- Публикувана: 6 авг. 2011, 12:01 ч.
- Последно мнение: 17 окт. 2015, 14:48 ч.
Какво има след смъртта?
Мамам-ам, това, което пишеш, го открих съвсем случайно чак като се пенсионирах и вече нямах толкова задължения. Свободното време и възможността да не си отговорен за един куп натоварващи те глупости, ти дават и свободата да живееш както ти се иска на момента, а не както се налага. Забавленията и безотговорността, в добрия смисъл на думата, са това, което помага да преоткриеш детето в себе си. За съжаление малко хора могат да си позволят да живеят както им се иска във всеки момент. За завиждане са тези, които по някакъв начин са успели да го постигнат, или има кой да им даде свободата за такъв живот, нагърбвайки се с отговорностите. Другото е само в сферата на пожеланията. Пожелавам го на всички 
А нали често се казва, че трябва да бъдем като децата, да запазим и преоткрием детето в себе си.
. Когато слушам 13 годишната си дъщеря да се кикоти с някоя приятелка ми идва и на мен да се разхиля като тиква на глупостите им, наистина ми е смешно. Но мъжът ми казва, че е нелепо и да се сдържам 
. Е, сдържам се, ама много трудно 
.
А аз чак сега осъзнах, че съм загубила или забравила това дете в мен. 
Странното е, че си спомням много неща от детството и това ми помага да разбирам лесно сина си, но вече като че ли малко, да не кажа изобщо не се забавлявам. Но е хубаво, че го осъзнах - ще се опитам да се преоткрия Мисля си, че ако си спомня за аз-детето повече неща, ще разбера и повече за моя голям Аз - нали децата помнели повече за живота преди смъртта/ инкарнацията
Не знам как е при вас, но за мен детето ми постоянно ми помага да уча нови неща. Добре че не го знае, че може да се възгордее
/но може и да знае - още е малък и кой знае какви неща знае/
П.п така като се замисля - не е съвсем вярно, че не се забавляван. Някои потребители във форума е забавляват искрено с упоритото си циклене
Странното е, че си спомням много неща от детството и това ми помага да разбирам лесно сина си, но вече като че ли малко, да не кажа изобщо не се забавлявам. Но е хубаво, че го осъзнах - ще се опитам да се преоткрия
Мисля си, че ако си спомня за аз-детето повече неща, ще разбера и повече за моя голям Аз - нали децата помнели повече за живота преди смъртта/ инкарнацията Не знам как е при вас, но за мен детето ми постоянно ми помага да уча нови неща. Добре че не го знае, че може да се възгордее
/но може и да знае - още е малък и кой знае какви неща знае/П.п така като се замисля - не е съвсем вярно, че не се забавляван. Някои потребители във форума е забавляват искрено с упоритото си циклене
Извествайки малко темата, но няма как точно в този форум. За нас съм категорична, че учителят е малкият, аз само гледам да си науча уроците. Обаче въпреки, че е доста интуитивен и сетивен, мистиката за него е само интересни и необичайни неща, които интригуват въображението. Не мога да разчитам и да придавам особена важност на някои от изявленията му по въпроса, защото съм забелязала,че се влияе от информацията и е склонен да си фантазира. Та според мен виждаме това, което искаме.
Благодаря на Серафима за душеспасителните филми.
Странни са някои реакции, хем се задават въпроси, хем като им се отговори, отговорите не им харесват. Сякаш са си намислили какви отговори трябва да получат предварително. Всичко това ми напомня на случка от Евангелието, където се казва "Род лукав и прелюбодеен знамение иска..."
Искахте отговори, получихте ги. Този, който ги дава, не е виновен, той е само вестоносец и посредник. И цялата злоба се излива върху него.
И още нещо, тези които проповядват какви ли не духовни тинтири-минтири, врели-некипели и прочее "духовни" галимации, не се засрамват, а тези които говорят истината, трябва да се срамуват, да се смушат в миша дупка, да се чувстват натрапници, разрушители на някакъв имагинерен "мир", само защото са по-малочислени? Откога количеството е мерило за качество? Всичко това е крайно несправедливо. Което и ме накара да се обадя, не че смятам, че ще форматирам някого, а да заявя ясно, че не се срамувам от убежденията си и както останалите имат право на такива, така и православните хора.
Странни са някои реакции, хем се задават въпроси, хем като им се отговори, отговорите не им харесват. Сякаш са си намислили какви отговори трябва да получат предварително. Всичко това ми напомня на случка от Евангелието, където се казва "Род лукав и прелюбодеен знамение иска..."
Искахте отговори, получихте ги. Този, който ги дава, не е виновен, той е само вестоносец и посредник. И цялата злоба се излива върху него.
И още нещо, тези които проповядват какви ли не духовни тинтири-минтири, врели-некипели и прочее "духовни" галимации, не се засрамват, а тези които говорят истината, трябва да се срамуват, да се смушат в миша дупка, да се чувстват натрапници, разрушители на някакъв имагинерен "мир", само защото са по-малочислени? Откога количеството е мерило за качество? Всичко това е крайно несправедливо. Което и ме накара да се обадя, не че смятам, че ще форматирам някого, а да заявя ясно, че не се срамувам от убежденията си и както останалите имат право на такива, така и православните хора.
Днес попаднах на една публикация, в която се говореше за нови изследвания с кучета. За загрижените само да кажа, че става въпрос за много деликатна работа, а не за тормоз и насилствени експерименти върху животни. Провеждат се доста задълбочени експерименти на мозъчната дейност и се открива аналогична последователност и реакция под формата на активиране на специфични мозъчни центрове както при хората - http://www.nytimes.com/2013/10/06/opinion/sunday/dogs-are-people … fb-share&_r=1
А и всеки, който е имал куче или коте може да се закълне, че става въпрос за индивидуалност и интелект.
Момичета, тролът си е довлякъл подкрепления. Моля игнорирайте, за да не влизаме пак в излишни полемики.
А и всеки, който е имал куче или коте може да се закълне, че става въпрос за индивидуалност и интелект.
Момичета, тролът си е довлякъл подкрепления. Моля игнорирайте, за да не влизаме пак в излишни полемики.
A m b e r,
100% съм убедена, че животните имат в по-голяма или по-малка степен индивидуалност и характер. Израснах с една великолепна Немска овчарка. Той беше третото дете вкъщи и се държеше почти "човешки", да не кажа, че превишаваше по интелект някои хомо сапиенс
Преживях изключително тежко загубата му и до ден днешен го сънувам от време на време, което ми действа много успокояващо.
100% съм убедена, че животните имат в по-голяма или по-малка степен индивидуалност и характер. Израснах с една великолепна Немска овчарка. Той беше третото дете вкъщи и се държеше почти "човешки", да не кажа, че превишаваше по интелект някои хомо сапиенс
Преживях изключително тежко загубата му и до ден днешен го сънувам от време на време, което ми действа много успокояващо.
Да, животните имат колективно съзнание и душа. Може би не е далече времето, когато ще имат индивидуална душа като нас. Противопоставянето на видовете не е в полза на никого обаче, още повече за стоящия по-ниско в хранителната верига. Все още хомо сапиенс е на върха, вкупом с всичките си уродливи издънки.
От доста време ми се натрапва асоциацията на душата като пламък. Гледаш пламъка в един огън, кто че ли е самосотятелно езиче, извизащо се нгоре и търсещо материал, обаче си остава част от целия огън.
Струва ми се, че животните са един вид емоцианална и духовна гъба или огледало на близкия хуманоид. Сякаш са приемник на част от душата ни. В много случаи кучето напомня по характер и външност на стопанина си.
Струва ми се, че животните са един вид емоцианална и духовна гъба или огледало на близкия хуманоид. Сякаш са приемник на част от душата ни. В много случаи кучето напомня по характер и външност на стопанина си.