Колко време, след като останахте сами, започнахте да се срещате с други мъже?

  • 56 982
  • 965
  •   1
Отговори
# 960
  • Мнения: 376
kalinchita, какво хубаво нещо имаш в живота. Чета постовете ти в тази тема от декември 2012 - тогава още не е имало никой при теб, значи нещо скорошно си намерила..... Успех!  Hug

Tintina, защо така реши че не съм готова? Четох твои други постове и постове на Пепеляши, ако не се лъжа - защо смятате че когато една жена среща неподходящи мъже в живота си, значи не е готова за връзка - каква е тази теория, сега?

И друго, гледам много от вас са търпели доста в браковете си, и им трябват много години да се оттърсят. Аз се усетих на време, търпях 2 години, имах късмета един човек да ми светне пътя с фенерче. След като се разделих с мъжа ми, не съм съжалявала, и за секунда не съм се връщала назад, била съм 100% категорична винаги. Не съм и страдала, не съжалявам за нищо, нито за брака си, нито за развода си. Така че това не пречи. (Като цяло смятам че брачната концепция е изкривена, и в близките 100 години се надявам брака да ичезне от обществото ни като вид инстанция уреждаща отношенията между хората. Моногамността и при двата пола, тоест, семейния вид отношения, може би ще изчезнат след още 100 след брака, с развитието на обществото и технологиите ни --и ценностните системи.)

И каква е тази неготовност за връзка сега?

Последна редакция: ср, 06 фев 2013, 12:22 от Martani

# 961
  • Мнения: 931
Права си за това, че нещата при мен са отскоро, запознахме се около Коледа. В началото дори не му обърнах внимание, но от дума на дума успя да ме предразположи и да събуди интереса ми.
Аз пък се надявам брака и моногамността да не изчезнат и да успеем да се върнем някога към простичките ценности в живота. През целия си живот не съм имала никога връзка със семен мъж защото си имам някакви бръмбари в главата, които не ми позволяват да го направя. Не ми се иска дори и косвено да стана причина за нещастието на друг човек. Не съм моралистка, но си имам някои принципи, на които държа и зная, че ако ги наруша ще загубя част от уважението към себе си.

# 962
  • Мнения: 376
радвам се за теб, kalinchita...
аз също не излизам с женени мъже, ...никога. но съм твърде против брака разбира се, за мен той опорочава отношенията...за семейството -- това са само прогнози мои, не желания, и все пак, прекалено еманципирани, търсещи себе си хора станахме, всички, в общество с много стрес, трудно се бориш за другия и жертваш себе си...непрекъснато искаме да сме свободни и щастливи, семейството е било на преден план в общество без технологии и комуникации, когато намираш емоционална опора и стабилност у дома, дом без телефон, без интернет, без възможност да летиш със самолет, да говориш чужди езици, и да знаеш какви хора има и на други места, това имах предвид...нуждите ни са други като че ли, и се променят още повече.

# 963
  • Бургас
  • Мнения: 6 096
Martani , не е теория. Просто така го чувствам, докато те чета. Струва ми се, че не приемаш другия пол като възможност за едно разнообразно прекарване на времето, а непременно имаш очакване и изискване връзката да се развие в нещо по-сериозно. Което същевременно самата ти отричаш да съществува - а именно традиционното семейство. Може и да греша. Но като цяло вярвам, че нещата се случват в живота на човека, когато не ги насилва и когато е готов за тях.

А по повод на последния ти пост - точно в това безумно забързано технологично време повече от всякога изпитвам нуждата да усещам уюта и спокойствието на дома си, тихата и спокойна любов на човека до мен. Може и да не се получи завинаги, нито пък задълго. Колкото - толкова...

# 964
  • Мнения: 376
аха. ..ясно.  Blush

# 965
  • при най-добрия мъж...
  • Мнения: 890
След раздялата с БНД никога не съм се замисляла да се върна назад,не съм изпадала в мрачни настроения и депресии.Даже се чувствах облекчена,беше ми олекнало.Не съм търсила умишлено нови връзки,нито съм умирала от страх,че ще остана сама.Но,при мен изключително голяма роля изигра сегашния ми приятел,който по времето на моята раздяла ми беше само колега.Той не ме остави за секунда сама.Говорехме по няколко пъти на ден по телефона.Излизахме,разхождахме се,правихме си кино вечери.Без някакви по-специални отношения помежду ни.На шестия месец го запознах със сина ми.Малкия го прие спокойно.И така след около година нещата между нас станаха по-сериозни.Сега вече живеем заедно тримата,правим планове за предстоящата сватба и бебе.
Смятам,че този път най-накрая съм намерила "моя човек",защото се чувствам спокойна и защитена.

Общи условия

Активация на акаунт