Вече съм на ясла

И ние днес и утре сме си в къщи, че нещо понастина и ЛЛ не го пуска.  А тъкмо беше започнал да свиква  С почивните дни и срядата преди тях, когато също не ходи, става цяла седмица прекъсване и се настройвам за големи драми в сряда 
Чета, че всички говорите на децата за яслата/ градината, но дали защото моят е малък или заради нещо друго, нашите разговори хич не се получават.  Изобщо не ми обръща внимание като му говоря как ще ходи при децата на яслата и играчките, как ще пеят песнички и ще играят и аз да си призная вече се отказах да обяснявам надълго и нашироко какво и що. 

deni_S все едно аз съм го писала това.
Детето като усети, че ще ходи на ясла, като почна едно повтаряне- не искам на ясла, не искам на ясла, не искам на ясла..... бррр. Днес реших аз да го водя, не го гушках по пътя, той почти рева през цялото време. Там съвсем проточи сополи и лиги, обаче днес реших да не го успокоявам. КАзах му да влиза и да спре с мрънкането. Не че това го успокои, но поне не изпадна в истерия като го вкарах вътре. Успях да поговоря със сестрата за първи път като хората. Оказа се, че го оставяли да спи без памперс, което все пак можеха да ми кажат. Не се бил напикавал. Вкъщи се напикава и през нощта и при следобедния сън. Но естествено, там сигурно никаква вода не пие, как ще се напикава....
Питах защо често е със сменени блузи, а старите са мокри- от лиги и сополи. А уж не ревеше.  Представям си какъв плач е, за да стане целия мокър, чак за смяна. Иначе не се напикавал през деня, мокрите панталони били от това, че като сядал на гърне се опикавал. И в това започвам да се съмнявам вече, не знам защо все послъгват. Специално като го записвахме питах, дали може да му се дава биберон за спане - можело, нямало проблем. Сега разбирам, че не му дават и съответно той или не спи, или спи по половин час и вечер е неадекватен, кисел, нетърпим и изтощен. Оказа се, че лелите имат странно работно време и на практика от 7 до 4 ч. персоналът се състои от трима души- сестра и две лели, което е предостатъчно за едни нормални грижи за децата.
Иначе Любчо имаше два дни сополи през празниците, но вчера спряха. Хвана ме яд, така ми се щеше да имам извинение, да не го пускам днес.
Иначе не смятам, че положителните приказки колко е хубаво в градината, имат особена роля в адаптацията. При нас тези неща просто не вървят и спрях да ги повтарям. Детето не иска да ходи, реве, а аз идиотката му обяснявам- ама много е хубаво. Направо звучи тъпо. Освен това моето дете обича да тича и да обикаля, да събира пръчки и камъни, нито за играчките му пука, нито за някакви непознати деца.
Чакам с нетърпение родителската среща, надявам се че ще ни пуснат вътре все пак.

Аз вече почвам да се обезверявам че скоро ще тръгнат на ясла. Яд ме е на заместничката на нашата лекарка, която ни прати вкъщи миналия понеделник без сериозно лечение (3 дни витамин ц и едно мазило за носовете) и направо с бележка да тръгват днес   Без влошаване в състоянието, но няма и подобрение (хрема и кашлица) днес ги заведох да ги види нашата заради един обрив на Михаела от събота и ни изписаха антибиотик за 10 дни
Това което ме радва е че са спокойни в яслата, днес като взимахме храната в коридора ги видя педагожката (преди време така ми се представи) а децата и се радваха и отговаряха на закачките. Поговорихме за адаптацията, похвали ги че не са плакали нито веднъж през деня за мама че бързо свикват с режима на яслата. Моля се само да се оправяме бързо и да боледуваме рядко и за кратко  
Аз за яслата говоря сутрин като ги приготвям, казвам им къде отиваме и че там има много играчки, други малки дечица и добрички лели. Не мисля че ловят много ред приказки от рода на колко е хубаво, та децата са на 2 разбират за познати неща, но как да схванат за нещо което никога не са правили,. Вече осъзнати може и да има полза, но и от родителя си зависи как ще го обясни та на детето да стане интересно и да тръгва с желание.

Ние се завърнахме
Очаквано плака сутринта като я взе непознат за нея човек Не е закусвала, на обяд е хапнала по 2-3 лъжички от супата и третото; в 10 си е изпила целия сок - логично като не е закусвала Като се прибрахме изяде супата и почти цялото трето от ДК и заспа ... ще видим до кога А утре ... пак същото

Здравейте и от мен. Давате ли нещо за имунната система на децата? Чудя се има ли полза да давам нещо за подсилване, че като гледам как стартирахме в яслата....

елия83, аз по съвет на ЛЛ започнах август да давам 10 дни бронховаксом; после 20 дни почивахме и сега довършваме следващите 10 броя ... после пак 20 дни почивка и октомври пак 10 дни за последно -- и ми каза да давам в неделята от септември по 1 осцилукокциум (така ли се пише  ) ... по своя инициатива съм си взела есберитокс на капки и й давам сутрин и вечер по 10-тина, когато не пие бронховаксом

BAN и при нас е така. Моята щерка е на 1г 10м и хич не отбира от това дето и обяснявам, затова вече се ограничавам само с "Отиваме при децата да си поиграеш и после тати ще те вземе и ще се гушкаме" всеки ден го повтавям и май повече на себе си си го говоря и ми действа успокояващо  .

За протокола ние преместихме детето от частна на държавна ясла преди няколко дни и сега сутрин е рев. Буквално я влачат вътре при децата, иначе после ядяла, била супер спокойна, чак леко не вярвам. Дано свикне наистина...

елия83 - аз давам Имунокинд от време на време по съвет на педката, ама забравям редовно да го правя.

Уф, и ние с фалстарт. Трябваше от днес да тръгне госпожицата, но е болна вече 7-8 дни. Влачим една задна хрема и гадна кашлица и вече сме на по-сериозни лекарства. Дано минава, че неизвестността ме тормози дори повече. Искам да тръгва и да видя как ще са нещата. А пък ми е така мъчно 

Да питам тези, чиито дечица  са били болнички,как беше като се върнаха отново в яслата,трябваше ли им пак време за адаптация?Моето момче беше с лека температура и повръщане по празниците,сега е добре, но мисля да изчакам още ден преди да го върна пак на ясла,даже си мисля да пропуснем цялата седмица,но ме е страх, че тъкмо свикна и влизаше без проблем и сега с този дълъг период прекъсване да не започнем пак отначало с рев, как беше при вас?

При нас до сега не е имало проблем с повторна адаптация. Дори, когато баба му го гледа 2 седмици, като го заведох започна да крещи от радост 
Зависи от детенцето. В групичката има едно момченце, което около 2 седмици сутрин плачеше, защото бяха на почивка преди това и беше отвикнал 

Здравейте и от мен!  

И моята дъщеричка тръгна на ясла миналата седмица, 2 дни след втория си рожден ден.
Както и очаквах, адаптацията не върви, хем я оставям само за 2-3 часа.
Първият ден сама отиде да бута вратата да влиза при децата и ние с баща й през това време изчезнахме, доволни от желанието й да влезе, но като отидох да я взимам, се разплаках в момента, в който я видях и първата ми мисъл беше: "Повече никога няма да я докарам тук" - детето буквално хълцаше от дългия плач. Дори крещяла.
Следващите дни я оставяше баща й само - почнала да се вкопчва в него, пак плаче през по-голямата част от времето и всеки път като я взимам, я виждам разплакана, но поне не хълца като първия ден, явно просто си плаче тихичко, милото. Много ми е чоглаво и сърцето ми се къса, така че, мила desive78, напълно те разбирам какво чувстваш.
Не си изяжда закуската, не играе с другите деца, а иначе винаги е била страшно контактна и по площадките ме зарязва и тръгва при децата. Не играела и с играчките, носи си по два плюшени заека от вкъщи и ги стискала през цялото време /добре, че поне това разрешават/.

Не ги извеждат навън, поне на този етап /за яслата в "Зорница-звездица" в Бургас става въпрос/.
А на по-следващ етап, уж като се адаптирали...ами по малко щели да ги извеждат, на групички, евентуално, колкото да обиколят павилиона, в който се помещава яслата.
Това ми отговориха като питах на родителската среща, извеждат ли децата навън, съоръженията по площадките в детската градина не били толкова безопасни за малки деца. Ок, съгласна съм, че не е лесно 1-2 жени да тичат след 20 малки деца навън, ама се чудя как има ясли, в които това не е проблем, а точно в тази е.
Повече ги изкарвали на терасата и там стоели. Е, пак е нещо.
Това, от което ми стана обаче наистина тъпо, е, че на родителската стреща, докато си задавах въпроса във връзка с излизането на децата, една майка така кофти ми "скочи" насреща - била съм създавала излишни полемики /цитирам/, на терасата им било достатъчно, защо въобще съм повдигала въпроса.
Е, наистина тъпо ми стана, все едно искаше да се подмаже на сестрите, дето ще й гледат детето и използва случая уж да ги защити по темата "излизане навън". А аз дори не съм ги нападнала жениците, чисто информативно попитах, даже преди тази майка да ме нападне, им казах, че ги разбирам, че не е лесно да опазиш толкова много малки деца навън.
Така де, това между другото да се оплача просто, как с такива родители ще отстояваш интересите на децата, ако се наложи, не знам.

Моята дилема обаче е друга - имам много натрупани отпуски, които ми разрешиха да ползвам след края на майчинството и евентуално, ако не стане нещо да ми прекъснат отпуската, трябва да се явя на работа към средата на март.
Мислех да не пускам детето през тези месеци, евентуално по 2-3 дни на месец, колкото да не се налага да правим всички изследвания наново, само да си плащам 40% от таксата, за да се пази мястото.

Евентуално възнамерявах да я пусна към средата на февруари, да има един месец време за адаптация и аз да се върна спокойна на работа.
Обаче като гледам адаптацията ще се проточи доста във времето, защото и аз като desive78 съм на мнение, че тя трябва да става постепенно.
Освен това мъжът ми много държи детето да ходи на ясла и въобще не можем да се разберем по този въпрос, той иска да свиквала от сега, по-лесно щяло да й бъде после.
А и аз взех да се чудя, дали няма да й е по-трудно после, когато другите деца вече ще са свикнали.
Но пък ще е на 2 години и 5 месеца тогава и може и да й е по-лесно, повече да разбира, да не е така болезнено привързана към мама, както сега.

И всеки ми казва различно - един: "Води я да има повечко време да свиква постепенно", друг: "Така и така си вкъщи, гледай си я, само болести има в детската градина".
Щеше ми се да чуя и то вас съвет, вие как бихте постъпили на мое място?  
С таткото все ще се преборя, предполагам, най-много да се скараме.
Засега вече четвърти ден я пускаме за по малко, гледам да поиграе навън по обяд и просто я карам по инерция, ама докога, не знам, иска да реша нещо, а не мога /аз винаги се чудя и трудно взимам решения - и за маловажни, и за значими неща./
Благодаря ви, че изтърпяхте да ме прочетете.      

Melani_M при нас се е случвало да поплаче първия ден след отпуска или болничен, но определено няма нищо общо с началния рев от времето на адаптация. До дете си е мисля и аз, дано при вас мине леко също. Аз лично също  бих го догледала в къщи цялата седмица (ако имам възможност разбира се) докато се оправи напълно, пък дори и после да поплаче един два дена малко.

Kikonka то миналата седмица имаше 4 дена празници, значи малката е ходила само няколко дни предполагам и е нормално още да е стресирана. Това с излизането е тъпо, а си съвсем в правото си да питаш...
За дилемата ти, воденето за по 2-3 дена на месец не е вариант за мен. Излишно само ще се стресира детето, а няма да свикне с толкова малко ходене. Аз бих се разбрала в яслата да я водя закусила към 9-9:30 (така детенцето дори и да не иска да яде там няма да гладува цял ден) и да си я взимам малко по-рано примерно към 16 (преди следобедната закуска). Така хем ходи и свиква, хем има само 1 ядене там и не гладува, хем за лелите по-лесно  . Това съм го практикувала 2 месеца с моето дете в частна ясла и беше добре и за мен и за детето. Разбира се ти най-добре познаваш твоето, така че следвай вътрешния си глас. Успех !

Kikonka, според мен и дай още малко шанс да свикне. Ако все пак не става..... Слушай себе си. Аз се убедих, че мама знае най-добре. Просто ние сякаш имаме 6то чувство за децата си и досега, винаги, когато съм се доверявала на него, съм била права. Ако мислиш, че детето се тормози и стресира, значи няма смисъл.......... Но не знам дали това ходене 2-3 пъти в месеца няма да е по-лошо....... Все пак бих те посъветвала да се бориш с тати за своето мнение.
И моя мъж все ми сервира някакви странни решения и натиска за тях. Обикновенно или се боря или просто си правя каквото си знам. 

Моята госпожица си плаче сутрин от вкъщи още. Като отидем в градината малко повече, но когато сестрата им каже да влизат вътре и тя влиза без рев. Трудна е адаптацията - няма спор, но мисля че трябва да ходят на ясла. Ще свикнат някой по - лесно, някой по - трудно, но ще се научат и да общуват по - добре и да са по - дисциплинирани. Това си е мое мнение. Днес за първи път я оставям да обядва. След 12 ще отида да я взема. Все още като ме види да я вземам и реве, но според мен това не е проблем. По този начин изразява емоция.  Мисля, че трябва повече да се доверяваме на децата си - ще свикнат сами.

Според мен колкото по-малки са толквоа по-лесно свикват. Много си зависи от детето,но като гледам малката,която иначе е като лепка за мен,много бързо взе с желание да влиза.Сега след почти една седмица в къщи,ще видим как ще започнем,но имам чувството ,че в момента й липсва яслата.