"Смешно" ли е раждането? - 3

Мен като ме шиха и доктора ми вика "айде сега обади се на мъжа си и му кажи, че си родила и го питай : по-тясна, по-широка или девствена" и аз без да се замислям : "ааа по-тясна искам, по-тясна" 

Всички в родилна зала много ми се смяха 

После лежа в родилна зала (нали 2 часа трябва да лежиш за наблюдение преди да те качат в стаята) и аз вече умряла от глад, диктувам на мъжа ми какво да ми купи за ядене и чувам док като вика на акушерките "хайде момичета пъпешчето се изстуди"    направо ми се стекоха лигите до пода.

Да се запиша , като ви чета събирам кураж ,че не остана..

Чудесна тема! Айде майчета, пишете още истории давайте ни кураж, пък скоро и аз ще се разписвам в темата! 

Дойде време да ви разкажа за раждането на Габи. Беше планувано секцио по медицински причини. По принцип исках да родя нормално както предшните два пъти, въпреки, че въпросът за секциото беше поставен още при първите прегледи от лекаря, но една седмица преди раждането се случиха едни неща, които окончателно доведоха до този резултат. На 07/08/2011 се роди Гейбриъл-Сириус. Беше интересно. Имаше смешен момент, когато видях съпруга ми облечен е престилка и целия побелял. Не знам защо, от упойката ли, от вълнение ли, но се захилих. Беше ми странно, не беше пълна упойка и си бях в съзнание. Беше все едно нямам тяло до някъде, усещах как нещо не гъделичко по едно време и един натиск. Не мога дори да го опиша като хората. Усетих как извадиха бебето или поне така мисля, защото след това чух как някой каза ок, he's out! и после чух рева му, но малко се забави и за секунди изтръпнах. Радплаках се, мъжът ми беше до мен, държеше ми ръката и ме стисна, вероятно несъзнателно, когато се разплака бебето. Показаха ни го веднага, как исках да го гушна, но не можех да мръсна, някак се чувствах по-изморена отколкото ако бях напъвала, като камък все едно. После го изчистиха и го дадоха на мъжа ми, докато не видях той да го държи и да ми го показва не се успокоих. Щом го видях отново изведнъж започнах да виждам розово, не знам пак заради упойката или какво.
Ами това е от мен, не е много смешно като история, но пък е уникално!

Аз родих нормално мн. бързо и без усложнения . сега като се сетя всичко ми е мн. смешно. като се почне от мъжа ми  та до самата мен. правиха ми клизма ,но бях с мн силни контракции вече и не можех да се стискам, да не ви описвам какво стана лекаря ми и анестезиологът ми само се шегуваха и мн ме разсмиваха беше страхотно преживяване докато ходех по коридора и контракциите ме удряха като ток се сещах през цялото време за една циганка дето докато раждаше крещеше - Хасанеее да ти изсъхне ка  и ми ставаше мн. смешно. та между напъванията му викам на лекаря: как може да ни е толкова хубаво да ги правим децата ,а да ни е толко гадно да ги раждаме  общо взето и аз едни ги ръсих хаха бебето илиза вече и лекаря ми вика: лелее къдраво е. и аз: е нищо нали не е с раста хаххаа

Мерси на всички за готините разкази! Засега само записче, но живот и здраве януари ще разказвам!

Аха, януари!  Да не тръгнеш и ти да си взимаш банските....  Още едно януарче, браво! Успех!

Благодаря! Хихих Да се надяваме, че ще приготвя по-адекватни неща за багажа Нямаше да е лошо като на почивка да минава раждането, но...

Браво за страхотната тема!!!

Дано и аз се включа с такъв разказ. Давате ни много кураж момичета.

Ами при мен,наистина беше като на почивка,след раждането се чувствах прекрасно.
А и нищо да не правя никога го няма,а там се отдадох на пълен релакс.
Веднага след раждането ,бях готова отново да повторя,тя и бременноста ми беше страшно лека.
А сега се радвам на най-най кроткото бебе.
Пожелавам ви с 2 ръце и на вас.

Малко да разкажа и аз за моето раждане. На мен ми беше много весело, на мъжът ми-не толкова. Вече ми се струва толкова далече, все едно беше преди годинииии

Нали знаете като дойде 9ти месец, как всички започват да питат "Айде бе, няма ли да раждаш?Кога ще раждаш?". Може да те доведе до нервна криза понякога.
Та терминът ми беше на 20 май. На 5 май се събуждам в 6 сутринта и усещам леки контракции. Не болезнени, а и знаех, че сигурно са подготвителни. Ставам да изпратя мъжа, следва дежурния въпрос "Днес ще раждаш ли?", при което му теглих една и си легнах.Доспах си до 9 сутринта и започва да ми става некомфортно да лежа. Хем ми се спи, хем не мога. Та станах, закусих, пуснах миялна, измих, изчистих, абе моткам се. Към 11 се сещам да засичам контракциите. Бяха на 15 мин. изобщо неболезнени. Влязох, изкъпах се, приготвих багажа и като излезах бяха станали на 5 мин. И понеже ме мързеше да говоря писах по скайп на мъжът ми, че имам контракции. Той ме пита "Да тръгвам ли". Аз супер спокона му викам "Не бе, споко, няма страшно". в 12:20 бяха на 3 мин. и си пиша с една приятелка по скайп "Бе имам контракции на 3 мин. ама нито болка, нито нищо. Да звъня ли на д-рЖекова?". Последваха няколко и "бягай в болница, че раждаш". Да, ама аз Тома Неверни, звъня на Жекова, тя каза да отивам да ме прегледа и че няма да лежа в болница, ако не раждам, да бъда спокойна. Пиша аз на мъжо "Ми може и да раждам, ама може и да не раждам. Не боли, ама никак. Отивам до болницата и ще ти звънна от там". Аз си мисля, че човекът е запазил спокойствие, но в този момент вече е бил
Та викам такси, идва таксито, обаче не мога да вдигна сака за болницата. Разопаковах и взех най-необходимото. Слизам, обаче долу пред нас изпращат завършващи абитюренти и всичко блокирано. Успяхме да се измъкнем от Надежда, ама контракциите намаляха. Викам си, край, няма да се ражда, що ли се разкарвам. Лафим си с шофьора, той не беше разбрал защо отивам и на изпроводяк ми вика "Айде и да не те задържат, че то в болниците за нищо хубаво не се ходи". Аз се опулих, посочих корема и му викам "бе аз хубаво чакам, за теб не знам " Беше забравил да пусне и брояча, та ми излезе по-тънко, педвид чакането по задръстванияа. Влизам аз и уж ще лягам на тонове. Да, ама пред мен бъдеща мама за тонове, която искаше да й обясняват надълго и на широко раждането. Та в 14:30 бях в болницата, в 15 легнах на преглед. И само като чух 5 см. разкритие ми стана ясно, че ще се ражда Последва клизма (не е трашно), попълване на документи и айде лъм родилна. Много добре слушала лекциите в училището за родители си бях вързала здраво косата. И само като ме видяха "Аааа, не, тука не с вързана коса, лекарски суеверия и ми пуснаха косата". Много ми пречеше да си призная, ама беше най-малкия проблем
Влизам в предродилна и там една родилка дере, та се къса. И аз се отказах да раждам, дадох две крачки назад, ама не ми мина номерът бутнаха ме на тонове. А съседката се дере, ама така се дере, страх да те хване. Оказа се, че е постъпила 6 часа преди мен, не иска оксито, иска естествено раждане, ама отказва да ходи. Та само ми викаше "Иди кажи, че раждам" и аз търча с банката система до родилна. После ми писна, излязох в коридора и почнах лафче с мъжо по телефона, какво да вземе от нас, дали метрото е дошло и така. В 16:45 пак опитаха тонове, ама бързо станах. Ходя си аз, подскачам си, стискайки лигнин, че ми спукаха мехура и по едно време ми се зави свят. Лягам аз, съседката още вика "АКА МИ СЕЕЕЕЕЕ", лекарката пеминава и й казва "Ти ката от 22 дни разправяш". И аз само я връщам с думите "за нея не знам, ама аз раждам". "Как раждаш бе момиче, преди 20-30 мин, ти спукахме мехура и сложихме епидурала". "Еми виж, раждам". Разкритие 8см. Тичане до родилната, качвам се аз, ама съседката решила, че и тя ще ражда вече, не й се чака повече. Напъни няма, сама напъва, те я молят да не напъва, тя пищи и накрая всички се струпаха около нея, а аз останах...сама. И викам "Тя да диша, а аз какво да правя, то излиза! Да дишам, да не дишам, какво (то пък ако спра да дишам, все едно ще стане по-лесно ". Акушерката само си надява ръкавици и ми вика "Дишай и напъвай". С два напъна се роди моето малко съкровище, обаче не проплака. Плеснаха го по дупето и той супер обиден се разрева и опита да опикае екипа. И само както гледаш едно сладко бебе се чува "Пай сеее, пикаеее" и всички две крачки назад

Гушнах го минута по-късно, тати дойде след 5 мин, ударил едно уиски

Та това е. Отивайте без страх, и си свиркайте. И да викате и а не викате, бебето се ражда. АКо викате много се изморявате
Епидурала и оксито са нещо страхотно за мен Препоръчвам

 

Страхотна тема ! Дано някой ден разкажа нещо толкова убийствено смешно свързано с раждане.     

  Убедена съм, че си е мислело бебчето "Да ви пикая и на докторите, ще ме биете,а? Вземи това пиш тогава!"

пухи-пухи, радвам се, че съм те разсмяла, пожелавам ти още по-приятни и смешни моменти, свързани с твоето раждане... Успех