Keep calm and watch SUPERNATURAL

Явно нетът ми е калпав, Галче, не се мъчи повече, утре пак ще опитам, аз съм упорита (особено ако е за Сам )

Мило, освен да ти пожелая да сънуваш това, което не можа да видиш 

Я вижте колко много красота ще ни залива от екрана през следващия сезон

Би, взела си ми думите от устата - Спайкито и аз го харесвах едно време, но сега като гледам Бъфито ми се струва прекалено кльощав. Ще те зарадвам предварително, че актьорът доста по-добре изглежда с нормалния си цвят коса (и с нормални килограми) ЦЪК

Иначе скоро не се бях сещала за трениращите снимки на Тренера та пооплакнах доволно очо преди лягане, мерси за пусналите ги.

Поздравления за авторките на епизода - страхотно ви се получава. Айде, няма ли да го доведете Дийн в България да потърси малко Мария... стига са се занимавали с тоя Байрон (шегичка, разчитам на вас да го домъкнете и по нашите ширини).

Аз само да ви уведомя, че изчезвам за 10 дни на почивка и семейният съвет реши да ходим без компютрите, така че ако влизам, то ще е само от телефона и за малко. Пожелавам ви весело да си изкарате тук и като се върна да сте изписали темата, защото след това дните до премиерния епизод започват главоломно да се топят, предстои да излезне пълняит блопер за 6-ти сезон (по последни данни на 7.09) и най-вече да не забравите да гледате Divine на 28-ми по SyFy.

Добро утро 

Дейна, приятна почивка  Да се надяваме, че ще попаднеш на рецепционист  Или поне на такава компания

Този Спарки, Златото не залиташе ли по него? Ако е така, май трябва да почерпи  Ще получи 2 в едно 

Добро утро и от мен
Танче, да си изкараш хубаво и да влизаш отвреме-навреме при нас...

Ах, ах, така с тези кичурчета ли ще бъде  

Добро утро, днес вместо кафе ви поднасям алкохол. Да ви черпя по случай моята годишнина. Преди цяло десетилетие се сблъсках с моята половинка, а преди цели 5 години се "бракувах ме и траем"  . Пожелавам си оЩе дълги години такав семееен живот и повече да ме слуша.



Дейна, приятна почивка и тези 10 дена да минавата супер бавно (че по принцип хубавите неЩа свършват бързо). А порасналия Спайки  (това означава ли че Ще видим остарял вампир?????  )

Дейна, приятна почивка 

Би, честита годишнина! Да сте здрави и щастливи и много да се обичате!

Танче, приятна почивка, много слънчеви дни, прохладни нощи  Ако видиш някъде патета... знаеш какво да правиш с тях



Би, хубави годишнини си имаш : Дано и занапред така успешно се справяте, че тези неща понякога хич не са лесни   

Бичито, честита годишнина.

А това онзи същият басейн ли е дето имаше 1 патенце в него? Доста се е понапълнил

Същият е. Вижда се Галчето зеленото октоподче 

Подозирах, че зеленото октоподче ще успее да се вреди

Събудиха се рано, закусиха набързо в хотела и се отправиха към къщата, в която беше живял Байрон. Намериха я лесно, тъй като Сам я беше отбелязал на картата. Позвъниха на предната врата и търпеливо зачакаха да им бъде отворено. След минута на прага застана възрастна жена с накъдрена прибрана коса и строго облекло, много нетипично за дрехите, с които човек обикновено си стои у дома. На врата й висеше наниз перли.
Жената ги изгледа с любопитство. Зачуди се какво ли правят двама млади мъже в сини работни гащиризони и пръскачки в ръце толкова рано сутринта в къщата й.
- Добър ден – поздравиха в един глас Сам и Дийн.
- Добър ден – отвърна жената и продължи да ги гледа с нескрито любопитство.
- Ние сме от Комитета за защита на старините – обясни Дийн. – Изпратени сме да напръскаме против буболечки. За нас е от голямо значение да поддържаме домът на Лорд Байрон в отлично състояние. Нали разбирате, трябва да пазим националното си културно наследство.
Сам му хвърли изумен поглед, но нищо не каза. Откога пък брат му беше започнал да се изразява така?
- О, разбирам – отвърна жената, - но аз не съм подготвена...
- Не се притеснявайте, госпожо – прекъсна я Сам, - ще се постараем да бъдем максимално бързи. Няма да усетите присъствието ни. Ще пръскаме предимно в мазето и на тавана.
- Добре тогава – съгласи се тя и отвори по-широко вратата, - заповядайте.
Двамата пристъпиха навътре. Огледаха се светкавично. Обзавеждането беше съвременно, почти не се забелязваха старинни вещи.
- Вие наследничка на Лорд Байрон ли сте? – попита уж небрежно Сам.
- О, не съм – усмихна се смутено жената. – Наследих къщата от родителите си. Преди много години това имение е било обявено за продан и те са го купили.
- Но вие сигурно знаете много неща за първоначалните му собственици, нали?
- Разбира се! Проучила съм всички възможни документи. Толкова е вълнуващо да живееш в къща с такава история, че би било престъпление да не се поразровиш из архивите.
Сам пристъпи към нея.
- Много ми е любопитно – каза заговорнически той – дали са останали някакви вещи, които са принадлежали на Байрон? Силно развълнуван съм, че съм тук и ако бъдете така добра да ни покажете някои от по-интересните неща ще съм ви безкрайно благодарен.
Лицето на жената светна от удоволствие. Тя живееше сама и сега й се удаваше чудесна възможност да покаже с гордост къщата си, да разкаже някоя и друга история.
- Запазени са някои мебели и картини. Мисля, че картините ще са от голям интерес за вас, съпровожда ги невероятна история за любов, омраза и раздяла...
Тя ги поведе към една от стаите на първия етаж - просторен салон с камина. Над камината висеше портрет на красива млада жена, облечена в бледозелена рокля. На шията й висеше масивно златно колие с объл пендатив от млечнобял камък в тежък обков.
- Това е Лейди Карълайн Лам – заобяснява любезната домакиня с треперещ от вълнение глас. – В определен период е била любима на Лорд Байрон. Той толкова е бил влюбен в нея, че е затрупал дома си с нейни картини.
Сам и Дийн се спогледаха. На това му се казваше късмет! Каква находка! Още от първата минута бяха се натъкнали на следа!
- След като са се разделили – продължи да обяснява жената – той е свалил всичките й картини и ги е захвърлил на тавана. Не е искал нищо да му напомня за нея. Достатъчно му е било, че тя го е преследвала непрекъснато. Когато родителите ми купили къщата те намерили тези картини и ги закачили където намерили за добре. Грехота е такава красота да седи на тавана и да събира прах все пак!
В съседното помещение отново имаше картина на Лейди Карълайн, както и в това до него. Възрастната жена прояви завидно желание да им покаже всичко възможно. Докато го правеше тя не спираше да говори и да разказва всякакви интересни неща за живота на Байрон.
Когато обиколката на къщата приключи, Дийн я помоли да им покаже тавана и мазето, за да могат да напръскат. Тя направи това, след което се прибра в стаята си с уговорката, че ако двамата имат нужда от нещо, каквото и да било то, ще я потърсят.
Най-напред се качиха на тавана. Бяха сами и можеха да преровят всяко тайно и прашно местенце, на което им се струваше, че могат да намерят някаква следа, нещо, което да им помогне и да им даде насока.
Докато се ровеха из вехториите Сам отбеляза:
- Направи ли ти впечатление, че на всичките портрети, които видяхме, Лейди Карълайн носи едно и също колие? При това тези портрети са рисувани през различни години.
Дийн замислено прехапа долната си устна.
- Мислиш, че й е нещо като талисман ли?
- Да. Или семейна ценност. Не видях никъде да е с други бижута.
- Трябва да проверим тази работа. – Той изтупа енергично прашните си ръце и добави: - Тук няма нищо, давай да слизаме в мазето.
Мазето беше голямо, със стени от тъмен камък и съставено от няколко преминаващи едно в друго помещения. Миришеше на влага и плесен, но това беше нормално, все пак се намираше под нивото на земята, а и къщата беше много стара.
След продължително ровене из всякакви сандъци, ракли и кутии Дийн откри малка кръгла кутийка от метал. На капака имаше някаква рисунка, но времето и влагата я бяха превърнали в цветно петно с неясни златисти контури. Дийн повдигна капака и ахна.
- Трябва да видиш това – каза той на брат си.
Сам припряно пристъпи към него и надникна в ръцете му.
- Колието на Лейди Карълан!
- Аха. Не е ли странно? Не се е разделяла с него, носела го е непрекъснато години наред, а е била погребана без него...
Сам му хвърли страничен поглед.
- Мислиш, че това е разковничето? Че тя просто си иска колието?
- Мдам. Дори съм повече от сигурен. Вероятно след сърцераздирателната им раздяла Байрон й го е взел. Може би заради това тя така натрапчиво го е преследвала години наред – не заради любовта си към него, а защото си е искала колието.
- Не ни остава друго, освен да й го върнем. Трябва да разберем къде е погребана – отбеляза Сам.
- И след това се прибираме у дома, нали? Тази сутрин Боби ми се обади, има проблем с някакъв демон и сме му нужни.
- Добре. Обади му се и му кажи, че до два дни ще сме при него.

Онлайн с дублаж или ?

Да, с дублаж.
Днес имам много свободно време, пиша навсякъде, отговарям на всеки

Едва дишам сред толкова много патки 

Иии, ама как ви се получава историятаа    Нямам търпение да се включа с къс еротичен абзац 

Layla, с дублаж, да. Много е досадно да четеш репликите на глас. Не мога да се съсредоточа върху лицето на Сам