрай питането ми, тя веднага се втурва към рафта на Биодерма ( което го бях очаквала междудругото, защото по едно време във всички аптеки, това беше първото, което ми се предлагаше, и точно бях отворила уста да й кажа, че искам нещо различно от тази марка). Но не беше късно да остана изненадана. Тикна ми в ръцете един от онези тониращи кремове, които нямат ама наистина нищо общо с това, което търсех. опитах се да й обясня, че не това имам предивд, но вече беще късно. Изцърка ми на опакото на дланта доволно количество от оцветяващия крем и ме остави да му се пуля насреща. Реших, че явно няма смисъл повече да търся помощта й и сама се ориентирах към това, което търсех. Взех си го и отидох на касата да ми го чукне, при което се сетих, че ми трябват някакви витамини и кой ме би по устата да я запитам, не знам. Първо ми препоръча Центрум, силвър, които били за жени в менопауза, но после се усети, че май съм далеч още от тази възраст и взе да ми обяснява за някакви дето едните били женски, другите били мъжки...абе направо да се чудиш това наистина ли е дипломиран фармацевт или лелката от плод-зеленчука. Хайде, уредих се с едни женски и с едни мъжки витамини и понеже явно остана доволна от резултата от абсурдните й опити за консултация, взе да ми хвали някакви кремове на Лиерак, които се продавали с подарък чанта. Гордо ми я издемонстрира, после я захвърли на една страна и ми каза, че ми било рано още за тези противобръчакови кремове, тъй като едва ли съм била на повече от 25, тикна ми едни мостри в ръцете ( което си беше чист бонус) и ме остави да си ходя подхилквайки се. Само не разбрах как изведнъж от 50 годишна й се сторих с цели 25 години по-млада. После спрях да си блъскам главата и заключих, че някои хора наистина не бива да ги оставят да се мъчат с някаква работа, която никак не им идва "отръки".

За различен тип магазини говорите ми се струва. И няма как в различните магазини обслужването да е еднакво.

По въпроса за кучетата и аз бях против, докато не дойдох в държава, където ги водят навсякъде, вкл. и в колички за кучета. Оказа се, че ако на къс повод не ми пречат по никакъв начин.

Нормално е да не "обараш" всичко. Нормално е да поздравиш навлизане и наизлизане.
Нормално е и да ти отговорят на първия поздрав поне
Както и като питаш да не си по-компетентната страна в разговора...

Понякога влизам поздравявам, казвам че гледам и започвам да разгръщам наредените като книга в библиотека дрехи... Може ли да ми покажат всичко като не съм им влизала в магазина от месеци? Идея нямам защо стандартните магазини за дрехи за претъпкани като малки бутичета - пада едно разгръщане... което не ми харесва...

ПС Хем ми е забавно, хем ми е жал за продавачки, които пушат пред работните си места /антиреклама/, но когато влезеш неглиже в магазина където работиш са убедени, че нямаш пари да си купиш "прекрасната" им стока, само защото си с прости дънки, джапанки или имаш някоя песъчинка по краката... или пък никакъв грим

ППС Рокси, тук има магазини където живее любимец...

А, да, и това го има. Аз рядко търся нещо конкретно, по често просто влизам и оглеждам, ако харесам нещо го купувам. Естествено, предпочитам големи магазини и марки, където наистина мога да си браузвам между рафтовете без да ангажирам продавачи, отнасям се внимателно с дрехите дотри в такива магазини и много рядко пробвам ( прим. тениски, нощници, бельо- никога).
Та на въпроса какво търся наистина не мога да отговоря поне в едни 80 % от случаите.

Последно един много любезен консултант ми показа това, което търсех ( мента ликьор) и после, на път към касата през три рафта, съвсем случайно открих много по подходяща разфасовка. Защо бяха подредени на толкова различни места не знам, а и откъде можех да се досетя. Сега, не съм тръгнала да му обяснявам, че ми трябва за коктейл и че бутилка от литър ми е множко, та може и в мен да е вината, че не ми показаха най доброто решение.

Ми то хубаво да ти досаждат, но аз пък срещам често друг проблем, особено във веригите за магазини за хранителни стоки- няма кого да попиташ. Ако пък случайно срещнеш някой от персонала, то той е толкова отегчен, че чак ти става неудобно да го занимаеш.

Брееееххх, ама то чудо на чудесата с това пушене бе хора.Осъзнайте се!Разбирам ако не Ви е обърнато внимание, заради това че пушат, ама то пък чудо- пушили пред магазина, че пушили пред магазина.Къде искате да пушат- вътре освен! Тцтц

А да-това го пропуснах, за мен е по-неприятния вариант.

Ти сериозно ли?!
Никога не влизам в магазин, на вратата на който се е подпряла продавачката и пуши, пие кафе, люпи семки и др.
Все пак е на работа! Добре, че в  моловете поне не ги правят тия изцепки.

Последния път в Метро с мъжа ми питаме една консултантка дали всички купи са на едно място, понеже само пластмасови намерихме, а тя като ни застреля с един поглед и ни подвикна... ама тук са домашни потреби, обикаляйте си и си гледайте  

После питам една от жените, "Извинете къде сте преместили подправките?" (за съжалеие Метро възприеха начина на работа на Карфур и местят постоянно стоката   а аз напоследък не пазарувам толкова често)
И тя, "Ама подправките не са местени и са си на същото място!" ( а в същото време подреждаше някаква стока точно където преди бяха подправките).
Аз пак, "Добре явно са преместени от последния път, когато съм купувала подправки, но няма значение. Може ли да ми кажете къде са сега?
Тя, "Еми не са местени, бе госпожо"
Аз "Няма значение. Къде са сега?"
Тя троснато, "Ей там не ги ли виждате?" (Ако ги бях видяла едва ли щях да проведа този безмислен разговор!)

Е трябва да призная, някои от вас са имали меко казано, странни срещи...

Е, то как да влезеш - тя обикновено се е подпряла, препречвайки вратата.