Какво има след смъртта?

Така де - всичко е автосугестия.  Сигурно и нетленните тела са в състояние на автосугестия, сугестирайки околните.

Не е самовнушение. Не е "игра" на мозъка. Не е позитивно мислене, по точно е немислене. Опитай първо да накараш ума ти да замълчи, не да го приспиш, а да замълчи. Не мислиш, не мечтаеш, не знам как точно да го определя.
Не вярвам обаче, че има общо с други светове, нито с душата, още по малко със състояние на душата след смъртта. Това чисто и просто е възможност на съзнанието, която я имаме, но не я използваме /лично на мен ми беше забавно, но ме изморява, това е друга тема/. Това е като интуицията.

Съзнанието е функция на мозъка. Няма как съзнанието да излезе извън кутията, но може насочвайки вниманието си в определена посока и насока, съзнанието да нарисува всичко. отпускането на съзнанието какво е? Нали пак става със съзнанието, съзнателно сядаш/лягаш да медитираш, т.е. ти се подготвяш съзнателно, правиш ритуал пак съвсем съзнателно. На ритуалите това им е функцията, чрез тях съзнанието да поеме определена посока. Фантазирането, автусегестията е същото - съзнателно действие в определена посока и цел.

О, не, не съм съгласна. Тренинг на съзнанието на деца? Защото има и деца, които практикуват ап. Наскоро една потребителка ми каза, че е започнала на 6 години. Голяма част от хората изобщо не знаят какво им се случва, да не говорим да се тренират сами. Истината е, че чак когато влязох в тази тема, си дадох сметка какво е това необяснимо преживяване. Така, че.....
Никога не съм медитирала съзнателно, аз съм скептик и атеист откакто се помня. Може би с медитация се предизвикват вибрациите, с които започва ап, но не знам дали поне това е постижимо, както и дали е безопасно. Възможно е да има и предизвикван процес, но повечето го правят несъзнателно, даже мнозинството се бори да го спре. Почти съм стигнала до начина как да се спира, но не винаги успявам да го приложа. Вътрешната енергия е по-силна в болшинството случаи. Личното ми мнение е, че с медитация се влиза в монадата, но и това не мога да потвърдя със сигурност. Ако става въпрос за несъзнателна и безконтролна медитация ми звучи по-добре.

Ън,
Някой го могат без да са се учили, някои се учат цял живот и пак го не могат. Дори не знаех какво е. Говорих с клиничен психолог, защото мислех точно като  Andariel. Прати ме при човек занимаващ се йога от години. Той ми обясни най общо за медитацията. За да се стигне до контрол се върви стъпка по стъпка, за да се стигне до определени нива също. Това, че аз, ти и още стотици хора могат да го правят без да са се учили не значи нищо. Аз не вярвам, че това "умение" води до някакъв вид духовност или нещо важно и необходимо /просто казано, отнасям се несериозно и по скоро ми пречи/ и тъй като има "сблъсък на интереси"- умение и вяра, решението беше как да не ми се случва.

THE SECRET SCIENCE BEHIND MIRACLES

 

Така.  Когато човек тръгва по някакъв път, добре е да има поставена ясна цел. Разбира се, целта може да е чисто и просто делюзия, появила се в резултат на взаимодействието на различни фактори в живота на субекта с неговия ум. Някои например решават, че ще постигат „пустотата“. Други – че ще се сливат с Бога или с Безкрая. Трети могат да решат, че искат да развиват сидхи – т.е. свръхестествени сили и т.н. Толкова много хора се занимават уж с медитация - някои от доста години, но какво всъщност правят?! Най-често нищо.    Т.е. тези занимания не им помагат особено в живота, а само им действат успокояващо в някаква степен, че нещо правят, за да се чувстват например по-духовни.  Медитацията е твърде широко понятие. Продължителното занимание с някои медитативни техники може да доведе до трайна промяна на мозъчните вълни в режим, който не е особено подходящ за светски живот. От енергийна гледна точка заниманията с медитация, особено някакви продължителни практики, без да е натрупана достатъчно жизнена сила в долните чакри, може да доведат до сериозни психологически и физически проблеми у индивида.
Що се отнася до сидхите и медитацията, чрез която съответният човек търси да се „слее с Божественото“  - Йогананда, а и не само той, пишат, че развитието на свръх умения изобщо не е цел на духовните практики и даже може да отклони търсещия от пътя му към Бога. Но пак подчертавам, че различните хора търсят различни неща. За мен лично такова „сливане“ е твърде мистично и се губи индивидуалността. А как може да еволюира една душа, ако тя се изгуби нейде в Божествения океан или се слее с него или както искате го наречете.  Ето ви тук по темата за сидхите и медитацията:

The Danger of Siddhis 

и още нещо за сидхите

THE NINE MAIN SIDDHIS and Eight Additional Siddhis

 

а аз си мислех, че долните чакри и напрежението там се оправя със секс. 

  Абе ако е само до едното напрежение...  Не става дума обаче точно за това. 

А, де, точно така! Може да има такива, които по насилствен начин практикуват. Но повечето го могат и аз не знам откъде....И да, стремежа е точно да се спре в крайна сметка. Не одобрявам насилствените начини най-вече заради тази вероятност: Откачалките и без това са достатъчно.
Да, и аз не вярвам, че води до някакъв вид духовност, нищо подобно. Просто е любопитно понякога да видиш разни неща, които няма никъде другаде да видиш.

Но също така се разбира, че много малко сме наблюдавали реалния свят, в който живеем.  

Хах, и това също

О, може да се случи и обратното - толкова да си повярва, че да няма спирка!

Извинявайте, че нахлувам така в темата. От скоро я чета ,но  прочетох въпроси, свързани с незрящите, та плахо да се включа. Идея може би нямате  какви са сетивата им - има картини, рисувани от незрящи  - пейзажи , портрети, не просто авангардно мазало и то от хора, които никога не са виждали.  Да не се отклонявам от темата де - Баща ми беше "видял" тунела. Каза, че бил като бързо движеща се спирала от черни и бели ивици, че било като усещане в асансьор ( нелепо звучи сигурно, но той като незрящ, предимно усещания можеше  да опише) След като почина баща ми, жена му, също незряща, ме извика да сортираме вещите му - да раздаде някои, да прибере други....Имаше снимки -  негови с мен, със сестра ми, с баба ми, от сватбата им...Всяка искаше да й давам и я докосваше, на една се спря и каза  - прибери  които искаш,  тази  ми я остави! Снимката беше - тя и баща ми от някъде и не на фокус и той я целува по бузата, как я усети, че са двамата там,  не знам. Както и да е, исках да кажа, че познатите ни сетива не са достоверен източник на познание, или дори да са - са силно ограничен такъв, за да служат за доказателство или опровержение на каквото и да било.