Какво има след смъртта?

А аз: - Защото така вече бурите, земетресенията и нощта престанали да им изглеждат толкова страшни. 

мен много ме е страх от смъртта и от неизвестното ....
умът ми не ми побира болката която ще изпитам когато загубя близък

Недей така, редактирай си поста. Да ти е живо и здраво момченцето!
От загубата всички се страхуваме.

Винаги съм знаела, че болката има свой дълбок здрав биологичен смисъл (както всяко нещо в природата). Дори болката от раждането има такъв. Само не мога да си обясня къде е смисълът на болката от раздялата при смърт. Това ако си го обясня, може би ще знам една идея повече за живота и смъртта и какво евентуално има после.

Хахаха, това е много яко детско изказване! /И не само детско/ 

Сега и аз да изкажа мнение. Може би много хора не биха се съгласили с мен, но мнението ми е в резултат на живота, който съм живяла. Баба ми ме водеше по погребения като малка и честно казано го възприемах, едва ли не, като рожден ден на умрелия понеже като бях дете все ме черпеха със сладкиши /нали носят за "Бог да прости"/ и за мен това беше един вид празник. Губила съм близки и за някои ми е било тежко, но все пак това си е естествен процес и един вид край на мъките.
Живеехме близо до гробищата и ходехме често децата там. Винаги ми се е струвало много красиво - паметници, цветя, не случайно се казва "гробищен парк", а най-хубавото е блаженството на тишината. Винаги съм се чувствала много комфортно там и в пълна хармония. Не мисля че има нещо страшно в смъртта. По-скоро страшното е до преди да умреш. Ако се мъчиш или изпитваш някаква болка или скръб. Умреш ли - край. Няма вече такива неща. Не случайно се казва, че човек почива.
До скоро работех в погребална агенция и там една колежка казваше: "Хората възприемат раждането, но не и смъртта. А двата процеса са напълно нормални и естествени. Както възприемаме раждането, така е добре да възприемем и смъртта. "
Наистина повечето хора възприемат едното, но не и другото.
Мен ме кефи философията на древните келти. Те се радвали, когато човек умира, защото се отървава, а когато човек се ражда, плачели и скърбели, защото тепърва му предстояло да се сблъсква със злините в живота. Философията е интересна. Може би и аз до скоро мислех така и възприемах създаването на дете като престъпление, но инстинктът и егоизмът ми надделяха и пожелах да си имам дете, за да ми е хубаво на мен. Фактически никой не пита детето дали иска да се ражда, дали му е добре, никой не си избира родителите и т.н. Затова създаването на дете е и голяма отговорност. Един вид то не носи никаква отговорност спрямо родителите си понеже не е искало да се ражда и не ги е избирало, но родителите носят огромна отговорност за детето си, тъй като те по собствено желание са го създали.
Къде отидох и аз. 
Всъщност не очаквам много хора да мислят като мен. Очаквам сега да ме оплюете и охулите за по-нестандартното ми виждане, че дори и да ме заклеймите за луда  и ненормална. Ами може и така да е. Ако нещо не се припокрива с нормите /с по-голямата част от мненията; с масата/, обикновено не е нормално. 

A_H_I_L_E_A, според идеите за прераждането е точно обратното - детето си избира родителите.

С риск да стана нахална, ако съм разбрала правилно запитването ти /което е по-скоро риторично, но все пак/:
когато хората скърбят за някой, който е починал, те по-скоро скърбят за себе си. Като работила в погребална агенция и ходила от дете по погребения, наблюденията ми са затвърдили мнението, че никой не го интересува за умрелия, а всеки скърби за себе си. Примерно: "какво ще правя сега АЗ?"
"Той ми осигуряваше живота, как сега АЗ ще се оправям без него?"
"Беше ми хубаво с него. Кой сега ще ме обича МЕН?"
И все от този род неща. Хората сме такива егоисти, че дори в скръбта си за другите, пак за себе си скърбим. Фактически за умрелия няма какво да скърбим - него вече нито ще го боли, нито ще е в стрес, нито ще има нужда от храна, нито от дрехи, нито от пари, нито от близки, нито от чувства, нито от удоволствия. Но не вярвам някой да скърби за това, че умрелия вече няма да може да прави тези неща /само за себе си човек може да се страхува от това/.
Обикновено, когато хората скърбят за някого, те пак съжаляват себе си и се чудят как ТЕ самите ще карат без помощта на този човек.

Вела, да уточня че не вярвам в прераждане. Като малка съм чела Библията - майка ми беше вярваща. Не мога да кажа, че съм точно вярваща, но са ми останали тези убеждения от Библията - че животът е само един /няма прераждане, шансове да се оправиш в други животи и т.н. и затова трябва да внимаваш какво правиш в този живот/. И там също пише, че умре ли човек - един вид спи, но без да сънува - вече няма нужда от храна, от вода, от нищо. И пак казвам  - това го пише в Библията. Не се обвързвам с различни учения и църкви. 

A_H_I_L_E_A , факта , че имам Библия не ми пречи да вярвам в прераждането.

Между другото по-рано в темата обсъждахме точно това, че прераждането е извадено то Библията на доста по-късен етап от създаването и, защото управляващата класа е искала да държи масите в подчинение с идеята, че след смъртта няма нищо. Т.е. няма да имаме шанс за поправителен, затова трябва в този живот да бъдем търпеливи и послушни...

Ъм, това ми звучи малко като небивалица - къде пък е обсъждано?

Определено Старият завет не обещава нищо за след смъртта, дори напротив.

Напротив - надеждата за живот след смъртта е добавена по-късно - с християнството.

Какъв по-добър начин да държиш някого в подчинение, отколкото да го заплашиш, че ако не слуша, ще бъде мъртъв цяла вечност.

 Искаш да кажеш,че Християнството е измислено,за да се държат хората в подчинение  или нещо не съм разбрал?!

Правилно мислиш за физиката.Но не физиката е тази,която би трябвало да ти доказва живота след смъртта.
Ако си вярващ
 православен християнин,то тези неща ще ги знаеш много добре

 

Всеки може да вярва в каквото си иска.
Това за енергията е интересно. Наистина нищо не се губи в природата, а само преминава от една форма в друга. Ето нашите тела се разлагат и стават храна на червеите - те не се губят. Но въпросът за душата си остава.  

Да допълня, че не съм срещала в Библията нищо потвърждаващо прераждането. Да имаш  Библия не  значи, че си я чел и не значи че вярваш в написаното. Всеки си избира в какво и на какво да вярва. А вече как различните учения я нагаждат според своята изгода е съвсем друго нещо.