Мнението ви за ползата/вредата от училищните лавки

Arizona, то и в БГ още малко и ще започнат да се стрелят...
Но не виждам защо трябва да гледаме лошото, а не доброто и да почерпим опит от другите.
И не, няма да умре детето ако изяде една вафла....но да си го прави в къщи, какъв е проблема?
И да, в БГ е напълно нормално ако пазача се излегне и си подремне на работното място. Нито ще го изгонят, нито нещо ще му направят.

Хм. Ти в девически колеж ли си учила? Просто запиши детето в подобно училище на твоето бивше.
Не се заяждам, уважавам мненията ти.

До 8-ми клас съм била в ужасно мизерно училище, няма такива тоалетни, чинове и двор. Учителите в голямата си част бяха пълна трагедия- педофил по физическо, храчеща химичка в час, учителка по български, която си падаше по момченца, няколко неинтересуващи се от работата си и да не продължавам.
Лавка имахме, после нямахме- нищо не се промени!!! Е, нищо ми няма и на мен май.

Децата ми са в училище, което е държавно, може би не перфектно, но е съвсем по изискванията ми.

           Прочетох - евакуационният изход не е през вратата, която се заключва.
           Влиза се от централният вход, върви се по коридор, който води до Вътрешната сграда /на началният курс/ през стъклена врата, която се заключва, за да не могат малките деца в междучасията да излезат през нея в Централната сграда на училището /и от там извън сградата на училището/. Има си вътрешен двор, в който децата си играят в междучасията. Тази врата, може да се отключи във всеки момент от дежурната учителка. Евакуационният изход за тази сграда е през вътрешният двор. Това е в България /в сграда на държавно училище, която е над 30 години/ и е съобразено с противопожарните указания. Даже в нашият малък град с такива сгради са две училища.

Това е спорно и недоказуемо, но и не за това е темата...

Arayа, ама то от много неща ни няма "нищо". С това се успокояваме, или какво?
И защо трябва децата ни да учат в лоши и отвратителни условия?
Щото така сме учили и ние?
Страшна логика....

тук основно се говори за сандвичи за деца от начална степен, ама я накарай голямо дете да носи сандвичи (всъщност, теса най-лесни за носене), плодове, сокове и изобщо нещо подобно на кутия за храна! В нашенските училища, случайно да сте забелязали къде ядат децата? Колко нашенски училища сте видяли с помещения, където детето може да седне и да си извади закуската? Там, където има стол (и наличието на столове е рядкост, защото са скъпи за издръжка и се иска голям брой деца), може ли едно дете да седне и да си яде храна от вкъщи? Не, не може! В класните стаи е забранено да се яде, също по коридорите (също логично, защото представете си какво чудо ще настане). Та, децата масово ядат в двора или в десет квадрата помещение за малките училища, където е лавката. Може много хора да не са обърнали внимание, но откакто децата ми ходят на училище, наблюдавам една и съща картинка всеки път - в голямото междучасие се яде предимно на крак на двора, а децата, които са на занималня, обядват пак на крак в двора между редовните занятия и занималнята. Ако учителката от занималнята е по-човечна, може под строй да ги заведе до близката банничарница, закусвалня, магазин за хранителни стоки или нещо подобно, за да могат децата да си купят нещо за обяд (защото и не всички родители слагат ядене в чантата.
Големите ученици пък, съвсем не ядаат на стол (ако го има), дори от лавката не си купуват, а ходят до близките сандвичарници, баничарници и магазини за хранителни стоки, които предлагат топла витрина.
Ще извиняват някои, живеещи по нашенско, и особено живеещите в чужбина, ама подозирам, че много от тях не са наясно какво точно се случва, защото или децата им ходят на стол, или защото децата им са малки и са целодневно в училището и не ги виждат какво и как ядат през обдната почивка и голямото междучасие, или просто се ограничават до своя частен случай.


 И още веднъж ще извиняват някои от емигрантите, но ми се струва нечестно и назидателно те да се възмущават от това как ние тук нищо не правим за общото благо, а се ориентираме кой както може, и да ни дават акъл какво трябва да се направи, а те самите да са отишли наготово и на подредено в чужбина, а не да се борят за общото благо на всички ученици на родна почва и с реални действия. Нямам намерение да обръщам темата чужбина срещу нашенско, но много горчи някой, "спасил се" навън, от висотата на ползването наготово на чужбинските благинки откъм организация и подобни, да критикува начина на справяне с проблемите на хората, които живеем тук. Защото някак излиза, че емигриралите пък, най са се спасили най поединично, но призовават останалите да не се спасяват поединично.  

Накратко, нито сили, нито власт, нито време, нито съм на двайсет години, нито децата ми могат да чакат, докато аз или който и да е се опитва да промени цялата система. Хората се променят трудно, а системите като образованието се променят още по-трудно. Справям се със ситуацията както намеря за добре, дори се опитвам да гледам откъм ползата - децата ми се научават да разчитат на себе си, да се грижат, докоолкото е по силите и опита им, да "оцелеят" в нашенската училищна среда, и да извлекат максимума, който могат като ползи за себе си. Когато те бяха в начална степен не разчитах на това лавката да я няма или да продава здравословни храни, а ги учех да сведат пазаруването от това място до някакъв приемлив минимум, ядаха си санвдичите от къщи, дори имаха принципни неразбирания с голяма част от съучениците си на тема хранене - масово другите деца започваха за добрутро с майките си в лавката и купуване на кола и чипс. Е, справиха се, и то повече от успешно на тогавашния етап от развитието си - изяли са по някой и друг чипс, повече са черпили чипс, и пак са си запазили добрите хранителни навици. Научихме се дружно с тях, че изкушения навсякъде и много, важно е човек какво смята за правилно за себе си. И джобни имат, и телефони имат.

В частта за изходите -има училища с едно стълбище, а не с две.

Стана дълго, но е трудно по такава сложна тема, че в случая станаха и три теми, да се пише с две думи.

A защо аз, по дяволите, трябва да мисля за пожарната безопасност? Има ли смисълда се прави широка обществена дискусия за нещо толкова специализирано? Докато питаме всеки какво мисли, кое му е най важно и т.н., никога няма да се вземе решение, само ще се изпокарат родителите.
В момента в СО има тема за случай с насилие върху деца извън дома. Поучително четиво, най вече в частта със съветите към майката на децата. Ако на някой му се занимава нека да преброи какъв % включват ответна агресия  
Единственото спасение, което виждам, е да се съберат шепа умни глави, които да скръцнат със зъби и да имат достатъчно яко дупе за да реформират училищата в положителна посока. А не само да наблюдаваме  угоднически навеждания и едно и също дередже с десетилетия.

Не трябва. За това предложих да запишеш детето в училище, от което ще си доволна. Няма как родителите на 2000 и повече деца да харесват еднакво училището, в което учат наследниците им.
Има избор- с лавки и без лавки, частни и държавни и, заключени и без ограда и  т.н.
Хубаво де, на мен ми има "нещо", но си живеем в мир едно с друго. 

Всяка такава тема стига до момента, "лесно вие, защото ви е лесно, да ни го начуквате, колко страдаме" и т.н. и т.н.
Ето, Андариел и с едно изречение става. Иначе е отегчително.

Всяка година все нещо "се променя" и все по голям батак става. За мен училището е като бягане с препятствия без правила т.е. не е задължително да се прескачат, може да се мине и под тях или да се заобиколят.
Наличието или липсата на лавка не променя нищо съществено.

Ние, емигриралите, само споделяме как е организирано тук.
Явно е, че може. Не виждам защо И в тази тема се зачекна спорът за тези тук и тези там.
Kато че ли ние сме виновни.
Това са вашите деца - правете каквото искате.

Андариел    на същото мнение съм  

Всъщност, ето такива изречения предизвикват ответната реакция на "онези дето са отишли на лесното и готовото", защото са примиренчески.
Защото малкото няма да промени драстично нещата, но е някаква промяна.

Зачекна се, защото за "там" нещата често не се ограничават само до описание как е "там", а се започва с "вие "там" (разбирай в БГ) защо не направиТЕ това, което е "тук" (разбирай уредената чужбина)", като много услужливо пропускат да кажат, че го ползват наготово, защото някой преди тях е пролял пот и усилия да го направи. Все се намира някой да намекне как останалите в БГ сами са си виновни, че училищата са това, което са, защото не са се вдигнали на решителни действия да изискат това или онова, а дават на децата си мобилни телефони за сигурност и пари за  закуска. Нещо като свекърът и свекървата да подарят ключа от обзаведения апартамент на сватбата и булката да се събуе и само да влезе, обаче да обяснява на приятелката си как трябва да се организира и да си купи апартамент.

Не си права, Andariel. Никой не е полу4ил нищо даром в 4ужбина. Темата не е за това, но ако те интересува,  питай, където трябва- всеки има опит във воденето на битки/ победи/ загуби с институции, у4илища и т.п.

Не си мисли, 4е е подредено благодарение на държавата, която милее за гражданите и 4ужденците си. Вси4ко се променя, проблеми се решават в движение. Обществото оказва нужният натиск, там където е необходимо, за да си полу4и правата.

Тук в продължение на няколко години се решават проблеми в системата на образованието.
Аз ли4но съм ходила в инспектората за един у4илищен проблем на дъщеря ми в старото й у4илище и два пъти, за да сезирам за нередности в у4илището до нас. С което нямам нищо общо, но сметнах за свой дълг да изкажа възмущението си от безобразията, които видях. Приеха ме и ме изслушаха.
В у4илището на дъщеря ми, сега голяма група от майки, които се събрахме, поискахме проверка на с4етоводните книги. Смятаме, 4е има отклоняване на нашите пари в ущърб на децата. Можеше и да си траем или да сменим у4илището, или да попсуваме на маса. Но се обединихме и ако сме прави, ще има уволнения.