Какво има след смъртта?

Скоро четох някъде, че тунелът, който почти всички виждат е гръбначният стълб, а ярката светлина е просто светлина (слънчева, от осветление...) Идеята е, че душата се скрива дълбоко някъде в опашната кост и като мине опасността излиза и вижда светлината.

Да, твоето обяснение вече го знам, само не разбрах кой е източникът и защо мислиш, че може да му се има доверие?

Излизането от упойка понякога е свързано с халюцинации. Веднъж ми се случи и на мен, беше гадно изживяване, добре, че сестрата ме събуди.

И аз чета разни работи, но повече обичам логичните изводи и статии, където се споменават науки и учени. Например тази: Учени опитаха да обяснят „светлината в края на тунела“

Въпросът на темата мисля, че няма отговор, поне докато все още няма завърнали се след смъртта.
Аз не знам какво ще стане след смъртта и не вярвам никому, който се пъне да убеждава останалите с нещо измислено.

Стивън Хоукинг доказва, че след смъртта няма нищо. Онзи ден слушах предаването. Айде стигнахме до извод, при това научно доказан от не кой да е. И Бог няма-пак го доказва.

О, разкажи какво разбра!

Няма такова нещо.

Ето статия по въпроса:

http://articles.cnn.com/2010-09-02/world/hawking.god.universe_1_ … eator?_s=PM:WORLD

Аз нищо не разбрах освен крайните изводи.

разбирам те. Я по-добре да върнем темата към тунелите със светлина накрая , чувството , че 'има нещо'  

Ще питам мъжа ми пак да ми каже. Нямало време и след като нямало време не знам си к'во... Там му беше ключът към бараката. Като разбера непременно ще пиша, а вие междувременно цъкайте в Гугъл, не вярвам да са пропуснали да споменат тази теория.

Здравейте на всички списващи в темата.  
Тя е доста стара и дъвкана може би откак светува човечеството.
От няколко месеца и мен ме интересува живо и отделих голяма част от времето си в проучвания.Както е ясно на повечето от вас доказателства за нищо няма.След като четох    за регресивна терапия, астрална проекция и други реших да разгледам по задълбочено въпроса със преживяванията близки до смъртта(клинична смърт).Това са хора ,които са се върнали от оня свят и са били за по 4-5 минути там(някои даже и повече) .Повечето от тях разказват различни истории,но с няколко сходства.

Характеристики на ПБС
Повече от 15 характериситки са включени в докладите за ПБС от преживелите. Едно ПБС може да включва само две или три от тези елемента, и в малко случаи всички от тях. Това са:
•   чувство, че човека е извън физическото си тялото
•   понякога възприемайки го от външна гледна точка
•   чувство на преминаване през тъмнина или тунел
•   силни емоции
•   повишени възприятия
•   изживяване на велика светлина или тъмнина
•   навлизане в духовната среда, което може да включва ясни запомнящи се пейзажи
•   среща с починали хора, духовни същества и/или религиозни личности
•   знание за същността на вселената
•   преглед на живота
•   чувство на единство и взаимовръзка
•   граница, от която няма връщане
•   чувство, че има знание за бъдещето
•   съвети относно целта на живота
•   Никои две преживявания близки до смъртта не са еднакви и нито една характеристика не се намира във всяко ПБС.
•   Най-честия доклад за ПБС включва силно чувство на мир, радост и обич, често среща със безусловно обичаща светлина.
•   Мъчителни преживявания понякога са докладвани, включващи същите елементи, но със противоположните емоционални състояния - огромен страх, изолация, не съществуване, объркване, мъка и вина.


Има бг сайт с няколко преведени от английски ПБС (преживяванията близки до смъртта) и той е
http://www.nde-bg.net/ и други.  Преживяванията са взети от този сайт http://www.nderf.org/ .
Когато влязох във http://www.nderf.org/ се потресох.Става въпрос за огромно количество хора, които споделят  ПБС. Повечето от тях твърдят , че това преживяването е абсолютно реално за тях.Също така почти всички губят страх от смъртта.

Прочетох огромно количество преживявания и ще ви копирам едно от тях , която на мен ми звучи доста вярно и логично - историята на един от пътешествениците в отвъдното:

„Значи, аз бях за малко в клинична смърт, ама явно оживях щом ти пиша
Отначало си се чувстваш както си, ама се отделяш от тялото си и излиташ нагоре, виждаш наоколо, тялото си... после отиваш все по на високо - в космоса и там това, което си ти(съзнанието ти) се слива с още много други съзнания или както се нарича в психологията свръхсъзнанието. В религииите това е Бог. Когато се прелееш с него вече не се усещаш като част или индивид , а си в общото. Имаш всичкото знание, можеш да се местиш където искаш из пространството и няма време. Разбираш каква е идеята на цялата работа и защо Бог го е започнал това сливане с материята. За съжеление, обаче като се върнеш мозъка е твърде ограничаващ и просто не побира това което си усетил и разбрал горе.

Бих го опреличил на компютър, който изведнъж се връзва в нета и разполага с всичката информация, но харда му е твърде малък, за да запише всичко и след като се изключи от нета има само малки части.

Това , което си пазя като изводи от тогава е, че трябва да си вършим човешките дела в ежедневието със съвест и добрина и да се опитваме да се обединяваме в един общ жив организъм със Земята, а не да се караме за глупости и да търсиме как да преебеме някой , та да си купиме БМВ Целта на Бога е да се възвиши духовно човечеството и да се откъсне от маймунското подсъзнание, така че да може материята и духа да са в едно цяло... Ако не си успял да го постигнеш през живота си , повтаряш пак и така..

И не се безпокой, няма нищо спичащо или страшно. Горе е пълната свобода, мир и ... еуфория..Аз малко седях де.Не ми е било време и е трябвало да се върна. Явно си имам работа тука.
Всички сме парченца от Бога и тревичките и бръмбърчетата и селските тъпаци даже. Като свършиме тука си се прибираме горе и пак сме едно цяло.(преди да ми се случи не съм вярвал, че има Бог и т.н.)

Иначе ако се интересуваш да видиш как е там има медитационни техники в Йогата. Това състояние се нарича Самадхи,(виж в нета) ама си трябва яко бачкане , за да го постигнеш и даже не знам дали си заслужава. По-добре да си вършиш хорската работа тука. Има хора, които си ходят там когато си поискат и само свалят информация, за да помагат на хората- това са ясновидците- Ванга, Чуковска, Едгар Кейси, Петър Дънов.. и т.н.


Това е много интересно и вярно: http://n-dimitar.hit.bg/bog.html

МирМястото на Бог във Вселената“

В този случай интересното е , че намерих разкази и на други хора които повтарят сравнението му с компютъра едно към едно.А за отиването в космоса – това е доста често описвано, дори и Клонка го е споделила.

На милите скептици бих казала: Наука означава , че при едни и същи действия имаш повтаряеми резултати. Ако прочетете 1000-2000 истории на хора , които са имали ПБС, ще можете сами да си направите изводи.
Ако ви е интересно по нататък мога да ви напиша , какво научих за хората , които твърдят че са имали минали животи(инкарнации) и как го доказват.

Не твърдя , че моите изводи са 100% вярни – това просто са моите изводи.С удоволствие приемам всякакви коментари.

На основата на негови си математически изчисления, Хокинг се опитва да докаже, че Вселената би могла да е възникнала без намесата на Бог.
Споделя, че си представя човешкия мозък като един компютър, който просто спира да работи в един момент...
И никакви реални научни доказателства за несъществуването на Бог, както и за  "нищото" след смъртта.

Не е вярно.
Науката трупа знания, чрез проверка на хипотези, които минават по един и същ път.
( който се нарича научен подход) Ако трупаш знания по друг начин, което е ОК , просто не го наричаш наука, а псевдо-наука, например. Това  задължително не означава че хипотезата не е вярна, а че към нея не може да се приложи научен подход.

jumba,на мен ще ми е интересно да прочета за хората и миналите им животи.Подкрепям написаното от теб,аз вярвам в това ,че е така,дори да не съм го изживявала!Веднъж сънувах,че летя из Космоса,но не бях аз тялом,всъщност нямаше го тялото ми,а нещо друго като сила/енергия,но знаех,че съм аз,не мога да го опиша.Просто се носих из пространството,беше неуписуемо.Това не беше обикновен полет,може би е нещо такова изживяването,за което споделяш,само че аз го изживях чрез съня си.

 Съжалявам не съм чела темата, отговарям първосигнално на зададения въпрос.
 След смъртта има спомен, отпечатък на личността. Няма никакво значение дали тази личност има някакъв шанс в безвремието след смъртта. От значение е  дали искаме да вярваме, че тя е около нас. Силните личности създават проекции, това е красиво, не е нужно да задаваме повече въпроси. Усещането, че някой  живее в мен или около мен, никога не съм намирала за необходимо да си го обясня, достатъчно ми е да го усещам.

Значи точно това, което съм написала - Няма по-манипУлативна и лъжлива институция.

Въобще прочете ли се какво си написал?!?!

Те не са част от самата институция, те са това, което я кара да съществува, за съжаление.