Мечовица,това ,което си написала,ако го чуя от моите деца -
ще бъда щастлива майка !
Много,ама много ми се иска !!!!
ще бъда щастлива майка !
Много,ама много ми се иска !!!!
- Публикувана: 4 авг. 2011, 13:33 ч.
- Последно мнение: 25 авг. 2011, 18:14 ч.
Смятате ли се за добър родител?
Благодарна съм й, че не ме е спирала, когато съм се "засилвала срещу стената и съм си чупила главата", защото всяка грешка ме е научила как да се държа, как да се развивам сама, как да различавам правилното от грешното и най-важното-мама винаги е права 
Темида, 
! И аз не смятам оставянето всеки път детето да си бие главата в стената. До известна степен, дори съзнавайки че правят глупост, много хора имат някакво очакване най-близките им да ги спрат, пък било то и против волята им. Не бих рискувала да играя роля само на бършеща сълзи след някой откровено тъп и опасен сблъсък със стената.
! И аз не смятам оставянето всеки път детето да си бие главата в стената. До известна степен, дори съзнавайки че правят глупост, много хора имат някакво очакване най-близките им да ги спрат, пък било то и против волята им. Не бих рискувала да играя роля само на бършеща сълзи след някой откровено тъп и опасен сблъсък със стената. Човек осъзнава дали е бил добър родител или не, когато детето му порасне до толкова, че да се нарича човек.
В случая искам да кажа нещо като дъщеря, за да ме разберат всички (майки)
Майка ми ме е кърмила 3 месеца. После е пропушила, а аз съм отказала кърмата й. Никога не бих я намразила за това, нито бих казала, че е лош родител. За мен в пъти по-важно е, че винаги е била до мен като приятелка. Винаги ме е подкрепяла, дори и да бъркам. Защото една майка не може да помогне на детето си на 100% да не прави грешки. Благодарна съм й, че не ме е спирала, когато съм се "засилвала срещу стената и съм си чупила главата", защото всяка грешка ме е научила как да се държа, как да се развивам сама, как да различавам правилното от грешното и най-важното-мама винаги е права За мен майка ми е най-добрия на родител на света. Благодарна съм й, за това че ме е направила човек, че ме е научила как да бъда родител много преди да стана такъв, да бъда отговорна и да мисля, преди да действам. Да уважавам родителите си, приятелите си, мъжа ми и децата си. Защото уважението е много важно. Не може да изискваме децата ни по дефолт да ни уважават, когато не им отвърщаме със същото...
Така че кърменето не те прави добър родител. Да-важно е, но много майки нямат възможност да кърмят децата си, много майки правят грешки, но се учат от тях. Това е много по-важно от 3-5-8 месеца кърмене, защото ако си останеш само с това като най-голяма гордост...е жалко...
В случая искам да кажа нещо като дъщеря, за да ме разберат всички (майки)
Майка ми ме е кърмила 3 месеца. После е пропушила, а аз съм отказала кърмата й. Никога не бих я намразила за това, нито бих казала, че е лош родител. За мен в пъти по-важно е, че винаги е била до мен като приятелка. Винаги ме е подкрепяла, дори и да бъркам. Защото една майка не може да помогне на детето си на 100% да не прави грешки. Благодарна съм й, че не ме е спирала, когато съм се "засилвала срещу стената и съм си чупила главата", защото всяка грешка ме е научила как да се държа, как да се развивам сама, как да различавам правилното от грешното и най-важното-мама винаги е права
За мен майка ми е най-добрия на родител на света. Благодарна съм й, за това че ме е направила човек, че ме е научила как да бъда родител много преди да стана такъв, да бъда отговорна и да мисля, преди да действам. Да уважавам родителите си, приятелите си, мъжа ми и децата си. Защото уважението е много важно. Не може да изискваме децата ни по дефолт да ни уважават, когато не им отвърщаме със същото...Така че кърменето не те прави добър родител. Да-важно е, но много майки нямат възможност да кърмят децата си, много майки правят грешки, но се учат от тях. Това е много по-важно от 3-5-8 месеца кърмене, защото ако си останеш само с това като най-голяма гордост...е жалко...
Абсолютно споделям това!
И аз не съм си кърмила детето- нито то е искало, нито аз съм имала толкова кърма.Пропуших си и т.н.Смятам, че правя всичко за детето си и съм добра майка,която някой ден ще бъде възнаградена.Въпреки всичко, когато принцесата стане "човек" ще разбера каква майка съм била всъщност!
Непоносимо отвратителна ми е мисълта, някой да ми смуче гърдите с цел да се нахрани. Гадно ми е и да гледам такива картини. Да, аз съм против кърменето. И само защото не искам да храня от себе си, а от шише, значи съм лоша майка. По-умерено трябва да е изхвърлянето с това кърмене. Който иска да кърми-моля! Аз обаче защо да съм лоша майка? Само защото не одобрявам това, да съм крава и защото нямам претенции да отгледам юнак, който съм кърмила до 25 години?
Благодарна съм й, че не ме е спирала, когато съм се "засилвала срещу стената и съм си чупила главата", защото всяка грешка ме е научила как да се държа, как да се развивам сама, как да различавам правилното от грешното и най-важното-мама винаги е права
О, така е. Когато е трябвало, наистина съм била възпирана.
По-скоро говоря за чупенето на глава в допостими граници.
Например, преди мнооооооого време бях залитнала по един човек, който най-вероятно щеше да ми разбие целия живот. Тогава майка ми се намеси и съм й благодарна сега, макар тогава да си мислех, че тя е тази, дето ми разбива живота...ама ей на-дете съм била, сега съм голям човек и осъзнавам колко е била права.
По-скоро ме е оставяла да си "троша тиквата" с неща като пробване на различни неща. Пробвала съм трева-никога след това не съм я употребявала, пробвала съм и друг вид наркотик (признавам си)-не съм повторила, няма алкохол, който да не съм опитала-сега пия само биричка, но никога не съм изпадала в състояния на безпаметно пиянство, придружено с безброй глупости. На любовния фронт също ме е оставяла да се опаря, за да се науча...никога не ми е казвала-няма да излизаш с този, или онзи, защото не ми е симпатичен. Давала си е мнението и ме е оставяла сама да реша дали да я послушам, или не. Както казах-за едно нещо ме е възпряла и както винаги е била права.
Човек трябва да опита, за да разбере.
Явно майка ми винаги ми е имала доверие и е знаела, че има граници, които не бих прескочила, за това и не ми е налагала контрол нон стоп.
Надявам се, да съм била ясна по повод "оставяне да си счупя сама главата"
красива Белла, искрено ти желая някой ден да чувеш тези думи :
Непоносимо отвратителна ми е мисълта, някой да ми смуче гърдите с цел да се нахрани.
Оффф... аз си мислех, че само аз съм така и нещо не съм наред. То пак е възможно де...
Иначе съм се запознала с всички ползи на кърменето, приемам ги, не ги отричам, браво на жените дето го правят, това е най добре за децата, разбирам. Мойто нЕмало късмет, обаче.
Общо с това, добра майка ли е някой, или не - не намирам.
Мечовица, не може да се отрече, че майка ти е смела жена. Половината от нещата, които ти е позволила, аз не бих могла. Наркотиците например. Според мен си късметлийка, че не си се "закачила", този път е много стръмен, можеш да пропаднеш още с първото подхлъзване.
Най-големия ми страх е това, че моето несъгласие не знам колко ще тежи през пубертета. Защото аз не съм искала разрешение, за да пропуша цигари...
Най-големия ми страх е това, че моето несъгласие не знам колко ще тежи през пубертета. Защото аз не съм искала разрешение, за да пропуша цигари...
Мечовица, не може да се отрече, че майка ти е смела жена. Половината от нещата, които ти е позволила, аз не бих могла. Наркотиците например. Според мен си късметлийка, че не си се "закачила", този път е много стръмен, можеш да пропаднеш още с първото подхлъзване.
Най-големия ми страх е това, че моето несъгласие не знам колко ще тежи през пубертета. Защото аз не съм искала разрешение, за да пропуша цигари...
Най-големия ми страх е това, че моето несъгласие не знам колко ще тежи през пубертета. Защото аз не съм искала разрешение, за да пропуша цигари...
Ами то и аз не съм искала разрешение.
Знаеш ли, винаги съм си мислела, че точно липсата на категорични забрани, заплахи и ултиматуми е причината да не се подхлъзна...
Казвала съм на майка ми "мамо, преди време изпуших една цигара марихуана-не ми хареса".
Отговора й беше "не одобрявам, че си употребила марихуана в никакъв случай, но се радвам, че не ти е харесало и искрено се надявам никога да не ти хареса"...
Сега под други наркотици не разбирай кокаин, хероин LSD,или екстази. Единствено веднъж амфети, и то не за да се надрусам, а за да издържа научилище, след адски дълга работна смяна... Казах на майка ми, тя ми каза "определено не се гордея с постъпката ти, следващия път изпий един ред бул, или по-добре не отивай на училище, ще ти напиша бележка"...
Самата идея, че майка ми се е чувствала огорчена, наранена, обидена от дадена моя постъпка ме е карала да не я повтарям. Това чувство за едно дете е много по-силно въздействащо от думите "няма да правиш еди какво си, защото аз ти казвам. Майка съм ти и ти си длъжна/длъжен да ме слушаш"....виждала съм какво се случва след такива думи и не ми харесва определено.
Wilma, душа-аз лично не смятам, че винаги съм права. Обобщението беше насочено към моята майка, че винаги се е оказвала права
Меченце, ама и ти добре си правела като си и казвала (дори и при свършен факт).Аз к'вот си бях диване- да ме убиеш на признавам!Поне се радвам за това, че майка много ми е говорила за наркотици, проститутки, алкохолици/чки и с това много ми е помагала да не се "подхлъзна" някъде.
Мечо, това е съвсем друго. С предишния пост ме въведе в заблуждение. 
Тя въобще не ти е "позволила" да си трошиш тиквата, ами просто е реагирала по-меко на твоите експерименти. И е намерила адекватния начин да те убеди, че не трябва да ги продължаваш.
Тя въобще не ти е "позволила" да си трошиш тиквата, ами просто е реагирала по-меко на твоите експерименти. И е намерила адекватния начин да те убеди, че не трябва да ги продължаваш. Да, но без да намила.
Оставила ме е да се фрасна, да видя какво е и да преценя сама за себе си..
Абе майките са чудни манипулатори, стига да набарат правилния подход към децата си...
А и както казах-говорим за допустими граници.
Примерно за оценки-е, никога не ми е бучала за двойки. Не, че съм ги изкравала нон стоп, но не ми е крещяла-обикновенно ме е питала на какво се дължи факта, че имам двойка по даден предмет-на това, че не съм учила, че не разбирам материята, че не си давам зор? Когато съм имала нужда да помага-била е винаги до мен. Имам предвид в случая с ученето-помогна ми много да започна да разбирам от математика (няма да споменавам с колко точно двойчици се бях обзавела) че да си завърша годината с много добра оценка.
Всъщост, сега докато обяснявам се замислям, че в действителност "чупене на глава" не е правилния израз, защото май не съм се трошила сериозно. Изключвам пушенето (порок си ми е, какво да направя)
Просто, безкрайно много обичам мама и съм я оценила като наистина чудесна майка. Още повече, че през по-голямата част от живота ми, тя ми е била и мама и татко...
До ден днешен тя ми е най-близката приятелка и надали има нещо, което не бих могла да споделя с нея (което не означава, че й споделям абсолютно всяко нещо)
Това е важно за мен ;