Какво има след смъртта?

http://www.puls.bg/health/mind/news_8769.html
 Почти всеки от нас в даден момент от живота си е изпитвал странното чувство на „вече преживяното“. Усещането най-често се отнася към областта на необяснимото, феноменалното, бива свързвано и с ясновидството.


За други това са преживявания от предишен живот, които, незнайно защо, в един конкретен и строго определен момент „решават“ да изплуват на повърхността на съзнанието ни.


Терминът „дежа вю“ идва от френски и означава „вече видяно“. Най-общо казано – в тези моменти ние имаме чувството, че се намираме на място или в ситуация, които вече сме преживели, знаем какво следва.  


Френският психолог – Емил Бойрак, който за първи път описва чувството в книгата си “Бъдещето на психоложките науки”, го определя като „припомняне на бъдещето“.


„Дежа вю“ обаче е обобщен термин на едно и също състояние, което може да се прояви в различни измерения. То се дели на:

 

    дежа веци - означава „вече преживяно“ и се свързва със ситуация, която ни е позната. Знаем какви са участниците, гледката, репликите;
    дежа висите, или „вече посетено“, се отнася към географски местности. Това са моментите, когато въпреки че съзнанието ни казва, че никога не сме посещавали даден район, ние все пак имаме представа къде се намираме;
    дежа сенти означава „вече почувствано“ и описва вътрешно усещане, което идентифицираме като познато. То обаче по никакъв начин не е обвързано с конкретната ситуация в дадения момент;
    дежа реве се отнася към „вече сънуваното“ - усещането, че даден сън ни е познат, сънуван е и преди.



Всички тези преживявания се приемат като „нормални“, повечето от нас не ги възприемат като вид психическо заболяване или нарушение. Това се дължи главно на факта, че около 96% от хората сме изпитали подобни усещания, а те по никакъв начин не пречат на начина ни на живот.


Има обаче и форма на дежа вю, която може да трае по-дълго от обичайното и в някаква степен може да се стигне до объркване с реалността. Освен това, в основната си форма, състоянието може да бъде симптом за шизофрения, разстройство на настроението, органично разстройство на мозъка или епилепсия на темпоралния лоб, твърди психологът д-р Дейвид Гемън.
Свързани статии..

    Епилепсията - митове и реалност Коментари 44
    Паметта е лоша - нещо смущава съня Коментари 11
    Мозъчен пейсмейкър облекчава симптомите при епилепсия Коментари 00

 


Какво обаче се случва в мозъка ни, което да предизвика чувството дежа вю? Според една от теориите състоянието е следствие на проблем в синхронизацията между двете полукълба на мозъка.


Това означава, че всяко от тях възприема и „записва“ определена информация, независимо от другото. Така при постоянната и мигновена комуникация между двете части на мозъка, ние получаваме усещането за единство.


Когато обаче има забавяне на предаването на информацията от „недоминиращото“ (обикновено дясното) към „доминиращото“ (обикновено лявото) мозъчно полукълбо, доминиращата страна получава една и съща информация два пъти.


Някои психолози обясняват явлението „дежа вю“ като спомен за сън. Въпреки че тази теория не се приема на сериозно от повечето специалисти, съществуват интригуващи доказателства в нейна подкрепа.


Проучване, в което взимат участие 58 души, констатира, че 10 от тях, които твърдят, че никога не сънуват, също така не са преживявали и дежа вю.


Скорошни експерименти установяват, че стимулирането на темпоралния лоб, хипокампуса и амигдалата може да предизвика дежа вю. Изследванията, базирани на сканиране на мозъка, показват, че това е една и съща мрежа от области, която участва и в епилептичните припадъци.


Това показва, че „дежа вю“ в известен смисъл представлява малки, кратки епилептични пристъпи, които обаче не могат да се разпространят в повечето части на мозъка и поради тази причина не може да се стигне до „истински“ епилептичен пристъп.