- Публикувана: 31 юли 2011, 11:28 ч.
- Последно мнение: 9 авг. 2011, 22:34 ч.
Любов и наказание /Aşk ve Ceza/ - Приказката Свърши - Тема 60
Jane, изключително ти благодаря за снимките от Ван и за информацията от пост 332. Златна си, с удоволствие ще прочета още информация и предварително ти благодаря, ако я споделиш с нас.
Момичета, не мога в последно време често да пиша, но ви следя редовно и ви се радвам. Информацията от Jane за това, че Л и Н не се е харесал във Ван, а явно и не пожъна /за мое ОГРОМНО съжаление/ голям успех в Турция, ме накара да споделя мнението си.
Сериалът ни не се харесвал," защото казват , че това е един измислен сценарий и няма много общо с действителността сега.” Аз не си спомням сериалът да е имал претенции за историческа достоверност, той просто подхвана наболели проблеми, постави ги всичките на едно място, между два аширета. Няма как да се хареса един такъв филм, който говореше открито за правата и свободата на жената, за потъпкването на определени норми /защото Саваш, въпреки че в началото спази правилата на аширета и се ожени за Чичек, мисля го направи най- вече от хуманна гледна точка- за да не бъде това невинно момиче застреляно от семейството си поради факта, че е останало вдовица; и по- нататък с всяка своя стъпка, бавно, но уверено, той вървеше към един друг порядък на аширета, за който дори собствената му майка, се оказа един от големите препъникамъни по пътя му./ Накрая с решението на Саваш кръвната вражда да бъде прекратена като се плати кръвнина и се даде ЗЕМЯ, мисля, че сценаристите бръкнаха много дълбоко в раната на тамошномислещите, защото може би едно такова решение се е възприело не като възможност за нов, съвременен и братски живот /заедно да работят и живеят в мир двата аширета/, а като отнемане силата на този аширет, защото тя е и в земята- кърмилница, която символизира плодородието и БЪДНИНАТА /живота/.
За безнаказаните убийства и наркотрафика, дори и да са вече редкост /не знам, не съм наясно/ мисля, че всеки нормален човек не би ги приел и не би подминал това, без да го стегне под лъжичката. Разбира се, хора, които живеят със съзнанието, че нормите, на които се подчиняват, са правилни, няма как да ги убедиш в противното…. И може би заради „зейналите рани”, много не успяха да се насладят на една история за истинската любов /ако изобщо има такова понятие/, за нейното отстояване /колкото и фантасмагорично да изглеждаше едногодишното издирване на Ясето от Саваш/ и за силата ѝ да променя хората, за доверието, за свободата- видима и невидима, за оковите- на сърцето и на съзнанието, за уважението, за търпимостта, за заслепението, за преходността, за смисъла на човешкия живот. А с проблема за законите на рода и повелите на сърцето сякаш „ЛиН” даде един друг прочит на проблеми, поставени и от наши автори като Николай Хайтов например /”Дервишово семе”/.
И за да бъда докрай честна, този сериал- ЛиН- ме изненада и с непривичната си разкрепостеност относно сцените с балдахините. Всички жестове, погледи, нежни думи и загатнати моменти на сексуалност ми напълниха душата и аз гледах този сериал и заради това, защото ми писна съседската "уникалност" в 60 епизода да ми разтягат една любов, която се изживява в купища разменени погледи, две целувки и няколко прегръдки. Тази "фригидност", на която се натъквам в значителна част от турските сериали, в "Любов и наказание", слава богу, ми беше спестена.
Странен афинитет имат съседите към драмите, предвид филмите, които жънат успех там. От споменатите сериали, аз съм поглеждала само два- „Листопад” и „Езел”- в първият, макар и доста правдоподобен, ми дойде в повече патриархалността, а във вторият – насилието, убийствата, задкулисните игри. Въпреки че всички споменати дотук сериали малко или повече са художествена измислица, мисля точно това са забравили съседите, когато са гледали с предубеждение „Л и Н”. Сега си спомням едни мои любими думи на Благолажа от разказа „Косачи” на Ел. Пелин: „ Това е приказка, разбираш ли? Чудновати, но хубави! Слушаш, слушаш и се забравяш… И току виж, че чудноватото почва да ти се чини истина, потънеш в него и отидеш. Затова има приказки, затова са ги хората измислили. И песните са за това… да те измъкнат от истината, за да разбереш, че си човек.”
Нашата приказка в лицето на „Любов и наказание” свърши, но ме накара многократно да я „препрочитам”.
Не се извинявам за дългия си пост, нали все пак това си е нашата темичка да си обсъждаме и да си даваме мнението. Бих се радвала, ако и друг сподели своята гледна точка относно това, защо според вас Л и Н не се хареса особено на турската публика. А ако Jane може да внесе по- голяма яснота относно това, какво точно не е както в действителността на ванци, аз много ще съм признателна.
Момичета, не мога в последно време често да пиша, но ви следя редовно и ви се радвам. Информацията от Jane за това, че Л и Н не се е харесал във Ван, а явно и не пожъна /за мое ОГРОМНО съжаление/ голям успех в Турция, ме накара да споделя мнението си.
Сериалът ни не се харесвал," защото казват , че това е един измислен сценарий и няма много общо с действителността сега.” Аз не си спомням сериалът да е имал претенции за историческа достоверност, той просто подхвана наболели проблеми, постави ги всичките на едно място, между два аширета. Няма как да се хареса един такъв филм, който говореше открито за правата и свободата на жената, за потъпкването на определени норми /защото Саваш, въпреки че в началото спази правилата на аширета и се ожени за Чичек, мисля го направи най- вече от хуманна гледна точка- за да не бъде това невинно момиче застреляно от семейството си поради факта, че е останало вдовица; и по- нататък с всяка своя стъпка, бавно, но уверено, той вървеше към един друг порядък на аширета, за който дори собствената му майка, се оказа един от големите препъникамъни по пътя му./ Накрая с решението на Саваш кръвната вражда да бъде прекратена като се плати кръвнина и се даде ЗЕМЯ, мисля, че сценаристите бръкнаха много дълбоко в раната на тамошномислещите, защото може би едно такова решение се е възприело не като възможност за нов, съвременен и братски живот /заедно да работят и живеят в мир двата аширета/, а като отнемане силата на този аширет, защото тя е и в земята- кърмилница, която символизира плодородието и БЪДНИНАТА /живота/.
За безнаказаните убийства и наркотрафика, дори и да са вече редкост /не знам, не съм наясно/ мисля, че всеки нормален човек не би ги приел и не би подминал това, без да го стегне под лъжичката. Разбира се, хора, които живеят със съзнанието, че нормите, на които се подчиняват, са правилни, няма как да ги убедиш в противното…. И може би заради „зейналите рани”, много не успяха да се насладят на една история за истинската любов /ако изобщо има такова понятие/, за нейното отстояване /колкото и фантасмагорично да изглеждаше едногодишното издирване на Ясето от Саваш/ и за силата ѝ да променя хората, за доверието, за свободата- видима и невидима, за оковите- на сърцето и на съзнанието, за уважението, за търпимостта, за заслепението, за преходността, за смисъла на човешкия живот. А с проблема за законите на рода и повелите на сърцето сякаш „ЛиН” даде един друг прочит на проблеми, поставени и от наши автори като Николай Хайтов например /”Дервишово семе”/.
И за да бъда докрай честна, този сериал- ЛиН- ме изненада и с непривичната си разкрепостеност относно сцените с балдахините. Всички жестове, погледи, нежни думи и загатнати моменти на сексуалност ми напълниха душата и аз гледах този сериал и заради това, защото ми писна съседската "уникалност" в 60 епизода да ми разтягат една любов, която се изживява в купища разменени погледи, две целувки и няколко прегръдки. Тази "фригидност", на която се натъквам в значителна част от турските сериали, в "Любов и наказание", слава богу, ми беше спестена.
Странен афинитет имат съседите към драмите, предвид филмите, които жънат успех там. От споменатите сериали, аз съм поглеждала само два- „Листопад” и „Езел”- в първият, макар и доста правдоподобен, ми дойде в повече патриархалността, а във вторият – насилието, убийствата, задкулисните игри. Въпреки че всички споменати дотук сериали малко или повече са художествена измислица, мисля точно това са забравили съседите, когато са гледали с предубеждение „Л и Н”. Сега си спомням едни мои любими думи на Благолажа от разказа „Косачи” на Ел. Пелин: „ Това е приказка, разбираш ли? Чудновати, но хубави! Слушаш, слушаш и се забравяш… И току виж, че чудноватото почва да ти се чини истина, потънеш в него и отидеш. Затова има приказки, затова са ги хората измислили. И песните са за това… да те измъкнат от истината, за да разбереш, че си човек.”
Нашата приказка в лицето на „Любов и наказание” свърши, но ме накара многократно да я „препрочитам”.
Не се извинявам за дългия си пост, нали все пак това си е нашата темичка да си обсъждаме и да си даваме мнението. Бих се радвала, ако и друг сподели своята гледна точка относно това, защо според вас Л и Н не се хареса особено на турската публика. А ако Jane може да внесе по- голяма яснота относно това, какво точно не е както в действителността на ванци, аз много ще съм признателна.
Здравейте , момичета! Само наминах за секунди - преди 1 час съм се върнала от работа!
Нямам сили дори да пиша, но не мога да не поздравя Морски очи за поста й! Браво! 
Запазвам си правото в друг по-свободен момент да се включа с коментар!
От време на време Ви поглеждам и съм изключително благодарна на всички, които поддържат огънчето на темичката ни! Много хубави снимки, колажчета, инфо, да не говорим за музикалното оформление!
Видях, че сте пуснали линкчета и за филми, но на този етап само си ги свалям!
Благодаря Ви на всички! Бъдете здрави!
Извинявам се ако се отклонявам в някаква посока , но знам , че има много знаещи момичета тук и искам да попитам : Знае ли някой каква е "историята" на това превъзходно , прекрасно малко човече в ролята на Йомер ?????? Толкова харизматичен , толкова сладък и как са го постигнали идея нямам , но той дори е артистичен на 2 -3 години .....Обожавам всички деца по света по принцип , всяко дете във филм ме впечатлява , но този малчуган ме е грабнал и засега всяко сравнение дори с 10 годишни деца -актьори .....той е фаворит и няма конкуренция
Назан загубва ли бебенцето в 54 епизод ????
Толкова харизматичен , толкова сладък и как са го постигнали идея нямам , но той дори е артистичен на 2 -3 години .....Обожавам всички деца по света по принцип , всяко дете във филм ме впечатлява , но този малчуган ме е грабнал и засега всяко сравнение дори с 10 годишни деца -актьори .....той е фаворит и няма конкуренция Назан загубва ли бебенцето в 54 епизод ????
Назан загубва ли бебенцето в 54 епизод ????
Загубва го!
Мили момичета,миналата година през август, тръпнехме в очакване на втори сезон.Днес отново реших да се върна в онези дни от нашата темичка.Много се изненадах,когато в тема 20, пост 38 едно от момичетата е познала почти цялото развитие на действието.Когато Саваш разбра от Шахнур за детето на Ясемин.Първи сезон завърши пред вратата на къщата и.Много варианти и предложения имаше тогава. След всичко,което се разви във времето и събитията, онези коментари сега ме развеселяват.Ако искате направете и вие една разходка в миналите теми,а там има постове,който се четат с умиление,радост,любов и мъничко тъга. 
И аз по късни доби отново тук 
Гони така се радвам да ти видя ника и усмивките. За тръстика не ми говори обаче. Кажи поне усмихва ли се бебока. Че си уморена, но сигурно щастливо уморена и че не си ни забравила ние си знаем. Любов не се забравя така лесно. А ние си се обичаме нали До нови срещи мила
Bennu Korel, Томрис е един от магнитите, който е събрал много хора в тази тема. И дълго време ни шокираше изключителната й игра въпреки тази огромна разлика в типажа с това от 1001 нощ. После свикнахме.
Че всички актьори в ЛиН са толкова добри, кой по-напред да похвали човек. 
А Омер е момче на квадрат. Може би не си обърнала внимание в по предни теми, че става въпрос за близнаци. Явно снимат ту единия, ту другия в зависимост от това кой спи, кой яде в момента по лакомо и т.н. Но винаги съм се чудела на кого казват "тати". А често го правеха по едно време. Какво точно е ставало зад кадър все още няма много информация. И това ще се разбере един ден - кои са, как се казват, кои са родителите им. Може би са деца на хора от екипа Та те по цял ден сигурно са били по снимачните площадки.
Морски очи, радост за очите си ми ти. Че и ме караш и аз да се разпиша, ама ще го продължа в друг пост, че ми напира да е дълго
Гони така се радвам да ти видя ника и усмивките. За тръстика не ми говори обаче. Кажи поне усмихва ли се бебока. Че си уморена, но сигурно щастливо уморена и че не си ни забравила ние си знаем. Любов не се забравя така лесно. А ние си се обичаме нали
До нови срещи мила Bennu Korel, Томрис е един от магнитите, който е събрал много хора в тази тема. И дълго време ни шокираше изключителната й игра въпреки тази огромна разлика в типажа с това от 1001 нощ. После свикнахме.
Че всички актьори в ЛиН са толкова добри, кой по-напред да похвали човек. А Омер е момче на квадрат. Може би не си обърнала внимание в по предни теми, че става въпрос за близнаци. Явно снимат ту единия, ту другия в зависимост от това кой спи, кой яде в момента по лакомо и т.н. Но винаги съм се чудела на кого казват "тати". А често го правеха по едно време. Какво точно е ставало зад кадър все още няма много информация. И това ще се разбере един ден - кои са, как се казват, кои са родителите им. Може би са деца на хора от екипа Та те по цял ден сигурно са били по снимачните площадки.Морски очи, радост за очите си ми ти. Че и ме караш и аз да се разпиша, ама ще го продължа в друг пост, че ми напира да е дълго
Морски очи, аз също те поздравявам за постта. Не ще и съмнение, че всички ние, включително и ти не сме въодушевени от факта, че любимият ни сериал не се е възприел добре сред публиката за която главно е бил предназначен. И всичко, което казваш звучи не само много емоционално, но и много логично. Но моят отговор не е така категоричен като твоя. Аз имам само хипотези. Дори обяснението на Jane не би ме задоволило. Защото нито тя е била във Ван, нито е яла сол с ванци достатъчно дълго за да ги опознае. Нито е възможно за съжаление да даде пример с разнообразни мнения от различни хора с различно социално положение и статус в обществото на тази област. Добре е че поне откровено ни казва – там хората не са във възторг от този сериал. При мен това не стои като студен душ.
Аз си задавам въпроса, дали този сюжет и всичките тези епизоди са били главно предназначени за ванци, за да раздвижат духовете там чрез една приказка за справедливия Саваш, който отстоява своята любов и своите идеи въпреки иронията на съдбата и бариерите на традициите? Моята хипотеза е, че този филм не е толкова предназначен за гледане от хората в тази част на страната, колкото за останалата част от страната. Той иска да се хареса главно на останалите милиони (а вероятно и на такива като нас с по-европейско мислене) и затвърди някои представи за проблемите на ванци, но не показва сигурно цялата истина за някои трансформации в тяхното мислене през последните години. Та там живеят милиони и аз съм сигурна, че не всички са такива отявлени традиционалисти. А на нас два сезона ни показваха един Саваш и толкоз. Е имаше една Китка и една Фидан, ама това са женски образи, при това нито в пухкавата Фидан, нито в нервозната Китка беше вкарана възможността за проява на кой знае какъв героизъм. И затова голяма част от ванци сигурно не само не харесват този сюжет, но може би наистина им се струва, че е форма на PR на определена политическа линия. Защото все още явно често ги сочат с пръст като различните в турската държава.
Питам се също дали наистина сюжета на ЛиН е приказен или е дълбоко социален бъркащ в уж затворени, но всъщност живи от вътре рани. Мисля си, че вероятно не е бил замислен като приказка. В приказките, дори съвременните се казва нещо от рода на „ имало едно време едно царство, едно господарство”. ... А тук се фиксират както точно определено реално съществуващо място – Ван, така и реалния начин на живот на вански аги, преместили се в Истамбул и управляващи вилаета си от хиляди километри. Ами кой човек ще е доволен градът му и областта, в която живее да се свързват главно с негативизъм – наркотици, необразованост, безработица, неинициативност, агресия към различното. За тях този филм не може да бъде възприет като приказка или художествена измислица. Спомняте ли си като свързаха държавата ни на една международна изложба с един постер, в който имаше изобразена клечаща тоалетна какъв вой настана по вестници и кафенета. А не само по селата и малките градчета, ами и по всички обществени тоалетни в големите ни градове това си е ачик, ачик така. И мръсотия, пред която всички не си затваряме очите. Ама ако някой друг ни го каже боли, много боли. А постерът си беше направо произведение на изкуството. Същото предполагам е и с ванци –боли ги, че са ги унижили и всички са ги сложили в един кюп. А другите си казват – ами тази история не е за нас, тя е за онези там кюрдите, те не ме интересуват.
Защо не е толкова харесван ЛиН в другата част на страната. Вярно е че той прави акцент върху правото на избор от жените в Турция и възприемането им като равноправни с мъжете личности. Но и други сериали, които се харесват го правят. Вярно е че в него има много нежност, целувки, дори балдахинени страсти. Но и в други сериали, които се харесват има вече такива неща. Че в Езел тази част на отношенията между главните герои беше дори с много повече страст показана. Може би не всички харесват Мурат или Нургюл толкова, колкото на нас ни се иска. Може би Джансу, Кенан и компания са предали любов и страх, и страст, и гордост, и майчина обич, и завист, и ярост по по- атрактивен начин. Та по всички сериали има талкова добри актьори. Аз направо завиждам на турските зрители затова. Човек да стане разноглед коя игра на кой актьор или актриса да следи.
Написах всичкото това, защото си мисля, че отговорът на въпроса защо има хора, които не харесват ЛиН не би могъл никога да ни задоволи. Явно нито сюжета нито актьорите са били най-големия връх за тях. Важното е че има хора, за които този филм и играта на всички в него са били магия. Аз съм една от тях и това ми харесва.
Аз си задавам въпроса, дали този сюжет и всичките тези епизоди са били главно предназначени за ванци, за да раздвижат духовете там чрез една приказка за справедливия Саваш, който отстоява своята любов и своите идеи въпреки иронията на съдбата и бариерите на традициите? Моята хипотеза е, че този филм не е толкова предназначен за гледане от хората в тази част на страната, колкото за останалата част от страната. Той иска да се хареса главно на останалите милиони (а вероятно и на такива като нас с по-европейско мислене) и затвърди някои представи за проблемите на ванци, но не показва сигурно цялата истина за някои трансформации в тяхното мислене през последните години. Та там живеят милиони и аз съм сигурна, че не всички са такива отявлени традиционалисти. А на нас два сезона ни показваха един Саваш и толкоз. Е имаше една Китка и една Фидан, ама това са женски образи, при това нито в пухкавата Фидан, нито в нервозната Китка беше вкарана възможността за проява на кой знае какъв героизъм. И затова голяма част от ванци сигурно не само не харесват този сюжет, но може би наистина им се струва, че е форма на PR на определена политическа линия. Защото все още явно често ги сочат с пръст като различните в турската държава.
Питам се също дали наистина сюжета на ЛиН е приказен или е дълбоко социален бъркащ в уж затворени, но всъщност живи от вътре рани. Мисля си, че вероятно не е бил замислен като приказка. В приказките, дори съвременните се казва нещо от рода на „ имало едно време едно царство, едно господарство”. ... А тук се фиксират както точно определено реално съществуващо място – Ван, така и реалния начин на живот на вански аги, преместили се в Истамбул и управляващи вилаета си от хиляди километри. Ами кой човек ще е доволен градът му и областта, в която живее да се свързват главно с негативизъм – наркотици, необразованост, безработица, неинициативност, агресия към различното. За тях този филм не може да бъде възприет като приказка или художествена измислица. Спомняте ли си като свързаха държавата ни на една международна изложба с един постер, в който имаше изобразена клечаща тоалетна какъв вой настана по вестници и кафенета. А не само по селата и малките градчета, ами и по всички обществени тоалетни в големите ни градове това си е ачик, ачик така. И мръсотия, пред която всички не си затваряме очите. Ама ако някой друг ни го каже боли, много боли. А постерът си беше направо произведение на изкуството. Същото предполагам е и с ванци –боли ги, че са ги унижили и всички са ги сложили в един кюп. А другите си казват – ами тази история не е за нас, тя е за онези там кюрдите, те не ме интересуват.
Защо не е толкова харесван ЛиН в другата част на страната. Вярно е че той прави акцент върху правото на избор от жените в Турция и възприемането им като равноправни с мъжете личности. Но и други сериали, които се харесват го правят. Вярно е че в него има много нежност, целувки, дори балдахинени страсти. Но и в други сериали, които се харесват има вече такива неща. Че в Езел тази част на отношенията между главните герои беше дори с много повече страст показана. Може би не всички харесват Мурат или Нургюл толкова, колкото на нас ни се иска. Може би Джансу, Кенан и компания са предали любов и страх, и страст, и гордост, и майчина обич, и завист, и ярост по по- атрактивен начин. Та по всички сериали има талкова добри актьори. Аз направо завиждам на турските зрители затова. Човек да стане разноглед коя игра на кой актьор или актриса да следи.
Написах всичкото това, защото си мисля, че отговорът на въпроса защо има хора, които не харесват ЛиН не би могъл никога да ни задоволи. Явно нито сюжета нито актьорите са били най-големия връх за тях. Важното е че има хора, за които този филм и играта на всички в него са били магия. Аз съм една от тях и това ми харесва.