Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 16

Мисля, че начина на "показването", трябва да е при чуства и емоции, както и държание.
Показването чрез бой е доста опасно, както и при агресивни, така и при неагресивни деца.
Това може да доведе до двете крайностти или както при сина на Mishi или обратното, че силата е най-важна и да засили агресията.
Констанца, за сина ти си права. Той, а и всеки, чувства ли се добре в ситуацията, не може да влияе с негативни емоции върху детето.

Освен да вземем взаимно да ги опердашим 

Аз не знам дали бих могла...имам например сънища, че посягам да пердаша сина и ръцете ми са като от олово. Но е имало и случаи, когато ме е извел от равновесие с лигавщините и съм го перадашила къдет сваря, даже онзи ден го и нащипах и то на улицата и не знам как са ме гледали ама дъщеря ми каза - "един дядо с бастун така те гледаше, че все едно искаше да те халоса с бастуна". После му казах точно защо съм изкрейзила.Беше блъснал нещо в автобуса, то издрънча страхотно, а после като го питах "какво направи?", той каза "нищо". И ей това ме взриви. Все "нищо"!! Викат ме в училище, а той пак "нищо"...

Но..наистина и аз забелязвам, че когато шамаренето е било резултат на ей такова моментно конкретно събитие и е дошло извътре както се казва, тогава той не ми се сърди..дори е имало случаи да ми е благодарен за това, че съм спряла лигнята чрез удар по гърба. Докато онези шамарчета, които бяха съвсем леки, но  бяха под инструкция, бяха предварително намислени и направени защото така бях решила предварително....и ефекта от тях беше ужасен, казвам ви, направо е ужасно да видиш как детето се прикрива и примигва, когато ти си посегнал да го погалиш....
Което показва само едно единствено нещо - дори и да сбъркаме, по-добре каквото правим да ни дойде отвътре спонтанно в конкретната ситуация..а не да мислим сценарии, защото ...тогава ако има грешка тя ще е много сериозна..

Катина,
сигурно има немалко хора, които разсъждават така по въпросите за живота и смъртта и аз не се наемам да съдя кой крив, кой прав. Селските деца свикват с кръговрата. Днес Гошко е милото прасенце, а след 10-ина месеца, хайде под ножа. Що се отнася до ловджийството, моят съпруг и свекърът ми също бяха ловджии, но с изключение на два фазана и един заек съвсем в началото на брака ни, нищо не са носили. Те просто се отказаха, имаха други интереси и постепенно започнаха да ходят само на риболов от време на време. Може би и аз съм им въздействала, защото отказах да се занимавам с обработката на дивеча. Както и да е, сигурно децата на ловджиите се научават да приемат нещата по-различно.

Лошото е, че в наше време животът е обезценен от филми, компютърни игри и действителност, изпълнени с насилие и смърт. Специално "Нова телевизия" е страшно да се гледа и се чудя каква е тази политика, че дори на свети дати да дават убийства. Дори за мен, която съм минала през секционни зали, гледката на съдебномедицинската маса, край която се разменят шеги и се флиртува, е повече от гротескна. Дано децата ни - всички и аутистичните, и неаутистичните получат някакво силно противодействие и се научат, че да убиваш не е просто забавление, както е в компютърните игри.

И още нещо, не съм първата, която го казва и мисли - това, че умират деца пред и на свети дати е поличба за осъзнаване. Много хора са приели и Великден като празник, на който трябва непременно да се наплюскаме до отказ, да се напием и погърмим. Пожелават си весели празници и твърдят, че в петък и събота не се работи, без да се замислят защо. Затова, че трябва да се замислим за саможертвата на Иисус и за това какви сме.

Не разбрах Констанца какво искаш да ми кажеш?Не е свързано много май с обмяната ни на опит за аутистите.

Ще опитам да върна разговора пак в темата.Живота си тече.Кръговрата на живота имам предвид.Едни се раждат и се радваме, други умират и скърбим за тях.Аз не съм вечна, родителите ми, баби, дядовци - също.Рано или късно аутистите губят близък човек и им се налага да разберат този кръговрат.Ние загубихме напоследък много близки хора, живеем с една моя баба - негова прабаба и рано или късно ще загубим и нея.Как да му обясня с един разговор за този кръговрат и къде е отишла тази баба, ако не го подготвя преди това.

Ти как обясняваш на внука ти, че идва месото в чинията му.Може би прасето звъни на вратата и дава месото.

На моето село прасето се казваше Гьошко, а на другото ми село Гъна.Ядяхме ги, но плача на "Майчина сълза".

Ох, така пишете, че тъкмо се каня да се включа и нещо друго кажете та си променя мнението. Има неща, които не могат да се скрият от децата - хищниците, за тях много ми хареса обяснението на една майка към детето й, че хищниците убиват само когато децата им са гладни. Тази година в градината имаха урок за обесването на Васил Левски и госпожата прочете всичко как го обесили, как три дни никой не прибрал тялото. Също говорят за смърта, не знам точно как, но дъщеря ми има известна представа. Преди няколко дни и давам вит.С и тя ми казва "Това ми го даваш, за да не умра като стана на 99/100 години ли?" Детските приказки също не са безобидни - този изоставил децата си, другият великана иска да го изяде. Според мен са страшни филмите по ТВ и някои компютърни игри, където наистина смърта е като ежедневие.

Аз се чудех какво са направили тези деца, че искате да ги набиете? Това, че търсят внимание не е повод за бой. Дъщеря ми също е доста обсебваща към мен, но аз й намерих решението да е по-малко време с мен. Също ни прекъсва, прекъсва и приятелките си, но аз обяснявам и мисля, че ще разбере.
Два от най-тъжните ми тестове са свързани с бой. Първият беше на около 2 и половина години, всички казват, като се тръшка детето да го набиеш и аз съм пробвала, тя въобще не разбра, че я бия. Вторият беше на около 4 и половина, вече казваше думи и аз пак я набих, тя не се ориентира какво става, каза "Ей тука нещо ме заболя". Сега й дърпаме ухото от време на време, тя много протестира като го направим и аз като има нещо нередно вече само и казвам със строг глас, че е за дърпане на ухо. Вече детето като разбира не съм за боя, защото си мисля, че може да отключи агресия. И боя показва слабост, за какво ще и служи в бъдеще, аз я уча да надприказва другия, да може да обясни с думи или да си намери друго занимание, ако не става.

А защо не пробвате някой човек в униформа да им направи забележка - аз си спомням, че веднъж в едни автобус шофьора и се скара, че ходи /но ми беше направил знак, че го прави наужким/ и тя много се стресна.

Катина
Не съм те разбрала по този начин, защото  предишният ти поустинг се отнасяше за кръговрата по отношение на това кой с какво се храни.
Що се отнася до загубите на близки хора, не се е налагало да обяснявам, защото всички мои близки - майка, баща, съпруг си отидоха преди неговото раждане. По-скоро мога да очаквам някой ден да ме попита за майка си, но засега няма такива признаци.
Разговори за това, откъде идва месото в чинията също не сме водили, защото мисля, че не е дошъл моментът.
Не мисли, че те критикувам за нещо. Всеки действа според това, което намира най-добро за детето си. И както каза ти, всяко дете е различно.

Червеите, хлебарките и врабчето е тясно свързано с кръговрата на живота.Споделяла съм идеите си, но ще повторя - дано не досадя.
Преди две години и кусур почина мой чичо.От тогава се появиха въпросите на Мишо за смъртта.Появи се и страх да не умре, да не умре негов близък - основно аз и баща му.Започнахме едни обяснения за ангели, успокоения, че не е толкова страшно това нещо.Консултации с психолог, с д-р Аврамова също.Оказа се съвсем нормален този интерес, но трудното е да бъде обяснен и разбран от един аутист.

Преди две години купихме жив шаран за никулден с цел да му покажем от най низкото и безопасно ниво нагледно този кръговрат на хранителната верига и да покажем как точно животните умират за да се храним.Започнахме от животните, от лова, от месото в чинията, от пилето.Сложихме шарана във ваната за жертвоприношението на другия ден.Каката започна да носи хляб да го храни и да реве за предстоящата кончина, а Мишо препаса пластмасова сабя в готовност да го корми.

Компромиса беше сутринта рано таткото тайно му помогна на рибчо с чук по главата да се спомине, за успокоение на каката, а заедно с Мишо го кормиха и му обясняваше за червата и какво са вътрешностите и за какво са.Постепенно онагледявахме с купено сурово пиле, с цяло агне в магазина.
Почина прадядо на Мишо, който живееше при свекърите.Заведох го да се сбогува с тялото и пак заобяснявах как никога няма да види повече този дядо и защо.Страха си оставаше, но вече започваше да го осмисля и малко по малко разбира.Червеите, жабите и мухите ги трепе от една година първоначално само наблюдавайки децата около него, докато и той се включи с убиване на мухи и мравки.Врабчето беше само още една стъпка към обучението му за кръговрата на живота.Починаха и други роднини на село, но вече реагира по леко и не задава въпроси, а констатира, че са станали ангели за да ни пазят.Без страх.Въпросите, какво би станало, ако умреш мамо или ти тати му обяснихме така.Няма да се страхуваш, ако някога умрем, защото ще имаш свои деца и няма да си сам.Или пък ще си вземеш куче да те пази, ако кучето умре ще си вземеш друго куче и т.н.
Относно Коледа – знае, че на този ден ангелите идват и ядат защото сме им оставили ядене на масата.Знае, че на задушница идват също и също ядат.Помагат ми да приготвим храната, носим я на гробища.Обясняваме и там.

Ако иска някой може да прочете и да опита същият подход, или да си намери свой си подход, спрямо детето си, но неминуемо ни предстои да ги подготвим за тогава, когато ще се разделят с близки хора.Не ги ли подготвим – само мога да гадая как би им се отразила евентуална загуба.


Освен смъртта те трябва да разберат за крадците и убийците, защото трябва да се научат да се пазят от тях.Трябва да знаят за педофилите, за пияните шофьори, за всички опасности от които искаме да ги предпазим.Все някога трябва да започнем да ги обучаваме и за това.на кой когато му дойде времето да разбере.Таня ти си права - приказките са стъпка към това обучение.Няма приказка без насилие  

Напомням за предстоящия семинар в събота по Приложен поведенчекси анализ- обучителната програма, която изгражда мотивация у деца от аутистичния спектър и се използва и за работа с деца и възрастни.

Като поредица от събития, по случай 2 Април- Световният ден за информираност за аутизма, на 30 Април от 10.30 часа в зала 10 на НДК, ет. 8, ФОНДАЦИЯ “СТЪПКА ЗА НЕВИДИМИТЕ ДЕЦА НА БЪЛГАРИЯ” и НАЦИОНАЛНИЯТ ДВОРЕЦ НА КУЛТУРАТА



представят презентация на тема:

:: Приложен Поведенчески Анализ ::
Бялата лястовица
сред методите за работа с деца аутисти в България


С участието на:
Венета Димитрова, МА, BCBA®, CABAS®
(Сертифициран поведенчески аналитик)

30. 04. 2011
Зала 10, НДК
Начало: 10.30

Вход: Свободен!

Презентацията е част от събитията, организирани по повод 2-ри април - световния ден за повишаване нивото на информираност на обществото относно състоянието аутизъм.

:: Програма::

10.30 – 12.00 Част I

12.00 – 12.30 пауза

12.30 – 14.00 Част II

14.00 – 14.15 пауза

14.15 – 15.30 Част III


Част I
:: Бихейвиоризъм ::
Философски парадигми. Принципи на поведението.
:: Приложен поведенчески анализ ::
Харектеристики на дисциплината. Етични и професионални стандарти. Лицензи. Акредитрани академични програми.
:: Вербален поведенчески анализ ::
Радикален бихейвиоризъм. Теории за вербалното поведение след Скинър.

Част II
:: Приложения ::
Терапия, лечение или образователен подход? Емпирични изследвания. Предимства и недостатъци на метода при работа с деца с развитийни и речеви разстройства . Основни понятия и термини.

Част III
:: Мит и реалност ::
Приложимост и ефективност на ППА/ВПА. Възможни обучения за български специалисти. Съществуващи практики в САЩ, Германия и България.

:: Ресурси на английски и български език ::
Научна терминология на български език. Библиотеки в Габрово и Стара Загора. Научни преводи. Авторски права.


Презентацията е предназначена за специалисти, терапевти, педагози, логопеди, психолози, родители и всички, които се интересуват от подходите за създаване на мотивация на деца от аутистичния спектър и методите за "въвличане" на аутисичните личности в социалния ни свят!

Крайната цел на семинара е въвеждането на Магистърска програма за обучение на АБА сепциалисти- за работа с деца от аутистичния спектър, каквито в България все още няма.

На презентацията е поканена цялата академична общост в България- представители на педагогическите факултети от всички български университети, Министъра на образованието и ресорния зам. министър и се надяваме, още от следващата година, поне един ВУЗ в България, да въведе магистърска програма за обучение на специалисти, които да работят върху изграждане на мотивация у деца от аутстичния спектър.

Катина е съвсем права, с примерите, които дава, че нашите деца на социализация ги учим, защото тя не им се дава от само себе си и ги обучаваме на абсолютно всичко, което другите деца знаят по подразбиране.

Различни терапевти в обучителната програма на сина ми са вклчвали животните- от кое какво се добива, какво ядем...научаваше, после бъркаше при другия терапевт ...тези неща, оито не са в сферата на интересите му, ги научава механично, но пък единственото, което се награждава, без да се заплаща по- късно на този свят- е търпението и упорството.

И към момента, детето знае насън да го бутнеш - от какво животно какво се добива и се яде- от къде идват яйцата, месото на кокошката се яде..мсото на кое животно не се яде...( според социалните норми поне)...

Затова не е правилно да се чака да му дойде момента, а се дейсва по социална обучителна програма бавно и упорито...

За смъртта детето знае, още когато почина едната ми баба, която беше и неотлъюно до него от раждането му, че е на небето- звездичка и ни пази. И всяка вечер, когато излизаме или ък на прозореца много често, той я търси и си я познава.

Обаче когато мен ме боли нещо или баба му, той се моли "Мамо, моля те, не умирай, моля те мамо, бабо..."

Мисля, че не разбира умирането по начина, по който социлните ни мозъци го разбират, а просто- като преминаване от една материя в друга..от един свят в друг..

Аз вече имам изградена теория, че аутистичните личности започват от там, до където стигаме ние- т. н. социални.
Ние можем през живота си да се доверяваме на 1000 човека, търсим приптелство, а в повечето случаи срещаме предателство и едва на края на живота си разбираме кои са истнински ценните хора за нас, а за тях ценните хора са си истински ценните хора и емоцията им зависи изцяло от истински ценните им хора...

Парадоскално, но факт, че на нас ни трябва цял един живот , за д астигнем до прозрението, с което започват живота си аутистичните личности...

Парадоксално е също, че създават уникално впечатление за наивност, а то е просто- чистота...

По по- друг начин стои обучителния просец с по- ниско функциониращите аутисти, с които дълго време, преди да започне обучителната програма за социализация, трябва да се работи основно върху мотивацията- да ги накараме да поискат да комуникират..може и без реч..а постепенно може и с реч...едва тогава активната работа по социалното познание на света около нас...

Абе, голямо изпитание си имаме....

Така съм свикнала вче да живея с изпитанието, че наскоро се попитах какво ли е да имам дете, с което се разборам като с възрастен...

Макар че много си говорим, много въпроси задава и за много неща сам наваксва пропуснатото...
Хиперкативността си контролира сам...на обществени места сяда до мен и си разговаряме...но..

Един негов съученик казал на майка ми скоро "Добре че е толкова умен и ще израсне глезотиите си.., ами той се учи много, ама се държи като 4 годишен".

Кезая и Катина,
Съгласна съм с вас за това, че трябва да се борим за социализацията на децата ни. Съгласна съм за хранителната верига по отношение на това кое откъде идва. Съгласна съм дори и по отношение на информацията за смъртта, но не и по начина, описан от Катина. Не е добре за което и да е дете да вижда, как баща му убива. Съвсем друго е да се покаже прегазена котка или куче, умрял гълъб и т.н., което и ние правим и също има ефект. Съвсем друго е да покажеш на едно дете звездичка и да кажеш, че баба му е там от това да го заведеш при мъртвец. Но това са разбирания на хората от моето поколение. Ако попитате майките си или лелите си, които не са престарели, както не съм и аз, те може би ще изкажат мнение подобно на моето. Но аз излизам от тази дискусия. Не искам да участвам в нея, защото няма какво повече да кажа, пък и тя ми носи тъга и песимизъм, от които нямам нужда.

Таня, Дари е мъничка нежна балеринка.Тя предизвиква човек да я защитава с външния си вид.Трудно ти е да си представиш, че в училище моя лонгор завързва запознанства с думите - аз съм по силен от тебе, виж ми мускулите, мога да те победя и това придружено със стойки и издадена долна челюст напред.Нали в детските повечето контакти между героите са такива - визирам Бакогани, Бен Тен и подобни. Обикновенно се запознава така с големите, защото малките ги е опознал.С малките няма проблеми бият го леко, защото са с неговата сила.Но големите бият сериозно. Опитва се да се запознава така както му показваме с личен пример, но му е много трудно и когато си изчерпи наизустените реплики от кой клас си, на колко си години, как се казваш и не знае как да продължи разговора, та си минава на показване на мускулите.Затова се налага освен поведенческо обучение да разбере колко може да го заболи от по голям и силен човек.Баща му често не му отстъпва в редовното вечерно боричкане и го побеждава нарочно.Тогава Мишо реве, че е победен, реве, че го боли, аз рева, че ми е жал за него, но трябва да разбере, че не е най силния и най смелия, а може да пострада.Затова искам да го заболи физически за да се оопита да не предизвиква на физическо мерене на силите с по голям от него.

Констанца, не е необходимо да възпитаваш внучето си по начина по който аз го правя.Казах го вече няколко пъти - това е моят модел за обучение, всеки ще си намери неговия, според детето си, и според вижданията си.Нека не се превъзпитаваме взаимно една друга, защото не е тук мястото, и не е по темата.

Kezaja, не се ли обърква Марти при това двузначно значение на звездата, която му показваш - хем е баба му, хем е астрономическо тяло. Да не вземе като излети един ден в космоса Марти - космонавта да забегне да търси баба си в небето  

Катина, може би познат полицай, да свърши работа, както ти каза Таня.
Мишо знае, че удара причинява болка, така, че не мисля, че боя ще помогне.
За по-силни от него, може да го заведеш да види един каратист.

За смърта никога не съм говорила със сина ми. Много пъти съм се запитала, дали и аз ще му липсвам, освем физически.

За лошите хора и постъпките им, разчитам, че той има усет да ги различава /незная как/, както и настроението на хората и просто ги избягва.

Абе, живеем на границата между живота и смърта. Докога, не се знае.

Свекър ми е бивш полицай  . Роднините на свекър ми са или полицаи или пенсионирани полицаи.Запознат е много добре дори с функцията на съдебния процес и на уличните полицаи, и дори на затворите.Живеем в близост до централния затвор и сме ходили там нагледно да види с пояснения къде затварят крадците и разбойниците.Дори адвокат знае какво е, защото имаме позната адвокатка - съседка.

Не става само с говорене, опитвам се да го обясня неколкократно - просто не го възприема, докато не го види, пипне и усети - не мине през него. Затвор разбра чак когато видя затвора и решетките.За съжаление не ни пуснаха вътре да разгледа, но видя роднините на затворниците чакащи отвън за свиждане.И пак не му е много ясно.не разбра как дава мляко кравата и овцата - докато не издоиха пред него една овца.

Тренира футбол в еднин салон заедно с групата трениращи карате.Самият той тренира айкидо, но не разбира каква болка може да изпита, защото просто не я е изпитвал по този начин.Не разбира как нарушава личното пространство на хората, защото той самия не изпитва дискомфорт от нарушаване на неговото лично пространство, защото хората не му влизат в неговото такова.Не разбира какво е смърта, защото не може да я види, докосне, сканира.Не разбира какво е омраза, защото самия той не изпитва такава.Не разбира какво е война и битка, защото не е видял, докоснал и усетил война и битка - е как ще учи историята и ще я разбере, ако не разбере това.Как ще разбере какво е замърсяване на околната среда (учи в училище в момента) ако не видим нагледно как се замърсява тя и разбере изобщо какво е това животно "околна среда".Не разбира думи, които нямат физически еквивалент, който може да сканира визуално.Тези неща трябва да се покажат с алтернативен визуален метод.И това, че е научил нещо механично, изобщо не означава, че го е разбрал и ще го знае след два месеца.Знае на теория какво е град, държава, континент, но със сигурност не разбира какво са тези неща.А трябва да ги разбере, защото ще учи география.Просто мисля два хода напред - образователната система е трудна, но все пак става ясно кое след кое се учи за да се разбере.Засега учат за замърсяването на околната среда с хартийки или фасове или дим, но по късно ще учат за вредни газове, за озоновата дупка и за атомните централи и радиацията.Как ще разбере какво е радиация, ако сега не разбере какво е околна среда.

Както, когато се опитвах да го накарам да пресмята 2+2 на 6 години в детската - не можа, докато не разбра какво е 2, а именно цифра.Първо научи какво е цифра и че всяка цифра отговаря на различен брой предмети и чак тогава разбра как се смята.С думите без визуална подсказка пак ги учи малко по малко стъпка по стъпка, когато се сетя как да му ги поднеса 

Снежа за смърта ви е рано може би да говорите, ако не му е дошло времето да те разбере би могъл да се стресне.Не е добре мисля да учим дете на нещо, което не е готово да чуе  .Аз както казах вече започнах тези теми, защото ми задаваше много въпроси и трябваше да му отговоря.

Да кажа как протече при нас разговора за смъртта. Всъщност не се получи разговор. Синът ми се беше уплашил нещо във връзка със смъртта и аз понечих да го успокоявам с обяснения от типа "това е просто преминаване от едно измерение (или форма) в друго", че "нищо не се губи само сменя формата си"...и неща от сорта, но колкото повече говорех толкова повече той се плашеше и накрая се разрева, каза, че не иска да слуша и се пъхна в леглото да спи...обикновено не мога да го накарам да си легне при нормални обстоятелства. И така приключихме, не посмях втори път да говоря по темата.
Странно ми е защо нещата които аз смятах за успокояващи него го плашеха...точно както когато ти казват "няма страшно!" ти се хващаш само за думата "страшно" и ти става още по-страшно...

Mishi, това и мен би ме изплашило, защото се асоцирам с тяло с връзки с близките ми.
Въобще не ми е ясно, как на дете и дори на възрастен може да се обясни смъртта.
За мен, просто е края.