Вече съм на ясла

И аз започнах да се убеждавам в това .
Но много зависи и от самото дете 

Вчера ме беше страх да се разпиша тука /, за да не хвана уроки/
Младежът ми е на две години и седем месеца.
Вчера първи ден - със ставането голям кеф - бях му надписала дрехите с маркер - вкъщи показва на всеки къде му пише името - от вратата вижда комшийката /на 10 години/ почва да вика "КОМШИЙКЕЕЕ отивам на детска градина".
В градината лелката отвори вратата и нахълта вътре не можах да го видя даже - ние останахме да говорим с жената. Взехме го в 12,30 - не е ял, не е ревал, и толкуз.
Днес пак се изкефи - влезе - радва се човека.
Да видим утре
На тръгване лелката му казва утре да остане да спи при нея - а нашето казва "аааа другата седмица"
Утре ще видим

Kikonka когато имаш варианти е по-трудно отколкото като нямаш избор. Мисля, че е добре да продължаваш да я пускаш по малко. Ако съвсем не върви, спри я временно, после пак пробвай. НЯма универсално правило, но има шанс на някое пускане след спиране на яслата изведнъж детето да се окаже по-готово от предишния път.
Майка ми също е сестра в ясла и е категорична, че адаптацията трябва да стане бавно. Тя категорично не одобрява стратегията и начина на отглеждане на сина ми в неговата ясла. Всеки път като има някакво неразположение ме кара да го спирам, с идеята, че така ще си почине от отрицателните емоции.
Иначе с нея десетки пъти сме спорили защо децата не се извеждат навън, защо не им се дава подходяща храна, защо се налага да спят и ядат в абсолютно неподходящи часове, защо почти не пият вода. Същите тези неща, които тя смяташе че са само претенции от моя страна, сега ги подкрепя, когато става въпрос за внука й! Абсолютен парадокс- казва ми, че когато майките на децата искат да видят колко вода са изпили през деня и си искат шишетата, тя излива част от водата, ако е много пълно. Тоест да си помислят, че е пило. Същото заподозря, че е направила онзи ден и сестрата в яслата на Любчо. И беше безкрайно възмутена! Сложни са нещата. Виждам ги и аз от двете страни и е различно. В съботата, в която се работеше, майка ми не беше на работа, но минахме с нея и детето при колежките й, когато бяха извели децата навън. Три от тях не спряха да плачат. Познайте- изобщо не се впечатлих! Не ми дожаля дори. Казах си - е нищо им няма, ще поплачат, ще им мине. Ако някой ми каже същото и за моето дете, ще го разкъсам. Това , че имам поглед и от двете страни не ми помага, напротив, повече ме обърква. Раздвоявам се. Виждам, че няма идеален начин , виждам, че моите изисквания са почти обречени.
За мнението на другите майки-  нормално е да са различни, но както тя отстоява своето, така и ти отстоявай твоето. Тя определено не е в ред, щом смята, че няма нищо странно децата да висят по разни тераси.


my_love и аз до скоро мислех, че трябва да се ходи на ясла, но вече не съм на същото мнение Прекара съм детството си около майка ми, след училище ходех в яслата, тя ми беше втори дом и съм смятала, че няма нищо странно едно дете да поплаче, да му се скарат и изобщо да се наложи да свикне с ясленския живот. Обаче като става дума за моето дете, вече бия отбой.
mikimik вероятно наистина е така- колкото по-малко е детето, толкова по-бързо свиква. Но това ли е изхода- да си оставяме децата на по 1 година, да не са в домашна среда, да не са с майките си, за да свикват....

Моето момче днес беше много отпуснато и кисело, нямаше сили дори да се разреве истерично. Преди обяд обаче- о чудо, бяха ги извели навън. Беше се гушнал в една леля омаломощен, но не плачеше поне.

Привет на групата и от мен 

Днес на моето момче му е първи ден на ясла в 9-то ОДЗ Зорница група- ПАтета-та.Режима ни го обясниха набързо така-1-вата седмица от08-10 часа после ще видим.Разплака се лекичко когато лелката го гушна да го внесе вътре после мъжът ми ходи да го вземе и са му казали,че е плакал на почивки.Ходил е до тоалетна и предполага,че е ял понеже устата му е била изцапана.Нищо друго не са му казали освен какво да носим на другият ден.Стискам палци да се адаптира лесно.

Пожелавам успех на всички дечица  и ви чета редовно!

По повод поста на desive78 се замислих и аз..Работя в градината на синовете ми и имах възможност цяло лято да наблюдавам "учебния процес и адаптационен също" на много дечица тръгнали на ясла...За мое щастие моето мъниче се адаптира като че ли бързо и не плаче вече изобщо. Но, едно голямо но, не мога да разбера майките, чиито деца плачат по цял ден и ги оставят там с идеята да свикват и т.н., защо си мъчат децата...Никой после няма да ни върне тези месеци, които не сме с децата си и никога няма да си простим това, че сме оставили хлапетата по цял ден да плачат с намерението да се адаптират все някога...Наистина трябва да се водим от личното си усещане и да не допускаме вмешателство от други хора, а може би на първо място трябва да се водим и от нуждите на детето. Все още са достатъчно мънички за да се нуждаят от нашата закрила и опора...

На мен самата като човек от другата страна винаги ми се появяват сълзи в очите, когато някое от моите деца не иска да влезе в групата и се дърпа за да избяга при мама...Така и не разбрах за толкова време как е правилния подход - да го издърпаш вътре и да затвориш вратата или да го оставиш с мама/тати да си поприказва и да влезе по свое желание пък дори и хлипащо....

Ако знаеш колко искам да имам поне 3 деца,да ги гледам продължително време,но за съжаление трябва да лиша детето си от много други неща, за да я гледам повече време.Продължавам да се надявам всеки ден,че ще напусна тази държава.Не ми се подхваща тази вече омразна тема,но ако повечето неща и бяха наред на държавата и народа ни, нещата щяха да са далеч по-добре.
Сама го казваш,майка ти и ти сте безчувствени към другите деца,но не и към своето.Когато на човек му трепка за чуждите,тогава трябва да е възпитател в детска ясла/градина. Когато истински му пука за мръсотията на вън,ще направи всичко да не замърсява и т.н. Не е мястото в тази тема да се нищят тези въпроси.

Съгласна съм с това, че не трябва да си тормозиш детето, но някой хора нямат избор. В крайна сметка ако времето те притиска и нямаш вариант до 3 години да го гледаш и после на градина го пускаш. В нашата ясла има деца на две години и 7-8 месеца. Във връзка с режима ми е интересно какво толкова се променя за 2-3 месеца, че като тръгнат на градина са по цял ден от първия ден.

 Сама го казваш,майка ти и ти сте безчувствени към другите деца,но не и към своето.Когато на човек му трепка за чуждите,тогава трябва да е възпитател в детска ясла/градина. Когато истински му пука за мръсотията на вън,ще направи всичко да не замърсява и т.н. Не е мястото в тази тема да се нищят тези въпроси.
[/quote]
Ааа моля, моля, не съм казала, че майка ми е безчувствена. Напротив - твърде е чувствителна, по цял ден ми говори за "нейните" деца , страда, че някое се разболяло, разнася ги на ръце по цял ден, приспива ги на ръце, ако се наложи, дразни се на майки, които си оставят децата да реват по цял ден...  Заради чуждите деца, не иска да вземе моето при нея. Защото нямало да може да им обръща внимание не ТЯХ.
Иначе избягвам да обвинявам държавата,не съм го родила за да се оправдавам с нея. Гледам сама да се оправям. Затова и не смятам, че при проблеми в яслата трябва да си мълчим, защото разбираш ли, като спорим, ще ми намразят детето.

Nadina  

desive78 ясно е, че на всеки му е най - мило за собственото му дете. И на мен всяка сутрин ми се доплаква като я гледам, но това е живота. Според мен всички деца свикват рано или късно. Просто при някой е по - трудно.

Напълно съм съгласна,че трябва да се говори при проблем в яслата. Мълчанието само ще задълбочи нещата.

Здравейте!

От вчера синът ми - 1г9м тръгна на ясла и засега ходи само по 2ч, но и двата дни много реве. Тази сутрин като го оставих, в момента, в който явно осъзна, че съм от другата страна на вратата почна да реве неистово истерично, да блъска като зверче по вратата и да хлипа... сърцето ми се разскъса... вероятно с много деца е така, но цял ден изживявам някакъв стрес и не съм на себе си. Вчера, когато го е взела баба му е ревал и хлипал, явно 2та часа е изкарал в рев, днес е бил вече спокоен при взимане. Учителката казала, че има шанс, ще свикне, защото като му се скарвала и спирал да плаче, все едно положението било контролируемо.

Чувствам се много притеснена и затова ми се ще да споделя с вас и да почерпя от вашия опит. Не съм прочела още темата назад, но и това ще направя при малко повече време.

 

Е и нашето време дойде. Утре ще е първият ни ден в яслата. Днес ходихме до там, за да и покажа къде ще изкарва деня си. Казаха ми, че утре ще остане само два часа. Постепенно ще увеличаваме престоя. Аз си мисля, че това ще я обърка много. Дано не съм права!

успех утре 

В кои ясли сте? Ние в 79ОДЗ, I ясла, има ли някой от там?

Е хайде сега, не ти ли хрумва че има родители, които не могат да си позволят да гледат детето си в къщи и за които държавната ясла/градина е единствен вариант? Аз познавам такива - например самотен родител, бабата работи (помага в домакинството), може да взима детето по-рано, но не и да го гледа цял ден, родителя също работи за да може това дете да е нахранено и облечено и т.н. останало. Дето е на ясла съответно и не защото е имало "вмешателство от други хора"   ...

Аз лично не смятам, че има майка дето само заради едното чуждо мнение ще си  метне детето да реве по цял ден, но зор да е на ясла, че така правят другите около нея. Разбира се че всеки най-добре си знае за неговото дете и че вариантите са много (по принцип), но нека да не осъждаме случаите, в които варианти няма и родителя е притиснат до стената.

desive78 съвсем нормално ми се струва майка ти да прави разлика между нейното внуче и другите деца и това не значи, че не е чувствителна.
За държавата и мълчанието при проблеми съм напълно съгласна с теб  .