Споделям жегаааааа. И вода с много Уед.
- Публикувана: 3 авг. 2011, 02:07 ч.
- Последно мнение: 2 септ. 2011, 22:44 ч.
СПОДЕЛЕТЕ 165
А след ден като днешния ми идва не просто да си срежа вените, ами да се дематериализирам някакси до последния атом, без следа и остатък.
Рокс, по този случай биографията на Астрид завършва по следния начин: "През 1980 година попълнила въпросника на Пруст. Нейният девиз? - Между другото: има щастие и нещастие, понасяй и двете спокойно. Всичко преминава, ти също. Представата й за земно щастие? - Няма такова нещо.
И за да сме в синхрон съвсем, и аз съм на вълна биографии. След като препрочетох тази на Астрид, определено след като си побродил по оназ земя се чете с друго око...
И аз трудно чета фантастика и фентъзи, но те са като чиклита - всеки мисли, че може да пише в този жанр, ама малко са добрите, малко-о-о! И ний, читателите, страдаме. Особено аз. Станала съм много капризна напоследък, забелязвам.
Преди четях всичко, което ми попаднеше пред очите, къде ми харесва, къде не до там, а сега малко да не ми е "както трябва" и ме дразни! Трябва да е от многото четене, кофата е пълна.
Не съм съгласна с колегата Линдгрен. Пълно е със земно щастие!
Днес гледам котката как спи. Иде ми да я убия, мята косми навсякъде, разнася кристалчета от тоалетната, понякога намирисва усмъртително (въпреки всички крути мерки). Направи ми книгите на нищо, умира да ги гризе и да лежи на тях, да скача и да ги събаря.
Ръмжи и хапе. Абе, напаст!
И я гледам аз, лежи и спи и сложила лапичката на муцунката, а крачетата вирнала напред. Е, как да я убия? Милно ми стана и даже щастливо.
Толкова щастливо!
А това е просто една рижа маймуна! Котка, де.
Пълно е със земно щастие!Днес гледам котката как спи. Иде ми да я убия, мята косми навсякъде, разнася кристалчета от тоалетната, понякога намирисва усмъртително (въпреки всички крути мерки). Направи ми книгите на нищо, умира да ги гризе и да лежи на тях, да скача и да ги събаря.
Ръмжи и хапе. Абе, напаст!И я гледам аз, лежи и спи и сложила лапичката на муцунката, а крачетата вирнала напред. Е, как да я убия?
Милно ми стана и даже щастливо. Толкова щастливо!
А това е просто една рижа маймуна! Котка, де.
Василиса, на места можеше да спестят някои неща за сметка на други по-лични, но това си зависи от автора донякъде, не от самата Астрид.
А колкото до колежката и изказването и, на мен дори ми беше много странно и парадоксално точно човекът, който е измислил Пипи и Карлсон да каже това...но на втори прочит си го обясних, защото в книгата много се набляга на отношението и към войната и въобще към жестокостта, все пак тя е преживяла и двете световни войни, макар и Швеция да е останала незасегната, тя е съпреживяла този ужас и наистина адски безсилна се е чувствала да помага на хората от засегнатите страни и най-вече децата...та затова и така се изказва...всичко, което е искала е децата да растат в един мирен, спокоен и щастлив свят, но....
А колкото до колежката и изказването и, на мен дори ми беше много странно и парадоксално точно човекът, който е измислил Пипи и Карлсон да каже това...но на втори прочит си го обясних, защото в книгата много се набляга на отношението и към войната и въобще към жестокостта, все пак тя е преживяла и двете световни войни, макар и Швеция да е останала незасегната, тя е съпреживяла този ужас и наистина адски безсилна се е чувствала да помага на хората от засегнатите страни и най-вече децата...та затова и така се изказва...всичко, което е искала е децата да растат в един мирен, спокоен и щастлив свят, но....
Запуснал съм се като месарски пес! Дрехите ми демоде, поизторбени, оширели, абе с вид на харизани. Обущата - олеле. Щом се завъдят излишъци - обличам се от-до и ставам неустоим!
Имам няколко странни в комбинацията си желания - да приготвя баклава, да затворя домашен пастет, да ходя при едни приятели в Кулско, да завали най-накрая, да си купя микроскоп, да среша кучето. А, и волейбол ми се играе.
Имам няколко странни в комбинацията си желания - да приготвя баклава, да затворя домашен пастет, да ходя при едни приятели в Кулско, да завали най-накрая, да си купя микроскоп, да среша кучето. А, и волейбол ми се играе.
Безкрайни са часовете, в които чакаш любим човек да се обади, че е пристигнал жив и здрав. Тфю, аман. Докато звънне пустият телефон, ми се съкрати животецът с поне месец.
(Както я карам, сигурно не ми остава много)
След като си отдъхнах, вече мога да се тревожа по следващия въпрос. В петък чакам скъпи гости, а в джобчето ми дрънкат семки и бонбонки. Ако дотогава не "изскочи нещо", както казва мистър Микобър, ще се наложи да ги посрещам с принцеси с кайма. А то какво да изскочи - по-вероятно е някоя сврака да запокити на балкона ми откраднат портфейл пълен с пари, отколкото да получа хонорар. Е, поне алкохол има. Ша пийм водка с утеха.
(Както я карам, сигурно не ми остава много)
След като си отдъхнах, вече мога да се тревожа по следващия въпрос. В петък чакам скъпи гости, а в джобчето ми дрънкат семки и бонбонки. Ако дотогава не "изскочи нещо", както казва мистър Микобър, ще се наложи да ги посрещам с принцеси с кайма. А то какво да изскочи - по-вероятно е някоя сврака да запокити на балкона ми откраднат портфейл пълен с пари, отколкото да получа хонорар. Е, поне алкохол има. Ша пийм водка с утеха.
Гюллфий, ако на гостите не им харесват принцеси с кайма, хеле пък с водка, значи нищо не разбират!
И при мен се очертават подобни финансови изстъпления, добре, че няма да имам гости, че се опасявам, че ще ги посрещам само на принцеси (от плът и кръв) без кайма и остави другото, ами и без водка. Горките ми гости, които няма да ми гостуват всъщност
И при мен се очертават подобни финансови изстъпления, добре, че няма да имам гости, че се опасявам, че ще ги посрещам само на принцеси (от плът и кръв) без кайма и остави другото, ами и без водка. Горките ми гости, които няма да ми гостуват всъщност
Да споменавам ли колко са сладки приказките със съфорумки на чаша каквото и да е? Няма да споменавам.
Гюлфи, кажи им че според Марта Стюърт коктейлната храна е последния моден писък в посрещането на гости и нарежи сандвичите на малки хапки. Като не можеш да го докараш откъм количество, поне го докарай откъм реклама.
Гюлфи, кажи им че според Марта Стюърт коктейлната храна е последния моден писък в посрещането на гости и нарежи сандвичите на малки хапки. Като не можеш да го докараш откъм количество, поне го докарай откъм реклама.
А след ден като днешния ми идва не просто да си срежа вените, ами да се дематериализирам някакси до последния атом, без следа и остатък.
И това ще мине.... ми казва един мъдър приятел.
По-добре се напий. Утре ше те боли само главата. Тва с вените предполагам, че е по-болезнено.
п.п. Опитах се да ти пусна ЛС. Ъ... много съм зальохава.
Гюлфи, само здраве да е. За мен принц с кайма, моля. Арабски. С петролен кладенец.
А, така е Есте, Астрид хабер си няма за тази биография.
Според мен е била толкова отчаяна и тъжна (и според други биографи), защото за нея най-прекрасно е било детството й и тя цял живот се опитва да се върне там - в Льонеберя, на улица "Тряскаджийска".
Аз извадих късмет детството ми да не е толкова щастливо, та колкото повече раста, толкова по-хубаво и щастливо ми става, дай Боже така да продъжава.
П.П. То, моята глупост няма равна. Защо, питам, защо продължавам да обличам Малкия трол в красиви, чисти, блестящи бели дрешки, като още щом подаде носа си от кооперацията, вече се е проснал на тротоара, а бялата шапчица се е търкулила нейде, из кучешките аките и котешки съкровища.
Вчера го изпратих на градина кат' един същи ангел, на обяд го взех от там умерено мърляв, а след като посетихме и площадката, у дома влезе като зомби, което живее в контейнер в Малашевци. А бялата шапчица, ох, бялата шапчица!
П.П.П. Той, мъжът ми му я купи!
- Виж, вика, каква е готина.
Според мен е била толкова отчаяна и тъжна (и според други биографи), защото за нея най-прекрасно е било детството й и тя цял живот се опитва да се върне там - в Льонеберя, на улица "Тряскаджийска".
Аз извадих късмет детството ми да не е толкова щастливо, та колкото повече раста, толкова по-хубаво и щастливо ми става, дай Боже така да продъжава.
П.П. То, моята глупост няма равна. Защо, питам, защо продължавам да обличам Малкия трол в красиви, чисти, блестящи бели дрешки, като още щом подаде носа си от кооперацията, вече се е проснал на тротоара, а бялата шапчица се е търкулила нейде, из кучешките аките и котешки съкровища.
Вчера го изпратих на градина кат' един същи ангел, на обяд го взех от там умерено мърляв, а след като посетихме и площадката, у дома влезе като зомби, което живее в контейнер в Малашевци. А бялата шапчица, ох, бялата шапчица!
П.П.П. Той, мъжът ми му я купи!
- Виж, вика, каква е готина.
Понякога забравям колко ързо се изнизва времето. Докато се обърна и приятелката ми роди второ. Момиче е. Така се раедвам за нея! Имам нужда да ги гушна.
Преди малко повече от година и аз родих. Честно, липсва ми да съм бременна. Даже се замислям за трето за ужас на мъжа ми. Не че не иска, но го е страх, че пак ще излезе момче
Нещо съм се разнежила. Извинете...
Преди малко повече от година и аз родих. Честно, липсва ми да съм бременна. Даже се замислям за трето за ужас на мъжа ми. Не че не иска, но го е страх, че пак ще излезе момче
Нещо съм се разнежила. Извинете...
Що ли ви занимавам с шапчицата на трола? 
Извинете и пардоМ.
П.П. Джей, честито бебе! Иди на гости един-два пъти и ще ти мине. Ние така с мъжа ми се разнежваме при вида на бебе, но след като бяхме с племенниците-близначки-бебета, твърдо решихме - нивга веч. Невър мор!
Страшно са сладки, красавици те, че и кротички, абе - бебета от журнал, но като им видиш родителите с ей такива сенки под очите и пр. екстри...
Извинете и пардоМ.
П.П. Джей, честито бебе! Иди на гости един-два пъти и ще ти мине.
Ние така с мъжа ми се разнежваме при вида на бебе, но след като бяхме с племенниците-близначки-бебета, твърдо решихме - нивга веч. Невър мор!Страшно са сладки, красавици те, че и кротички, абе - бебета от журнал, но като им видиш родителите с ей такива сенки под очите и пр. екстри...
Препоръчани теми