Какво има след смъртта?

Да, карма.   

Точно това се опитвам и аз да кажа вярвам в бог,но не вярвам,че той е причината за страданието на хората,но да се върнем на темата.На една близка майка и си счупи крака горе,мина известно време и тя започна да говори разни неща,че е говорила с някаква съседка и какво и била казала тя,моята близка и казва майко как ще си говорила с нея тя почина преди 15 години.
През определен период от време тя продължаваше да казва,че говори с хора,които всъщност са починали познати хора,след два-три месеца и тя почина.

Е как, нали Бог е всичко и нищо не може да се роди без Неговата воля 
Права си, не за това е темата 

Послеписът ти ме накара да те цитирам. Аз също съм със заболяване, което носи риск за живота ми. Имам друго мнение по въпроса, но няма да ти пиша на лични, дори заради децата ти.
П.П. Би ли ми казала какво е обяснението ти, ако не те натоварвам?

и аз бих искала да прочета обяснението. макар според мен самият живот да крие изначално  риск за живота/колкото и безумно да звучи/. няма родил се и да не е умрял.

Болестите са препядствия, които се пращат само на силните хора, които могат да се справят с тях.

Чета доста литература по въпроса и намирам много отговори на въпроси, които съм си задавала.

Общо взето, целта ни тук е да натрупаме опит, а не да изкупуваме грехове от предни животи.
Изминали грехове да се изкупуват е безмислено, защото нямаме спомен за тях, но тук в този живот
си понасяме последствията от нашите действия, те не се пренасят в следващия. Но въпреки това, голяма част от характера от миналите ни животи пренасяме и тук, просто животът ни изправя пред различни ситуации и ние реагираме различно.

Имаше един автор Нютон, който връща пациентите си точно във времето между два живота.
Много е интересно. Показваше точно как всеки се подготвя за следващия си живот, избира си препядствията , според това което иска да преживее, хората които също ще присъстват в живота му. Големите препядствия, наистина се избираха от доста опитни така да се каже души.

Спомням си един случай на един мъж-лекар, родил се парализиран. В много предни живота е бил само лекар и здрав,
занимавал се е много пряко със случаи на парализирани хора. Избира сам да преживее всичко това като пациент, т.е. практически опознаване на болестта, а не както до сега теоретично, защото в някой от бъдещите си животи, той ще е човека, който ще открие лек срещу парализата. В този живот успява обаче да стане след многогодишни рехабилитационни усилия от инвалидната количка, но въпреки това продължава с патерици, защото няма 100 процентов контрол върху краката си. Но времето е пред него, човекът беше на около 35 години, докато е писана книгата.

Не съм чела никаква литература, защото винаги съм била атеистка и не се интересувах от подобни въпроси, по тази причина говоря само от нещо като опит...и не съм съгласна с голяма част от написаното. Болестите са последствие от какви наши действия, особено за децата питам, те как са допринесли...? Болестите са препятствия за силните хора, които могат да ги понесат....хм...ами децата? Ами тези, които не успяват да ги понесат? Всъщност истината е, че никой не успява да понесе болестта си и всички умираме в крайна сметка от нея пряко или от нейните последствия...друго е обяснението според мен....
Този Нютон....четох нещо по-назад и хич, ама хич не му повярвах. Ами ако не винаги ние избираме какъв да бъде живота ни, ами ако има някой, който има силата да променя нашия избор  и болестите са резултат често на това чуждо решение? По-назад попитах какво мислите точно за такава възможност, но никой не отговори нищо.

И най-простите едноклетъчни организми също трябва да имат, нали?

     И детето и родителя са индивидуалности минали през различни прераждания. Само че духовните тела на човека добиват различна степен на осъзнатост и развитие с нарастването на възрастта. Затова е от голямо значение да се познават различните етапи от развитието на детето от гледна точка на душевно -духовната му организация. Затова има и обособен дял от духовната наука.
   Обикновено, хората които срещаме в този си живот след тридесетата си година и обвържем по някаъв начин живота си с тях, трябва да знаем, че в един минал живот много вероятно е да сме имали роднинска връзка с тях. Обратно, нашите роднини и близки сме срещнали в един минал живот около тридесетата си година и сме завързали отношения с тях по свободна воля.
  Взаимотношенията между родителите и децата са много сложни. Няма как да разгледаме всичките различни варианти. Все пак е добре да  се знае, че  родителите и децата  са кармично свързани. Това означава, че родители и деца често имат да разрешават различни кармически отношения по между си. Това е и ключа за обяснение на много от въпросителните във отношението между детето и родителя. Когато човек има познание за Духовните причини които стоят в отношенията между хората,той вече има обяснение за редица необясними преди неща.

         Разбира се е напълно възможно родители и деца да имат и различни от посочените кармически връзки.

Е, да де, тя точно тази литература затова е написана. Като прочетеш 10-15 томчета и започва "да ти се дава".
Защо не четете философските трудове, тоновете богословска литература, мудните и скучни изследвания на физици, химици, томовете с древните извори, с описанията на археологическите артефакти, езиковедските/литературни трактати и още, още, още - същите въпроси и там се задават, но нямат още категотични отговори - колко разочароващо.
Друго си е новопубликуваната "диктовка", ченълинг , друга са подредените, снесени наготово факти, отговори и наставления т.н.

Това всичкото как се доказва?

И аз това питах няколко пъти, ама ме пренебрегваха.

Мисля, че не се доказва - не повече от приказката за Червената шапчица например.

Адам и Ева са създадени със съвършени тела, при съвършени условия за живот, без опасността от болести, страдания и смърт. След тяхното неподчинение, са изгонени от Райската земя, вече несъвършени и са оставени сами на своя собствен избор, да живеят живота си така както преценят сами. От там нататък много неща са се случвали, а защо е имало болести тогава - не съм живяла по това време, не мога да отговоря. Но сега, днес, нашите човешки действия допринасят за съществуването и появата на все повече и по-нови болести, и да - потърпевши са и нашите деца, за съжаление. Ами, вземете като пример ваксините, вирусите, замърсената вода от химически отпадъци, замърсения въздух, некачествената храна, ГМО-то, наркотиците, цигарите,  унищожението на природата, и още много, много причини, които са по наша вина. Постепенно, от поколение на поколение ДНК-то ни се уврежда - разбира се че винаги съществува вероятност да предадем генетично нещо и на децата си.

Как пък стигна до тоя извод?

Но да оставим съвременния живот... Пак да попитам - не е ли малко сурово наказание цяла вечност да се пържиш на адските огньове за един кратичък живот, в който си имал слабост към храната и някоя и друга не съвсем истинна история.

 
  Това духовно тяло, което е с най - висша природа и придава индивидуалност на човека е Азът.
  Всеки човек си има свой индивидуален Аз, който в будното дневно съзнание се проявява свързан с другите духовни тела.
  Азът на човека е неговата вечна същност, която преминава от инкарнация в инкарнация. Но Азът на човека познава и смъртта, защото той пребивава както в живота между раждането и смъртта, така и в живота между смъртта и  новото раждане.

  Отделните индивиди от даден животински вид нямат Аз.  Животните от един вид имат един общ групов Аз, който се намира в духовният свят. Така че за смърт при животните, в смисъла който влагаме при човека не може да става дума.
  Представете си завеса, зад която стои човек. На завесата има дупки и през нея се подават пръстите на човека. Отделните животни от един вид се отнасят към груповият Аз, както пръстите на човека от едната страна на завесата се отнасят към самият човек.
  
 Нещата при растенията и минералите стоят още по - сложно, защото техният групов Аз се намира в още по - висшите сфери на духовният свят.
  

Съвреенното естествознание много често си задава въпросът как е възникнал живота на земята.
От една определена гледна точка началото на живота на земята трябва да се търси, като инспириран, вдъхновен от космоса.
Първичните форми на сложните химични съединения, които могат да участват като структури в живата клетка възникват, като пряко следствие от музиката на сферите.
Хармонията на сферите прокънтява и сътворява първичните протеини.