- Публикувана: 6 авг. 2011, 12:01 ч.
- Последно мнение: 17 окт. 2015, 14:48 ч.
Какво има след смъртта?
За това и на мен ми е много мъчно, но това е чувство отделно от скръбта. Изобщо скръбта не е единственото чувство, следващо смъртта на близък човек, но нищо не може да ме убеди, че единствената причина на оцелелите да им е тъжно е фактът, че не знаят какво се случва с душата на покойния оттук нататък. И пак казвам, егоистично в случая не значи лошо. Значително по-егоистично в отрицателния смисъл е да искаш човекът да продължи да съществува, без значение, че е неадекватен до крайна степен, без значение, че виждаш как този човек страда ужасно. От това тръпки ме побиват.
Аз вярвам в отвъдния живот обаче съм 100 % убедена, че всички, които се "вайкат" и "нареждат" за починалите си близки го правят от лицемерна показност (да ги видят другите колко много "страдат") и от самосъжаление.
А не е ли редно за скръбта да се говори от 1л., ед.ч. , т.е. - да оставим в покой чуждата скръб и начините за нейното изразяване, приемане?
И ти не мисли така. 
Че твоето мнение е общовалидно. Не се заяждам, мисля, че е ясно, че пиша от собствения си опит и не налагам мнението си на друг.
Не разбирам защо е нужно да се уверявате, че скръбта е алтруистично чувство, така по-леко ли се понася?
Егоистично е, разбира се. Израз на самосъжаление.
Не съм съгласна. Особено ако става дума за млад човек, често близките му скърбят за нещата, които никога не е изживял, за чувствата, които никога не е изпитал...
Твърдо съм против прераждането
, ако някой ми казва, спокойно ще се преродиш, но няма да помниш кой си бил, амиии изобщо не ме топли. 
Не разбирам защо е нужно да се уверявате, че скръбта е алтруистично чувство, така по-леко ли се понася?
Егоистично е, разбира се. Израз на самосъжаление.
Не съм съгласна. Особено ако става дума за млад човек, често близките му скърбят за нещата, които никога не е изживял, за чувствата, които никога не е изпитал...
Твърдо съм против прераждането
, ако някой ми казва, спокойно ще се преродиш, но няма да помниш кой си бил, амиии изобщо не ме топли. Мисля тук, някой беше споделил, за история как, като бебе не си приемал името, и му било трудно с бебешкото тяло.........и други подобни истории съм чувала, от различни хора..........
Дежа вю-то не би трябвало да има нещо общо с прераждането. 
Моите дежа-вюта са свързани със сегашния ми живот нямат нищо общо с други животи или епохи.
И друг въпрос ( виждам че имаш позиция по темата), откъде се появяват новите души?
Моите дежа-вюта са свързани със сегашния ми живот нямат нищо общо с други животи или епохи.
И друг въпрос ( виждам че имаш позиция по темата), откъде се появяват новите души?
И ти не мисли така.
Че твоето мнение е общовалидно.
Не се заяждам, мисля, че е ясно, че пиша от собствения си опит и не налагам мнението си на друг.
Скърбящите скърбят защото човекът го няма при тях, не е ли така?
Вярно, но това не изключва болката от липсата на човека. Все пак традиционните вайканици на погребение са "Защо ме остави", а не "Къде отиваш и лошо ли е там". Не разбирам защо е нужно да се уверявате, че скръбта е алтруистично чувство, така по-леко ли се понася?
Ако има нещо, каквото и да е то след смъртта, то същото би трябвало да го има и преди раждането.
И какъв е смисъла тогава от живота на земята щом ще е същото?
От подчертаното в първия цитат излиза, че когато скърбиш, изобщо не изпитваш усещане за липса, така ли е? 
Да се научиш на повече неща или просто да попълниш предишни пропуски. Тук логиката е желязна, според мен. Ако е вярно.