Какво има след смъртта?

eksipnos, все още не разбирам какво е лична вяра и продължавам да мисля, че нямам такава. Обяснете ми какво представлява, за да я потърся? Повтарям се, но не вярвам във висши сили, енергии, прераждане, Бог, вселенски разум и т.н. Какво точно представлява личната вяра и защо непременно всички трябва да я имат? Според мен става дума за някакви убеждения, които хората си изграждат на база субективни преценки и обективни факти. Това ли е?

Извинявай, но единственото по-понятно нещо в постовете ти е "Рамаяна". Как искаш да ти се зададат въпроси, като ясно, точно и с думи прости е обяснено, но само според теб. Опитай моля, да напишеш всичко наистина с няколко прости думи и ще се убедиш, че хората са отворени да чуят и друга гледна точка, да попитат, да спорят и да се съгласят.Или да отхвърлят. Кой както реши за себе си, но на всеки ще е от полза, защото вижда и нещо различно от своето виждане.
Първият ми и единствен засега въпрос е: твоето знание идва ли от лично твой преживян опит?

А в какво вярваш, все в нещо трябва да има?

Ще ти кажа моето разбиране за личната вяра: тя не се влияе от факти, няма нужда от тях, защото или я имаш, или я нямаш, тя не се променя. Не е убеждение, то се гради на факт и се променя, а вярата-не. Може да не е правилно изобщо, но аз мисля така, така го разбирам.

Смешничко ти е..Е,не съм единственият на това мнение..
http://jordanka-blog.blogspot.com/2010/08/blog-post.html
ей така..на първо почукване гуглето..връзка Блаватска Ню Ейдж..
Самата Блаватска я изчетох до 2 том на Доктрината..За по натам нямах нерви..Запознах се и с  Рьорих,които заимстват много от учението на Блаватска..Е и?

Луна,все едно да обясняваш на слепец какво точно е бледо лилаво..Но ще опитам де.Говоря само за себе си.Личната вяра,е чувство,усещане,че си...бе де да знам..вечен.Че никога няма да престана да Бъда.И това си го чувствам откакто се помня.Чак когато бях към 7-8 год,на погребението на дядо ми,разбрах,че концепцията за живот и смърт на масата била различна от моята.И честно казано,бях много объркан и смутен.Но тъй като родителите ми бяха атеисти,не намерих импониране на своите възгледи,нито адекватно за мен обяснение,що така се случва,и как така..аз просто не мога да изчезна!Как така ще изчезна?Ще престане да ме има?Къде ще отида? Офф..чисто детско усещане,че нещо не е читава тая работа...Което си е и до сега..
 И то не страх..доста често чета,че хората си измисляли"задгробен живот"(любим ми е тоя лаф )щото ги било страх от смъртта.. Мен не ме е страх от това.Никак.И не виждам и причина за страх.По-скоро..понякога изпитвам копнежи...едни такива неясни,неосъзнати..сякаш съм страничен наблюдател на себе си..на кръга около мен..Земята е уникална..Много,ама много ми харесва.(Не съм обиколил кой знае колко,но да порасне малкия,живот и здраве,мисля да я разгледаме заедно..по мъжки.)Но..била си на гости,знаеш какво е.Е така се чувствам и тук..Като за малко и на гости..И да ти кажа,когато ми е било много трудно,често съм си мислел за"дома"(макар ,че имаше време в което не бях много наясно,къде е това"в къщи").И една тъга..носталгия..много е странно.Бил съм емигрант из чужбините..подобно е..но тука имаш спомен за семейство,близки хора,родно място.А онова чувство е  носталгия по една...празнота..Абе непоносимо усещане на липса..не съм цял..Не съм завършен..Има още толкова много..Което да ти кажа на моменти ме отчайва..Еволюция до безкрай..

eksipnos, много хубаво си го обяснил, разбрах те   
Такива усещания аз нямам.

Зеринтия, вярвам, че хората са тук само временно, после следва край, нищо. И затова смисълът на всичко ми се губи.
Иска ми се да вярвам в обратното, но, както написах по-горе, нямам усещанията на eksipnos, нито са ми се случвали неща, които да обърнат вярата ми в противоположната посока.

Луна и грош, това е за теб, копирам го:
"Има теории, че душата тежи 21 грама (според други тежи 33 грама), понеже хора са претегляни преди и след смъртта си и при второто претегляне са тежали 21 грама по-малко. Това са теглото на 5 монети, теглото на едно колибри, теглото на един шоколадов десерт…След физическата смърт замисляли ли сте се къде отиват тези 21 грама, в какво се трансформират."
"След смърта се изчислява всичко. Загубените течности, последния дъх...всичко!
И въпреки това, тези 21гр( или колкото ида са) не се "намират" По никакъв начин не могат да "намерят" тези няколко грама. "
 
 
 

Градски легенди в резултат на "експеримент", проведен еднократно през 1907 върху шест умиращи хора, който всъщност е дал разлика от 21 грама само при един мъртвец.

http://www.abc.net.au/science/articles/2004/05/13/1105956.htm

http://rationallyspeaking.blogspot.com/2007/03/does-soul-weigh-21-grams.html

 jp, не мога да споря по въпроса, не съм толкова навътре в нещата. Чувала съм и съм чела за тези грамове, толкова. Дано има някой наистина запознат тук да каже.
А какво ще кажеш за разказите на хора, които в екстремна ситуация виждат телата си отгоре? Или за онези, които успяват с медитация да излязат от тялото си?

eksipnos, чудно си го обяснил, поздравления! Четейки те, сякаш четях собствените си разхвърляни мисли, които никога не успях да подредя......

ПП: Оф, и аз вече не знам в какво вярвам. Имам чувството, че цялата тая информация е фалшименто. Едно време си мислех, че намирам плявата и със собствения си гений я махам презрително надалеч. Ама вече не знам дали усещам нещо по-различно от плява. Знам само, че предишните ми усещания, свързани с тая работа, сякаш са били плод на наливаната еднотипна информация от обществото... Това се промени и имам чувството, че вече не усещам такива неща, а по-скоро онова, за което е писал ексипнос.

Няма нужда да си "навътре в нещата". Съответният "експеримент" е добре описан. Просто прочети как и кога е бил проведен. Между другото, никой никога не е повторил резултата - а оттогава е минал повече от един век.

Ти какво ще кажеш за разказите на хора, които при недостиг на кислород (екстремна ситуация без съмнение) виждат т.нар. "звезди посред бял ден"? Със сигурност и на теб ти се е случвало.

"звезди посред бял ден" - виждала съм зелени петна, нищо мистично.

Как разбра, че не е мистично?

Не беше мистично за мен, нито необяснимо.
Недостигът на кислород или определени медикаменти със сигурност влияят на възприятията, предполагам може да докарат халюционации. Но как е възможно с подробности да опишеш картина, погледната от ъгъл, от който реално никога не виждаш ... имам предвид отгоре?