С трепетен копнеж продължава Септемврийският бебевалеж :)

Честито бебе и на Дани Илиева, браво на нея......живи и здрави да са и само прекрасни емоции от тук насетне.
Ивка супер вече сте си с Вики, хайде сега почвай да публикуваш снимки да ви видим:-)))))
Таренце, да ти кажа много добре те разбирам за глада и кръвната захар, аз съм същата, хем съм доста по-голяма жена от теб, моята захар никога не е повече от 4,5-5 и ако не ям също ми прималява и винаги си нося даже в мен нещо сладичко за спешни ситуации:-)))) Радвам се че Кокетка и Дидка са ок, ти се пази и си сядай повечко на д-то и почивай мила моя. Оф на мен и днес ми беше страшно горещо.....нещо тия хормони ми разбиха тактиката.
Иначе аз имам чат-пат мнооого леки безболезнени контракции и не знам как ще го докарам така, че утре да е голямото събитие, каквото ни е отредено, аз съм готова, смела и много усмихната, имам най-прекрасните хора около себе си, мислят ме толкова хубави хора като вас тук, мъжленцето ми е до мене и нямам никакви притеснения.
Лека вечер отивам да приготвя хапване и после пак ще се включа.

Честито на новите мами. Да са ви живи и здрави бебоците и много положителни емоции 

Честито и на Ивелина. От тук нататък само хубави новини от теб да има

НИе вчера бяхме на преглед в Шейново. Младежът е станал 3,182 кг  , а термина ни е на 26-ти. Да ми е жив и здрав май доста добре наддава да му мисли майка му как ще го ражда. На мен ми е за първи път и вече все по-сериозно ме налягат притеснения.

Имам едно питане за мамите, които са родили или ще раждат в Шейново - на сайта им пише да си носим чехли и халатче, нищо за нощници. Аз вече сам си приготвила 2 нощници, но вместо халатче съм си приготвила 1 голяма кърпа. Вие какво ще носите?

Хубава и прохладна вечер на всички!

Щъркелова вест :

На 02.09.2011 г. след доста дълго и тежко вагинално раждане на бял свят се появи Теодор на мама Veronika886 с идеалните размери 3 кг и 50 см. Тя се възстановява, чувства се прекрасно и се радва на малкото си момченце. Мама праща преградки на всички и желае на всички мамита леко раждане !!!


Нека малкият Тео да е много здраво и щастливо дете, така усмихнато и лъчезарно като майка си. Да радва всички около себе си с много детски смях

ЧЕСТИТО И НА veronika886 и на Дани Илиева.Да са ви живи и здрави ,малките сладки бебоци!
Иве супер-радвам се за вас че сте си заедно.
Ренка дано да стане това ,което искаш.Моята майка е родена утре и е прекрасен човек.Много си я обичкам.

Честито на Вероника!   

Валери, и на мен преди няколко дни ми казаха, че тоновете на бебето са много високи, държаха ме повече от час за запис  . На контролния запис на следващия ден  всичко беше ок. Казаха, че явно бебето много се е било движило просто в този момент. Не се тревожи, щом не са видели нищо притесняващо 

Честито бебче на Вероника, да й е живо и здраво синчето, много късмет и щастие да има в живота.
Евитке, ти мила поне имаш някакви контракции, ами аз нищо - ни вест, ни кост дето викат, и как искам да станат нещата така и аз незнам  . Ама щях да ти казвам ти днеска си чистила и какво ли не белкем се реши твойта Рада да се покаже и дано щом толкова силно искаш утре да е денят, та мисля и аз утре да си спретна един такъв рунд, та поне да почне да ми се стяга корема, че искам нашата мома да я родя най - късно другата седмица. И на мен много приятели ми казват, че 9.09. ще е денят (незнам какво толкова са я харесали тая дата,ама айде поне като число 9 ми допада) ама да видим бебка на какво мнение ще е  , че и тя като твойта е със собствено мнение.
Айде мамита оставям ви, че съм умряла от глад да ходя да папкам.
И стискам палчета на всички които искат и на които ще е денят утре  .

Здравейте мамита, да ви се похваля. На 29.08. се роди малката ни дъщеричка Сияна- 3540 и 50 см. Родих със секцио и от вчера вече сме си вкъщи. Ивинявам се че не успях да Ви уведомя по рано за хубавата новина, но от 26.08. бях в болницата и от скорострелното ми пътуване не успях да си взема номера на вестителката renka86. Много целувки и честито на всички обебили се мама, а на тези които все още си чакат рожбите стискам палчета и пожелавам успех

Здравейте момичета!

Не съм писала досега, но изкарах последните две седмици от бременността, четейки септемврийската тема (въпреки, че моя термин беше на 26 август). Съпреживявах с вас всички вълнения, съмнения, страхове, болки... и по някакъв начин чувствам много от вас близки, което си е малко странно, малко воайорско.
Ако бях в Бг с голям мерак щях да участвам във форума и да идвам на срещите, обаче аз се чупих да раждам във Финландия, понеже мъжа ми е фин, и въпреки че живеем в България, решихме да се възползваме от стандарта на мед. облужване там. Момичета, знам че при нас има добри специалисти, и опитни акушерки, обаче ако знаете на какво арогантно отношение попадах при 7тте месеца консултации по софийските болници... Мизерията не ме бърка, нито липсата на модерни апаратури - обаче не искам никой да решава вместо мен как да раждам, никой да ми пипа корема грубо, да ме плаши с фаталистични прогнози и пр. Бременността не е болестно състояние и раждането няма нужда от никакви интервенции, освен в случай на усложнения, а обективните такива са само 10 % от бременностите.
Както и да е - отвличам се.
Искам да ви разкажа вкратце за моето раждане преди една седмица и да ви подхвърля няколко съвета, от които самата имах жестока нужда, и после си виках - Ех, ако само някой ми беше казал...
Бях сигурна, че ще родя по-рано. И се фъчках наляво-надясно, че „имам предчувствие“. че бебето ще е лъвче, и от 1 август седнах да раждам - готова, приготвена, с багажа до вратата, и чакам. Нъц. До 24 август се влачих с прогресивно падащ надолу корем, с 1,5 см разкритие и 2 см шийка. Почна супер да ми притиска пикочния мехур и нон стоп ми се пишкаше, и всичките му там болежки  плюс много свински крампи в краката вечер, или т, нар. синдром на неспокойните крака. Последните дни се смахнах да се взирам в тялото си и да търся симптоми на започващо раждане, най се чудех каква е аджеба разликата между подготвителни и истински контракции. Сега вече знам - подготвителните са в корема, истинските тръгват от кръста и удрят в корема, и не усещаш толкова стягането, колкото болката.
Два дни преди термина (26.08) почна да ми протича нещо мнооооого лекичко, като течение, ама яваш-яваш. Отивам си на редовна консултация и споменавам, че нещо там тече, те викат абе дай да ти направим един тест, теста излиза положителен за води, и съответно ми казват да постъпвам същия ден в болница, защото като ти текат води повече от 24 часа става опасно положението. Аз се прибирам, спокич, къпя се, оправям се, хващам Бащата на Детето и отиваме в болницата, където ме посрещат с три неприятни новини - 1. Нямам увеличение на разкритието (смятайте момичета, тапата ми беше паднала преди две седмици и оттогава съм си ходила с 1,5 см), 2. Трябва да ме блъснат с антибиотик ПРЕВАНТИВНО (как я мразя тази превантивната медицина... ) и 3. На сутринта ще ми дадат вълшебно хапче за предизвикване на раждането.
Аз се заинатих жестоко, отказах антибиотика на своя отговорност, понеже си знаех, че бебето е ок, просто го усещах с всяка клетка на тялото си - никой на тоя свят не може да опровергае това чувство. И си легнах да спя, и започнах да си мисля ей така Бебе, бебе, моля те тръгвай само, за да ни се размине хапчето, айде мой човек, давай да се обединяваме и да покажем, че можем да я свършим тая работа и самички.
В 5-6 Бащата се събуди, скочи и каза, че нещо става, беше супер странен и превъзбуден, каза, че не може да спи, и че нещо става. И аз се разбудих и  като се надигнах  - аааайде водите вече си шурнаха както си трябва. И се започна. Контракции като земетресения. АЗ бях мн. тежък случай - контракциите ми бяха от самото начало на 2 минути с болка, която ти стопява мозъка и те връща милиони години назад в еволюцията. Бях сама в родилна стая, чат - пат идваше някоя акушерка да ми бръкне отдолу за проверка на разкритието, по едно време се появи един смешник - доктор, който ми пожела леко и безпроблемно раждане и си замина, и общо взето мъжа ми си ме изроди  - той ме държеше по време на контракциите, даваше ми вода, пееше ми някакви там шамански песни и накрая ми подпираше краката и на напъните заедно с една акушерка... ако не беше той щях да пукна сигурно.
Момичета, аз отказах упойка и окситоцин. Така си бях решила отначало, и макар че към края вече исках да ми хакнат всичко възможно, някакси издържах. За окситоцина ме изгледа супер иронично акушерката и ми вика - и кво - твойте приятелки ли ти казаха, че окситоцина е лош? Аз стиснах зъби и замълчах - и трябва да ви кажа, че тялото ми произведе конски дози естествен окситоцин, за да стигна само за 6 часа от 1.5 см до пълно разкритие - с тези контракции ако ми бяха влели и допълнително (ПРЕВАНТИВНО окситоцин) сигурно щях да се изстрелям в открития космос. Не искам да ви внушавам нищо, но аз вярвам, че всяка намеса в естествения процес на раждането го форсира ненужно и стресира и бебето и майката. Бебока знае с каква скорост да излезе, тя/той има нужда да се намести в таза, да намери пътя, майката има нужда да изпита болката, защото тази болка подава сигнал към всеки орган, който взема участие в раждането. Аз вярвам, че бях от най-болезнените случаи, защото си видях и диаграмата на контракциите, на монитора, и минаваха над всички ограничения, и пак искам да ви окуража - тези, които ще раждате с болка - търпи се, изживява се, няма да се плашите! Съзнанието някак се нагажда към болката и се мобилизира, освен това имате паузи между контракциите, да си поемете въздух. Съвет - ползвайте паузите да се раздвижите, да пийнете вода, и се мобилизирайте за контракцията още преди да е започнала. Мобилизацията е супер важна. Дишането - пълното дълбоко издишване много облекчава болката. Аз моите контракции ги карах така -  вдишване дълбоко през зъби - болка, издишване до край - облекчение. И си преброих колко такива вдишвания се вместват в една контракция, и си знаех, че са 6, и си ги броях - психологически действа супер да знаеш КОГА ще свърши болката, че има още 5,4,3,2,1 вдишвания и край. Няма да се плашите от времето - часовете не се усещат, помнете, че всяка контракция ви приближава до края. И накрая почват напъните - все едно ти се ходи по голяма нужда - това е 100% усещането, напъните не идват от предницата, от корема, а някакси от седалищните мускули - те са по малко болезнени, а при някои жени иззобщо няма болка. Аз като дърта първескиня се поизмъчих и в тази фаза  и страшно се уморих, и акушерката накрая ми „помогна“ с една малка неочаквана епизотомийка - хлъц - кръц даже не ме и предупреди, а аз тъкмо бях хванала цаката на напъните и много се ядосах. Проблема при напъните е, че с всеки добър напън докарваш бебето до някъде, и като мине напъна то се връща обратно, и така ела си иди си, докато не напънеш яко два-три последователни пъти, за да го изкараш достатъчно напред, че при отдръпването после пак да е изминало някакво разстояние до следващия напън. Мойта цака, дето я открих е, да не се използва всеки напън, а на един почиваш и събираш сили, на следващия напъваш, и като мине напъна не отпускаш напълно мускулите, за да не се върне много назад бебето. Мине ли главата, сте готови, още един два напъна и бебето излиза.
Аз родих 4100 г бебе, такова дето казват „Майка му мечка“ -  и мисля, че и без епизотомията щях да го пръкна, но така стана добре за него, защото иначе в тясното щеше да се измъчи повече, сега го пощадихме за сметка на моя тотален дискомфорт следващите 4-5 дни 
Адски много изписах, прощавайте.
Сега за финал (дано не е прекалено патетично) искам да ви кажа, че в секундата, в която го извадят и проплаче, цялата вселена се събира в този момент, в погледа между вас двамата/двете, там е тайната на сътворението, смисъла на съществуването или както искате го наречете, и се надига вулкан от любов, и изведнъж разбираш, че досега не си живяла наистина, че нищо не е имало истински смисъл до този момент, и те обхваща велика радост, и велика гордост, че си създала човек.
Аз родих. Аз създадох човек.

Дерзайте, момичета! Аз съм с вас, стискам ви палци, и ви пращам цялата си любов, макар и да не се познаваме.

Е, значи не съм полудяла съвсем - днес направо умрях от жега - гледам термометъра в колата и не вярвам, че е под 30 гладуса, защото аз ги чувствах като 60 поне. А, в къщи седях на климатик на 21 градуса и си веех с ветрило и пак бях вир-вода от жега. Така си и излязох с ветрилцето в ръка и бях много ретро мацка в Майчин дом   Но, сега, като прочетох, че и ти си така ми стана по-леко   Явно наистина са хормони  

Честити бебета на Вероника и Лина бебе   Много да ви радват!

Неделя, благодаря за разказа и собясненията за контракциите   Наиситна, когато не си изживял нещо, непрекъснато и блъскаш главата какво да очакваш и е хубаво, ако някой ти обясни.

Неделя, много, много ти благодаря и за твоя разказ. За първи път чета преживявания съвсем сходни до моите при първото ми раждане. Досега от разказите на всичките ми приятелки,  на мама, на свекървата, на кого ли не все чувам за болки, които са почнали на доста вече напреднала фаза на разкритието, че в началото нищо не са усещали. И винаги съм се чувствала някак разглезена на фона на тези истории. Моите още от самото начало бяха ужасяващи, но знам, че акушерките тогава ми обясняваха, че това е хубаво. Аз мисля, че избегнах окситоцина. Мисля, защото няколко минути преди да вляза в родилна зала ми сложиха някаква система, но толкова вече ми беше замъглено съзнанието, че така и не попитах какво е това. Предполагам е било обезболяващо.
И финалът не е патетичен . Надали в живота са неизброими миговете наситени с толкова много емоции.
Благодаря на всички за подкрепата около днешните ми притеснения.
Честити бебенца на Вероника и Лина бебе

Честито на slan4o sladak, mimes и  Dani Ilieva, Вероника, Лина бебе и неделя! Да са им живи, здрави и много усмихнати дечица!

Благодаря ти, Неделя, за вълнуващия разказ и едно голямо БРАВО за куража!!!
Как се казва синът ти?

Lina Bebe, честита ти дъщеричка Сияна, да е много здрава и щастлива и много да те радва

Неделя, много хубав разказ, благодаря ти..особено обяснението за контракциите мноог ще ми помогне 

Копирам от Фейсбук:



Привет мамчета,вчер сутринта в 5и10 родих моя син - 3100,49 см. Секцио по спешност.И двамата сме добре.Поздрави на всички.


Честито синче на мама Vio, нека расте силно и здраво, много щастливо дете

Привет!
ЧЕСТИТИ БЕБЕНЦА НА VIO И LINA BEBE.     
Да ви почерпя малко ,че моето мамче както вече споменах е родено днес.Да ми е жива и здрава и винаги толкова отдадена  на нас и добричка.
Пожелавам късмет на всички ,които искат да раждат днес.