Публикувана: 22 авг. 2011, 15:07 ч.
Последно мнение: 10 фев. 2013, 12:04 ч.

Колко време, след като останахте сами, започнахте да се срещате с други мъже?

56 998
965
1

# 930 28 ян. 2013, 15:01 ч.

Бургас
Мнения: 6 172

Martani , нали?
Случаите са наистина фрапиращи, но видях себе си в част от тях. А и дава отговор на въпроса защо отговорни, дисциплинирани, нормални и привлекателни жени все на боклуци налитат hahaha

# 931 28 ян. 2013, 15:08 ч.

Мнения: 54 785

Цитат на: Tintina в пн, 28 яну 2013, 15:01

Martani , нали?
Случаите са наистина фрапиращи, но видях себе си в част от тях. А и дава отговор на въпроса защо отговорни, дисциплинирани, нормални и привлекателни жени все на боклуци налитат

Това може ли в резюме да ми го кажеш ? Grinning

# 932 28 ян. 2013, 15:15 ч.

Бургас
Мнения: 6 172

Ще се постарая, но сигурно ще изпусна нещо.
Жените, които обичат прекалено силно, са жени на контрола. Те обичат да контролират ситуацията, да помагат, да "спасяват". В детството им е имало или моменти, в които са се доказвали пред родителите, или са расли в дисфункционални семейства (не значи непременно непълни, а семейства без комуникация). Затова те проектират тези детски преживявания и в по-късна възраст, върху евентуалните си партньори. Любовта при тях е свързана с болката, с мисълта, че трябва тя да се промени, да дава, да прави нещо, за да бъде обичана.

Подсъзнателно избират такива мъже, които трябва да бъдат подтиквани, спасявани, да им се помага. Така жената се стреми да вземе връзката, ситуацията, партньора, под свой контрол, прави непрекъснати компромиси, защото е научена, че трябва да "дава" от себе си - издържа мъжете, или търпи пиянството им, или побоищата, или изневерите, или неинициативността им и т.н. Мъжете съответно също "надушват" такива жени и се лепят за тях.

Играе и липсата на самочувствие. "Никой друг няма да ме иска"; "Ще остана сама за цял живот"; "По-добре кофти мъж отколкото никакъв"; "Може и по-зле"; "Всъщност не е толкова лош"; и т.н.

Ако намериш книгата, прочети я. Там е обяснено много по-добре.

# 933 28 ян. 2013, 15:20 ч.

Сопот, Пловдив
Мнения: 1 016

Аз явно съм друг случай, така като чета. Моя проблем не е с твърде многото компромиси, а точно обратното - нежеланието да правя каквито и да било компромиси

# 934 28 ян. 2013, 15:23 ч.

Бургас
Мнения: 6 172

Има и такива случаи описани - една жена, огорчена от брака си, се развежда и започва нова връзка. И тъй като й е писнало в първия брак от компромиси и да бъде изтривалка, с новия мъж започва да воюва и не прави никакви, ама никакви компромиси. От едната крайност, та в другата. Мисля, че и аз ги минах тези два етапа, за да достигна до една среда (или що-годе приемлив компромис) Grinning

# 935 28 ян. 2013, 15:26 ч.

Мнения: 54 785

Благодаря , Tintina ! bouquet

По първата част - за желанието да контролираш ситуацията , да помагаш , да си полезен - да , много ми е присъщо . Peace

По втората , обаче , хич ме няма ! Sunglasses

прави непрекъснати компромиси, защото е научена, че трябва да "дава" от себе си - издържа мъжете, или търпи пиянството им, или побоищата, или изневерите, или неинициативността им и т.н.

Не търпя такива и компромиси не правя !

# 936 28 ян. 2013, 15:28 ч.

Сопот, Пловдив
Мнения: 1 016

Само че аз не съм била никога в етапа с правенето на компромиси. Не че съвсем никога и никакви, но определено във връзките си по-големия егоист съм аз. И сега, покрай сина ми, ми се струва, че съм още по-малко склонна да се съобразявам с някой.

# 937 28 ян. 2013, 16:15 ч.

София
Мнения: 1 010

Същият казус съм.
Решението при мен е от една страна да посмекча безкомпромисността си. Опитвам... Simple Smile

От друга - толерантен мъж.

П.П. Нерядко такива мъже ги наричат "мъж под чехъл", "безхарактерен", че и по-тежки определения... Но забелязах, че ако проявяваш уважение към него, той няма да се прояви като такъв.

# 938 28 ян. 2013, 23:17 ч.

Мнения: 1 383

Ох, като ви чета и завиждам, че сте егоисти. Аз съм другата противоположност. Вечно отстъпвам и от това си патя винаги. Опитвала съм се много пъти уж да се държа твърдо и на положение, но не ми се получава. Или аз не съм достатъчно упорита или все попадам на мъже с много по силен характер от моя. По мои лични наблюдения жените, по малко склонни на компромиси имат винаги по успешни връзки, отколкото такива като мен. До сега две сериозни връзки съм имала. Едната близо 2 години, а другата 6. И в двата случая аз съм давала повече във връзката, отдавала съм се повече, доказвала съм повече чувствата си. Явно заради моята наивност и отстъпчивост съм си сама.

# 939 28 ян. 2013, 23:43 ч.

Сопот, Пловдив
Мнения: 1 016

Кими, и аз съм си сама, нищо, че не съм отстъпчива, и досега явно нямам връзка завършила успешно, така че и това не е гаранция за нищо. Peace

# 940 28 ян. 2013, 23:57 ч.

Мнения: 1 383

Според мен поне жена, която прави по малко компромиси се издига в очите на партньора си. Както се казва той по малко номера ще и прави и по малко може да и се налага. Но каквото и да говорим и обсъждаме точна формула за успешна връзка няма. Ако е писано ще стане.

# 941 4 фев. 2013, 14:07 ч.

Мнения: 376

Може ли да раздвижа малко темата - и да ви върна малко назад от етапа на компромиси по време на съжителство. Сексуалните междинни връзки. Ако знаете че човекът е абсолютно неподходящ за нещо повече от това, не ви ли тежи че абсолютно целенасочено създавате връзка, за която знаете че няма смисъл и добър край...или по-точно -за жените които казвате "да" на такива връзки, не ви ли тежи на съвестта че играете лоши игри? Ясно е че има жени които просто не влизат в такива връзки, и си чакат истината...Но все пак - за тези които временно ползвате мъже за такива нужди - не ви ли тежи на съвестта?

# 942 4 фев. 2013, 14:20 ч.

Бургас
Мнения: 6 172

Цитат на: Martani в пн, 04 фев 2013, 14:07

не ви ли тежи че абсолютно целенасочено създавате връзка, за която знаете че няма смисъл и добър край...

Аз пък за тези думи се хващам: Какво означава добър край? Пак в една книга четох, че за жените целта била по-бързо да се стигне до брак или съжителство, докато на мъжете им бил вълнуващ пътят към тях. Не е ли по-добре да се радваме на самата връзка, самото й начало не е ли един "добър край?".

А иначе на въпроса - не, не ми е тежало на съвестта, въобще даже не ми е тежало. Но не казвам, че е била и само сексуална връзката - по-скоро приятно съвместно прекарване на времето - с излизания по заведения, разговори и всичко останало. Просто още в началото бях наясно, че с този мъж не искам никакъв "добър край", мъжът съответно също беше наясно. Една от най-хубавите ми връзки в целия живот беше именно такава - да знам, че е неангажираща и просто да си прекарвам добре.
И защо лоша игра? Не разбирам.

# 943 4 фев. 2013, 14:39 ч.

Мнения: 54 785

Цитат на: Tintina в пн, 04 фев 2013, 14:20

А иначе на въпроса - не, не ми е тежало на съвестта, въобще даже не ми е тежало. Но не казвам, че е била и само сексуална връзката - по-скоро приятно съвместно прекарване на времето - с излизания по заведения, разговори и всичко останало. Просто още в началото бях наясно, че с този мъж не искам никакъв "добър край", мъжът съответно също беше наясно. Една от най-хубавите ми връзки в целия живот беше именно такава - да знам, че е неангажираща и просто да си прекарвам добре.
И защо лоша игра? Не разбирам.

Да не повтарям същото ! bouquet

И на мен една от най-хубавите ми връзки беше точно такава - неангажираща .
И двамата бяхме наясно , никой не се е чувствал прецакан . Peace

# 944 4 фев. 2013, 14:54 ч.

Сопот, Пловдив
Мнения: 1 016

Аз също не разбрах кое трябва да ми тежи, имала съм такива връзки преди да забременя и сега бих имала, ако изпитвах силна нужда от секс и имах малко повече време и по-интересни мъже около себе си. Не виждам защо нещо ще ми тежи на съвестта, освен ако не съм излъгала директно, например да са ме питали "Смяташ ли, че ще се оженим някога?" и аз да съм казала "да", ако съм наясно, че това никога няма да стане. Обикновено когато връзката е била неангажираща за мен е била неангажираща и за другия човек, а ако съм забелязала отсреща желание за нещо повече от това, за което аз имам желание, съм си казвала, за да не давам погрешни очаквания и надежди. Другото което е, аз избягвам да давам категорични определения на каквото и да било, най-сериозната връзка, която съм имала досега, започна доста несериозно, едва ли в първите месеци, в които се познавахме и се виждахме само за излизане по дискотеки и секс, сме можели да предположим, че това ще прерасне в няколко години съвместен живот. Та моето мнение е че няма нужда от категорични определения, в една връзка си, докато се чувстваш добре, докато не правиш прекалени компромиси със себе си и докато казваш истината, колко сериозна ще стане за теб или за другия човек, често не можем точно да предвидим.

Препоръчани теми

мнение за Д-р Анатолий Дуковски

Ранна менопауза ли е това...?

Имам нужда от съвет относно предстояща конизация

Защо станах (вашата професионална длъжност)? Оправдаха ли се очакванията ви? Доволни ли сте?

Причина:

Причина: