Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 17

  • 91 098
  • 742
  •   1
Отговори
# 660
  • Мнения: 7 433
Искате ли да опитате нещо с мен. Пуснете на децата си това. Как реагират?
   Малката никак....
   Ще видим довечера и бати.

   МИшо как реагира?

# 661
  • София
  • Мнения: 3 249
Поправка, товя щяла да е тема на предаването в сряда https://www.facebook.com/otblizo/posts/285784464812771

# 662
  • Мнения: 32
Здравейте и от нас Simple Smile
Момченцето ми Захари е на 4 месеца и 18 дни и е с диагноза Синдром на Уилямс.От всичко, което прочетох, разбрах, че се води към аутистичния спектър и затова се включвам тук.
Ще питам, много въпроси имам в главата си...
 Grinning

# 663
  • густо майна Филибето
  • Мнения: 8 620
Искате ли да опитате нещо с мен. Пуснете на децата си това. Как реагират?

Никак, като при почти всяка друга Simple Smile В невръстните си години спирах радиото и ревях на "Когато бях овчарче" - ставаше ми адски тъжно, може и да е имало още нещо, което не си спомням. Сигурно има общо с агънцата Laughing

По отношението на възприемането на тези деца в училище мога да споделя впечатленията си от групата на сина ми (предучилищна в училището, половин ден). Имат си дете с хиперактивност, много агресивно. Бие ги наред. В същото време майката понякога се засяга, че учителката не го включва в някои игри и го държи до себе си. Аз като родител на дете, което може да бъде набито, напълно разбирам учителката. Опитвам се да разбера и майката, защото съм родител и на дете с проблем, но при наличие на агресия не мога. Sad

# 664
  • София
  • Мнения: 2 352
Любознателна, мисля като теб за агресията в училище като майка на деца от двете страни - казвала съм го и друг път.

За музиката. В часовете по музика Мишо не може да търпи общото пеене и за да го заглуши пее най силно от останалите с пълно гърло като Джелсомино на Джани Родари. В резултат на това той си запушва ушите за да не ги чува, а те съответно своите за да не го чуват. Часа по пеене е мъка и затова в тези часове Мишо го взима ресурсната в кабинета си да се занимават с нещо. Някои песни просто не   може да ги слуша -просто не може. Не заради социалния елемент на текста, а заради мелодията. И на мен така ми действаше навремето шопското пеене.
Шопския стил е много ..........сбъркан - дойде време, когато преоткрих този стил, когато се оказа, че прабабата на децата ми по мъж е пеела такива песни. Намерих ги в нета и само аз мога да ги слушам без да откача. Странно нещо е това музиката - влияе ми определено на сърдечния ритъм, както джаза например - прескача ми сърцето от него - негативно прескачане.
Замислям се как ли им влияе на децата различните шумове около нас. И ето защо не издържат на шумни места или дори в магазин тип Кауфланд в който постоянно нещо ни съобщават.

# 665
  • Мнения: 1 738
Често хиперактивността, при която има бутане, грубо прегръщане и други изяви на “внимание” се бъркат с агресия. Много от децата от спектъра не могат да премерят силата на движенията си, да не говорим за изразяването на хубави чувства (и те са способни на такива) Повечето учители си нямат понятие как да боравят с хиперактивните деца и най-лесното е да ги изолират до себе си на някоя пейка. Някои се и отървават от тях, настройвайки родителите на останалите деца. Казвам го от опит. Нашето момченце е “оперирано” от агресивност. Дори играейки на компютърни игри, се старае да не блъсне препятстващото го животно или човек, а търси начин да го заобиколи. Точно такава случка, когато бутнал “нарочно” някакво дете по думите на заместваща учителка, оплакванията, че пречел на следобедния сън и погледите на 3-4 родители, готови да скочат върху мен, ме накара да кажа: “Дотук” и да го спра веднага от детската градина, където не напредваше, седейки на пейката или играейки си сам. Сега благославям решителността си, защото от този момент започна неговото добро развитие.
Разбира се, случаят, цитиран от Любознателна, може да е по-различен. Аз обаче, след като съм отгледала три момчета, не мога да си представя, че няма начин за справяне с едно шест годишно дете. Стига да има желание. Но конфликтът между персонал и родители и родители и родители не е в никакъв случай начинът.

# 666
  • Мнения: 1 738
Катина,
Казала съм на таткото да пробва детето със “Заблеяло ми агънце”. Той е музикален педагог. Според него  реакцията на Мишо била обяснима. Това била северняшка песен, която напрягала не само с думите, но и като музика, а и гласът на Машалов допринасял за това. Ще видим довечера.

# 667
  • Мнения: 7 433
    Пуснах "Агънцето" на Алекс,каза че му харесва.Не показа никакво непонасяне.  Peace

# 668
  • Мнения: 7 433
    Имаме проблем в градината....
   
    Напоследък Алекс започна много да се лигави и вкъщи,и навън(вече съм се оплаквала тук).Повтаря по 100 пъти някакви звукосъчетания с гаден глас и се навира с тези звуци в лицата на хората.Супер неприятно!И не може да го преборим!
    Разбирам,че напоследък го прави постоянно и в градината.Като резултат децата го отблъскват още повече и го обиждат,а госпожите му се карат.
    Той ми се оплаква вкъщи,лее горчиви сълзи и отказва да ходи на градина,обаче не може да разбере,че трябва да спре лигавенето за да не му се сърдят хората.....

   Една сценка в градинската съблекалня:
 
  -Мамо,Дидо ме бута!
  -???
  Отива при въпросното момче и започва да му се лигави в лицето.Дидо го бута.Алекс започва да хленчи:"Етоооо!Дидо ме бутнааааа!"
 
   Обяснявам му :"Досаждаш на Дидо,затова те бута!".Продължавам :"Сигурно искаш да си играеш с него?Така му кажи "искам да играя с теб"."
   Алекс казва на Дидо "искам да играя с теб".От Дидо се чува само едно "уфффффф...."
   В следващия момент Алекс отново започва с "лигите".... ooooh! ooooh! ooooh!
   
   Кажете ми какво да правя?Ако изобщо можете нещо да ми кажете..... Tired

# 669
  • София
  • Мнения: 2 352
Благодаря, че ми изяснихте проблема с агнето. Наистина си го изясних.

И така Селма имаме подобен проблем, който решаваме от много време - години, и все още е нерешен напълно , но намалял до поносимост.


Писала съм доста тук в темата, и ще опитам пак да преразкажа. Не умеят да спазва личното пространство на хората. Самите те /аутистите/ не обичат да им навлизаме в личното пространство, и ние не го правим, но те не могат да се усетят, че и те не бива да го правят. Много често нарочно го прекъсвам или правя това, което той прави с мен и навлизам в личното му пространство и се лигавя като него и жестикулирам като него и той наистина показва и казва колко му е неприятно. Точно тогава му обяснявам, че го правя за да разбере колко ми е неприятно и на мен и на останалите да ми навлиза в личното пространство. Сработва и рязко стопиране и париране на нежеланото поведение по обичайния начин с пет по задника и категорична подрепа от другия родител за игнориране и париране на  нежеланото поведение.
Става бавно, много бавно - по бавно от колкото искам, но не се сещам за друг начин.
Имам препоръка граничеща със заповед от любимата ми психоложка да прекъсна пъпната връв и да го оставя да излезе от едипа, и осъзнавам, че ми е трудно да го пусна и не влагам достатъчно усилия за това.
Ще допълвам - това се сещам в момента, но ще потърся и старите си постове по въпроса - там много подробно го описвах какво съм правила.


http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=562193.420

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=562193.msg18480672#msg18480672
Тук съм писала, ама аз си разбирам какво съм искала да кажа - това не значи, че и ти ще разбереш.

Може би е забелязал, че с този имитиращ глас вие му обръщате внимание и се опитва по същия начин да привлече вниманието и на околните. Решението което помня още от книгата на Спок е пълен игнор на това му поведение в семейството. Тоест когато поведението му е неприемливо се  правите че не го виждате и чувате. Обяснявате му, че когато зададе правилен въпрос или поведението му е нормално /хубаво е да разиграете в семейството един правилен модел на привличане на внимание/ чак тогава ще му обърнете внимание. Това сме го правили много пъти и смея да твърдя, че работи.

Пак ще допълвам, когато се сетя друго.

Последна редакция: ср, 18 яну 2012, 15:53 от Катина

# 670
  • Мнения: 1 738
Селма,
единственият начин за отказване от тази игра, целяща привличане на вниманието, от тази своего рода закачка и доставящо удоволствие на детето дразнене е необръщане на внимание. Все едно че нищо не е станало. Това ще го демотивира да го прави. Ще опита с нещо друго и т.н., но не до безкрай (колкото повече начини за общуване открива, толкова по-малко ще го прави). Това обаче е много трудно, почти невъзможно, след като в неговата игра вече участват много хора (деца, учители и т.н.). Това го кара да се чувства значим.
Ние също се борим с различни звуци, жестове, физиономии, заключване на врати и пр. и пр. Понякога ни се струва, че детето ни е вече голямо и разумно и изведнъж се започва нещо такова, което мен лично ме разстройва доста. Но все пак отбелязваме, че справянето вече е възможно с обяснения.
Опитай се да обясниш на учителките и лелките да не му се карат и да не показват, че ги впечатлява.
Това, което казва Катина и ние го правим - огледално наказание. "Това ми е неприятно. Виж, това приятно ли ти е? Не. А защо го правиш? Щом е така, ето ти и на теб." Но ефектът е временен. После на другия ден и след това, пак и пак, докато изчезне. И се замени с нещо друго. Яка ни душа като влязат в пубертета. Кой знае тогава какво ще правят.

# 671
  • Мнения: 1 738
Катина,
нищо не се случи по време на изпълнението на "Агънце ...". Обяснявам си го по три начина: (1) Нашето дете вече няма СИД към силни или дразнещи звуци (не се трогва много при разбиване на панел с машина); (2) Привикване към музика от този тип - слуша я вкъщи, а има и "Приказки под дъгата", където рисуват под съпровод на музика, която мен ме дразни, но детето - не; (3) Когато му пуснах песента, ядеше шоколадчета "Мерси", които обича много и вкусовото усещане може би е доминирало над останалите. Има и още нещо - дали пък Мишо не се заслушва в текста? Човек наистина може да се разплаче от него или да не иска да го слуша.

# 672
  • София
  • Мнения: 2 352
Има и още нещо - дали пък Мишо не се заслушва в текста? Човек наистина може да се разплаче от него или да не иска да го слуша.

Никакъв шанс няма да е разбрал какво се пее. Казваш, че е северняшка песен, но Тунджа не е в северна България, а надолу към Турция. Аз имам северняшки корен, но ми трябваха субтитри да разбера точно какво пее Машалов. Което значи, че и Мишо не е разбрал думите.
Явно неговите непоносимости са си само негови, а не общи щом само на него така влияе.

Както и да е. Вчера пак я пуснах - седна до мен и му превеждах всяка една дума от субтитрите - от диалект на литературен език. Разбра я, каза, че е тъжна мелодията. Преведох му и облаче ле бяло. Облачето му хареса  повече, и се учуди защо аз цинкям като я слушам.
И така извода ми е следния. Има сензорна непоносимост към определена ритмичност. Отдавна го знам това, но най важният извод е , че може да го преодолее като постепенно му привиква ухото към проблема. Преди около две години не можехме да влизаме в Кауфланд заради съобщенията на информаторката. Не спрях да го водя там, и постепенно започна да издържа дори и без да си запушва ушите когато я чуе.
Краен извод - слуховата непоносимост се преодолява плавно и постепенно. Не бива да избягвам местата, които го натоварват, а да го уча да привиква към тях.

И не смея да се похваля, но ще се похваля. От две години имаме морско свинче в клетка и от една година заек в друга клетка. Преди около две седмици най сетне Мишо се престраши да погали свинкята, а на другия ден и най големия му страх - заека  Joy. Сега им сменя водата и бърка в клетките да им сипва храна и погали.
В момента водим преговори да ходим да погали познато ни куче, но там е панически страха от целувка на псето - да го близне де  hahaha

# 673
  • Мнения: 1 738
Катина
нямам си хабер нито от народна музика, нито от диалекти. Но независимо от това, което ми каза вчера моят музикант, преди малко погледнах в Уикипедия. Там пише: “Борис Машалов е български народен певец, известен изпълнител на песни от северняшката фолклорна област...”, а на друго място за тази фолклорна област се казва, че “Най-близки черти в северняшкия музикален фолклор откриваме с този на Тракия.”
Синът ми също като теб“превежда” не само от диалект, но и написаното на по-висок стил. Дори му съчини две стихотворения, които да рецитира на двете минали Коледни тържества.
За слуховата непоносимост си права, че може да се преодолее. Нашето дете също си запушваше ушите и пищеше от силни шумове и в места с много хора допреди 1-2 години, но сега спокойно ходи в “Метро”.
Хубаво е, че имате животинки. Преди да развие белези на аутизъм детето ние имахме голямо куче и той си играеше много с него и дори спеше върху него. После нещата се промениха, но синът ми също се похвали, че преди няколко дни погалил едно улично куче, макар и с ръкавица. Мислили сме да вземем отново куче  (предишното почина на 12 години). Много го обичахме и си спомням за него като за близък човек, но грижите са големи – извеждане, ваксинации, обезпаразитяване, хранене, обучение и т.н.

Последна редакция: чт, 19 яну 2012, 12:29 от констанца

# 674
  • Мнения: 15 773
Искате ли да опитате нещо с мен. Пуснете на децата си това. Как реагират?

Абсолютно никак
НО
за него думите са все едно аз да слушам на френски, не би могълл да ги разбере на съвремен български, какво остава в тази песен...
картинките са скучни защото нищо не се случва
музиката не е дразнеща, както и гласа,  защото ако беше щеше деликатно да си запушва ушите

в общи линии играта с новата играчка му се стори много по интересна от това което виждаше на екрана.

P.S
Втори опит, решихме отново да се пробваме.
Спряхме всичко с което се занимаваше и го пуснахме клипчето . Седна при баща си на стола и започна да гледа картинките, разпозна едно две места където сме били. След 4 минути АЗ казах че музиката страшно ме дразни- мен а не него ... ами това си е.

Последна редакция: чт, 19 яну 2012, 19:56 от _re_ge

Общи условия

Активация на акаунт