- Публикувана: 6 авг. 2011, 12:01 ч.
- Последно мнение: 17 окт. 2015, 14:48 ч.
Какво има след смъртта?
В онази тема не беше наистина и удачно, така че с интерес бих прочела за ВА, вълнуващите и същевременно рискови астрални пътешествия. 
Не си спомням точно какво съм казала, за да коментирам сега.... 
, но по този въпрос не съм особено компетентна. Най-напред, защото не съм от най-интересните астрални пътешественици. Не си спомням повечето от това, което ми се случва, а и упорито се опитвам да потискам излизанията. Предпочитам други практики пред тази. Иначе си давам сметка за възможностите, които се откриват пред един опитен ап, пред когото времето и пространството не са никаква пречка. Често мисля за това колко сме сковани в тези тела и дори не си даваме сметка, разбират го тези, които могат да преодоляват невероятни разстояния за един миг. Нещата, които могат да се видят и научат, а и това, за което можеш да се досетиш, че го има, си е цяла нова Вселена. А това е само един аспект от нещата, които умеем, но не знаем за тези умения. Ужасно жалко е, че сме толкова интересни създания, а живеем като коне с капаци. Рискови ап.....да, има, и страх има, но който го е страх от мечки да не ходи в гората 
. Това важи с пълна сила за мен. Истината е, че не е лесно да се "отърве" човек, ако поиска. Като кашлицата е, колкото и да се мъчиш да я потиснеш, пак кашляш накрая 
, но по този въпрос не съм особено компетентна. Най-напред, защото не съм от най-интересните астрални пътешественици. Не си спомням повечето от това, което ми се случва, а и упорито се опитвам да потискам излизанията. Предпочитам други практики пред тази. Иначе си давам сметка за възможностите, които се откриват пред един опитен ап, пред когото времето и пространството не са никаква пречка. Често мисля за това колко сме сковани в тези тела и дори не си даваме сметка, разбират го тези, които могат да преодоляват невероятни разстояния за един миг. Нещата, които могат да се видят и научат, а и това, за което можеш да се досетиш, че го има, си е цяла нова Вселена. А това е само един аспект от нещата, които умеем, но не знаем за тези умения. Ужасно жалко е, че сме толкова интересни създания, а живеем като коне с капаци. Рискови ап.....да, има, и страх има, но който го е страх от мечки да не ходи в гората . Това важи с пълна сила за мен. Истината е, че не е лесно да се "отърве" човек, ако поиска. Като кашлицата е, колкото и да се мъчиш да я потиснеш, пак кашляш накрая 
Ън, в тази тема стана дума:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=788283.msg28673821#msg28673821
Към практикувалите ап: провокирани ли са от някакво обстоятелство или се случват без необходимост от вашата нагласа и воля?
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=788283.msg28673821#msg28673821
Към практикувалите ап: провокирани ли са от някакво обстоятелство или се случват без необходимост от вашата нагласа и воля?
АП при мен не е целенасочено действие - случва се в съня ми и не съм забелязала да е свързана с някакво по-специално мое състояние към съответния момент. Това, което виждам, докато летя са уникални природни красоти. При първото ми такова изживяване летенето беше все едно съм птица, т.е. летя в хоризонтално положение, но така че лицето ми е към земята. Сякаш се наблюдавам от страни - не извършвам никакви движения, а се рея над земята. Видях невероятни цветове, планини, цветя....Беше много по-различно от сън. Усещането у мен, след събуждане бе все едно ще експлодирам, но ....приятно.
При следващите подобни преживявания насън, летенето е във вертикално положение - понякога съвсем близо до земята. При едно от последните АП бях хванала една приятелка. Интервалът между тези преживявания става все по-малък....
Обикновено не усещам да излизам от тялото си, нито да се връщам обратно в него. Само една вечер се пробудих от нещо странно - все едно цялата вибрирах и нямах възможност да контролирам движенията си за кратко, когато усетих тези вибрации. Но пък се наблюдавам отстрани сякаш и да - мога да контролирам скоростта си на летене. Обикновено единственото усещане е на приповдигнатост и изключителна позитивност на следващия ден, а много рядко има и умора след събуждане (но приятна).
При следващите подобни преживявания насън, летенето е във вертикално положение - понякога съвсем близо до земята. При едно от последните АП бях хванала една приятелка. Интервалът между тези преживявания става все по-малък....
Обикновено не усещам да излизам от тялото си, нито да се връщам обратно в него. Само една вечер се пробудих от нещо странно - все едно цялата вибрирах и нямах възможност да контролирам движенията си за кратко, когато усетих тези вибрации. Но пък се наблюдавам отстрани сякаш и да - мога да контролирам скоростта си на летене. Обикновено единственото усещане е на приповдигнатост и изключителна позитивност на следващия ден, а много рядко има и умора след събуждане (но приятна).
А, да, спомням си темата. Става въпрос за душата. Душа е едно съвсем сборно понятие, в съвсем свободна интерпретация "това, което не може да се види или засече с някакъв уред". Всъщност има разлика между душа и дух, който е тъждествен със съзнанието и за него има друго наименование, Аз. Аз-ът е носител на информацията и оцеляващият. Душата не може да бъде видяна, но Аз-ът при определени обстоятелства да.
АП са спонтанни, не зависят от волята. Могат в известна степен да бъдат потискани, но са даденост, която намира начин за изява.
Таня 79, ти си от тези, които стигат до по-високите нива на астрала, щом виждаш красотите. Но предполагам си била и в по-ниското....там не е така 
Ще пиша по-късно повече, че сега имам работа.
АП са спонтанни, не зависят от волята. Могат в известна степен да бъдат потискани, но са даденост, която намира начин за изява.
Таня 79, ти си от тези, които стигат до по-високите нива на астрала, щом виждаш красотите. Но предполагам си била и в по-ниското....там не е така Ще пиша по-късно повече, че сега имам работа.
Защо отново отклонихте темата? Виждате ли сега кои са виновни тази тема да стане само за някакъв кръг затворен от няколко потребители, които си въобразяват разни неща и още няколко такива, които им вярват. Темата не е за такива хора, нито е за летящи чинии, опс тела, опс духове.... Темата е за смъртта и не ме интересува кой на какви лекарства е и какво му се случва, когато ги предозира.
Лиляна, в такъв случай направо темата трябва да се заключи. Очакваш ли тук да се появи човек, който доказуемо да посочи, че живот след смъртта има? Ако това стане, би било световна новина. Иначе рискуваме темата да се състои от еднозначни отговори ''Не, няма, защото така мисля'' и ''Да, има, защото така го усещам''.
Нима предпочиташ темата да се превърне отново в арена на религиозни противоборства и доктрини? Предостатъчни са 500 страници назад.
Нима предпочиташ темата да се превърне отново в арена на религиозни противоборства и доктрини? Предостатъчни са 500 страници назад.
Значи, в темата имат право да участват само зомбита, така ли?
Темата не е зададена от мен и не очаквам нещо по-различно. Беше утихнала, защото тези летящите си бяха намерили друго място да си споделят и разказват небивалиците. Съвсем скоро попаднах на коментар на авторката на тази тема, която сподели, че също се е разочаровала, че темата ѝ е превърната в свърталище на на някакви откачени(интерпретацията на коментара е моя, понеже аз така я разбрах).
Затова и правя няколко пъти уточнения и темата пак забива във фантазиите на тези двама-трима. Има толкова много потребители, много от тях, ако си дадат мението - какво си представят, как го чувстват, как си го обясняват, може и да стане интересно и полезно, обаче като се започне с излизането от тялото и става тъпо и отблъскващо. Погледнете се, все едни и същи, за едно и също.
Затова и правя няколко пъти уточнения и темата пак забива във фантазиите на тези двама-трима. Има толкова много потребители, много от тях, ако си дадат мението - какво си представят, как го чувстват, как си го обясняват, може и да стане интересно и полезно, обаче като се започне с излизането от тялото и става тъпо и отблъскващо. Погледнете се, все едни и същи, за едно и също.
Честно казано, и на мен ми доскучава да чета за въпросните пътешествия. Може би защото не ми се е случвало такова нещо, ако беше, сигурно щях да се интересувам, знам ли.
Друго ми е интересно - истина ли е, че ако използвахме пълния капацитет на мозъка си, практически щяхме да сме способни на всичко, включително и да се самолекуваме? Да, поводът да се питам (но не и причината) е филмът, който излезе наскоро.
Друго ми е интересно - истина ли е, че ако използвахме пълния капацитет на мозъка си, практически щяхме да сме способни на всичко, включително и да се самолекуваме? Да, поводът да се питам (но не и причината) е филмът, който излезе наскоро
.
А как се определя какъв е капацитетът на мозъка?