- Публикувана: 6 авг. 2011, 12:01 ч.
- Последно мнение: 17 окт. 2015, 14:48 ч.
Какво има след смъртта?
Записвам се да следя,много са ми интересни тези въпроси с прераждането ,живота след смъртта и др. След смъртта ниокй не се е върнал да ни каже какво има,но не може всичко да е толкова кратко..
И аз имам един повтарящ се сън, който не мога да си обясня и преценя дали е ООB,или просто сън,затова ще го споделя тук.
Сънувам разноцветни звезди, които се движат и образуват различни по форма фигури. Винаги ги възприемам като разумни същества. Може би като космически кораби. В съня си съм толкова екзалтирана, че нямам думи да опиша състоянието си.. Понякога сякаш знам предварително, че звездите ще се появят. Сънувала съм, че казвам на някой "Гледай сега какво ще стане" и те са се появявали. Все едно, че аз го режисирам. Върха на всичко беше (един единствен път), когато една от звездите приближи много земята, тогава видях, че беше нещо като кръгъл космически кораб. Бях изпаднала в безумна еуфория, протегнах ръце и започнах да моля да ме вземат. Не виждах никакви същества, но се молех неистово, дори подскачах и се мъчех да се метна в кораба. Тогава той бавно започна да се отдалечава и някакси чух, или по-точно схванах, че не съм готова още за това.
Не съм забелязала съня да е свързан с някакъв вид преживявания. Появява се ей така из невиделица, но много го обичам.
Здравейте, и за много години!
Много интересна тема! Съжалявам, че съм я пропуснал, и нямам възможност да изчета всички коментари. Ако въобще някога ми остане много повече свободно време, ще го направя. Всички (или почти всички) хора се страхуват от смъртта. След определена възраст, всеки си е задавал въпроса: - Кога и как ще умра, и какво ще последва след това? Мои познати и приятели, занимаващи се с окултни науки са ми обяснявали неща, които някак си, не мога да възприема на 100% за достоверни, защото се занимавам с техника, и в материалния свят за мен нещата са ясни, обясними с физичните закони. Това, с излизането в астралното пространство най много ме е заинтригувало. Всички говорят за тази сребърна нишка, която ако се скъса, и душата не можела да се върне в тялото, и то умира. Да, ама аз не мога да изляза в това астрално пространство. Трябвало да си направя храм и със специални техники да постигна отделянето на душата от тялото. Говори се за различни нива в астрала, и души, които ще се прераждат, за да натрупат още информация, чрез физическите тела, до някакво съвършено ниво, след което прераждането спира. Също така и че, душа не се ражда, а душа слиза, след като се роди дете. И, до определена възраст, детето помнело предишните си животи. Някой може ли да обясни? Защото ако душата слиза, то това значи, че там някъде душите намаляват, а хората на планетата се увеличават прогресивно? Извинявам се за невежеството, но наистина ми е много интересно, а просто съм ограничен с времето и нямам възможност (за сега) да прочета повече.
Много интересна тема! Съжалявам, че съм я пропуснал, и нямам възможност да изчета всички коментари. Ако въобще някога ми остане много повече свободно време, ще го направя. Всички (или почти всички) хора се страхуват от смъртта. След определена възраст, всеки си е задавал въпроса: - Кога и как ще умра, и какво ще последва след това? Мои познати и приятели, занимаващи се с окултни науки са ми обяснявали неща, които някак си, не мога да възприема на 100% за достоверни, защото се занимавам с техника, и в материалния свят за мен нещата са ясни, обясними с физичните закони. Това, с излизането в астралното пространство най много ме е заинтригувало. Всички говорят за тази сребърна нишка, която ако се скъса, и душата не можела да се върне в тялото, и то умира. Да, ама аз не мога да изляза в това астрално пространство. Трябвало да си направя храм и със специални техники да постигна отделянето на душата от тялото. Говори се за различни нива в астрала, и души, които ще се прераждат, за да натрупат още информация, чрез физическите тела, до някакво съвършено ниво, след което прераждането спира. Също така и че, душа не се ражда, а душа слиза, след като се роди дете. И, до определена възраст, детето помнело предишните си животи. Някой може ли да обясни? Защото ако душата слиза, то това значи, че там някъде душите намаляват, а хората на планетата се увеличават прогресивно? Извинявам се за невежеството, но наистина ми е много интересно, а просто съм ограничен с времето и нямам възможност (за сега) да прочета повече.
Здравей!
Ще опитам да отговоря на някои от въпросите ти, доколкото съм компетентна и аз. За излизането в Астрала. Аз излизам от известно време. Не става по желание. Излизането не се върши по желание на твоето съзнание, а на подсъзнанието, над което нямаш контрол. Има начини наистина за излизане и по желание, но не те съветвам. Става с вещества, които наричат дроги, забрави. Тези храмове, за които говориш, са смехории за наивници, не става по този начин. Някои успяват с медитация, но също е опасно. За душевното здраве. Не бих пробвала.
Що се отнася до сребърната нишка, хах, тя не може да се скъса ей така.
Къса се в момента на смъртта, а той е предварително зададен, още преди раждането. С излизане в астрала не става да ти се скъса сребърната нишка и да умреш. 
В астрала има различни нива, да. Някои са...кофти. Не е много приятно винаги там, а и не винаги е безопасно. Преди няколко страници има разкази за това, което може да ти се случи, като ходиш там.
Да, душата не се ражда, нито се преражда. Душата умира заедно с тялото. Просто тя е това, което ни анимира и не е нужна повече след смъртта. Преражда се съзнание, по-точно свръхсъзнание. Наречено Аз. Или още по-просто Дух, той е божествената частица у нас. Само той е безсмъртен и оцелява след смъртта на физическото тяло. Това е енергия, която съхранява есенцията от отминалия живот, анализира я, за да зададе параметрите на следващия. В редки случаи тази енергия може да бъде видяна на съзнателно ниво. Става само по нейно желание и инициатива, тоест ако ти се покаже.
Душите не намаляват, те са константна величина. Хората обаче се увеличават. Има обяснение, но ще навлезем в неприятна територия. Само с една дума:
Ще опитам да отговоря на някои от въпросите ти, доколкото съм компетентна и аз. За излизането в Астрала. Аз излизам от известно време. Не става по желание. Излизането не се върши по желание на твоето съзнание, а на подсъзнанието, над което нямаш контрол. Има начини наистина за излизане и по желание, но не те съветвам. Става с вещества, които наричат дроги, забрави. Тези храмове, за които говориш, са смехории за наивници, не става по този начин. Някои успяват с медитация, но също е опасно. За душевното здраве. Не бих пробвала.
Що се отнася до сребърната нишка, хах, тя не може да се скъса ей така.
Къса се в момента на смъртта, а той е предварително зададен, още преди раждането. С излизане в астрала не става да ти се скъса сребърната нишка и да умреш. В астрала има различни нива, да. Някои са...кофти. Не е много приятно винаги там, а и не винаги е безопасно. Преди няколко страници има разкази за това, което може да ти се случи, като ходиш там.
Да, душата не се ражда, нито се преражда. Душата умира заедно с тялото. Просто тя е това, което ни анимира и не е нужна повече след смъртта. Преражда се съзнание, по-точно свръхсъзнание. Наречено Аз. Или още по-просто Дух, той е божествената частица у нас. Само той е безсмъртен и оцелява след смъртта на физическото тяло. Това е енергия, която съхранява есенцията от отминалия живот, анализира я, за да зададе параметрите на следващия. В редки случаи тази енергия може да бъде видяна на съзнателно ниво. Става само по нейно желание и инициатива, тоест ако ти се покаже.
Душите не намаляват, те са константна величина. Хората обаче се увеличават. Има обяснение, но ще навлезем в неприятна територия. Само с една дума:
Скрит текст:
не във всеки човек има Дух, тоест Божествена частица
Душата е това, което ни анимира, кара ни да се движим, да говорим и т.н. След смъртта тя повече не е нужна, тя е част от живота на тялото и си отива заедно с него. Дух е друго нещо. Той е съзнание, божествена частица, разумна енергия, която съхранява есенцията на всеки живот, тоест най-важното от него. Тя се пренася от живот в живот. Тя определя какви да бъдат параметрите на следващия, като се има предвид какви са били задачите на изтеклия и как са изпълнени те.
Ами....има и хора без Дух. Просто това е тяло, което биологически е създадено, но никой Дух не е слязъл в него. И какво тогава да се случи с това тяло? То има право да живее, след като е създадено като биологически продукт. Просто....накрая есенцията от този протекъл живот няма да се използва по същия начин. Тъй като няма Дух, който да я отнесе, съхрани, анализира и използва за следващ живот. Тези хора живеят по абсолютно същия начин, но за тях няма карма, всичко в живота им се случва така, както сами си го направят, и животът приключва не по начин, решен още преди раждането, а както се случи. По тази причина е вярно, че животът е това, което сам си направиш, а не каквото ти е определено. За някои хора важи с абсолютна сигурност.
Ами....има и хора без Дух. Просто това е тяло, което биологически е създадено, но никой Дух не е слязъл в него. И какво тогава да се случи с това тяло? То има право да живее, след като е създадено като биологически продукт. Просто....накрая есенцията от този протекъл живот няма да се използва по същия начин. Тъй като няма Дух, който да я отнесе, съхрани, анализира и използва за следващ живот. Тези хора живеят по абсолютно същия начин, но за тях няма карма, всичко в живота им се случва така, както сами си го направят, и животът приключва не по начин, решен още преди раждането, а както се случи. По тази причина е вярно, че животът е това, което сам си направиш, а не каквото ти е определено. За някои хора важи с абсолютна сигурност.
Душата е това, което ни анимира, кара ни да се движим, да говорим и т.н. След смъртта тя повече не е нужна, тя е част от живота на тялото и си отива заедно с него. Дух е друго нещо. Той е съзнание, божествена частица, разумна енергия, която съхранява есенцията на всеки живот, тоест най-важното от него. Тя се пренася от живот в живот. Тя определя какви да бъдат параметрите на следващия, като се има предвид какви са били задачите на изтеклия и как са изпълнени те.
Ами....има и хора без Дух. Просто това е тяло, което биологически е създадено, но никой Дух не е слязъл в него. И какво тогава да се случи с това тяло? То има право да живее, след като е създадено като биологически продукт. Просто....накрая есенцията от този протекъл живот няма да се използва по същия начин. Тъй като няма Дух, който да я отнесе, съхрани, анализира и използва за следващ живот. Тези хора живеят по абсолютно същия начин, но за тях няма карма, всичко в живота им се случва така, както сами си го направят, и животът приключва не по начин, решен още преди раждането, а както се случи. По тази причина е вярно, че животът е това, което сам си направиш, а не каквото ти е определено. За някои хора важи с абсолютна сигурност.
Ами....има и хора без Дух. Просто това е тяло, което биологически е създадено, но никой Дух не е слязъл в него. И какво тогава да се случи с това тяло? То има право да живее, след като е създадено като биологически продукт. Просто....накрая есенцията от този протекъл живот няма да се използва по същия начин. Тъй като няма Дух, който да я отнесе, съхрани, анализира и използва за следващ живот. Тези хора живеят по абсолютно същия начин, но за тях няма карма, всичко в живота им се случва така, както сами си го направят, и животът приключва не по начин, решен още преди раждането, а както се случи. По тази причина е вярно, че животът е това, което сам си направиш, а не каквото ти е определено. За някои хора важи с абсолютна сигурност.
Много е интересно това, което пишеш.
Болднатото обаче някак не ми звучи логично: оставам с впечатлението, че духът определя възникването на душата и на съответното тяло за определен живот. Тези техните души откъде се вземат? И ако всички сме взаимосвързани и си влияем какво е влиянието на тези души без дух? Кой допуска това?
Не, Духът не определя възникването на душата, нито на тялото. Той просто има възможност да избира тяло и го прави в зависимост от задачите, които си поставя за съответния предстоящ живот. Душата е част от жизнеността на тялото, тя не се взема просто отнякъде си. На същия принцип като другите органи, но работата, която върши е по-различна, анимира тялото. И умира заедно с него.
Взаимосвързани са тези с Дух и си влияят, да. Казва му се карма. Душите без дух просто живеят живота, който сами си създават. Всичко при тях се случва така, както си го направят. Те наистина са творци на живота си в пълна степен. Те самите оказват влияние върху тези с Дух, защото живеят редом едни до други, както и обратното. Само дето не създават кармични връзки. Кой го допуска? Сигурно искаш да питаш: Бог защо го допуска? Защото най-важното качество на живота е свободната воля.
Взаимосвързани са тези с Дух и си влияят, да. Казва му се карма. Душите без дух просто живеят живота, който сами си създават. Всичко при тях се случва така, както си го направят. Те наистина са творци на живота си в пълна степен. Те самите оказват влияние върху тези с Дух, защото живеят редом едни до други, както и обратното. Само дето не създават кармични връзки. Кой го допуска? Сигурно искаш да питаш: Бог защо го допуска? Защото най-важното качество на живота е свободната воля.
Благодаря ти за бързия отговор 
Много интересна теория, а според тебе как може да се разбере и може ли изобщо кои хора имат Дух и кои нямат? И въобще как се решава кои тела да живеят без Дух, а само с душа.
Много интересна теория, а според тебе как може да се разбере и може ли изобщо кои хора имат Дух и кои нямат? И въобще как се решава кои тела да живеят без Дух, а само с душа.Дали може да се разбере кои имат Дух и кои не? Аз не разбирам как става, не знам. Всички са еднакви според мен.
Ами решава се кое тяло да има Дух, ако се намери такъв, който да го избере. Духът избира тялото още преди раждането и слиза в него малко преди това. Говорила съм с хора ,които казват ,че ги познават/тези без Дух/. Аз не мога, не знам как. Има и разни правила, но ми се виждат смешни и затова ги игнорирам.Душата е това, което ни анимира, кара ни да се движим, да говорим и т.н. След смъртта тя повече не е нужна, тя е част от живота на тялото и си отива заедно с него. Дух е друго нещо. Той е съзнание, божествена частица, разумна енергия, която съхранява есенцията на всеки живот, тоест най-важното от него. Тя се пренася от живот в живот. Тя определя какви да бъдат параметрите на следващия, като се има предвид какви са били задачите на изтеклия и как са изпълнени те.
Ами....има и хора без Дух. Просто това е тяло, което биологически е създадено, но никой Дух не е слязъл в него. И какво тогава да се случи с това тяло? То има право да живее, след като е създадено като биологически продукт. Просто....накрая есенцията от този протекъл живот няма да се използва по същия начин. Тъй като няма Дух, който да я отнесе, съхрани, анализира и използва за следващ живот. Тези хора живеят по абсолютно същия начин, но за тях няма карма, всичко в живота им се случва така, както сами си го направят, и животът приключва не по начин, решен още преди раждането, а както се случи. По тази причина е вярно, че животът е това, което сам си направиш, а не каквото ти е определено. За някои хора важи с абсолютна сигурност.
Ами....има и хора без Дух. Просто това е тяло, което биологически е създадено, но никой Дух не е слязъл в него. И какво тогава да се случи с това тяло? То има право да живее, след като е създадено като биологически продукт. Просто....накрая есенцията от този протекъл живот няма да се използва по същия начин. Тъй като няма Дух, който да я отнесе, съхрани, анализира и използва за следващ живот. Тези хора живеят по абсолютно същия начин, но за тях няма карма, всичко в живота им се случва така, както сами си го направят, и животът приключва не по начин, решен още преди раждането, а както се случи. По тази причина е вярно, че животът е това, което сам си направиш, а не каквото ти е определено. За някои хора важи с абсолютна сигурност.
Благодаря Ън. Трябва да си призная, че се чувствам много неловко, защото не мога да разбера много неща. Свикнал съм да споря (да се заяждам), да се карам и да се сърдя, защитавайки тезата си, но сега нямам такава и ми е някак особено. Започнах да си задавам въпроса! Кой в същност съм аз, и защо съществувам? Ако съм без дух, дали децата ми имат дух, след като аз съм ги създал? Стреснах се от едо изказване на баба Ванга: - тези деца които имате, не са ваши!!! А, и има много интересен руски филм, за живота и. Кои хора (според теб) биха живели по-дълго? Тези с дух, или тези без дух? По традиция, поповете не погребват самоубийците, защото има доста такива в последно време. Те дават други обяснения за това. Прощавай, не искам да досаждам, но наистина това е много интересно, и (сигурен съм) почти всеки би искал да узнае.
Душата е това, което ни анимира, кара ни да се движим, да говорим и т.н. След смъртта тя повече не е нужна, тя е част от живота на тялото и си отива заедно с него. Дух е друго нещо. Той е съзнание, божествена частица, разумна енергия, която съхранява есенцията на всеки живот, тоест най-важното от него. Тя се пренася от живот в живот. Тя определя какви да бъдат параметрите на следващия, като се има предвид какви са били задачите на изтеклия и как са изпълнени те.
Ами....има и хора без Дух. Просто това е тяло, което биологически е създадено, но никой Дух не е слязъл в него. И какво тогава да се случи с това тяло? То има право да живее, след като е създадено като биологически продукт. Просто....накрая есенцията от този протекъл живот няма да се използва по същия начин. Тъй като няма Дух, който да я отнесе, съхрани, анализира и използва за следващ живот. Тези хора живеят по абсолютно същия начин, но за тях няма карма, всичко в живота им се случва така, както сами си го направят, и животът приключва не по начин, решен още преди раждането, а както се случи. По тази причина е вярно, че животът е това, което сам си направиш, а не каквото ти е определено. За някои хора важи с абсолютна сигурност.
Ами....има и хора без Дух. Просто това е тяло, което биологически е създадено, но никой Дух не е слязъл в него. И какво тогава да се случи с това тяло? То има право да живее, след като е създадено като биологически продукт. Просто....накрая есенцията от този протекъл живот няма да се използва по същия начин. Тъй като няма Дух, който да я отнесе, съхрани, анализира и използва за следващ живот. Тези хора живеят по абсолютно същия начин, но за тях няма карма, всичко в живота им се случва така, както сами си го направят, и животът приключва не по начин, решен още преди раждането, а както се случи. По тази причина е вярно, че животът е това, което сам си направиш, а не каквото ти е определено. За някои хора важи с абсолютна сигурност.
Възможно ли е,до един момент да имаш дух а по нататък-не.Говоря за добър,чувствителен,страдащ човек който в един момент става....нещо като безчувствено зомби? Да речем,не причинява никому зло но е абсолютно безразличен към чужда болка и то без изключения?
Тоз човек ми звучи като да е надраснал всичко и да е минал на по-горно ниво.
Тоз човек от последния пост ми звучи като да е надраснал всичко и да е минал на по-горно ниво.
Здрасти, ако имаш предвид мен, благодаря. Но това не променя възгледите ми. А, тази тема е най-интересна до сега! Не знам как съм я пропуснал? Ти как мислиш? Прав ли съм?