Смятате ли се за добър родител?

  • 9 183
  • 204
  •   1
Отговори
# 150
  • Мнения: 794
asja- написала си, че добра мойка е тази, която е кърмила поне 8 месеца. Ми аз с нечовешни усилия откарах 20 дни. Лоша ли съм, че дето беше на АМ. Но пък лъскаш шишета и сирелизирах до 1г.
Водя я често в мола, защото и на двете ни е забавно.

Уфф, или не четете, или просто търсите повод да си почесвате клавиатурата!

За мен добрата майка е тази, която е кърмила с всички усилия поне 8 месеца, ако й е било възможно, без да се съобразява със собственото си удобство и спокойствие (аз успях само 5, но Бога ми, положих толкова усилия и дъвках и пих какви ли не гадости, за да кърмя по-дълго).

Къде прочетохте да съм писала, че не е добра майката, която не е успяла да кърми?! Писала съм, че самата аз кърмих няма и пет месеца, така се случи, детето не искаше да суче добре и кърмата ми намаля. А и от раждането по същите тези причини беше на смесено хранене - АМ и кърма, заради неефективното сучене и слабото наддаване. Това, което към писала, е, че добрата майка ще се постарае да кърми детето си, ще положи усилия! А това, че е имало причини да не може да кърми, е отделен въпрос.

# 151
  • Sunshine state
  • Мнения: 12 183
Кърменето отново разбуни духовете  Laughing  Whistling

# 152
  • Мнения: 361
Чета, чета. Не се пали толкова. Ни най- малко си търся повод за заяждане.

Просто и друг път съм го чувала, че кърменето е най- най- най висшата форма да си майка. Пък какви съм ги виждала.
Аз съм ревала от болка и съм кърмила и то капки имаше, колкото и малко да беше. Пък да не говоря как съм се изцеждала, колко щуротии правих. И накрай просто спрях. Мъчех себе си, мъчех и детето. С второто ще направя пак всичко възможно да се кърмим. Но не смятам, че ако и там не се получи ще съм лоша майка.


ако ти се справяш с това, което си писала ОК. Аз понякога, колкото и да се старая, не мога да съм на 100 % всеотдайна.
Да водим се по парсове, чист въздух. Ама както писа Andariel и happy mama, когато съм скапана по- добре вкъщи, че ми е малко по- сигурно.

Хайде с добри чуства да си останем, не се заяждам   bouquet

# 153
  • Мнения: 14 654
Правя това, което считам, че е най-добро за децата ми според личните ми убеждения и разбирания за родителство и, разбира се, за което имам възможност.
Вярвам, че различни начини на отглеждане и възпитание могат да дадат добри резутатати след време, така че и аз, и съфорумката, която би се потресла от методите ми и отношенията с децата, можем да се окажем еднакво добри майки.
Сигурна съм, че правя грешки, така както моите родители са правили, но също така съм сигурна, че са направили най-доброто според тях и никога не бих им поискала сметка, какво остава да ги обвинявам за свои неудовлетворености и нарочно да се опитвам да ги засегна. Чувала съм възрастен човек да крещи на майка си "заради вас съм такава, вие сте виновни" и по-печална гледка не мога да си представя.
Тези дребни нещица от типа на колко време е било кърмено детето и по колко часа на ден е била разходката му са толкова маловажна част от живота и нямат никакво отношение към възпитанието и оформянето на човешкия характер, че не знам защо се споменават въобще. Може би от някоя майка, чието ежедневие е само това и детето й е твърде малко още, а и най-вероятно едно на брой.

# 154
  • Мнения: 102
Старая се доколкото ми е възможно, но не се считам за перфектен родител.С второто се смятам за малко по-добра, тъй като все пак имам известен натрупан опит при отглеждането на първото дете и съответно се учех от грешките, които съм допускала.
Като добър родител, оценявам майката на съпруга ми, на база на резултатите днес, на фона на това, което той представлява, като човек, начина по- който се справя с живота, с работата си и т.н.
Така че, един ден мен ще ме оценяват хора, които имат пряка връзка с децата ми.

# 155
  • Мнения: 7 947
А твоята майка?

# 156
  • Мнения: 361

в тази връзка, понякога ме е яд на майка ми. Първо дете съм, винаги съм била сдържана, кротка, тиха. Хиляда удара понесох. Можеше да ме направи по нагла и инатлива.
Ама как да стане, като и нея са я възпитавали така. Сега пък аз уча детето си да държи на своето стига да го иска силно. И не ме дрязни като се тръшка за нещо.

# 157
  • Мнения: 627
Можеше да ме направи по нагла и инатлива.
Сигурна ли си, че е можела? Аз не съм.
Някои хора просто не могат да бъдат нагли и инатливи, колкото и да им се иска, на тях самите или на майките им...

Снощи на батутите виждам как един дребосък удря голямата ми дъщеря с юмрук в лицето. Една секунда се поколебах с надеждата, че тя ще се справи - два пъти по-голяма е от него. Обаче не-вместо да го перне през лицето и да го избута от себе си, тя го питала "защо ме удряш". В това време вече бях стигнала до нея и когато дребното посегна да я удари отново, така викнах, че той застина на мига, а майка му се появи отнякъде.
Питам я после - защо, детето ми, защо не се защитаваш. Той можеше да ти удари окото, да ти счупи носа, защо не го избута...
Това е, не мога да я променя. Мога само да я защитавам.

Последна редакция: вт, 16 авг 2011, 12:38 от temida

# 158
  • Мнения: 7 947
Тя знае, че отговора е не. НО й се иска да бъде. И аз толкова много неща откривам като минуси у себе си и половината отдавам на възпитанието и средата.

# 159
  • Мнения: 627
Мен ме боли много...Не мога да съм все до нея. Животът е пред нея...

# 160
  • Мнения: 794
И аз имам същия проблем със сина ми, който е на 2 г. и 4 м. Той е доста високо и силно, едро дете. Спокойно може да се опъне на 3-3 и половина годишно дете. Но просто не обича да удря и бута и не мога да го науча да се защитава. Когато му посегнат, не отвръща никога. ИНаче не е кротък, много е енергичен и силен, но не насочва силата и енергията си срещу агресора срещу него. И макар че съм горда с това, че детето ми не е агресивно, понякога много ме е яд, когато го удрят безпричинно и той не отвръща.

# 161
  • София
  • Мнения: 38 916
Гола вода съм!
Особено напоследък.
Яко се изнервям, не слушам голямата, крещя и с повод и без повод.

# 162
  • София
  • Мнения: 6 477
asja, да ти кажа детето ти като навлезе в пубертета и дойдат истинските проблеми хич няма да го интересува точно колко си го кърмила и на какви детски площадки си го водила или не.. Peace Peace Peace....За мен добрият родител се проявява точно в тази изключително важна фаза от човешкия живот - съзряването...(понеже вече яко ни е втълпено как и какво траябва или не трябва да се прави с бебетата и малките деца и споровете обикновено се разгарят зловещо...но истината е, че май на децата не им пука особено за нашите спорове Wink Wink Wink).И знам, че колкото и да се опитва да бъда добра майка, да комуникирам с дъщеря ми, да се забавляваме заедно и изобщо да съм близо до нея емоционално и физически ще дойде ден, в който ще каже, че съм лоша...Просто такъв е живота.....

# 163
  • Варна
  • Мнения: 6 889
Попадайки на темата първото което ми мина през ума е - егати, никога не съм се съмнявала в себе си, този въпрос не ми е стоял на дневен ред. Rolling Eyes
Преди малко по скайпа моя син ми пуснал това
*****
в Преди раждането си дете попитало Бог: -Не знам защо ще се появя на този свят? какво трябва да правя? Бог казал: -Ще ти подаря ангел,който винаги ще е с теб.Той всичко ще ти обясни! -Но как ще го разбирам,аз не знам езика на ангелите? -Той ще те научи на своя език и ще те пази! -А как е името му? -Не е важно как се казва,ти ще го наричаш МАМО:)
*****

Добра, лоша, една съм.
Morgana, има такива дни. Но след това идва и ' беше права!' и ' добре, че ме накара да направя едикакво си....' . Когато сме се справили.

# 164
  • Мнения: 3 621
Надявам се след време сина ми да казва, че има добри родители. Защото независимо от това за какви родители се смятаме ние, само децата ни могат да кажат дали сме добри или лоши.

Общи условия

Активация на акаунт