Благодаря на всички за милите пожелания! Тъпкано да ви се връщат
Честито и на всички обебили се мами
Нас днес ни изписаха и вече сме си вкъщи. Малкият се чувства чудесно, аз все още не знам на кой свят съм, но се надявам до една две седмици да успеем да влезнем в някакъв ритъм.
Сега да ви разкажа за моето раждане - след два дни, изкарани с болезнени контракции, няколко прегледа за разкритие и изпаднала тапа, на 01.09. вечерта с болезнени контракции на 4-5 минути отидохме до Майчин дом. Естествено, разкритието беше нула. Качиха ме на десетия етаж, където си се водех на стационар от известно време и ми казаха да чакам контракциите да станат на 2-3 минути или да ми се пукне мехура. Психически се подготвих за дълга нощ - вече бях изкарала две такива с големи болки. Но не би. Точно 20 минути след като ме качиха в патологията, ми изтекоха водите. Викнаха дежурния екип и ме свалиха в родилното след всичките му процедури - тоалети, клизми и прочие.
Настаниха ме в родилното, вързаха коланите за тоновете и контракциите и ме оставиха да си лежа. Към 2.30 - 3 сутринта, вече умираща от болки, се примолих на доктора за нещо обезболязаващо. Прегледа ме и каза, че разкритието е още малко - към 3-4 см. и ще трябва още да почакам. Малко след това угасна тока и за около час персоналът се суетеше насам натам в чудене как да пуснат аварийното захранване. Докато се оправи тока и дойдат пак да ме видят, беше станало вече 5.30 сутринта. Мина акушерка да попита как съм и имам ли нужда да стана, да отида до тоалетна или нещо друго. След като й казах, че искам само нещо за облекчаване на болката, провери разкритието и ми каза да изчакам така. Повика единия от докторите, който ми каза, че пак няма да ми дадат нищо обезболяващо, защото вече съм с 9.5 см. разкритие и до 10-15 минути ще раждам Набързо започнаха да подготвят залата за идването на малкия човек и зачакаха да направя пълно разкритие.
Честно казано, доста объркана се почувствах като ми казаха, че след малко ще започне раждането - чудех се дали ще се справя, в следващия момент си казвах - Боже, още малко и ще видя най - скъпото на света, после си мислех за мъжа си, за всичките ни моменти заедно.
След малко ми казаха, че вече няма нужда да подтискам напъните и мога да напъвам. Обясниха ми кое как и цащо, но на първите напъни не се справих особено успешно. Продължих с напъните, а през цялото време екипът се държеше много мило с мен и ме окуражаваше. Въпреки моите усилия, явно напъните не са били много ефективни, защото ми направиха малка епизотомия и докторът помогна с побутване на корема на бебчето да слезне. След това, точно с един напън малкият излезна като тапичка - синичък и омазан с верник - най - прекрасната гледка на света В този миг забравих за всички болки от отминалите дни, за всички проблеми, които имах през бременността, мислех само как да се обадя на таткото и да му съобщя хубава новина.
След като ми показаха бебето, го отнесоха в съседния бокс, където се погрижиха за него.
При мен нещата продължаваха - следващ етап беше раждането на плацентата, което беше доста бързо и лесно, така да се каже.
След като родих и плацентата, се пристъпи към оглед и шев и кройка. Честно казано, тази част ми се стори най - дълга и досадна. Имах сили за трима и исках да скокна от леглото и да тичам волна и щастлива.
След като ми сложиха упойка, реших, че е крайно време да известя таткото. Звъннах му, а екипът ми се смееше как преди половин час съм се гърчела от болка, а вече смс-и пращам
И така, докато ме шиеха, аз разпространявах щастливата вест и приемах поздравления
В крайна сметка раждането ми протече съвсем "естествено" - без никакви системи с окситоцини, обезболяващи, упойки и прочие, въпреки всичките ми очаквания. Далеч не си представях, че ще успея да се справя с болката без никакви медикаменти и бях планирала епидурална упойка, но явно не се познавам толкова добре, също така не съм очаквала и че няма да ме включат на системи с окситоцин, при положение, че ми бяха изтекли водите и нямах никакво разкритие, въпреки контракциите на 2-3 минути.
Тук е мястото да поднеса благодарности на екипът, при който раждах (за съжаление не запомних имената им) за това, че ме окуражаваха и оставиха нещата да се случат на собствен ход.
Също така тук е мястото да кажа, че макар и да нямам база за сравнение, условията за раждането в новото родилно отделение на Майчин дом са просто страхотни - самостоятелна родилна зала, нулево присъствие на персонал, което за мен е огромен плюс - по време на контракциите имах нужда от тишина и да бъда сама, за да мога да се съсредоточа в дишането и да не мисля за болката, екипите бяха много дружелюбно настроени и не съм усетила недобро отношение за целия си престой там.
Сигурно съм поизпуснала някои неща, за които ще се сетя по - късно, но като цяло това е моето раждане в резюме
Пожелавам на всички, на които им предстои раждане, то да мине леко, бързо и безболезнено.
П.П. Много прегръдки за Евитка, Тара и jaded за милите пожелания и думи
Миленка, честито ти бебенце Пожелавам ти бързо възтановяване, а на малката Радина да е жива, здрава, силна и амбициозна като мама, да ви носи много поводи за радост и гордост
Много благодарности на сладката Тара за посещенията и компанията й по време на престоя ми в болницата
Силно се надявам в най - кратки срокове да мога да ви отправям честитки