Случи ми се нещо странно VII

 

  Така е ,
 ще разкажа нещо кето съм споделяла в алтернативния подфорум "Ах прекрасно създание" май бе темта   Там се споделят "страностите" на децата ни  

Алек като бе на около 3 год., по това време  бе почнал с по-разбираемите опити за рисуване   няколко пъти е рисувал неща като скици т.е. гледани отгоре апартамента ни м/ублокови пространства , градинки ,сгради всичко но все едно го гледаш отгоре    Трудно ми е да си го обясня   дори и сега понякога рисува по този начин   Всъщност сега като е малко по-голям си го обяснявам (виждал е вече  карти , скици и т.н.) но за тогава ми е сранно 

Подсети ме и мен за същото.
След като почина дядо ми, баба ми започна да казва, че всяка сутрин чува как някой се опитва да отключи външната врата. Мислех, че си въобразява и не й обръщах внимание. Докато не се преместих за известно време при нея. Първият път мислех, че майка ми идва (понякога преди работа се отбиваше)- доста време дрънчаха тия ключове, ключалката щракаше, а аз се чудех какво толкова прави тая жена, че не влиза. Е, да ама въобще и не влезе. Обадих се на майка ми- не е идвала изобщо! Тогава чак се сетих какво казва баба ми. И това се повтаряше почти всяка сутрин. Аз само като чуех издрънчаването, скачах да погледна през шпионката, но нямаше никой. Това продължи около 3-4 седмици и спря. Така и не разбрах на какво се дължеше този звук, но знам, че беше съвсем реален- чуваше се ясно и отчетливо.

Точно от тази тема разбрах, че в мига м/у живота и смъртта човек се появява на места, на които е бил. А до 40-тия ден броди из земята.
Племенницата беше чула тропотот по дъските на дюшемето в стаята. Все едно някой чука по пода.
Аз се припознах в майка й в коренно-различно на вид момиче, в момнта, когато е станала катастрофата. За секунди все едно беше тя.
Зълва ми беше правила преди години катастрофа. беше обръщала колата на капак. Когато ми разказваше за тази катастрофа ми каза "Първата ми мисъл беше да се обадя на децата. Нали казват, че човек като умре не знае дали е жив или мъртъв". След последната-черна катастрофа ровиха по колата да намерят телефона й. Намериха го чак като я изпратихме. На третия ден. Разглобен под седалката. А са го търсили в период на три дни щателно...
Денят след като я изпратихме някой през ноща все едно в съня ми ме събуди да ми каже, че детето е с температура.
Същата нощ мъжа ми е бил събуден в съня си от сестра си, да заключи вратата. Ключове не е намерил. Открил ги е сутринта... Паднали между матрака и дъската на спалнята. А е бил вдигал матрака.
Има нещо, което или искам да вярвам, или е истина.  Смъртта не е край.

Когато почнех да говоря за нейната катастрофа, все ставаше нещо. Детето ще падне изведнъж, все едно някой го бута... Една вечер ми се искаше да споделя тези неща тук... Почна някакво пукане в стаята ... може и да си въобразявам, но пукането беше отчетно. Играчките на детето са там и може те нещо да са се разместили. Макар, че няма от какво.

Може и да са верни тези неща, но странно защо се случват само на тези, които ги вярват, или които ги е страх от тях. Аз колко пъти съм търсила знак, тропане, явяване, нещичко, каквото и да е от бабите ми или леля- нищо. Всичко си е съвсем естествено и с земен произход, нищо извън границите на реалното не виждам. Вече съм писала, че вярвам, че хората ги виждат, но съм убедена, че са само в тяхната глава.

Три поредни вечери се оглеждам по терасите, при всяка променяща се светлина скачам да зяпам през прозореца- е, няма, никакви дяволи и Мотмани не ми се явяват. Искам пък и аз да видяя.

Аз не вярвах, не съм се замисляла. като дете се смеех на онази история на таксиметровия шофьор, който пил кафе с някакви хора, починали преди години. Като им отворили жилището намерили чашите от кафе дори.
Няма да крия, че от месеци не се чувах с роднините на детето ми. Слязах от колата на паркинга и в далечината гледам зълва ми. Като се обърнах за миг, видях, че това е друга позната от блока. Двете прилика нямат. Коментара ми беше "Я, пък Х от къде се е сетила да дойде." и забързах да не я изтърва, да не би да  не ме е видяла. 
Прибирам се около  18 часа от работа. А катастрофата й е станала след 17,55. Тогава последно е водила разговор от телефона.

Като стана въпрос за починали роднини и познати на мен ми се случиха няколко странни неща свързани с починали хора.
Първото беше когато бях на 14 и един мой познат Бог да го прости почина в катастрофа.На третия ден от смъртта му се събуждам и чувам неговия глас от хола да казва :Нелка къде си?Ай де,нали щяхме да ходим  до магазина?Водката свърши!"(а последния път,когато го видях жив беше на рождения ми ден и тогава,той каза абсолютно същата реплика).След като това се повтори няколко пъти аз станах и се запътих към вратата на хола,която беше затворена и малко преди да я отворя майка ми дойде от невиделица и ме хвана за ръката и попита какво правя.След като и обясних тя се стресна и каза да си лягам защото било "на лошо мъртвец да те вика,преди да са минали 40 дни"-така и не ми обясни защо,но и аз не питах.
Втората случка беше след няколко години,когато баба ми почина.Бяхме на село за погребението и стаята на майка ми беше точно над стаята,в която бяха положили баба ми за отдаването на последно сбогом преди погребението.Вечерта чувам баба ми зад вратата да казва:"утре стани и отвори долния шкаф в коридора,там в една бяла кърпа съм си оставила косите.Вземи ги за спомен от мен,но не идвай сега".На другия ден отидох и точно както ми беше казала там стоеше в единия ъгъл малък вързоп от бяла копринена кърпа,а в него плитките на баба ми,бях ги виждала само 1 път,когато се преобличах с нейната носия и ми ги даде да ги сложа,не знаех къде ги беше прибрала след  това,а и не съм питала.
И третия случай беше преди 3 години,когато дядо ми почина.Вечерта сънувах,че дядо иска да тръгне някъде и аз му казах,че ще го закарам,той не пожела и видях баба да тръгва с дядо някъде и да ми казват чао.На другия ден посред лекции майка ми звънна да ми каже,че дядо е приет в спешното отделение и да ида при него.Той почина след час.
Другото,което ми се случи,но не знам дали има връзка беше,когато братовчед ми се удави.Вечерта преди да ми каже майка,какво е станало аз го сънувах или по-точно преживях пак една случка с него,когато бяхме на пречиствателната станция на един язовир-видях ясно водата и видях и него,но не съм сигурна дали има общо.

Вчера бях на село и научих странна случка.

Вероятно сте чували за старите български вярвания за някакви духове наричани орисници,които се явявали при семейства с деца току-що родени ,за да орисат съдбата им: За кой ще се ожени,кога ще умре.

Та една баба от село разказа,че когато се родила едната и внучка /или дъщеря/ са пропуснали да спазят обичая да се поставя питка за орисниците.
В ноща ,когато е трябвало да дойдат,тя леко  задремала усеща нещо тежко и върху нея и се буди.Над себе си вижда нещо като призрак,който и казва "Защо не оставихте пита!!"

При раждането на другата и дъщеря,тя оставила питка,но и се прияло и си скубнала от нея.
Същата нощ будна чула някакви същества да казват "Защо яде от питата,тя беше за нас,защо!"
При друго раждане пак си скубнала и направила това деяние и случката се повторила.
Разказа,че е имало още някакво бебе /н.з обаче внучка ли и е или дъщеря/ и този път не направила нищо ,съвсем нормална пита оставила и не чувала никакви звуци.

Интересното тук е,че може би всичко,което ни се случва /например краят ни/ е предопределено.
"Ако ти е писано да се удавиш,няма да се обесиш",както казват хората.От смъртта никой не може да избяга,колкото и да се пази. Например ако ти е определено да се удавиш,може и вода да не видиш през животът си,но бог ще направи така,че и във паница вода да се удавиш.

не вярвам, че мъртвите ни могат да се върнат за да ни предупредят за нещо важно, ако беше толкова лесно щяха да идват и просто така.
не ме  е страх от мъртвите, те не могат да ме наранят, за разлика от живите.

няколко пъти вече виждам починали хора. махаме си с ръка, усмихват се и се разминаваме. в повечето случаи се сещам, че не са сред живите след това. в един от случаите се обърнах след "човека" за да се уверя че не греша. нямаше го.

не ми казват нищо важно; не са роднини и с едно изключение даже не са близки. няма причина да се явяват на мен. не ме плашат.

Китайският манджа-бог ли?

На мен не ми се е случвало нищо паранормално, но странно и с много съвпадения мога да кажа. Историята е много дълга , но в общи линии ще опитам да разкажа.. Преди години отивайки на почивка с много малко пари, но от срам да не се изложа, защото бях с колежки които познавах от скоро, 4 пъти през почивката ми се случи да се сдобия с доста големи суми. Още преди заминаването , пазарувайки от кварталния магазин с идеята да спестя, продавачката не само ,че ми върна моите пари , но и рестото от 50хил., такива бяха парите тогава. Някъде към 46 хил., плюс моите десет, пък и нещата които взех. Не знам дали ще ми повярвате но се усетих чак във влака. После собственичката на бунгалата в които отседнахме се обърка и ни взе за 3 човека вместо 4, приятелките ми тогава бяха много щастливи, аз пак от срам не им казах за случката в магазина, чувствах се гузна. Тогава ми казаха, че съм луда да й кажа, мен ме беше страх да не се усети, а пък тя замина още същия ден някъде и през почивката беше само някаква жена която чистеше. По тоя случай решихме да се почерпим хубаво в ресторант с парите , които излязоха, естествено весели с насторение, обаче сервитьорката туткава до безкрайност, развали ни вечерта, но..... пак висяхме за сметката половин час , но си струваше , донесе ни само първата - няколко салатки и ракийки, а бяхме поръчали поне 4 пъти и доста повече и скъпи неща. Е там не се почувствах гузна. Та тогава им разказах и за магазина, решиха, че някакъв луд късмет ме гони, казах им и ,че съм тръгнала без пари едва ли не, те ми се разсърдиха, че не съм им казала, та ми дадоха , да си имам, за да съм спокойна Накрая се върнах с повече отколкото бях тръгнала.

Обаче, едно време се спрягаше някаква случка, че Един ходил на врачка и тя му казала, че еди кога си ще умре от камион, и той се пазел като Дявол от тамян, не излизал, не минавал покрай шосета, автомобили и так дале, ама му се наложило все пак да иде донякъде и както си вървял пазейки се от опасности взело, че му паднало на главата детско камионче от най високия етаж на един блок и го...убило...Та, ако приемем това за истина, може и МАЛИЖИ да е прав!

То това си едва ли не градска легенда ,аз от дето го знам.

Това съм го чувала и аз.

По този повод се сетих, че имаше време, когато бях много зле финансово. Но въпреки това винаги съм давала на просещи по улицата, от хапката си отделям да храня животни и такива подобни- просто съм си такава. И колкото и да съм реалист и скептик, по незнайни божии пътища това ми се е връщало. Забелязала съм го неведнъж. Точно, когато си мисля, че няма да изкарам месеца и все се случва така, че получавам пари по различни начини. Никога не съм закъсвала до край,все избутвах някак си. Но и никога не съм била свидлива, мога последните си пари да дам на някой, който има по-голяма нужда от мен.
Не че е толквоа странно, просто се сетих как понякога нещата се нареждат, въпреки притесненията ти.