Какво има след смъртта?

Аз съм гледала котки - всяка имаше свои специфични черти на характера и поведението, затова съм по-склонна да мисля, че животните нямат само колективно съзнание, а и индивидуално. Просто вероятно имат повече връзка с колективното съзнание отколкото ние хората. И ни разбират повече отколкото ние разбираме тях. Другото, което наблюдавам е, че те като че ли следват повече от нас собствените си усещания и желания, по-малко са обременени от предразсъдъци, страхове и др. от сорта. Доста спорно е дали ние сме по-напред от еволюцията от тях и дали сме по-нагоре в хранителната верига от тях - реално ако решат да ни нападат и убиват не е сигурно кой ще излезе победител 

Това че "домашните любимци" приличат на стопаните си може да се дължи на двупосочна връзка - взаимодействие между душата на животното и човека или просто избираме животно според някаква близост, която душата ни усеща с неговата.

Да, абсолютно поемат от енергията на стопаните си по някакъв начин. И котките заприличват по външност на тях, не само кучетата .

     половин година, преди да срещна детето си, срещнх кученцето ни. За сведение, не си падам по кучета. Обичам котки. Една нощ, случайно се прибирахме в жилището ни, където не живеем по-принцип, замръкнали в една близка дискотека и на прага на апартамента ни - на междинен етаж, всред много други врати висеше кокерче. Точно на изтривалката ни. Едно такова умърлушено. Хич не се зарадвах, обаче не можех да го оставя навън. Та го прибрах да пренощува, сигурна че на другия ден ще намеря собственика. Вече 10 години е член на семейството ни, въпреки че първите дни съм плакала, да си го вземе някой. Няколко месеца след това, само с бой можеше да ми я вземат.Датата беше 6 срещу 7 януари и след няколко месеца имах детето си. Сякаш душица проверяваше дали най-накрая съм готова да го бъда като майка. Щото преди това, беше под съмнение.

Здравейте, попаднах случайно на темата и ми се иска да се върна да изчета всичко  Не можете да си представите колко много ми се иска да има живот и след смъртта  Не защото изпитвам страх никак даже, но "там" е много, много обичан от мен човек 

 Merivas, може да прескочиш последните десет страници, но най- добре да започнеш със собствените си усещания и предположения.

Някои интересни неща за охлювите:
"Той е едно от най-древните животни, има свидетелства че охлюви са съществували още преди 600 млн. години, а днес те са на второ място след насекомите по брой...
Единствено неприятно може да ви се стори слузестата диря която оставя, но ви гарантирам, че тази диря е доста ценна за учените и в частност за козметиката. Благодарение точно на тази слуз охлювът оцелява и остава ненаранен независимо през каква повърхност се движи.
Охлювите имат наистина странна траектория и мъчно може да ги накарате да се движат по права линия, учените все още не са установили причината за това, но пък изследват нещо друго в движението им. Охлювите могат да се движат дори и с главата на долу, причината отново е в слузта , която им помага за образуването на вакум и не им позволява да падат.
Ако хората можем да дигнем до 2 пъти собствените си килограми (тренираните хора), то охлюва вдига до 10 пъти собствените си грамове.
Екстрактът от охлюви е известен с факта, че регенерира тъканта и възстановява счупена черупка на охлюва."
Нямаше да е лошо да имаме някои от "дарбите" на охлюва 
Разрових се за охлювите, защото се сетих за една странна случка: Докато бях бременна отидохме на едно село с приятели. В градината видях охлюв и загледах. Мислех, че ще се прибере в черупката си, но не се прибра и затова ми стана още по интересен, приближих се съвсем близо до него - пак не се прибра. Взех в ръце - не се прибира. Реших, че нещо е болен и затова се държи така. Извиках и другите да дойдат да го видят - ми, прибра се в черупката си 
После нека някой разправя, че няма нищо отвъд живота и отвъд физическия ни свят. Ако всичко беше само материя едва ли охлювът щеше да се държи така против природата си 

A m b e r сега се замислих, че и 2-те котки, които съм имала са били все нуждаещи се от подслон и не съм ги търсила. Може би наистина "нещо" ни ги поставя на пътя с някаква определена цел.

  детенцето на моя приятелка има много интересна връзка с животните. Освен че ги обича и им се радва - говоря за всички - дори най-малкото червейче се взема и се пренася на листенце от пътя. Та това детенце съм го виждала цялото в пеперуди ,накацали по нея. Това лято на вилата им в Балкана имаше оси - само нея не я охапа никоя въпреки , че се движеше съвсем спокойно в опасния район.

Не я е ухапала никоя оса, сигурно защото те не хапят, а жилят, но айде....
Връзката на дете с животните освен че умилява, подсказва, че колкото по-образовани, интелектуални и мислещи ставаме, толкова повече се отдалечаваме от тях.
Докато живеех на село, съвсем като в дивите времена, приемах животните като едни от обитателите на къщата ни. Котаракът си топваше понякога опашката в чинията ми, лягах между агънцата да се стопля и давах на някое пиленце да си кълве от кифлата ми, докато я изядем заедно, но откакто се преместих в града и почнах да ходя на училище и да се къпя всеки ден, вече ме беше гнус от такъв живот... Такива ми ти работи.....

Не разбрах какво общо имат охлювите с живота след смъртта ?

Като малка обожавах охлюви, гледах ги като домашни любимци , хранех ги с листа и т.н. Като ме видеха не се криеха в черупката си, явно не бяха от страхливите охлюви.

Слънце Луна, вярно че се отдалечихме малко от същността на темата, но след създаденото напрежение тук, ни трябва малко време, да върнем нещата  в нормални релси. Ще направя една стъпка в тази посока с домът на Бога. Оставям ви това любопитно четиво и се оттеглям да поработя малко.
http://www.gledaigo.com/%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%B0-%D1%81%D0%BA%D1 … 0%BC%D0%BE%D1%82/

Като стана дума за душата на животните и се сетих за тази моя случка, порових се за охлювите и ми направи впечатление, че могат да ходят дори по бръснач, регенерират телата и черупката си, и част от тялото му /същинската/ е в черупката, а друга част /двигателната и сензорната/ -  навън. Което пък ми напомни на душата и тялото. А самата черупка ми заприлича на "спиралата на еволюцията":

Спиралата е най-древния символ и се среща на всички континенти на планетата. Свързва се с цикъла живот-смърт-прераждане. В древността е символизирала слънцето, защото се е вярвало, че то се ражда всяка сутрин и умира вечерта, за да се прероди отново на сутринта .

Спиралата се свързва също с ДНК и с еволюцията .

Според Юнг спиралата е архетип, който се свързва с космическата сила и енергия.

Някои я смятат за символ на духовното пътуване . Също така представлява еволюционния процес на учене и израстване .

http://delianaangel.blog.bg/izkustvo/2011/05/03/spiralite-na-jiv … oto-na-duh.740583

  Спирални са и по голяма част от галактиките. Един път под упойка си носех точно по едни огромни спирали от преливащи се цветове. Интересно не що е спиралата - повтаря движението но със стъпка напред и обхавщащо по голяма площ.
 

Черупката на охлюва е наистина уникална, в нея е златното сечение.

За спираловидните галактики, до колкото помня само напълно развити галактики са спираловидни . Поправете ме ако греша. В спираловидните (развити) галактики е по-вероятно да съществува живот. Значи спирала е настина символ на живот.

Споменавайки повтарящи се шаблони, погледнете това - http://3.bp.blogspot.com/-djrOYrR9_H0/TeP44izduHI/AAAAAAAAAAU/1m … neuron-galaxy.jpg

Ядреният физик и атеист Светлин Димитров от Варна откри Господ след среща със сатана.

">#t=86[/video]
Препоръчва книгите на проф. Божидар Палюшев, който доказва по научен път съществуванието на Бога.
Ето линк към негови книги.
http://www.helikon.bg/author/%D0%91%D0%BE%D0%B6%D0%B8%D0%B4%D0%B … D0%B5%D0%B2_5022/
Оделно от това има видео-интервюта с него в Интернет. Понеже виждам, че тук има хора на вълна физика и точни науки, мисля че това са книгите за вас.