"Смешно" ли е раждането? - 3

Ами, то и аз така си ги представях нещата (каква глупачка ). Това беше вместо "запис". 

Едно записче и от мен в любимата ми темичка

Запис да следя темата... Много хубаво е измислена... не може само да ни стряскат с болки и шевове.. трябва и смях да има )) Септември дано имам какво да напиша в тази тема!!!

... което ми напомня как си бях прехапала езика, за да не изтърся нещо, докато докторката ме шиеше след второто раждане. Бях с местна упойка - тя предложи, аз се съгласих, защото предния път ме шиха с пълна и излизането от упойката беше ужасно - чувствах се като в картина на Пикасо от кубичния период   / Та сега бродира си тя и нарежда "Тук има едно изсипване от предходното раждане ... ще го прибера и ще направя по-тясно .... ", при което мен ме напушва на смях и аха да изтърся "А кой трябва да се зарадва от това, аз или мъжа ми?". Но се въздържах. Май не носеше много на майтап.

Смешно ми стана час след раждането но по време на всичко никак не ми беше до смях.
 В пред родилна зала си лежа на кревата  и се мятам от болки при 6 сантиметра разкритие без заглаждане ,изобщо принудителна родова дейност,когато се появява лекаря мале като го видях ми премаля.Аз пределно ясно знам какво ще последва след появата му проверка с ръка на разкритието изръсвам:"ох пак ли"
При което той почва да се смее :"радвай се че се падна в моята смяна,знаеш ли че на колегата кутрето е дебело колкото моя палец"
 Пуля се аз  чудя се да се радвам ли на тънкопръстия доктор или да рева от болка.Когато приключи с прегледа толкова ми беше премаляло,че ми идеше да го ритна хич не ми пукаше от нищо вече и реших ,че ще ставам.Ок издействах си ставане за 1 минута при което доктора ме подкрепяше и придържаше обяснявайки ми,че доста дълго съм на тези сантиметри и че до 20 минута ако не започне родова дейност ще трябва секцио.А з като чух за операцията мале полудях викам как почти на финала да се оплескат нещата няма,и тук вече стимулът изигра голяма роля.Като ми се до ходи до голяма нужда ама срам и права седя пуля се ама се престраших и споделих:
"докторе ходи ми се до тоалетната"
той:"под каква форма ти се ходи"
аз:"голяма"
той към сестрата:"клизма не сте ли и правили"
тя:"правихме"
аз:"ама много ми се ходи спешно е"
той:"ми аз цял ден чакам да се изакаш,лягай ще ти донеса подлога"
аз лягам  умряла от срам от разговора носят ми легенчето и се нареждат отпред пред краката ми и доктора и сестрата още повече ме досрамя.Изведнъж нищо не ми се правеше вече,е седнали като на кино там аз ще върша работа уж.Последва пак разговор:
той :"хайде де чакам"
аз:"ми не мога"
сестрата:"докторе това не е ли глава"
той:"и аз това се чудя"
Аз ей така и се започва едно бързане едно хукване към родилната зала едно крещене да  внимавам как ходя ,но пък да бързам.Тамън стъпвам на стъпалото и пак напън и като ме грабна този "тънко пръст исполин"и ме метна на масата.Докато си намествах краката той продължаваше да вика:"не напъвай",но пък в същия момент сестрата се обади:"няма смисъл докторе ,викайте педиатър "и чух бебето как изплака.Та родих за миг малко след това ми стана вече много смешно като се сетя за последните ми 15 минути като бремена.

dan4e rk, диалогът на доктора и акушерката е за виц, направо. 

Доктора голям свежар се оказа ,поне не ми се звереше както една от сесрите която уж беше близка позната на баща ми.
След раждането имах подобен случй.Минават на визитация стажанти и лекари.Аз не разбрала се мотам.Влиза младеж на около 27-30г.голям сладур.Аз:"о не съм готова ,още"той видимо засрамен, че съм облечена:"ми да ви изчакм отвън докато се съблечете".Изчака ме човекът в коридорчето да се събуя.

Изчетох предишната тема на един дъх, страхотни истории, много окуражаващи!
Аз засега мога да споделя някой друга история от отделението за патологична бременност, където прекарах три дни, а октомври живот и здраве се надявам и на весели моменти в родилна зала.
Таа имаше една циганка, на която се опитваха да стабилизират кръвното и щяха да я свалят да ражда(уж с термин 28 август, пък бебе 3300кг. в края на юли...  ), та гледам я щастлива едната вечер, че утре я свалят и представете си с боя на косата...  Нашата да вземе да си боядиса косата в болницата, че да е хубава за изписването - "като дойдат с камерата"..... 
Иначе малко ме шокира и ситуацията, в която ехографския кабинет заключен, чука доктора, отвътре "момент", та чакаме си и след няколко минутки излиза един млад, висок, симпатичен доктор и след него още един.... Явно съм направила страшна физиономия и лекарят, с който чаках не можа да измъдри нищо друго освен "колегата сигурно е гледал бъбреци ... или простата.. "
 

Значи простата му викали вече, а?Ох посмях се с глас на написаното чак си го и представих как се изнизват двамината.
 

И аз да се разпиша, че ми предстои..

Това ме подсети за още една случка. Приеха ме в патологична бременност за предизвикване на раждане и лежа на кушетката за запис на тонове. В стаята точно до мен има още едно легло и на него лежи едно младо цигане и я преглеждат на ехограф. Провежда се следният разговор:
Лекарката - 'Ти в кой месец каза че си?"
Цигането - "Шестия"
Л- Ама сигурна ли си? Щото аз не виждам бременност
Ц- ДА, следят ме в еди коя си поликлиника, еди коя си лекарка
Лекарката все по озадачена сменя ехографа на вагинален (досега е гледала с този през корема, не се сещам как се казва). Започва пак да се пули на екрана. После вика някаква друга колежка. Тя също започва да гледа внимателно и заявява на цигането, че е бремена ... в първи месец )))Момичето упорито твърди, че не лъже, има си всички документи, че е бременна в шестия, наскоро била на преглед и всичко било наред. Двете лекарки вече много напушили на смях започват да викат един по един  всички колеги от етажа да видят чудото . Направо събраха цялото отделение.
Накрая изпратиха момичето да си донесе въпросните документи от проследяващата бременността, а след като излезе започнаха да разказват някакви смешни истории как циганките редовно лъжели, че са бременни, за да ги вземат за жени (или обратното) обаче  'документи' не били виждали досега. Много ми беше любопитно да видя какви документи ще донесе момичето, ама не ми се отдаде.

Да  не ви изпусна в тази темичка
Аз за моето раждане съм писала и в старата, но сега се сетих още нещо по повод на операционната маса.
Вървим от предродилна към операционната, акушерката (наша позната) ми носи системите, катетъра, аз надупчена - едва пристъпвам от страх....Влизаме в операционната, като светнали едни ми ти лампи - еййййй, такива - огромни... И виждам аз операционната маса в средата.  Акушерката ми казва- качвай се, ама аз седя и не мърдам. Тя пак ми казва - качвай се, бе, душа, искаш ли фда ти помогна? А аз - ама няма ли да слагате подпори отстрани - тя много тясна, ще взема да се изтърколя Тя ми вика- спокойно, няма страшно.   Обаче аз продължавам с тъпите си подозрения - Слънце, ама аз съм почти 100 кила (е, има -няма 8-9 надолу), няма да ме издържи, имате ли друга операционна маса? Тогава доки се намесва и казва- айде, мамче, издържа до 250 кила, имала си още шанс да качиш повече, и тогава щеше да те издържи Е нямах избор - качих се. И верно оцеля. Масата имам в предвид

После рових в интернет - ама вярно, че издържали до 250 кг, аз се бях притеснила да не ме съдят за потрошено болнично оборудване

Уникална тема, посмях се от сърце. Записвам се да ви следя и се надявам като ми дойде времето и аз да имам смешни моменти за споделяне 

Хайде и от мене един разказ за кураж. Докато четох темата, когато бях бременна, много исках да мога да се разпиша тука. Е, ще мога.
Първо искам да кажа, че раждането боли, но се забравя много бързо. В момента в който изкараха малката (това няма да го забравя никога) и можех още 15 пъти да се наредя, да раждам  

На 24.05 вечерта бяхме излезли с приятели на пицария . Изведнъж ме започнаха контракциите, гледам - на 5-7-10-4 минути и се шашнах. Боли ме, пък не бяхме с нашата кола. Не исках да казвам: "Хайде да си тръгваме всички, че май ще раждам!"   Търпя си аз мълчаливо и си мисля колко ми е далече багажа за болницата (чак вкъщи беше) Както и да е, изтраях. Прибрахме се и пак започна засичането - на 7 минути, на 7 минути, ама не болеше много   По едно време, към 2-3ч. заспах. Станахме сутринта и хайде до болницата, хем за запис на тоновете, хем да видим какво е дереджето. Отиваме ние, доктора ме преглежда и вика: "3-4 см. разкритие, прибирай се и ела утре сутринта в 8 без 15 да те приемаме!"
Прибираме се ние, ама мен ме боли все повече и повече. Мъжът ми излезе по едно време, не издържа на напрежението. Искаше да ходим до болницата, ама аз "Не, доктора каза утре!" Щом е казал, значи няма да раждам днес я     Останах сама вкъщи, пуснах си едно филмче, ама не става работата. Боли си здравата. Между контракциите си мислех: "Аааа, ще издържа до утре!", а по време на контракциите: "Да взема да ида до болницата ли?!"   На всичкото отгоре беше спряла водата вкъщи и не можех да се изполея.     Към 17:30 звъннах на мъжът ми да се прибира, да ме кара до болницата, че не се търпи. Дойде, и аз направо с неговата тениска тръгнах.   По пътя едно задръстване, едно чудо, аз се опъвам с колата. Пристигнахме в болницата, преглежда ме доктора и ми вика: "Ааааа, то половината раждане минало, след няколко часа ще родиш! 6 см разкритие!"   Ей така се ококорих, но доволна, че не останало много   Изпратих мъжът ми да си ходи, нямаше смисъл да седи, мен ме приеха в 18:00. в 19:30 ми пукнаха мехура и се започнаха големите болки, в 20:30 ми сложиха системата и в 21:10 вече бях на магарето и напъвах. В 21:25 на бял свят се появи моето слънчице.    
Както си спирах звука на телефона усетих, че ще раждам. Хвърлих телефони, всичко и скочих в леглото. Викам - "Ще раждам!", а никой не ми повярва.  Не можело да ме боли много и изведнъж да спряла болката и да мина на напъни. Ставало постепенно. Постепенно друг път, като ме видя доктора и марш на магарето. Хукнах да бягам даже, усещах че бебето вече на изхода, ама тичам, а тъпата система се закачи за едната врата  За малко да измъкна абоката, за да дърпам и да бързам към магарето 
По време на самите напъни се сетих за темата, защото докторът каза, че вижда косата на бебето и за малко да попитам и аз: "Какъв цвят е?"  
Когато изкъпаха малката акушерката започна да й се радва колко е бяла и розова. Само по едно време ме поглежда и ме пита: "Той таткото сигурно е беличък!"  
Докато ме шиеше доктора, само ми е скара: "Стой мирно, за да те направя красива! Ако мърдаш, пак ще си красива, ама ще стане по бавно!"  
Мина всичко и звъня на мъжът ми, да му кажа, а той бил пред родилното. Говорим си, казвам мерки, теглилки и накрая ме пита: "А как се казва бебето?"  
А аз докато съм била на магарето, той е пристигнал и питал за мен. Една сестра му казала: "А, не се притеснявайте, тя сега ражда" Толкова лошо му станало, че се облегнал на стената.   Имало някакъв Бай Мангал отвънка, та се притеснил човека дали мъжът ми е добра и му предложил да му помогне нещо  
Успех на всички, на които им предстои това вълшебно събитие   И няма по-прекрасно чувство от това, когато извадят малкото човече от тебе. Просто усещането е неописуемо  

Като заговорихте за операционната маса, се  сетих и аз нещо. От 18 годишна някъде до бременността държа килограми 50-53 на 1.70 височина. Та имах си се аз за слабичка, като влязох в операционна въпреки твърденията на кантара, които показваха 20 + нормалното ми тегло  Както и да е - приключва операцията и махат чаршафа, който бяха сложили пред мен и в този момент виждам едни ОГРОМНИ крака  Виждам и, че се опитват да ги вдигнат, ама първо нищо не чуствам и второ изобщо не са си моите /нали не съм ги виждала от корема няколко месеца  / и съвсем изкрено възкликнах:
- Чии са тези крака, бе хора?!?
А те ми отговарят:
- Как чии, твоите!!!
- Ааааааааааа, не!!! Моите си бяха слаби