"Какво си търсите? С нещо да помогна?"

На такова изречение ще направя само едно - ще застана мирно и спокойно, ще изпружа пръстче и ще пипна със звучно "Пип!", а после ще ме избие на такъв смях... 
И ще си тръгна.
А после ще пратя всичките си приятелки-скандалджийки да минат от там...
Всъщност, реално може би само бих се смяла неистово и бих си тръгнала.

Здравейте, мили дами!

Била съм и от двтете страни на бариерата. Наистина е неприятно, ако те преследват по петите сякаш ще откраднеш или си влязал да рушиш, да "загубиш" нечие време едва ли не или да досаждаш даже. Но съм и съгласна, че много хора нямат представа какво точно търсят или кое им прилича. Имала съм клиентка, която веднъж спасих от едно много анти шик съчетание на материи, стил и... благоприличие да кажем. Няма да описвам гледката, може да има хора със слаби сърца.  Жената беше благодарна и се върна отново и отново, като си доведе и приятели, като похвали вниманието и професионализма, с което явно сме я впечатлили с колегите.
Често обичам да купувам нещо хубаво - блуза, риза...за братчето или за мъжа ми, понеже познавам вкуса им, номера, който носят и предпочитанията им за материи. Просто така да ги зарадвам или да спестя време, понеже и двамата не обичат да ходят по магазините, а аз имам око и успявам да намирам "съкровища". Често ми се случва като загледам тениска да ми обяснят, че тя всъщност е мъжка с намек, че с този бюст щампата няма да стои по същия начин  или кройката не е подходяща за жена. Но винаги го приемам с усмивка. Става ми забавно. 
Но ми се случва и да ми обърнат внимание на нещо, което не съм забелязала, а се оказва точно като за мен. Понякога с влизането питам дали могат да ми препоръчат нещо, защото знам какво търся и им го описвам с въпроса дали разполагат с нещо подобно, а не ми се ровичка по рафтове и закачалки. Глезличка съм, обичам да ме обслужват, но разбира се се държа уважително и приятно, защото знам, че и това е труд, който изисква да си усмихната във всеки един момент, независимо какво ти е на сърце. Не във всички професии е така.
Имам няколко любими магазинчета, които са ми станали такива не заради стоката толкова, колкото заради обслужването, което не само е на ниво, а и ме зарежда, усмихва и ме кара да се върна пак там с удоволствие или да препоръчам точно този магазин на приятелка.
Напоследък пазарувам в магазин от друг квартал дрехи от една от л'бимите ми марки, въпреки че другият им магазин е в моя квартал, само защото трябва сама да се ровя, да си търся номер (това е недопустимо), а момичето винаги говори на висок глас по телефона и се хили с едно гръмко ХАХАХА и обсъжда адски лични неща, които не ми се слушат въобще, а аз не си чувам и мислите, а харчех доволно много пари там месечно.
Общо взето дори за момента да ми стане криво, след 10-15 мин. ми е минало. Не си слагам на сърце за дълго време. Просто не се връщам където съм усетила неприятна емоция, заради лошо обслужване.

Естествено, че ще попита. Пълно е с клиенти, които само ровят из стоката, без да могат да се ориентират сами в магазина. А като си тръгнат, продавачката след тях трябва да преподрежда половин час примерно, а може да има и други задължения. Освен това има стоки, които се похабяват или губят търговски вид от много пипане, мачкане, дърпане...
Скоро имаше тема, в която повечето писаха, че счупеното в магазин не би трябвало да се заплаща. Да, ама ако магазина е твой и всеки ден се бъркаш за да плащаш за чуждата безотговорност?! И нали всеки конкурент може да те докара до фалит ако реши!... Ама си пишете ей-така, да върви лаф...

Рисковете на бизнеса му се вика на това, Рени.  Който не ги предвижда не става за бизнесмен.   

Има и други аспекти  проблема, ама ме мързи да пиша сега.

Ами за това са и продавачите с досадните си въпроси, минзухар. Тяхната роля е не само да прибират парите, но и да отговарят за стоката.

То за това в Макдоналдс, докато стигнат до задаването на "тъпи" въпроси, минават месеци обучение далеч от касата, т.е. от клиентите.

                            Какво да кажем, аз например съм спец по търсенето на стоки извън сезона им. И дори не е нарочно (което би било чудесно оправдание, ако беше вярно). Но обикновено са мили с мен, а ако имам късмет ровят в склада и намирам това, което търся. Въпреки себе си.

Ако не беше чела темата през страница-две, щеше да ти стане ясно, че аз нито съм агресивна, нито "не знам какво искам", напротив  Искам да си харесам нещо, искам да си купя нещо, отивам там с парите си и желая отношение и добро обслужване, а не просташко поведение! Агресия и грам няма в мен, повярвай ми! 

                            Впрочем последните месеци съм забелязала, че кризата се отрази дори много положително върху поведението на търговци и продавачи. Много е приятно да се пазарува така.

Ясно е, че на клиента не може да му се угоди, но е ясно също така, че има мноого дразнещи, неучтиви и дори невъзпитани продавач-консултант(ки).
Вече дори не ми прави впечатлени, но определено ми е по-хубаво да пазарувам, ако се чувствам комфортно в магазина.

Не ми пречи, да ме питат какво желая, не ми пречи и да се реят в мечтите си докато си ровя, но изключително много мразя да ми се бъркат и да ми натрапват мнението си, без да съм питала.

Любимата ми случка е в магазин за бельо.
Търся си сутиен 75Д(точно, кратко и ясно), при което продавачката опулено и озадачено ме пита
"Ама за ТЕБ ли е?" 
При положителен отговор от моя страна, тази жена всячески се опита да ме навре в 75Ц, а аз просто съм си дребна и  през дрехите е трудно да се прецени размера на чашката
В крайна сметка премерих 75Д и о, изненада, бях си уцелила размера на сутиена 

Хахах, 1:1, за капак съм и слабичка и ама НЯМА как да нося такъв размер сутиен просто.

Според мен иzнервянето идва от това, че в БГ е пълно с мини магаzинчета с раzмери 2х3 метра. Всеки иска да е шеф, беz да има нужните обраzование и опит. Хем се продават малко артикули, хем на всяка такава клетчица има и продавачка. Няма достатъчно купувачи, zатова продавачките се отегчават и висят пред магаzина да пушат. Интересно би било да се иzчисли колко продавачи се падат на глава от населението в раzличните страни.

Тук в ДЕ раzглеждам максимум 3 магаzина на час, zащото са големи и има достатъчно интересна стока. В БГ обаче това време стига zа поне 10 магаzинчета. След петото вече ми писва да отговарям на въпросите на продавачките, zащото се повтаря отново и отново.


Рени, с това докаzваш горното ми твърдение, че не може всеки да е шеф. Рискът може да се намали чреz zастраховка и/ли да се калкулира при ценообраzуването. Но в повечето случаи zа това е нужно да се zакупуват действителни количества, а не както в повечето магаzинчета в БГ- по две бройки от 50 модела. Тоzи модел на магаzините с малко продукти е само zа бутици. В бутиците влиzа специална клиентела и така се ограничава риска от мачкане и похабяване. Стоките в българските магаzинчета са масови, zатова и влиzат много хора, опипват ги и продължават.

Просто трябва ръководният персонал да е кадърен. Да иzбере правилен биzнес модел и целева група. Да е наясно с характеристиките на клиентелата си и да обучи консултантите си според това. В бутици влиzат малко клиенти и имат нужда от консултация. В магаzини с блуzки zа по 15лв човек иска предимно да поzяпа. А неудобните ситуации с "ама то е много скъпо zа Вас" могат да се иzбегнат, като се сложат табелки с цени на продуктите на витрините.

Но явно малко хора раzбират, че и zа обикновен магаzин се иска стратегическо мислене. Затова и всеки път като се прибера в БГ (2 пъти годишно), все раzлични магаzини zаварвам. Някои и по 6 месеца не иzкарват, например един мебелен магаzин с раzмери 4х5 метра в zадна уличка до центъра...

Ох, клиентите са най-милите същества  ние лошите продавачки сме им виновни.
- значи идва клиентка, която е видяла нещо в сайта ни и си го е харесала, но без да прочете, че тази стока я има само в големите филиали и кой и е виновен аз.
- следваща клиентка идва и търси една книга, но за мое нещастие компютърът в тоя момент блокира и пак кой е виновен аз, защото Клиентът няма време да рестартирам компа, а и аз съм патка, 4е не помня няколко стотици заглавия.
- следващата идва и си търси пълнител за химикала, обяснявам и аз, че за тас марка която иска пълнители нямаме, но неееееееее тя е сигурна че всеки ще стане.
И още, много такива изпълнения на ден,  така че монетата има две страни.

И да винаги казвам на клиента: ако мога да ви бъда с нещо от полза ми кажете, след което или го оставям спокойно да си разглежда или ако той/тя ме попита нещо и отговарям.

Ама защо така подскачате? Кой някъде е казал, че всички продавачки са невъзпитани, а всички клиенти супер? Факт е, че много продавачки имат странно поведение спрямо клиентите - може би е продиктувано е странни разбирания за търговия от собствениците, може и от първите седем години да е. Нахъсан продавач, който търчи подир мен с изплезен език и ми диша във врата, успява за секунди да ме прогони от магазина. Още повече, че малките магазинчета са все пълни с една и съща стока, та ако не е този, ще е съседният магазин, където продавачът го раздава по-кротко.

Постът на Рени ме изуми  Как се очаква от клиента да купи нещо без да го пипне, без да го пробва? Продавачката го държи, опаковано, на метър от клиента ли? За мерките, разбрахме вече, че продавачките знаят най-добре