Дишайте спокойно!

Писна ми нямате си идея колко много ми писна да чета едно и също в тази тема .Найка да беше прочела темата преди да я бях изтрила!
И ама грам не мога да разбера ти пък за какво роптаеш след като дори не си прочела това ,което вече изтрих!Е сега вече ми преля чашата и станах агресивна!Какво да направя за да се успокоят всички?Явно всичко ,което написах до тук остана неразбрано?На китайски ли да пиша?Това,което НЕ ИСКАХ ДА СЕ СЛУЧВА В ТАЗИ ТЕМА СЕ СЛУЧИ!Колко пъти да се извиня и да кажа че съжалявам ,че не съм искала а колко?Аре стига ,като не ви се коментира не коментирайте ТЕМАТА ВЕЧЕ Я НЯМА успокойте се бе хора!Ако искате препирни мисля че мястото не е тук а някъде там

А и за капак НИЩО ЛИЧНО!

Светленце, не се ядосвай бе мила!

Найче, тя наистина не с лоши чувства!

ЙОСАРИАНЧЕ - ИСКРИЦЕ - айде махнете темата, МООООЛЯ!
Светлето съдо го е писала - че иска да я забършете - до сега не сме имали такива неща във форума - айде да не почваме предколедно - моля я махнете!

Споко, момиче.. изтрих си постинга.. но не ти прави чест да четеш избирателно...Виждаше се , че коментирам съвсем друго нещо.

 Наистина съжалявам , че се намесих.

     хайде  споко , Весела Коледа:-))

Първо заключих темата, но размислих. Да- има напрежение във форума. Може да е от всичко, но няма да му придавам фалшива спокойствие и заключването на тази тема е заравяне на главите в пясъка.
Това което ще кажа сега, го казвам абсолютно спокойна и неафектирана- за да не ме разберете пограшно.
Сиско не е лошо и ти да прочетеш темата отново и спокойно. Тогава ще видиш, че са много малко конфликтните постинги. На втора страница повечето са извинителни- включително и моя- написах го с искрено съжаление и извинението беше искрено. Не смятам за редно това, че ти реши да обезмислиш темата изтривайки първия постинг и то след като бе защитена от няколко човека вкл. и Искрица Надежда. Да- в началото не познах кой пише - помисли си как би звучала темата, ако я прочетеш от познат и от непознат ник. Ще видиш, че има резон в постингите на останалите участници в темата- ако разбира се си склонна някой да има различно от твоето мнение. Това важи и за Жаки! Първо не ви изнася какво мисля, а после като се извинявам съм нетолерантна. Жаки, намеците ти за това кой какво  и колко е преживял- повече няма да коментирам.
Сега ще отключа темата за да ти дам шанс да ми отговориш и другите да си кажат мнението и мисля, че като големи хора можем да се разберем. Ще те помоля ако някъде си запазила първия си пост да го върнеш обратно. Хубава или лоша( такава не я прави първия пост, а коментарите) темата е факт и бих искала да има смисъл.
Благодара за вниманието и търпението.

леле-мале....
какво е станало тук?

Да си толерантен, означава не безрезервно да приемаш за истина всичко, което чуеш...и да си съгласен с всички мнения на който и да е.
Да си толерантен, според мен означава...да има търпимост, и когато има предпоставки...човек да си попромени мнението по даден въпрос...

Да...на мен определно историята ми прозвуча като фанатична пропаганда.
Въпреки това не реагирах, както бих могла...изказах най-нормално опасенията си, че това би могло и да навреди и не се отричам от тях.

След като Искрица познава майката и историята излиза, че е вярна...само мога да се радвам, че още едно дете ходи здраво по улиците и се смее.
Това обаче не може да промени мнението ми, че това е чудото на човешкия организъм, а не нещо друго.

Та...къде е проблема?
Колкото за прословутия мармот.....
КЪДЕ ВИ Е ЧУСТВОТО ЗА ХУМОР, ХОРАААААААААА

Ако спрете да се усмихвате и започнете да се приемате твърде сериозно...единственият резултат ще е, че в живота Ви ще има по-малко радост.
А това така ли трябва да бъде?

Жаки, мила ти пък къде се навря и тук?
Освен да дразниш хората, нещо друго правиш ли в този форум...извини ме, но нямам наблюдения...ако греша ще си посипя главата с пепел....

Светле, виж наистина седни и прочети всичко. Виж и Найка - жената е преживяла много и много от преживянотго е лошо, свързано с болест и лишения. ТЯ пише от личен опит. Тя просто споделя СВОЕТО мнение - не се опитва нито да те критикува, нито дава определения - просто оставя читателя сам да схване нейното вижгдане и оставя го да реши сам за себе си.

Всички те разбрахме и то правилно - и ако темата е коментирана - то е защото ти засегна една струна в душата на всички ни - вярата! ВЯрата в чудесата, вярата в Госпид /или липсата му/, за правотот спрямо вярата да правим това или онова, да се откажем от лечение вярвайки в чудо или да се доверим на лекар... това последното е болна тема за много хора тук. Когато детето ти страда, а медицината е безсилна човек се озръща и търси светлинка в тунела, иска да хване първия срещнат от улицата, стига той да изцели детето! Иска да оте.е здравеопазването дето иска само пари, а нищо не прави и да си зарови главата и да чака чудо.
МИсля, че истината е проста - тук винаги ще има разногласие - да се доверим на чудото и да отречем медицината или да се доверим на медицината. В тази история излиза, че хората доверили се на медицината едва ли не обричат децата си, щоо не били вярващи.
Аз пък не вярвам в това, а в това, че медицината + родителската любов + силна вяра в победа над болеста и неуморна грижа за болния = ЧУДО! Вярвам, че Господ се грижи за всички и дори и за тези дето не вярват в него - важното е той да ВЯРВА в ТЯХ! НО част от вярата му в добрите хора понякога е да им изпрати изпитания - и тогава молитвите не помагат - просто трябва да минеш изпитанието.

Йосарианче - браво, точно си схванала проблема и добре, че не си заключила темата.

Жаки, много си млада и зелена - на твоя опит във форума и аз се хвърлях да защитавам всеки и всичко, без да схвана, че понякога хората се познават, знаят си проблемите и аз може и да не схвана проблема правилно. И това което изглежда като нападка към някого може да се окаже грешно впечатление. И не ти прави чест да влизаш и да нападаш, без да се замислиш над думите на някого - още повече когато този човек се извинява - това е като да му забиеш нож в гърба!

Каква по-подходяща тема от тази да поднеса възхищението си на всички вярващи хора, които ме търпят с моите неверски влючвания, без да ме пращат в ада....като някои други хора:)))))))))

Йеппе    yanita    Дидка    Наде   
и всички, които пропускам      
Това, в което вярвам аз, е че независимо от вярванията си, хората трябва да могат да се разбират, да си подават ръка и да се усмихват заедно.

Няма по-тъжно нещо от човек загубил самоиронията си.
И както съм казвала и преди...когато една вяра е истинска...независимо от обекта и...тя не може да бъде разколебана от думите на някой.

А спора....той само може да ни помогне да погледнем нещата от много страни и по този начин да стигнем по-бързо до собствената си истина.

Сиско, пусни пак историята... сигурн съм, че всички тук, вярващи и невярващи се надяват на чудо за децата си...независимо от къде го чакат.
Това е история със щастлив край и носи надежда...........

Въпреки че не съм запазила писмото а наистина го изтрих ще го препиша наново защото вече няколко от вас ме помолиха за това.Но това ще стане малко по-късно тъй като сега имам друга работа.Искам да ви кажа ,че не тая лоши чувства към нито една от вас,че много ви уважавам и ценя! 

Jaki моляте изчисти си пощенската кутия да ти отговоря

е, те това е! Реза, повечето пъти имам чувството, че ми четеш мислите в главата

исках да ви разкажа за китайците и тяхната вътрешна усмивка...та тази усмивка е състояние, което няма общо с ухилването, изписано на лицето. в това състояние, човек не излъчва, а приема, той е отворен за света и нещата, които се случват. за по-ясно обяснение, просто погледнете малките съкровища, когато сутрин отварят очи - в тях е тази ценна усмивка. за съжаление, ние възрастните я губим и с нея губим и способността да се учим от всичко, дори и от неща, в които не вярваме, дори и от лошите емоции, дори от хората с различно мнение.
много ми се иска да се усмихваме на себе си/самоиронията също помага/ и тогава ще се усмихваме и на света и на хората около нас.

Светленце, аз лично се радвам че те познавам - е виртуално, но все пак! Горда съм, че съм част от толкова борбени майки!

И апропо - нормално е при толкова борбени жени да прелети искра отвреме на време, нали?
Даже ако искате да си спретнем едно каране - да си разтоварим емоциите, а после - цуни-гуни и мир

тъй ами! я да се разберем като мъже! после ще пием по бира и готово

Аз не обичам скандалите. И не смятам, че думите ми трябва да предизвикват някакъв такъв - да се оправдая предварително...   
По темата искам да кажа, че на мене такива разкази ми действат много зле. Не съм атеистка, но така да се каже имам "разумни" съмнения и въпроси към Бога... към всички Господи...
И веднъж прочетох този или подобен разказ, и се отчаях. За да се излекува детето ми, можех да започна горещо да се моля и да призова всички братя, да се откажа от съмненията си... Малко ми е продажно това. В името на детето...
Може би и аз преживях чудо, детето ми се "излекува" от хидроцефалията, която се оказа, че не е това, което беше...
На религиозна тематика не се смятам за достойна да споря, но ако Бог чуваше само гласните колективни молитви, дори нямаше да го уважавам.
Не ми е работа да го вярвам, да го пропагандирам тоя разказ или да го опровергавам. Радвам се от все сърце за детето. Но искам да кажа, че и нерелигиозните, и невярващите майки имат нужда от надежда, и за тях се случват чудеса и не е нужно да се "продават" на Бог.
Всичко това го казвам от все сърце и с много обич към всички вас и децата ви