Лилав клин и тютюневаа туника 
Върху тютюневата туника големи декоративни копчета в различни ярки цветове.
Върху тютюневата туника големи декоративни копчета в различни ярки цветове.
- Публикувана: 28 юли 2011, 14:57 ч.
- Последно мнение: 13 окт. 2011, 13:33 ч.
Модните превъплъщения на "застаряващото" поколение
Черно и кубинки нон-стоп. За лятото и кубинките имах теория, че в кожените обувки Т се запазва и затова не ми е горещо с тях и през лятото. И на море ходех с кубинки, че с какво друго...
Нямам кой знае какви изцепки.
Но ме беше хванала, някъде 7-ми клас май, модата шотландска поличка с рипс чорапи, тоагва куцо и сакато носеше такива полички, беше като униформа. И пак по това време модата на "пепел от рози", майкоооу, само хляба не беше в този цвят.
Лично аз много обичах синьо и зелено червило, постигнато с молив обаче. А също в най-death периода се пудрех с бяла мед. пудра и се очертавах с черно да приличам на зомби.
Нямам кой знае какви изцепки.
Но ме беше хванала, някъде 7-ми клас май, модата шотландска поличка с рипс чорапи, тоагва куцо и сакато носеше такива полички, беше като униформа. И пак по това време модата на "пепел от рози", майкоооу, само хляба не беше в този цвят.
Лично аз много обичах синьо и зелено червило, постигнато с молив обаче. А също в най-death периода се пудрех с бяла мед. пудра и се очертавах с черно да приличам на зомби.
Носех дънки с кръпки и имах алаброс, изпод който гледах лошо и отмятах със разучено движение. Музикалните ми предпочитания - окачени на значка на якето.
О, толкова време ходех с ластици, че сега видя ли дънки с еластан, бягам. Обаче любовта ми към високите обувки с връзки не мре.
Нито уейвската ми любов към баретите. Барети нося от двадесет и пет години, без да ми пука някой смята ли го за моде или демоде.
По едно време пазарувахме в Детмаг детски тениски, къде иначе ще намериш толкова тясно и късо нещо (че да си показваш корема), а? Освен това бяха в готини цветове, за разлика от бозавите дрехи за големи.
П.П. Тиролска рокля не ми ушиха, още страдам. Обаче ме в предучилищна възраст ме обличаха с роклички в каре Виши, с едно воланче. Толкова къси, че ми се виждаха гащите с дантелка.
- Бабо, ама моля ти се - виках аз - виждат ми се гащите!
След години, като ми правеше забележи за мини полите, й казвах, че вината е изцяло нейна. Така ме е научила, така ходя.
Нито уейвската ми любов към баретите. Барети нося от двадесет и пет години, без да ми пука някой смята ли го за моде или демоде.
По едно време пазарувахме в Детмаг детски тениски, къде иначе ще намериш толкова тясно и късо нещо (че да си показваш корема), а?
Освен това бяха в готини цветове, за разлика от бозавите дрехи за големи. П.П. Тиролска рокля не ми ушиха, още страдам. Обаче ме в предучилищна възраст ме обличаха с роклички в каре Виши, с едно воланче. Толкова къси, че ми се виждаха гащите с дантелка.
- Бабо, ама моля ти се - виках аз - виждат ми се гащите!
След години, като ми правеше забележи за мини полите, й казвах, че вината е изцяло нейна. Така ме е научила, така ходя.
Кубинки, ластични дънки, черна тениска (задължително черна!) и черно кожено яке с гръб на WASP. Дълга, тупирана, рошава коса щот пунтирах Джоан Джет.
По-късно дойде модата на ластичните рокли - имах поне пет. Чудна комбинация с кубинките.
Покрай пенсионерските теми в Клюкарника тези дни, не знам дали да споменавам за съдраните дънки по целите крачоли, че и на задника...
По-късно дойде модата на ластичните рокли - имах поне пет. Чудна комбинация с кубинките.
Покрай пенсионерските теми в Клюкарника тези дни, не знам дали да споменавам за съдраните дънки по целите крачоли, че и на задника...
...не знам дали да споменавам за съдраните дънки по целите крачоли, че и на задника...
Влудяващо! Денимът разкриваше колкото да не може да заспи човек.
Покрай пенсионерските теми в Клюкарника тези дни, не знам дали да споменавам за съдраните дънки по целите крачоли, че и на задника...
Аааа, Горичке, такива съдрани и аз съм носила, но не и..."виснали" /макар, че май сбърках, темата си е "нашите" модни превъплъщения/
Покрай пенсионерските теми в Клюкарника тези дни, не знам дали да споменавам за съдраните дънки по целите крачоли, че и на задника...
Аааа, Горичке, такива съдрани и аз съм носила...
Еее, събрахме се!
Съдраните дънки ми бяха любимата дреха, нагоре къса блузка за да се вижда кожения колан с голяма катарама, а над нея дънкова риза на татко ми със седефни копчета много номера над подходящия за мен. Като ме видеше да излизам маскирана така баща ми полудяваше защото из квартала го „пързаляха“ че нямал пари да купи на дъщеря си дрехи и тя ходела окъсана, а уж беше млад и много в крак с модата човек. Явно обче видът ми му е идвал в повече. Забравих да добавя и червило с цвят на лютеница очертано с тъмен молив 
По късно ходех с къса плисирана поличка, черни чорапи до над коляното и задължителните кубинки. Сега като гледам модните „изцепки“ на младежа в къщи и като се сетя аз самата каква карикатура съм била си прехапвам езика когато ми се ще да отправя критика.
По късно ходех с къса плисирана поличка, черни чорапи до над коляното и задължителните кубинки. Сега като гледам модните „изцепки“ на младежа в къщи и като се сетя аз самата каква карикатура съм била си прехапвам езика когато ми се ще да отправя критика.
Варианти: черни ластични дънки, черна тениска или огромно черно поло и синьо-лилаво червило /учителката по руски все ме питаше дали не ми е зле, че са ми посинели устните/; дълга "парцалена" пола на волани, комбинация от черно и бяло и отгоре старото манто от студентските години на баща ми; шарени 3/4-ти памучни панталони с повече цепки, отколкото шарки и ярко оранжева тениска + кубинки и няколко цвята в косата; супер строги /перфектни за сегашната ми възраст/ костюми в съчетание с обувки на платформи от най-грубите.
Прическата варираше от дълга рошава грива до "а-ла Елвис Пресли" и обратно...
И много дрънкулки - гривни, дебели сребърни синджири, вериги, значки, ръкавици с отрязани пръсти и т.н. + страшно много грим.
Ако моите деца някога се носят така, сигурно ще откача.
Единствената ми снимка от онзи период е скрита прилежна в една много близка моя приятелка и се надявам да я е изгубила с времето или поне никога да не я показва на щерките ми.
Прическата варираше от дълга рошава грива до "а-ла Елвис Пресли" и обратно...
И много дрънкулки - гривни, дебели сребърни синджири, вериги, значки, ръкавици с отрязани пръсти и т.н. + страшно много грим.
Ако моите деца някога се носят така, сигурно ще откача.
Единствената ми снимка от онзи период е скрита прилежна в една много близка моя приятелка и се надявам да я е изгубила с времето или поне никога да не я показва на щерките ми.
Аз пък не се срамувам от никой период в живота си. Има моменти, с които не се гордея, но те са факт, и когато синът ми стане на подходяща възраст, ще му разкажа за пробите и грешките, които съм правила, както и за пътищата, по които съм се измъквала от кашите... Всичките ми снимки са в албум, достъпни за цялото семейство, роднини и близки приятели. Странно, не-странно, екстравагантно, грозно - каквото и да е, това съм АЗ, така ми е идвало отвътре, така съм се изразявала. Ето че всички сме имали лутания...