- Публикувана: 17 авг. 2011, 22:50 ч.
- Последно мнение: 20 дек. 2011, 23:18 ч.
Дразнят ли ви родителите,които помагат с материали в училище по своя инициатива?
реплики от сорта "ама ние ви гледаме децата по цял ден"-еми ще ги гледат..та нали тази професия са избрали??!
Нима аз трябва да се чувствам виновна ?!?! Като не им харесва-да се преквалифицират (както правят всички нормални хора) и да си търсят друга работа!
Нима аз трябва да се чувствам виновна ?!?! Като не им харесва-да се преквалифицират (както правят всички нормални хора) и да си търсят друга работа!
Вярно, че не е по темата, но ти започна. Естествено, че учителите в ДГ ще гледат децата. Друг е въпросът при какви условия ще става това. Играчки, помагала, килимчета - всичко това е за децата, не за учителката, нали?
Да и телевизорът е за децата , за да могат цял ден да гледат детски и да не притесняват учителките
Нека ви разкажа какво се случва в нашето малко градче.
От години децата учат в една сграда ,която не е предназначена за училище и изобщо не е по необходимите условия .Години на ред се сменяха кметове след кметове и ни обещаваха ,че новото училище ,което все още е в стоеж ,ще бъде завършено . Старата сграда ,в която са сега децата непрекъснато се нуждае от различни поправки,като например закачалки за якетата на децата или ремонт на някой прозорец ,който "отзива" от единия край или някои такива макар и на пръв поглед неща . Съответно родителите се отзовават с каквото могат,което мисля ,че е нормално .
А относно новото училище сме си определили благотворителна вечер,в която участват дори хора ,чиито деца отдавна не учат.Децата подготвят песни и стихотворения ,за да можем по този начин да привлечем повече хора . Майките пък подготвяме кулинарна изложба ,която после разпродаваме на минимални макар цени .Сумата от кулинарната изложба ,както и даренията се събират и с тях ще бъде спонсорирана стаята на първокласниците (да се надяваме ,че ще бъде вече в новата сграда). Хубавото според мен е ,че се събират все повече доброволци!
От години децата учат в една сграда ,която не е предназначена за училище и изобщо не е по необходимите условия .Години на ред се сменяха кметове след кметове и ни обещаваха ,че новото училище ,което все още е в стоеж ,ще бъде завършено . Старата сграда ,в която са сега децата непрекъснато се нуждае от различни поправки,като например закачалки за якетата на децата или ремонт на някой прозорец ,който "отзива" от единия край или някои такива макар и на пръв поглед неща . Съответно родителите се отзовават с каквото могат,което мисля ,че е нормално .
А относно новото училище сме си определили благотворителна вечер,в която участват дори хора ,чиито деца отдавна не учат.Децата подготвят песни и стихотворения ,за да можем по този начин да привлечем повече хора . Майките пък подготвяме кулинарна изложба ,която после разпродаваме на минимални макар цени .Сумата от кулинарната изложба ,както и даренията се събират и с тях ще бъде спонсорирана стаята на първокласниците (да се надяваме ,че ще бъде вече в новата сграда). Хубавото според мен е ,че се събират все повече доброволци!
Нека ви разкажа какво се случва в нашето малко градче.
От години децата учат в една сграда ,която не е предназначена за училище и изобщо не е по необходимите условия .Години на ред се сменяха кметове след кметове и ни обещаваха ,че новото училище ,което все още е в стоеж ,ще бъде завършено . Старата сграда ,в която са сега децата непрекъснато се нуждае от различни поправки,като например закачалки за якетата на децата или ремонт на някой прозорец ,който "отзива" от единия край или някои такива макар и на пръв поглед неща . Съответно родителите се отзовават с каквото могат,което мисля ,че е нормално .
А относно новото училище сме си определили благотворителна вечер,в която участват дори хора ,чиито деца отдавна не учат.Децата подготвят песни и стихотворения ,за да можем по този начин да привлечем повече хора . Майките пък подготвяме кулинарна изложба ,която после разпродаваме на минимални макар цени .Сумата от кулинарната изложба ,както и даренията се събират и с тях ще бъде спонсорирана стаята на първокласниците (да се надяваме ,че ще бъде вече в новата сграда). Хубавото според мен е ,че се събират все повече доброволци!
От години децата учат в една сграда ,която не е предназначена за училище и изобщо не е по необходимите условия .Години на ред се сменяха кметове след кметове и ни обещаваха ,че новото училище ,което все още е в стоеж ,ще бъде завършено . Старата сграда ,в която са сега децата непрекъснато се нуждае от различни поправки,като например закачалки за якетата на децата или ремонт на някой прозорец ,който "отзива" от единия край или някои такива макар и на пръв поглед неща . Съответно родителите се отзовават с каквото могат,което мисля ,че е нормално .
А относно новото училище сме си определили благотворителна вечер,в която участват дори хора ,чиито деца отдавна не учат.Децата подготвят песни и стихотворения ,за да можем по този начин да привлечем повече хора . Майките пък подготвяме кулинарна изложба ,която после разпродаваме на минимални макар цени .Сумата от кулинарната изложба ,както и даренията се събират и с тях ще бъде спонсорирана стаята на първокласниците (да се надяваме ,че ще бъде вече в новата сграда). Хубавото според мен е ,че се събират все повече доброволци!
Браво на вас, това е чудесна инициатива , лошо е само че ви се налага да го правите вие , а не общината.Дано успеете .
Вярно, че не е по темата, но ти започна. Естествено, че учителите в ДГ ще гледат децата. Друг е въпросът при какви условия ще става това. Играчки, помагала, килимчета - всичко това е за децата, не за учителката, нали?
Да и телевизорът е за децата , за да могат цял ден да гледат детски и да не притесняват учителките
Някъде да съм споменала телевизор? За мен той е абсолютно излишен. Не вярвам той да е доброволно дарение от родител. Ако пък сте дали пари - защо сте го направили?
Що се отнася до спонсорите, много се съмнявам някой да тръгне да спонсорира дадено училище, ако детето му не учи там.
Защо? Има спонсори, които самите те някога са били ученици в това училище и правят дарение без децата им да учат сега в това училище!!
Що се отнася до спонсорите, много се съмнявам някой да тръгне да спонсорира дадено училище, ако детето му не учи там.
Защо? Има спонсори, които самите те някога са били ученици в това училище и правят дарение без децата им да учат сега в това училище!!
Така е, моето основно училище почти се издържа от двама, актуални в момента водещи, също бивши ученици!
Вярно, че не е по темата, но ти започна. Естествено, че учителите в ДГ ще гледат децата. Друг е въпросът при какви условия ще става това. Играчки, помагала, килимчета - всичко това е за децата, не за учителката, нали?
Да и телевизорът е за децата , за да могат цял ден да гледат детски и да не притесняват учителките
Някъде да съм споменала телевизор? За мен той е абсолютно излишен. Не вярвам той да е доброволно дарение от родител. Ако пък сте дали пари - защо сте го направили?
Не не ми се свидят парите , но не е редно.За всички останали материали , консумативи и играчки сме давали.
И аз смятам, че не е редно за телевизор. Според мен децата трябва да бъдат ограничавани, въпреки че по принцип има много полезни детски предавания, а и едно дете винаги би се зарадвало на детско, но пък нека това си остане за вкъщи... Дъждовно време е обяснила, че не е имала това предвид, но пък явно има учителки, които смятат идеята за добра. Тук е нужна родителската намеса. От друга страна не се знае дали в градината не искат просто да имат възможност да пускат от време на време ( но наистина рядко ) по нещо полезно за децата.
Положението в училищата и градините е заради нередовните пари и ''мистериозното'' им изчезване. То обаче може да се препише на директори, зам. дир. и пр., а не на учителите. Как да осигуриш нужното за своите ученици, когато не се прави нищо и не се дават пари за ремонт на класните стаи и други помещения или за качествени материали и пр.? Кой е виновен тогава? Децата страдат най-много, защото някой е решил да поприбере парички за себе си. В училището, където учех, в продължение на 4 години не направиха никаква промяна, имахме три кабинета по информатика, всичките с калпави компютри, от които половината неработещи. Да имаше един кабинет с нормални компютри, по-добре щеше да е... И ако никой не помага, лошото ще е за децата! Да, има училища, чиито бази са много добри, но това са училища, за които се правят дарения и естествено се кандидатсва по проекти. Да, обаче някои училища си нямат заможни дарители (друг е въпроса, че и да има, парите пак могат да отиват в нечий джоб) , нямат компетентни и заинтересувани директори, колкото до проектите, учителките отново не могат да бъдат обвинявани, не зависи от тях. Но това с телевизорът наистина ме възмути!
Аз си имам една мечта. Хората в България да престанат да гледат само себе си ( по примера на политиците) , а да помислят за зависещите от тях. Писна ми от това положение и в училищата и в градините.... И на нас ни събираха преди време по 20 лева ''дарение'' всеки срок, а тези, които не искаха да дават, заплашваха, че няма да завършат!
Както някой по-горе каза: има Учители и учители. Ако сте попаднали на първите, няма да чуете '' Ние ви гледаме децата по цял ден''
За да бъдеш учител, трябва наистина да го искаш, да ти идва отвътре! Да е призвание!
А по темата
извинявам се, чак сега се усетих, стига да се помага по желание и от сърце, без никакви претенции, за да можеш да си вършиш работата, без някой да очаква от теб нещо повече, само защото е помогнал, и да ти се мръщи, когато не го получава- да! Не се дразня! Напротив!
Положението в училищата и градините е заради нередовните пари и ''мистериозното'' им изчезване. То обаче може да се препише на директори, зам. дир. и пр., а не на учителите. Как да осигуриш нужното за своите ученици, когато не се прави нищо и не се дават пари за ремонт на класните стаи и други помещения или за качествени материали и пр.? Кой е виновен тогава? Децата страдат най-много, защото някой е решил да поприбере парички за себе си. В училището, където учех, в продължение на 4 години не направиха никаква промяна, имахме три кабинета по информатика, всичките с калпави компютри, от които половината неработещи. Да имаше един кабинет с нормални компютри, по-добре щеше да е... И ако никой не помага, лошото ще е за децата! Да, има училища, чиито бази са много добри, но това са училища, за които се правят дарения и естествено се кандидатсва по проекти. Да, обаче някои училища си нямат заможни дарители (друг е въпроса, че и да има, парите пак могат да отиват в нечий джоб) , нямат компетентни и заинтересувани директори, колкото до проектите, учителките отново не могат да бъдат обвинявани, не зависи от тях. Но това с телевизорът наистина ме възмути!
Аз си имам една мечта. Хората в България да престанат да гледат само себе си ( по примера на политиците) , а да помислят за зависещите от тях. Писна ми от това положение и в училищата и в градините.... И на нас ни събираха преди време по 20 лева ''дарение'' всеки срок, а тези, които не искаха да дават, заплашваха, че няма да завършат!
Както някой по-горе каза: има Учители и учители. Ако сте попаднали на първите, няма да чуете '' Ние ви гледаме децата по цял ден''
За да бъдеш учител, трябва наистина да го искаш, да ти идва отвътре! Да е призвание!А по темата
извинявам се, чак сега се усетих, стига да се помага по желание и от сърце, без никакви претенции, за да можеш да си вършиш работата, без някой да очаква от теб нещо повече, само защото е помогнал, и да ти се мръщи, когато не го получава- да! Не се дразня! Напротив!
В никакъв случай не може да ме подразни. Тези родители все пак даряват неща, които и собственото ми дете може да използва. Предполагам негативното отношение към подобна щедрост може да се породи от подозрението в самоизтъкване на въпросните дарители или собствената незаинтересованост към тези неща, друг е въпросът, че ако някой родител не може да си позволи да помогне по този начин вероятно започва да се чувства зле и да става агресивен към тези, които го правят.
Не се дразня, смятам, че при възможност и желание трябва да помагаме децата ни да учат в по-приятна атмосфера. Купували сме карти, шкаф, бюро, правили сме освежителен ремонт на класната стая/съвместно с другия клас с който нашите деца делят стаята/. Училището подмени дограмата, направи ремонт на тоалетните, закупи нови чинове, защо и ние да не помогнем с нещо, макар и скромно 
Преди няколко години, когато дъщеря ми беше в детска градина, една майка предложи да купим за Коледа подарък на децата телевизор. Прикани който иска да участва с каквато сума пари може. В крайна сметка имаше само три желаещи майки. Купихме телевизора и Дядо Коледа им го поднесе.
След една година решихме че Дядо Коледа може да им подари ДВД плейър. Пак няколко майки събрахме пари и подаръкът пристигна. След Дядо Коледа един татко отиде да го свърже с телевизора и да направи каквито настройки са нужни. Да, ама не. Телевизорът беше изчезнал и никой не знаеше как и от кога. До края на учебната година (която беше последна за децата) все още се търсеше.
По темата. Ако някой татко-бизнесмен отиде при директора и му каже: "Искам да купя компютри или да сменя дограмата на етажа" никак няма да се подразня. Напротив. И аз съм правила подобни неща в детската градина, не в такива размери разбира се.
В първи клас обаче имахме една госпожа (вече бивша), която по родителски срещи говореше общо взето само са покупки и пари. Много обичаше да пита: "Кой ще купи две топки - волейболна и футболна?" или "Кой ще ми направи стойка за проектора" (който никога не беше използван). Имаше група родители, които се надпреварваха да викат: "Аз, аз, нека аз!". Идеята в двете посоки беше съвсем ясна. От страна на учителката беше: "Заинтересован родител - успяващ ученик", от страна на родителите "Всичко ша дам, но мойто ще е първо сред първите!". И още стотици такива примери. Методът работеше безотказно. Който дава е добре, който не дава - не е добре. Меко казано. Стигна се до поднасяне на лични подаръци от агитката (четири майки), купувани с пари от общата каса, която все се нуждаеше от допълване (поне 10 лв на месец). Останалите родители дори не знаехме рожденната дата на госпожата (примерно). Децата ни казваха, че майките на този и онзи дошли и подарили огромен букет и красиво опакован подарък. За Коледа - на децата китайски химикал от 50 ст, на госпожата - бижу за 100 лв. Ако задаваш въпроси, детето ти го отнася на момента. Информацията се предаваше на госпожата в близкото кафене.
Такива неща не са дразнещи, а жалки и като попадна на тях, просто бягам надалеч.
Не че не опитах да протестирам, където трябва, но например директорът в прав текст ми каза: "Не, тя не е такава, на нея не й трябват пари. Мъжът й знаеш ли кой е и колко пари вади?"
Тя рибата се вмирисвала от главата. В училището, в което сме от миналата година няма такива филми. Просто няма как да стане.
След една година решихме че Дядо Коледа може да им подари ДВД плейър. Пак няколко майки събрахме пари и подаръкът пристигна. След Дядо Коледа един татко отиде да го свърже с телевизора и да направи каквито настройки са нужни. Да, ама не. Телевизорът беше изчезнал и никой не знаеше как и от кога. До края на учебната година (която беше последна за децата) все още се търсеше.
По темата. Ако някой татко-бизнесмен отиде при директора и му каже: "Искам да купя компютри или да сменя дограмата на етажа" никак няма да се подразня. Напротив. И аз съм правила подобни неща в детската градина, не в такива размери разбира се.
В първи клас обаче имахме една госпожа (вече бивша), която по родителски срещи говореше общо взето само са покупки и пари. Много обичаше да пита: "Кой ще купи две топки - волейболна и футболна?" или "Кой ще ми направи стойка за проектора" (който никога не беше използван). Имаше група родители, които се надпреварваха да викат: "Аз, аз, нека аз!". Идеята в двете посоки беше съвсем ясна. От страна на учителката беше: "Заинтересован родител - успяващ ученик", от страна на родителите "Всичко ша дам, но мойто ще е първо сред първите!". И още стотици такива примери. Методът работеше безотказно. Който дава е добре, който не дава - не е добре. Меко казано. Стигна се до поднасяне на лични подаръци от агитката (четири майки), купувани с пари от общата каса, която все се нуждаеше от допълване (поне 10 лв на месец). Останалите родители дори не знаехме рожденната дата на госпожата (примерно). Децата ни казваха, че майките на този и онзи дошли и подарили огромен букет и красиво опакован подарък. За Коледа - на децата китайски химикал от 50 ст, на госпожата - бижу за 100 лв. Ако задаваш въпроси, детето ти го отнася на момента. Информацията се предаваше на госпожата в близкото кафене.
Такива неща не са дразнещи, а жалки и като попадна на тях, просто бягам надалеч.
Не че не опитах да протестирам, където трябва, но например директорът в прав текст ми каза: "Не, тя не е такава, на нея не й трябват пари. Мъжът й знаеш ли кой е и колко пари вади?" Тя рибата се вмирисвала от главата. В училището, в което сме от миналата година няма такива филми. Просто няма как да стане.
Телевизорът беше изчезнал и никой не знаеше как и от кога. До края на учебната година (която беше последна за децата) все още се търсеше.
Леле, каква наглост... Как може от деца да крадеш...
И учителите ли не знаеха какво е станало с въпросния телевизор?