Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 17

    Катина, за първи път чувам да се разформирова клас при отсъствие на учител.Винаги се поема или от госпожата от занималнята или от някой учител пенсионер, всеки директор си има набор от такива учители.Нещо не им е наред с организацията в това училище.Ами ако госпожата след една седмица пак се разболее, това значи ли че класа отново ще се разпръсне?
   Директорът знае ли за проблема на Мишо?Той ли ви насочи към тази учителка?
   Не искам да те тревожа повече, но мисля че учителката трудно ще промени отношението си, още повече че ми се струва , че тя и няма желание.Предполагам, че е от хората, които мислят, че са видели всичко, че знаят всичко и че тяхната методика е най-добра.
   Сигурно ще ти прозвучи като клише, но опитай да й покажеш силните страни на Мишо.Сигурна съм, че има такива.При нас това много помогна.
   Това училище няма ли психолог?

Има психолог. Психоложката ми обясни алтернативите. Вещицата е динозавърски характер, неотстъпващ, приемащ защитна и обвинителна позиция, дори когато сгреши. Комуникацията с нея ще е тежка битка и клони около никаква. Другата госпожа при която е в момента е изживяла истински ужас през двете години обучавала другото дете още от подготвителната. Тежко е било, и основно се е грижила да опази живота му. Страх я е, и е разбираемо. Притеснява се да не и се налага да изживява същото и с моето дете.  Третия клас е при амбициозна госпожа тип - трябва на всяка цена да извадя отличници, с тежки изисквания откъм дисциплина и знания. Прекрасна за амбициозни родители, но неподходяща за ученик с намалени обучителни умения. Четвъртият клас се води от господин с избирателна толерантност към деца със СОП - тип аз съм толерантен, стига да не ми е в класа. При господина имаше двама записани деца със СОП, когато подавах документи и още веднага ми обясниха, че не може при него, защото може само по двама да запише.
И най интересното. Моя син не се води в дневника на динозавъра, защото "На господина не му стига бройка деца, за да сформира клас, и затова е записан при него, а ще бъде обучаван от мен" цитат на динозавъра  . Как стана така не разбирам, че хем няма право да има записано трето дете със СОП, хем е записан там   Предполагам малкия му клас не е без причина и вероятно има причина да не записват при него деца.

И така, ако преместя Мишо в друго училище на секундата - това би му се отразило негативно, защото се получава прехвърляне в три училища в рамките на две години. Би могъл да си вмени, че има някакъв проблем с него, защото не се вписва тук и там и се мести. Това според психоложката и вероятно е така.

Ако отида сега при директорката би било добре да имам конкретно желание. А аз не знам какво да поискам. Вярвам, че ще получа съдействие от нея, но ще ме попита какво точно ми е искането.

Засега изчаквам и се ослушвам и проучвам алтернативите. Проучвам и други училища в района и варианта връщане в старото училище. В старото училище гръмнаха шампанското, че са се отървали от него общо взето, а и той не драпа за връщане там.

В кварталното училище срещу блока ни - директор е бивш шеф на ресурсен център и нейни бивши колеги от там ме предупредиха за негативното и мислене към децата със СОП и да бягам от училището, докато тя е директор там.
Дъщеря ми също я прехвърлих в училището заедно с брат си, но тя си лепна там като дъвка на обувка и се чувства прекрасно там. Ще трябва така да комуникирам с училището, че да не се отрази на нейното желание да остане там да учи и естествено остава независимо от това дали ще бъде там брат и, защото така иска.
Благодаря ви още веднъж, че ме изчетохте и ми съчувствате  

Катина,
май няма да се получи с мустакатата вещица. Щом си решила (сигурно имаш сериозни основания) да го преместиш от училището, където пишеше, че е сравнително добре приет, мисля, че е по-добре да го преместиш овреме отново в друго. Мисля, че няма да помогне, ако опиташ в друг клас на същото училище, освен ако случайно няма някоя учител-ангел. Впечатленията ми са, че учителките от първоначалното училище освен, че си обменят информация и хиперболизират проблемите с децата, които независимо от диагнозато им са всички “увредени и дебилни”, са в непрекъсното състезание, кой клас е по-добър. Така че, ще е трудно някоя друга да го приеме радушно. А дали ще е друго училище, или друг клас, според мен за детето е все едно от психологическа гледна точка.
Ние също се опитваме да се задържим при учителката, с която започнахме в предучилищната – ту се обнадеждаваме, ту се отчайваме (според нейното отношение към детето и промените в настроенията й). Но тя започна да показва желание да направи нещо по-различно, след като училището я изпрати на двудневния семинар с американския проф.Майкъл Пауърс.
За съжаление, нашият подход за справяне, е присъствието на бащата, който е личен асистент в училището и занимания вкъщи. Миналата година влизаше в класа и седеше на някой заден чин. Ако детето пречеше по някакъв начин, ставаше от чина или приказваше, го извеждаше от час. Тази година стои в коридора. Уговорката им с учителката е, когато детето явно “не вдява”, тя да му дава листа, предварително приготвени от таткото – с картинка и текст или задача, които да преписва или решава. Целта е не толкова да е в крак с материала, колкото да се научи, че в клас се седи и се работи, не се приказва, не се рисуват картинки и не се зяпа през прозореца. Ако се постигне това, нататък ще е по-лесно. Разбира се, иска се желание и от страна на учителката, и на детето, а това предполага взаимно приемане, което не винаги става. В нашето училище изборът е направо същият както във вашето. Ако не сме в този клас, ще трябва да се местим.
Все пак, не трябва да се отчайваме, трябва да опитаме всичко преди да решим да се предадем и да пратим в помощно училище умните си деца, чиито мозъци са различно устроени и изискват различен подход. Казвам го, разбирайки колко ти е трудно, както и на сина ми. Осъзнавам, че лично аз не бих се справила, защото съм пристрастна и бих се сдържала да не реагирам един-два пъти, а после ще избухна. Пожелавам ти да си силна и дано около теб има хора, които да те разбират и те подкрепят ежедневно.

Катина, психоложката е права, но другите последствия са не по-малко важни.
Първата учителка е взела детето ти по настояване да направи "услуга" на колегата си. Тя въобще не счета детето за свой ученик.
Да го върнеш в същото училище е безсмислено- ходих в друго училище, но не ме искат и пак тук.
Според мен трябва да търсиш трето училище, не кварталното, а и да провериш как стоят нещата.
От учителката зависи много, тя представя детето на класа, а за личното отношение към детето да не говорим. За Мишо също трябва да е авторитет.

Благодаря ви за съветите-сега и в детската градина ще умуват какво може да се направи!И аз си мислех за по голяма група и ще го предложа!Нашата госпожа май не е свикнала да работи с дечица като нашите-щом още на 2ия ден взе да се отказва и ние ще имаме доста проблеми !!!

mila12,миналата година организирахме нашата психоложка да дойде в градината и да разясни на госпожите състоянието на детето,както и да им даде някои съвети.
  Определено след тази среща нещата в градината се промениха. 

 Никой учител не е подготвен да работи с нашите деца.Слагам и себе си в това число.До преди 4 години нямах представа що е то аутизъм и производните му.Дори ресурсни учители и психолози ми казват, че такова дете като Васко не са виждали и не знаят точно как да работят с него.Иначе всички много го харесват и много ги впечатлява с "гениалностите" си, но учебният процес е мъка.
 Преди няколко страници писах, че ми е омръзнало да обяснявам на всички за проблемите му, но в началото, когато тръгна в първи клас го правих непрекъснато.Говорих с родители, с учители ,с децата си поприказва госпожата, за което съм й много благодарна.Говорих с приятелите си , с колегите.Всички знаят за състоянието му.В моето училище ми правят пета поредна година програмата така, че да мога да го водя, гледат да не ме товарят с допълнителни ангажименти.
Това ми костваше много, ненавиждам да се обяснявам и моля някого за каквото и да било, но това че бях максимално отворена към другите помогна детето да бъде прието, доколкото е възможно.
На този вече се старая да не занимавам никого с проблемите си.Дори на учителката съм казала, ако има нещо тя да ми звъни, за да не й досаждам.Сега като гледам пред училище има доста по-обсебващи родители, които я занимават с всевъзможни глупости ежедневно.
  Може би на мен ми е по-лесно, защото познавам много учители, начинът им на мислене, а и мога да се поставя на тяхно място, но опитай пак да поговориш.Все някъде ще направиш пробив и ще попаднеш на точния човек.

Ох, Катина останах без дъх от твоят разказ и получих сърцебиене

Ами първо да ти кажа, че тази психоложка ти дрънка врели некипели, защото ще я попитат защо това дете със СОП си тръгва 14 дни след като е дошло в тяхното училище. И тя сигурно ще трябва да се обяснява как са изпуснали детето със СОП и ще им падне реномето на много вещи в занаята...На Мишо съм сигурна, че няма да му се отрази зле, ще е забравил след 1 месец, стага да не попаднете на подобно ...
За препоръката за близкото ви училище - ами доколкото знам това училище с вещицата ви беше препоръчано като много добро за деца със СОП от хора уж с опит. А ти като имаш личен опит вече можеш да прецениш доколко препоръката за това училище е била адекватна и може би за другите училища е същата. Явно човека-препоръчител знае нещата само по мнения, а не е проследявал процес там...А отношението към децата със СОП е еднакво на всякъде - ако не създават проблеми ги търпят и родителите им трябва да са благодарни за това. За обучение не могат и да мечтаят, тази задача е оставена на родителите.

Според мен при избор на следващо училище търси спокойна атмосфера, малък клас около 20-22 деца, балансирано момичета и момчета, даже ако може повече момичета. Ако решиш да остане в този клас не знам дали да не го пускаш по-малко на училище през следващият месец, вземи му някоя бележка.
Мисля си и дали, ако двете ти деца учат в различни училища няма да е по-добре, защото сега заради каката имаш известни притеснения.

За да решиш какво да правиш може би си напиши на едни лист положителни и отрицателни страни и като ги видиш написани ще вземеш по-лесно решение.

Катина, струва ми се, че е по-добре да се смени училището отново...
И да търсиш не препоръки и директор, а учител. Все още има и сърцати хора в тази професия.
На Мишо му трябва човек с опит, който с лекота владее вниманието на класа и има търпение да го учи.
Така, като изброяваш другите учители... аз бях в клас хем с 2 деца със СОП, хем бяхме класът с отличниците... Т.е. ако искаш говори с амбициозната учителка. Де да знаеш, може пък да го приеме като предизвикателство и да го вземе. Ако не, търси друго училище, като този път искай да се запознаеш с учителя лично и ако може той да види Мишо предварително.
Пък баба Яга Мустаката е вредна за всички деца, не само за тези със СОП, не знам докога ще има такива персонажи в училище. Да ходи да работи във влакче на ужасите... Груба съм наистина, обаче децата какво са виновни. Като им се падне такова чудо още в началния курс и после защо мразели училището...

Катина, аз също си мислех за амбициозната госпожа. Не се страхувай от такива, те обикновенно преподават добре, не си забравят нагледните материали, децата разбират много. Дъщеря ми беше в детска градина, за която знаех, че децата много учат и стават умни и се чудех дали сме за там, но се оказа, че добрите госпожи са много важни. И сега дъщеря ми е при добра госпожа, която извежда умни класове, не съм си помисляла да я запиша при посредствена. Точно защото добрите преподават добре си знаят работата като учители.

Ако искаш като проба можеш да предложиш да го преместят при амбициозната госпожа доката са смесени класове, а после да прецениш. Ако въобще ти се стой в това училище.

Благодаря на всички ви     

Много ме мотивирахте и някак ми повишихте самочувствието - огромно благодаря   

Мустака е амбициозен учител с големи изисквания, с ред и дисциплина и държи децата изкъсо и под контрол. Такава госпожа поисках да ми препоръча директорката и точно такава ми избраха. За съжаление без човещина. За другата с прекалено големите изисквания по скоро не искам, защото би го комплексирал факта, че не се справя. Той е много старателен, но госпожата иска темпо при диктовка, при писане, при решаване. При темпото буквите стават грозни, и той просто трудно се адаптира и се комплексира и излиза разреван. Тя пък иска да го вкара в релси на всяка цена и цената е висока. Поискал да отиде при логопедката, защото му дошло в повече изискванията и, и знае от предишното училище, че там е неговото спасително кътче. Не го е пуснала и не знам как не е изпаднал в криза.
 Ще обмисля всеки един съвет от вас - винаги го правя и обикновено правя комбинация от всичките ви съвети. Още веднъж благодаря и на тези, които ми писаха на лични 

Момичета,
прочетете внимателно инфото, което ви изпращам. Синът ми отиде лично и си пусна молба за участие още в началото на септември, но до днес все още няма достатъчно желаеши за обучението (трябва да са най-малко 10). Обучението щяло да е с практическа насоченост. Мисля, че си заслужава, особено за софиянци и за тези, които имат кой да ги отмени в събота и неделя. Хубаво би било да участват и учители, логопеди и психолози, на които училищата могат да поемат разноските. Така че, бихте могли да предоставите информацията и на тези специалисти.

Курс за следдипломна квалификация
 
„Терапевтични практики при аутизъм”
 
Контакти :
г-жа Лора Чорбаджийска, Деканат на Факултета по начална и предучилищна педагогика, тел. 02/9706-203, 872-05-61,
                            sdk_fnpp@fnpp.uni-sofia.bg ;
г-жа Цветанка Панова, Ръководител с-р СДК на СУ „Св. Кл. Охридски”, Ректорат, 214 каб., тел. 02/9308-548, 846-35-46,
                           tz_panova@fmi.uni-sofia.bg .
 

Описание на курса:
Курсът се предлага в отговор на обществената потребност от специалисти, профилирани в терапията на аутизма. Техният брой е крайно недостатъчен в България предвид високата разпространеност на аутистичния синдром. Целта на курса е да се обучат специалисти с холистичен терапевтичен /параклиничен/ подход към нарушенията от аутистичния спектър, способни да прилагат съвременна, досега недостатъчно усвоена у нас система от специализирани терапевтични методи.
Обучението обхваща два лекционни курса и тринадесет дисциплини с практическа насоченост, които се провеждат под формата на семинар-практикуми. В тези практикуми преподавателят запознава курсистите със съдържанието на дисциплината, предлага свързани с него материали, извършва преки демонстрации, обсъжда с курсистите това, с което са били запознати и са наблюдавали, дава им възможност да апробират овладяни от тях техники. Подготовката по двете теоретични дисциплини се проверява с реферат, а по останалите - с курсова работа, и се оценява с оценка, формулирана с „да” и „не”. Следдипломната квалификация завършва до един месец след приключването на обучението с изработване от курсистите на програма за комплексна терапия при аутизъм по указания на ръководителя на следдипломната квалификация, която се дискутира и защитава пред курса. Курсистите получават от СУ сертификат, доказващ придобитата от тях квалификация.
 
Целева група:
В тази следдипломна квалификация могат да се обучават както теоретично подготвени бакалаври и магистри по определени специалности /логопедия, специална педагогика, психология, социална педагогика и социални дейности/, така и специалисти с хуманитарно образование, а също и родители на деца с аутизъм, независимо от образованието им, които желаят да бъдат подходящо обучени, за да подпомагат развитието на своите деца.
 
Начин на провеждане:
Предлага се гъвкава организация на обучението в съботно-неделен график, при който то може да се реализира в рамките на 2,5-3 месеца. Оптималният брой обучаеми в курс е 12 – 15 души. Желаещите над тази бройка имат възможност да се записват в следващия цикъл, който може да стартира веднага след приключването на предходния.
 
Място на провеждане:
Обучението ще се провежда в сградата на Факултета по начална и предучилищна педагогика – ул. Шипченски проход 69 А.
 
Цена:
Цената на курса е 800 лв.
 
Новост при провеждането на курса!
За курсистите от провинцията се предлага и нощувка на преференциални цени в хотела на Департамента за езиково обучение (бивш ИЧС), намиращ сe в непосредствена близост до Факултета по начална и предучилищна педагогика, на ул. Коста Лулчев № 27. Цената на нощувка на легло в двойна стая е 10 лв.

Катина, искрено ти съчувствам за проблемите, които имате в училище.
Когато решавах при коя госпожа да запиша Снежи, най-важно беше мнението на ресурсната, с която дъщеря ми работи в предучилищната. Доверих се на нейната преценка и не сбърках в избора.

Педагогът за нашите деца преди всичко трябва да бъде ЧОВЕК, да приеме детето с неговите странности и различия, да бъде съгласен да работи с такова дете и да се опита да му помогне. Преди да запиша детето водих разговор с госпожата, опитах се да обясня какъв е проблема, но все пак тя не беше работила с дете от аутистичния спектър. Нашата госпожа е много симпатична, мила и добра. Проявява разбиране, но понякога й идва в повече. Не й се сърдя, оценявам усилията, които полага и се стремя в къщи да компенсираме пропуснатото в час. Доста нощи подбирах материали за аутизма, които й давах да чете. Синтезирах най-важното, за да я улесня. След вече две години с детето, тя разбра, че "рецепта" няма - поведението на учителя към детето е същото като нашето - на принципа "проба - грешка". И така стигнахме до трети клас. Вече съм притеснена какво ще се случи след четвърти клас, когато учителите ще бъдат повече и със сигурност ще има и "вещици" и амбициозни, които държат само на своя предмет, и такива които тотално ще отритнат детето.

Според мен учителят не може да бъде хем добър, хем строг, хем амбициозен. Все нещо преобладава - важното за нашите деца това да е човечността.
Потърси за детето си учител, който ще приеме детето такова каквото е. Преди време си мислех, че строгостта в училище е по-важна, но с времето виждам, че не е точно така. Ако в къщи строгостта върши работа, то в училище прекалената строгост на "вещицата" може да комплексира детето и да нанесе повече вреда, отколкото полза. А това, че съобщава на родителите за проблема, след като сте говорили за това, е недопустимо за един добър педагог.

Съветът ми към теб е да потърсиш добър и човечен учител, който да приеме детето по скоро като предизвикателство, отколкото като тежест и товар.
И най-важното от всичко е как се чувства твоето дете - ако то е дискриминирано, стресирано, неприето - смени училището.
Желая ви бързо разрешаване на проблема 

Аз трябваше да подам документи в друга градина.Срещнали се 2-те директорки.Втората убедила първата, че детето не е толкова зле и така останахме в първата градина.
Имахме родителска среща.На мен ми казаха, че ще е от 18 часа, а е била от 17 часа.Докато дойда уведомили другите родители, че детето ми е със СОП.

Има ли мами от Перник?

Проблемът не е, че учителките уведомяват родителите за това, че децата ни са със СОП. Това е неизбежно, защото скоро и децата, и родителите разбират, че са различни. Работата е, какво им казват и какво отношение демонстрират пред тях. По-добре е за децата ни да са с нашата диагноза, отколкото да се разпространяват всякакви версии с единственото заключение, че са умствено изостанали.
nalex, няма как да не продължаваш да търсиш причината за състоянието на детенцето ти, но не се фокусирай прекалено много в една - в твоя случай ваксините. Не губи време да работиш колкото е възможно повече върху проблемите му - говор, общуване и т.н.