Докато смъртта ни раздели...или

Лелее, как става това?
Два подписа имам, две сватби, две рокли (но не булченски, де, то и сватбите ни бяха "като хората") и пак не ми убягва смисълът на брака. 10 c's има дар слово да го обясни, аз нямам.

(Като прочетох заглавието, си представих "докато смъртта ни раздели" в малко по-друг смисъл - той ми изневерява, аз го гръмвам. Простете, повлияна съм от съседни теми.)

Виктория, не съм изричала тази клетва, но вярвах, че няма да има за какво да се разделим. И първия, и втория път. С една дума - май вярвам в "докато смъртта ни раздели" до доказване на противното. Нещо такова, непоправим оптимист, към наивник. Иначе защо би ми било да заживявам с някого, че и да се венчая?
Ех, че хубаво го рекна 10 c's - "начало на родство".

Съдилищата са пълни с имотни дела след приключване на брака /поради липсата на редбрачни договори/ и всеки гледа да придобие повече от общото имущество!! Ето така става. А докато смърта ни раздели ..... винаги си отмъщаваме, дори и на дребно!!!

Клетвата всъщност очертава много кратко условията, при които хората се съгласяват да живеят заедно. Потърсих класически wedding vows (т.к в бг традиция май няма такова нещо), и тази която като че ли най-много сме слушали по филмите е :

I, (Bride/Groom), take (you/thee) (Groom/Bride), to be my (wife/husband), to have and to hold from this day forward, for better or for worse, for richer, for poorer, in sickness and in health, to love and to cherish; and I promise to be faithful to you until death parts us.

Тоест, изглежда, че съпрузите не си обещават "да са заедно докато смъртта ги раздели", а да водят начин на живот, спазвайки условията, докато смъртта ги раздели. Ако условията не съществуват, клетвата е невалидна. Смятам усещате разликата;-)

Уффф, развеждала съм се. Не е задължителна тази имотна страст, до човек е, по-честно казано - до двамата.

Моя колежка беше на 43  когато се раздели след 8г. съжителство с 'мъжа си'.
Когато се разделиха тя се изнесе от 'общия им дом", къщата, която 'той построи за тях' и за която беше положила труд и вложения да подреди, обзаведе и т.н, наравно с него.
Та, когато отидохме с друга колежка да я вземем, защото й беше  взел и колата, която й 'беше подарил'  - не успя да си вземе дори зимното яке. Така че аз определено предпочитам, ако се стигне до делба, законът да ми гарантира правата и да водя и дела, разбира се, отколкото да изляза от връзката с едното нищо, както се случва обикновено за единия в свободна конфигурация.

Законът не гарантира нищо!! Просто минава време, плащаш такси и то не малки.

Щом и  двата  пъти си  го  вярвала  си голяма  оптимистка.   Пожелавам  ти  трети път  да  няма.

Работата  ми  е такава, че  всеки  ден  се  срещам с  хора, които  се  развеждат. Та  тази  клетва , като  се  замислих  за  нея, ми  се  стори  толкова  пресилена  и лицемерна  дори.


Тези  неща  сега  се  решават  лесно с  предбрачен  договор. 

Напротив, гарантира, че общата собственост е съградена и от двамата и всеки има право на част от нея.
Докато без брак не можеш да докажеш какво е участието ти в изграждането на дом и т.н. Имам позната, която отдавна иска да си тръгне, но няма как - имат апартамент /изплащан повече от нея/ на негово име; имат обща сметка на негово име; имат 2 автомобила /купени от нея/ на негово име и т.н. Нямат брак и реално всичко си е негово. А имат 2 малки деца - при брак най-малкото щеше да има право да ползва семейното жилище до 18 г. на децата, без да делят /делбата се прави след това, ако междувременно тя не реши да му наплати неговата част/. А дори и негово само да беше жилището пак щеше да има право да го ползва до пълнолетието на децата. А сега - нищо.
В брак не можеш нищо по-значимо да купиш и продадеш без подписа на съпруга ти, което означава, че и ти участваш в него и си остава автоматично твоя, заради наличието на брак.
Това е чисто прагматичната страна на брака.
Брачните договори принципно уреждат наследствените и придобитите преди брака имущества, докато тези през брака си остават обща собственост.

Аз това дори не мога да схвана защо се обяснява 
Виктория, аз моето съм го подписала, преди да се оженим, той също се е подписал.
В случай на развод си знаем какво подлежи на делба. Мерси все пак, че ми отвори очите.

Защото попитаха, затова обяснявам.
И всичко си е до човек. Ние пък не сме подписали споразумение, но /не дай, Боже/ ако се наложи да се делим - добре знаем какво на кого е и никой не би тръгнал да "цака на дребно" другия. Ама това пак си е част от отношенията между двама души.
Може би по-скоро при мен важи не, че съм сключила брак, за да съм сигурна в човека. Сключила съм брак, защото съм сигурна в човека. Иначе не бих...

Да се върнем към клетвата:-)

Всъщност, тази клетва има ли я в православния ритуал, или в гражданското... какво си обещават хората?
т.к от ритуала в  тукашната община не помня една дума, бях в нещо като временна кома и нищо не помня.

Не. В гражданския ритуал я няма. В църковния също. Или поне щеше да ми направи впечатление, ако бях произнасяла подобни думи...
В гражданското единствено говорят разни неща за брака и семейството, а после питат: "Ти, ..., съгласен ли си да сключиш граждански брак с ...?" и се отговаря с "Да."
При венчавката в православен храм се четат молитви за младото семейство и също се иска единствено съгласието им да встъпят в църковен брак, за да бъде съюзът им благословен от Бог. Там смъртта не се споменава, защото венчавката се приема, че продължава да е в сила и "на онзи свят". Но го има моментът "в добро и зло, в здраве и в болест". И... задължително се говори, че ще дойде време, когато младоженците ще преминат изпитанията на земния живот и ще се венчаят за вечността /т.е. още по-страшно от това "докато смъртта ни раздели" /.
При венчавката в протестантска църква - младите излизат при олтара и обявяват взетото решение да сключат брак и да създадат семейство, след което цялото паство се моли за благополучие и просперитет на младото семейство. Дори не се задават въпроси относно решението. Пасторът обявява, че съюзът е оповестен пред църквата и Бог и пожелава на младите дълъг и щастлив семеен живот, с опование в Бог и спазване на християнските ценности, защото всяко едно семейство е "домашна църква" и от нея започва общия път на семейството и децата им към вечния живот /т.е. отново семейството се обвързва за вечни времена/.
Толкова.
Брачните клетви са характерни за католиците и се произнасят по време на техните венчавки, като за предпочитане е младоженците сами да съчинят текста.

Принципно и това не е сигурно, защото в омразата и разочарованието си един от друг при развод се цакат колкото мръсно намерят. Наясно съм с тази възможност, макар ние да не възнамеряваме да правим вече брачно споразумение. Разбира се, ако вземем, че тръгнем да забогатяваме непропорционално на личностите ни, тогава вече може и да стигнем до договор.

Както и да е, темата е за клетвата, която под някаква форма някои хора изричат или приемат за част от брака или изобщо не приемат. В интерес на истината, в моята и на мъжа ми родове разводите и разделите на семейсва са изключително редки, така че това за изпълнението на подобна клетва, макар и не изказана, го познавам. Може би затова и смятам за напълно възможно едно семейство да съществува и функционира нормално до края на живота на хората.

Знаеш ли, прекрасно помня, че в църквата попът изобщо не ни пита съгласни ли сме, а в един момент ни сложи ръцете една в друга и ни каза тихичко, че дотук сме били отделни хора, сега сме завинаги едно цяло и връщане назад няма. Така и не разбрах дали това беше част от служебните думички при венчавката или ги каза от себе си.

Нищо в живота не е сигурно, освен смъртта. А и тя не е сигурно кога ще дойде...

В нашите семейства пък изобщо не се сещам да има разводи /поне в последните поколения или при най-близките роднини/, но това не е никаква гаранция.

А нас първо ни попита дали доброволно сме взели решение и след положителния отговоро направи същото - сложи ни ръцете едни върху други и каза, че вече завинаги сме едно цяло.

Аз също съм от 'много здрава семейна среда' и около мен няма разводи,  и сигурно затова мисля, че в 'клетвата' няма нищо утопично. Хората живеят буквално 'докато смъртта ги раздели", а ето, че в православието дори тя не ги разделя