Според мен Мотмен-а краде флашките.
- Публикувана: 5 авг. 2011, 19:10 ч.
- Последно мнение: 26 фев. 2012, 14:13 ч.
Случи ми се нещо странно VII
Хехе, сега е моментът да ви припомня моята история с изчезналия часовник, който намерих 2 години по-късно по средата на идеално празното си бюро 
Между впрочем у дома всички сме страшно добри в дисциплината "чупене на чаши". И други неща чупим, но чаши трошим на всеки няколко дни. Понякога и всеки ден. Та точно затова сме адски добри в дисциплината "почистване на стъкла". Наистина облизваме идеално и нищичко не остава. Но съм имала 2-3 изумителни случая, в които съм намирала масивни парчета стъкла на удивителни места - по средата на спалнята примерно. Или върху пространство, което току-що съм почистила, правя кръгом и виждам парче стъкло пред себе си. Или по средата на коридора, място което кръстосваме непрекъснато и изглежда така, сякаш тъкмо се е материализирало.
Между впрочем у дома всички сме страшно добри в дисциплината "чупене на чаши". И други неща чупим, но чаши трошим на всеки няколко дни. Понякога и всеки ден. Та точно затова сме адски добри в дисциплината "почистване на стъкла". Наистина облизваме идеално и нищичко не остава. Но съм имала 2-3 изумителни случая, в които съм намирала масивни парчета стъкла на удивителни места - по средата на спалнята примерно. Или върху пространство, което току-що съм почистила, правя кръгом и виждам парче стъкло пред себе си. Или по средата на коридора, място което кръстосваме непрекъснато и изглежда така, сякаш тъкмо се е материализирало.
Боже, колко много хора страдат от склероза.
Изчезващите предмети явно е доста срещано явление. Скоро търсих една обица в чантата си. Знаех къде съм я оставила,в едно несесерче и първо там я потърсих. После прерових цялата си чанта и на още няколко места, където може да съм я сложила. Е, няма я. Примирих се.Изгубила съм я. След около седмица я намерих във същото несесерче, което отварям всеки божи ден по няколко пъти, като предния път извадих всичко вътре и прерових за обицата. Някои неща сякаш наистина изчезват в един момент и се появяват, когато си поисках. Или просто аз съм се сбъркала.
Пък с тези черни сянки ще стана
. 
Понякога нещата, особено дребните се завират така, че не се виждат или напипват. затова си мислите, че ги е нямало.
Звъннах после точния номер и той телефона си звъни... От щателно преровената чанта. Това е малко ОФФ, ама... Да се посмеете малко. Звъннах после пак на другия номер, да се извиня на човека.
Четох за изчезващите предмети, но за появяващи се такива, които не са били на никой.... някой да каже нещо? Моя приятелка която живее в нова къща от 8 месеца твърди, че често намира неща, които не са нейни , съпруга й е в чужбина, родителите в друго село, и в тях почти никой не влиза. Нещата са странни , защото са непотребни - недоушит гоблен без схеми - не е шила такова нещо никога, чаша, с надпис на някакъв отбор, за който не е и чувала, дистанционно от компания ,която няма покритие в наше село и други такива..
Дистанционното са го забравили от кабелната компания. Чашата е била на някой от работниците, който отделно в миговете стоящ без задължение си е побродирвал...
Новопостроена къща ли е? Да не би при местенето да са пренесли от стария дом чужди неща?
Новопостроена къща ли е? Да не би при местенето да са пренесли от стария дом чужди неща?
Здравейте 
От няколко дни съм се зачела в темата (и предишните й части) и реших и аз да споделя моето странно изживяване. Не че е кой знае какво в сравнение с историите, които прочетох, но...
Малко пояснения първо - омъжена съм от много години, с две деца. Вярвам, че съпругът ми е "моята половинка", живеем си съвсем нормално. Преди да го срещна, в гимназията, бях влюбена в едно момче от класа, но той така и не разбра, че беше моята ученическа любов. Винаги съм имала усещането, че нещата между нас не биха потръгнали, дори и да беше разбрал и да беше изпитвал някакви чувства към мен. Сега се виждаме само по срещите на класа. И странното: преди няколко няколко месеца аз вършех някаква домакинска работа, съвсем машинално. Мисълта ми не беше съсредоточена върху нищо конкретно. Изведнъж си "спомням" как съм с въпросния съученик (вече мъж) на някаква поляна, той ме прегръща и ме върти, а аз се смея. И зная, че ми е съпруг
Беше си точно като истински спомен 
Само дето е невъзможен спомен 
Между другото - не го бях виждала скоро, за да си помисля, че срещата е породила нещо в подсъзнанието ми.
От няколко дни съм се зачела в темата (и предишните й части) и реших и аз да споделя моето странно изживяване. Не че е кой знае какво в сравнение с историите, които прочетох, но...
Малко пояснения първо - омъжена съм от много години, с две деца. Вярвам, че съпругът ми е "моята половинка", живеем си съвсем нормално. Преди да го срещна, в гимназията, бях влюбена в едно момче от класа, но той така и не разбра, че беше моята ученическа любов. Винаги съм имала усещането, че нещата между нас не биха потръгнали, дори и да беше разбрал и да беше изпитвал някакви чувства към мен. Сега се виждаме само по срещите на класа. И странното: преди няколко няколко месеца аз вършех някаква домакинска работа, съвсем машинално. Мисълта ми не беше съсредоточена върху нищо конкретно. Изведнъж си "спомням" как съм с въпросния съученик (вече мъж) на някаква поляна, той ме прегръща и ме върти, а аз се смея. И зная, че ми е съпруг
Беше си точно като истински спомен Само дето е невъзможен спомен Между другото - не го бях виждала скоро, за да си помисля, че срещата е породила нещо в подсъзнанието ми. 
За падналия пепелник, за който се писа по-горе, имам обяснение, ако е Дуралекс. Това нещо просто се пръска на парчета самО при определени шумове и вибрации.
Аз веднъж така се събудих от шум като от експлозия в кухнята. Имаше 4-5 дуралексови купи, които просто се бяха пръснали на миниатюрни стъкълца вътре в шкафа!
А веднъж ми се пръсна купичката с фъстъци, както сладко си ги ядях. Мрън.
А днес открих портмонето на 8-годишния ми син в шкафа с чорапите на 3-годишния, при положение, че ми заяви, че вчера го е извадил на чина и след междучасието не го е открил. Бях му казала да провери днес по пода и под чина в класната стая. Вчера му прерових иначе чантата основно, а намирането в шкафа беше преди да се върне днес (единственото разумно обяснение е да се е объркал, че го е вадил вчера на чина)
Аз веднъж така се събудих от шум като от експлозия в кухнята. Имаше 4-5 дуралексови купи, които просто се бяха пръснали на миниатюрни стъкълца вътре в шкафа!
А веднъж ми се пръсна купичката с фъстъци, както сладко си ги ядях. Мрън.
А днес открих портмонето на 8-годишния ми син в шкафа с чорапите на 3-годишния, при положение, че ми заяви, че вчера го е извадил на чина и след междучасието не го е открил. Бях му казала да провери днес по пода и под чина в класната стая. Вчера му прерових иначе чантата основно, а намирането в шкафа беше преди да се върне днес (единственото разумно обяснение е да се е объркал, че го е вадил вчера на чина
)
Преди 3-4 години терасата ни беше след основен ремонт,сменена пвц дограма. И един ден с майка ми излизаме.Прибираме се и ууужас стъклото пукнато на терасата.Все едно се е нацелил някой перфектно в десятката и с камък го е строшил Обадихме се на фирмата за дограма,дойдоха взеха размер.Смениха го веднага .На следващия ден пак излизаме,прибираме се,но този път не единия,а двата прозореца спукани.Много бяхме ядосани на кварталните диваненца.Оказа се обаче,че цялата им пратка на тези с дограмата била такава чуплива,смениха разбира се за тяхна сметка стъклата и приспаднаха това което си платихме предния ден.Странно си е,но пък не е паранормално 
Обадихме се на фирмата за дограма,дойдоха взеха размер.Смениха го веднага .На следващия ден пак излизаме,прибираме се,но този път не единия,а двата прозореца спукани.Много бяхме ядосани на кварталните диваненца.Оказа се обаче,че цялата им пратка на тези с дограмата била такава чуплива,смениха разбира се за тяхна сметка стъклата и приспаднаха това което си платихме предния ден.Странно си е,но пък не е паранормално