Публикувана: 4 авг. 2011, 13:33 ч.
Последно мнение: 25 авг. 2011, 18:14 ч.

Смятате ли се за добър родител?

9 849
204
1

1
...
4
5
6
...
14
Всички

# 60 5 авг. 2011, 15:15 ч.

Има много детски смях.
Мнения: 3 144

Единствено времето ще покаже.
Притеснявах се какъв родител ще съм по време на първата ми бременност.
Сега вече е късно да го мисля. Старая се да съм добър такъв, но дали успявам още е рано да се каже.

# 61 5 авг. 2011, 15:23 ч.

София
Мнения: 62 595

Цитат на: Люляковa в пт, 05 авг 2011, 15:12

Цитат на: Естел в чт, 04 авг 2011, 14:36

Бъдете приятели на децата си!

Бъдете им родители! Те ще си намерят приятели!

Точно! Ние сме им родители и като такива ги учим, напъпстваме, дори наказваме, защитаваме и обичаме независимо от обстоятелствата и постъпките на децата си.
Приятелството изисква равенство, а родителството е йерархично - родителят има властта и отговорността да се грижи и отговаря за детето.

# 62 5 авг. 2011, 15:26 ч.

Мнения: 7 947

Andariel - няма нищо лошо в това от време на време да слизаш малко от пиедестала Wink

Съчетанието на авторитет и приятелство прави чудеса...

# 63 5 авг. 2011, 15:33 ч.

София
Мнения: 62 595

Няма как да е родителстване и приятелство, защото има конфликт на интереси. Пък и обърква децата - не знаят дали сега си му приятел или си му родител.
Аз може да съм много близка с децата си, да си говорим за много неща, да играем заедно, дори да правим глупости, но си знаем, че аз съм родителят и аз нося отговорност за това, което казвам и правя, включително дали да разреша или да забраня едно действие.

# 64 5 авг. 2011, 15:59 ч.

Мнения: 2 161

Андариел, но ти говориш точно за приятелство :

Цитат

Аз може да съм много близка с децата си, да си говорим за много неща, да играем заедно, дори да правим глупости, но си знаем, че аз съм родителят и аз нося отговорност за това, което казвам и правя, включително дали да разреша или да забраня едно действие.

# 65 5 авг. 2011, 16:24 ч.

Варна
Мнения: 958

Само знам, че намеренията ми са прекрасни.

Цитат на: Не тази вечер, Жозефина!!! в пт, 05 авг 2011, 08:13

И....нито ходех по екскурзии с моите съученици, нито много-много по събирания, отлична ученичка, и т.н.

Е, при мен бе обратното - свободно дете, разчитаха на моите преценки. Не преминах никога границите, вярно е, но не ме насочиха и към някой връх (друг е въпросът дали е трябвало Mr. Green

).
Накратко - споделих наскоро на родителите си, че нямаше да е лошо да ме бяха понатиснали повечко над определени учебници и речниците (особено!), да ме бяха записали в някой хор (примерно, де). Отговориха ми, че такива им били принципите. Тарикати! Grinning

И вярно - като цербери следяха какви книги чета, какви разговори водя, какви въпроси задавам, но не и какви оценки имам, мога ли да пея, не мога ли. Моите разбирания са други - поне 2 езика до 18 години, който може да пее добре - ще пее, грехота е да не пее. Туй за пеенето е само пример, разбира се.
Дали съм по-права?

# 66 5 авг. 2011, 16:26 ч.

Мнения: 7 947

Цитат на: Andariel в пт, 05 авг 2011, 15:33

Ооо, има как Laughing

# 67 5 авг. 2011, 16:36 ч.

София
Мнения: 62 595

В приятелството всеки е свободен да го прекъсне в момента, в който не го удовлетворява; единият не е с повече власт от другия в двойката приятели; приятелите са независими един от друг. При родителството родителят винаги има последната дума, което изключва най-важното условие за приятелство - равенство на всеки от приятелите. Детето не е независимо от родителя, дори обратното.

# 68 5 авг. 2011, 16:41 ч.

Мнения: 7 947

Ако изхождаш винаги от подобни философски определения...не знам какво да ти кажа. Освен да вземеш да прочетеш за типовете родителски модели. Там ясно е обяснено.

# 69 5 авг. 2011, 16:46 ч.

София
Мнения: 62 595

аз казах това, което мисля, дори се аргументирах с определение, което е колкото философско, толкова и психологическо. Вярно, не съм го цитирала, но сега не ми се рови да го търся из книгите! За мен то е изчерпателно, защото съвсем логично се навързват нещата.
А ти как би аргументирала своето виждане за това що е то родителство и прияттелство между дете и родиттел? Като как изглежда всяко от тях и по какво да ги различи едно дете? Peace

# 70 5 авг. 2011, 16:50 ч.

Мнения: 7 947

Отговора се съдържа в твоя пост:

Цитат на: Andariel в пт, 05 авг 2011, 15:33

Да разбираш, не да налагаш. Да обясняваш, не да принуждаваш. И т.н. Wink

Гледала ли си за момичетата Гилмор? Laughing

# 71 5 авг. 2011, 16:57 ч.

София
Мнения: 62 595

Интересно, а какво е властта? ти на своите подчиинени само обясняваш и разбираш ли? Почти същото е с родителската власт - тя е ефективна и детето е зависимо от родителя. в този смисъл той може да изисква, налага и принуждава, използвайки някакви мерки за поощрение или наказание. Когато детето ти започне да хвърля храна по земята, например, ти какво правиш? Вероятно първо разбирраш, после обясняваш, на третия път използваш принудителни мерки - повишаваш тон авторитетно или прилагаш наказание, като последните две са чиста проява на родителска власт. Няма как да упражняваш власт и да си приятел с този, който е обект на тази власт. Нищо ново под слънцето! Властта сама по себе си е такава, независимо дали е родителска или началническа.

# 72 5 авг. 2011, 17:02 ч.

Мнения: 7 947

Властта не винаги е деспотизъм. Също както родителството не изисква подчинение и авторитарност винаги. Аз затова казах и назад - че съчетанието на двете - за мен е най-правилно. Но всеки си знае кое най-много му пасва на вижданията.

Веджън в парка ми се доплака - малко момченце с баща си - то тича, тича, а в момента - в който баща му плесне с ръце и свирне - като по команда сменя посоката и се връща при него Tired