Колко време, след като останахте сами, започнахте да се срещате с други мъже?

Ако може леко да перифразирам - зависи какво иска човек. Постоянната смяна на сексуалните партньори също може да се брои за поредица успешни връзки. Относно нагласата - променя се, стига да искаш.
Понеже Пепеляши спомена умна книга, горещо препоръчвам на всички, преживели раздели и неуспешни връзки "Параноя на страстта" на Робин Норууд. Тази книга буквално промени отношението ми към връзките, мъжете и самата себе си. Лягах и ставах с нея.

Оттам един железен принцип - колкото по-добре се грижиш сама за себе си, толкова по-голям е шансът да срещнеш човек, който да се грижи също така добре за теб. Цялата книга се гради върху това как жените правим компромиси, само и само да задържим уж любовта...

Имах и такъв период, в който преживях няколко подобни връзки - несериозни, само за запълване на времето. Но го исках така и още в началото казвах, че не искам нов брак.
В един момент си казах, че вече съм готова. И че искам наистина в живота си човек, с който да създам ново семейство. Това се случи сигурно 6-7 години след развода с БНД.
И относно визуализациите - казах си и какъв точно искам да бъде - по-голям, по-умен, по-състоятелен и по-висок от мен.

Не си го представях обаче конкретно как ще изглежда. Може би затова е по-млад от мен
И не е типът, който съм харесвала винаги - тъмни мъже. Рус със сини очи
Паралелно с това обаче - че вече съм готова за сериозна връзка, си очертах два основни приоритета - аз и близките ми да са здрави, и да съм финансово стабилна. И се хвърлих във второто - да работя, за да си подобрявам финансовата стабилност. И си казах, че това ако го имам - другото берекет версим, няма да го върнем, но не е основно.
И така изневиделица се появи и сегашният ми приятел. Всичко започна леко, бавно, постепенно, уж несериозно. През цялото време се питах как се чувствам с него и бях готова да прекратя веднага, ако не се чувствам добре. Той така леко и неусетно се вписа в живота ми, че все едно хем го има, хем го няма. На седмия месец заживяхме заедно, живеем вече близо година, той е поел и финансово грижата за дома, макар че сме в моя апартамент.

Първо се притеснявах как ще се сработят с дъщеря ми - той е ерген и няма деца. После се притеснявах как ще реагира семейството му и майка му най-вече. Приеха ме добре. Сега всичко е толкова хубаво, че чак не ми се вярва. И най-важното - стана леко, неусетно, не насилено, не с цената на всичко. От само себе си някак.

Браво , Tintina ! 

Браво и от мен, Tintina,    звучи перфектно....ти си минала и през двете значи - визуализацията, и отказа от "на всяка цена"...

Стана ми интересно затази визуализация, става въпрос просто да си представиш какво точно искаш или има някакви по-специфични похвати?

И на мен ми стана интересно ?
Това някакъв метод ли е ?

Може и да греша, но тази визуализация е нещо като позитивното мислене по скоро позитивно представяне на нещата, които искаме да ни се случат. Има един филм The Secret там горе долу е показана въпросната визуализация. Примерно започвате да фантазирате за определен тип мъж , изграждате си негов образ в съзнанието си - външен вид, характер , поведение и т.н. И очаквате той да се появи.Може да не е точно 1 към 1, но все пак. Моля , ако греша някое от момичетата да ме поправи. Не само с бъдещ партньор може да се визуализира. Аз съм със Синдром на поликистозните яйчници и забременяването ми беше трудно. Много често си представях как съм вече бременна с коремче. Как се разхождам по улиците с детска количка. И ето, че се получи.

Аз съм го гледала филма. Но сега се замислям, че на мен явно още ми е рано за такива визуализации, защото въобще не мога да си избистря в главата какъв точно мъж искам, освен някои основни неща като това да е отговорен. Наясно съм че все някога ще се занимая пак с мъж, но понякога ми се иска да не знам какъв точно ще бъде, просто да има някакъв момент на изненада(приятна изненада  ).

Ясно !

Сега като се замисля, аз възможно ли е да съм направила визуализация на това какво да ми е детето и мъжа, който ще обичам? Разказвала съм го и другаде, но пак ще спомена - като ученичка харесвах много един чернокож холандски футболист от суринамски произход, 5-6 години обяснявах на всички, че аз ще имам такъв мъж и също така носех в портмонето си една снимка на бебе мулатче, изрязана от списание и казвах, че аз ще имам такова дете. Разбирате, аз съм от малък провинциален град, предизвиквала съм сериозен смях с тези си твърдения, но аз бях напълно убедена в тях и съвсем ясно ги виждах. Въпроса е, че след това с годините спрях, разбира се, да ис представям но точно това на всяка цена, но какво стана - голямата ми любов е холандец от суринамски произход, който родом е от същата улица, на която е живял и въпросния футболист, който харесвах. А детето ми е от друг мъж, но е мулатче. Извинете, че се отклоних от темата, но се замислих, че явно при мен се е получила неволна визуализация. 

Да така е. Аз също съм забелязвала, че някои мои мечти да не кажа на едно 90% са се сбъдвали. А иначе ей така несъзнателно съм си ги мечтала, докато въпросната визуализация е да мечтаеш и да си представяш нещо целенасочено. То и аз си мечтаех за бебе мулатче, но не ми се сбъдна. Надявам се второто ми дете  да е такова.

Абе тез целенасочени визуализации винаги са ми били леко смешни, не се сърдете. Има една книга - "Пилешка супа за душата". Там имаше разказ как една жена искала много да се омъжи, направила си тетрадка, в нея залепила снимки на диаманти, хубава вила на брега на морето, семейна двойка и хоп - баш същото й се случило. Много смахнато ми се видя това.

Нищо целенасочено не съм визуализирала, но иначе вярвам в силата на положителното мислене и в нагласата, че като искаш нещо, подсъзнателно правиш така, че то да стане. Иначе като мантра да повтаряш как нещо става, пък то не става, пренавива пружините и има обратен ефект.

Може би при мен рецептата е била в отпускането по живота... В смисъл - и да не беше станало така, голяма работа. Чувствах се удовлетворена от живота си и преди да се появи сериозен мъж в него. Беше ми добре, основните ми параметри си бяха наред... То не се знае какво ще е занапред, но след грешките с БНД, а и от позицията вече на годините си мисля, че съм налучкала горе-долу рецептата на щастливия и спокоен семеен живот, поне с моя индивид.

 
Иначе и аз минах през такива смахнати периоди преди много години. Разбира се, че не се случи това дето уж го визуализирах и бла бла. Случиха се съвсем други неща, които изобщо не съм си ги и представяла.

Колкото сега да си представям г-н Перфектен - доста ми е трудно. Колкото и да е перфектен, май не бих го издържала да ми се мота из хола с купа пуканки в едната ръка и дистанционото в другата, скачайки от един спортен канал на друг 

1.Не
2. Не- и не

Пояснение: страдам от всички описани прояви на самота, сексуална незадоволеност, спад на самочувствието и т.н. И въпреки това не ми се получават връзките просто...даже и неуспешни нямам. Както има една приказка "вода гази жаден ходи".

Rois, ти не просто си мечтала. Ти си живяла с тази идея. Била е частичка от реалността (макар и бъдеща) за теб. Така си го обяснявам.
При мен беше същото.
Чувствах се готова да го посрещна: такъв, такъв и такъв.
Не само го виждах в съзнанието си, а живеех с усещането за него - за общуването ни, за радостта, която ми доставя и аз на него... (е, не перманентно - когато остана насаме със себе си, понякога - това стига)

Но проблемът е, че можеш да пропуснеш нещо и то се оказва важно накрая 
Затова, никакво вкопчване! 

Пепеляши, и аз това разбирам под визуализация - + самото усещане и чувства създадени от визуализацията, изживяването на това което си представяш, не просто да лепиш снимки и да гледаш...

 Witchie   как издържаш...аз не мога...направи нещо за себе си 

Tintina, книгата е уникална, ужасно добър инструмент за прогонване на самота - веднага те вкарва в размисъл и самоанализ, който на всичкото отгоре и конструктивен, и ме изведе частично от депресията с която се боря от повече от месец.  Въпреки наистина фрапиращите случаи които се описват, дори и израсла в идеално семейство, намирам отговор за собствените си връзки с мъже, и най-вече БНД, както вие му казвате тук , и все пак, знаеш ли, аз никога не съм била от този вид жени - силно обичащи, никога не съм се оставяла да се жертвам да търпя и да се самоунищожавам заради мъжа...напротив...ще ти пиша пак като я прочета цялата.