Изхвърляте ли храна?И ако не-как го постигате?

Хамалогията е много. Например, при нас всичките хранения на децата са вкъщи (само си купуват нещо в училище през голямото междучасие), което означава, че би трябвало да готвя по два пъти всеки ден само за обяда и вечерята (а ако сметнем правенето на топла закуска..). Затова гледам поне едната манджа да е за две вечери или два обяда, но да има за два дни, и пак остава едното хранене на ден все да е различно. Та, оказва се, че през ден-два трябва да готвя по два пъти на ден иили две манджи наведнъж. За мен няма готвене набързо, и набавно - все е готвене! Салатата не се приготвя сама, нито пържолата нито картофите сами се мият, белят, режат и мятат във фурната. Като отида на ресторант, в ястието ми е калкулирана и цената на труда на готвача, независимо дали е нещо набързо или не.

Е, как да сготвя половин зелка   Като ще готвя зеле, вземам една зелка и млко месо и ги сготвям. Малка зелка вземам. Дори да оставя от зелката, то пък на салата трябва примерно, а кой ще яде зеле на фурна, а на другия ден зеле на салата  
А да готвя половин зелка днес и примерно вдругиден пак другата половина, по час и нещо готвене на зеле, не ми се връзва.

Ама Вилико, как готвиш мусака за една вечеря, две три порции 

rosy_bosy, да не казваш, че зелката изгнива за ден и половина? Не е нужно единия ден манджата, на другия салатата, мисля аз. Или да, малка зелка.


Не точно - едно е да измиеш няколко пържоли и да ги метнеш във фурната/на тигана, друго е да седнеш да месиш тесто за дърпана баница, примерно. 

Абе, готвеното постно зеле е една от малкото манджи, дето като преседи 1-2 дни, по-вкусна става.

Ми де да знам, бе, никога не съм оставяла от зелката, че да проверя  И хем малка вземам, точно за да се изяде, ама на - ядем като мишки у дома, символични количества 

Верно сте много скромни с апетита, май.  На нас, двама души, една малка зелка ни стига за едно ядене при това с мръвка, евентуално остава малко неизядено. Но аз си знам, че добре хапваме, де.

+1
Евентуално променям нещо на следващо притопляне - я подправка, я малко домат, я масълце... в зависимост от манджата. Понякога си вземам кутийка за работа, като изостане малко от нещо.
Като се съберат 2-3 чинийки с по 1 изостанала порцийка, почвам по ред: детето избира първо, после мъжът, за мен - каквото остане /щом аз съм го готвила, значи все го ям /

---
Който хвърля, значи не е видял нямане през живота си. Аз не съм гладувала никога също, но моите баба и дядо, които са ме отгледали в най-детска възраст, са познали и гладни години. От тях съм научила, че е грях храна да се хвърли. Така уча и детето си.

Е, как как 
Имам различни по размер тави, в най-малката стават точно 4 порции 
Аз затов аказвам - от 5 години сме заедно - знаем се кой колко и какво яде.

Andariel - какъв е проблема да готвиш вечер - което остане - ще е за обяд на другия ден!?

Дори и малка да е , ако сложа половината в найлонова торбичка , в хладилника и седмица може да изкара без да увяхне .

Иначе и аз не връщам храна от чинията в тенджерата , но в купичка мога да я прибера и да се изяде на следващото хранене .

A, да, сетих се още нещо: ако видя, че остава твърде много, просто прибирам във фризера и някой път, като съвсем не останат време и сили, имаме готова манджа

И друго: детето най-много обича да изостане супа. Тогава я пасирам, добавям мляко, масло, сирене... запържвам кротони, украсявам с магданоз - крем-супа! Е, в такъв случай баща й си прави сандвич, но гладен никой не е останал, а храната е използвана по предназначение

Хм, по принцип обичам пица.
Обаче парче пица стояло 2-3 дни в хладилника няма сила на света, която да ме накара да го изям.
Предпочитам да хвърля вместо да дъвча нещо, което вече е с вкус на картон.
Изобщо храната нали освен да ти потушава глада трябва и да ти доставя удоволствие самото й ядене. Дори едни пържоли, дори най - вкусното ядене да е, престои ли ден два и си променя вкуса. Най - гадни стават ми картофите, пържени неща - кюфтета, тиквички, неща с чесън, прекалено силно мирише вече чесъна, сухи неща - баници, пица, тутманик, мусака, стават сухи.
Нарязан салам или някакво мезе, сирене, сухо и трошливо.
Салата - зелена салата например, на следващия ден не ми казвайте, че я ядете, тя е увяхнала и лигава. Домати - плуват в сок и са повехнали също, краставиците да кажем по - държат и зелето, ама и те личи кога са пресни.
Сега, друго е ако се замразява, но не всичко позволява, или пък може би ако се увива в стреч фолио, аз оставям открити нещата.
Тази омраза към такива парченца храна, сакън да не се изхвърлят, ми е от детството още. Майка ми не изхвърляше нищо, дни наред чинийка с парченце сирене колкото орех и 3 маслинки, сбръчкани вече, се вади и се слага на масата, или салам мек някакъв, ама вече потъмнял по краищата, ма как ще го хвърли, сакън, по - скоро ще ни отрови всичките, отколкото да го хвърли. И вечно ядеше гадостите, останали в хладилника.
Честно ви казвам, не вярвах, че има съвременни хора, които също го правят това - останали 3 парченца салам и 2 маслинки и тя сакън да не ги хвърли, ще ги прибира в чинийка.

Ми то и аз така Вилико, ама примерно - 4 парчета мусака в най - малката тава. Първия ден сипвам 2 порции /малкия млизга от моята чиния/ и всичко се изяжда, на следващия ден мъжът ми яде едната порция наобед и остава една порция. Добре, значи трябва да готвя - сготвям нещо си и вече мъжът ми не ще да яде порцията мусака, аз също, ядем новото и мусаката след още ден най - много се изхвърля. Затуй те питах как тъй за една вечер готвиш, и на теб ти остава едно парче горница, ма на другия ден си го хапвате и готово. Пък при мене не става тъй баш  

Да, така е. Аз покривам започната порция с фолио /прозрачно/ и слагам в хладилника. После си го дояждам за вечеря или на другия ден. Като знам колко труд и време отнема да приготвя нещо, никога не бих хвърлила. Че и пари струва, не мога да пилея така пари, изкарани с труд.

Забелязах, че и таратор, оставен в стъклена купа с похлупак в хладилника, на другия ден е още по-хубав.

rosy_bosy, значи правиш три порции и готово.  

Ако нещо такова изостанало сухо се застои в хладилника, хвърлям, обаче първо изчаквам да се застои, да съм сигурна, че е неспасяемо.

Сега се сещам за един пиниз - готвене в индувидуални съдове - гювечета и сродните им. Вярно, не за всяка манджа става, но понякога мисля, че помага да се прецени какво количество да се сготви.

Роси - то детето трябва да яде на другия ден и аз обикновено оставям от предната вечер - от яденето за него. Та затова си знам какво и колко да готвя. От друга страна - няма ядене, което да не може да се сготви в малко количество. Трябва сама да си прецениш кое по колко продукти, дори се чудя как още не сте си намерили начина.  

E, извинявай, ама това за мен е глезотия.
Няма как да хвърляш ядене, а в същото време в друга тема прочетох, че не сте много добре финансово.